site.btaПреди 60 години в Русе е открит Националният музей на транспорта и съобщенията

Преди 60 години – на 26 юни 1966 г. – в Русе е открит Музеят на транспорта (днес Национален музей на транспорта и съобщенията). Съобщение за това откриваме в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА.

Музеят е разположен в сградата на първата железопътна гара в България, построена през 1866 г. по проект на братята Баркли. Експозицията е в две части – в сградата на гарата и на открито, където са изложени няколко парни локомотива и различни модели вагони. Сред експонатите са личният вагон на цар Фердинанд I и вагонът, с който турският султан е предприемал обиколки. Сградата на музея е обявена за исторически паметник.

Откриването му е част от честванията по повод стогодишнината на първата железопътна линия в българските земи – Русе–Варна, открита през 1866 г.

Строителството на линията започва на 21 май 1864 г. в Русе. Изграждането ѝ е възложено на британската компания „Гладстон и братя Баркли“. Нейни акционери са Уилям Гладстон и братята Баркли, а от Османската империя тя получава концесия за срок от 99 години. В строителството участват около 15 000 души.

Линията е официално открита на 7 ноември 1866 г. от управителя на Дунавския вилает Мидхад паша, с което се поставя началото на железопътното дело в българските земи.

При откриването линията е дълга 224 км и освен двете крайни гари има още осем спирки: Червена вода, Ветово, Разград, Душетабак (Ясеновец), Кайнали дере (Каменяк), Каспичан, Провадия и Гебеджек (Белослав). В Русе, Каспичан и Варна са изградени локомотивни депа. Мостовете по трасето, както и семафорите (железопътни сигнални устройства), са дървени. Връзката между гарите първоначално се осъществява с френските телеграфни апарати „Кадран“, а по-късно – с апарати „Морз“. Разстоянието между Русе и Варна се изминава за около осем часа.

През 1874 г. компанията прехвърля експлоатацията на линията на дружеството на германския индустриалец барон Мориц фон Хирш. Според чл. 21 от Берлинския договор (13 юли 1878 г.) Княжество България е задължено пред Англия да откупи от компанията „Гладстон и братя Баркли“ построената от нея железопътна линия съгласно уговорените между компанията и Османската империя условия. След дългогодишни преговори България откупува линията за 50 млн. златни лева (при годишен бюджет от 49 млн. златни лева), след като на 10 август 1888 г. българското правителство подписва първия държавен заем от Великобритания.

Какво четем в бюлетина от юни 1966 г. за откриването на музея и за стогодишнината на българския железопътен транспорт?

До 1972 година - пълна реконструкция на железопътния транспорт

София, 18 юни 1966 г. Техническата реконструкция на железопътния транспорт у нас, която започна от 1962 година с внедряването на нова високоефективна електрическа и дизелова тяга, диспечерска централизация, полуавтоматична блокировка, взема все по-широки размери. Сега 24 на сто от превозната работа в нашите железници се извършва от електрическа и дизелова тяга. (…) По път, дълъг 378 километра, вече летят електрически влакове. А тези дни, когато бъде открита новата електрифицирана железопътна линия Мездра–Плевен–Горна Оряховица–Русе, трасето на електрическите влакове ще достигне 463 километра. (…)

С въвеждането на дизеловите локомотиви времепътуването на бързите влакове София–Варна се намали с един час, София–Бургас – с два часа, София–Видин – с един час, на експресния влак София–Варна – с повече от три часа, а на товарните влакове в участъците София–Тулово и София–Мездра – с два часа. Пропускателната способност се увеличи средно с 15–20 на сто, а превозната – с 30–40 на сто в сравнение с парната тяга. (…)

Парният локомотив, досегашният господар на превозите, изживява времето си. В края на петата петилетка с него ще се превозват само 17,3 на сто от всички товари. Окончателно парните локомотиви ще преустановят дейността си през 1972 година, когато всички влакове у нас ще преминат на електрическа и дизелова тяга.

***

Завърши електрификацията на железопътната линия Русе-Горна Оряховица-Мездра

Мездра, 23 юни 1966 г. /БТА/ Истински трудов героизъм проявиха през последния месец строителите и особено монтажниците от „Монтажен район по транспорта и съобщенията“ – София, на които бе възложено електрифицирането на последния участък Червен бряг–Мездра от железопътната линия Русе–Мездра.

Със завършването на този участък електрифицираните железопътни линии в страната ще превозват над 20% от общите товари по БДЖ. По електрифицираната железопътна линия Мездра–Горна Оряховица–Русе, дълга 328 км, пътническите влакове ще пътуват с 50 минути по-малко, бързите – с 90 минути, а товарните – със 180 минути.

В чест на 100-годишнината на железниците в България и Деня на работниците от транспорта и съобщенията неуморният колектив от монтажници и строители предаде на родината три месеца предсрочно електрифицираната железопътна линия Русе–Горна Оряховица–Мездра. Вчера и днес бяха извършени пробни пътувания с електровоз, които също показаха високото качество на строително–монтажните работи.

***

Спортен празник в чест на Деня на работниците от транспорта и съобщенията

Русе, 24 юни 1966 г. /БТА/ – Тридневният спортен празник на физкултурното дружество „Локомотив“, посветен на Деня на работниците от транспорта и съобщенията и 100–годишнината на ЛВЗ „Васил Коларов“, днес започна с турнир по свободна и класическа борба за купата на ЦК на Профсъюза на работниците от транспорта и съобщенията. В турнира участват около 100 борци от физкултурните дружества „Локомотив“ в Русе, София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора и Горна Оряховица. (…)

В програмата на спортния празник са включени и състезания по футбол, международна среща по борба, преплуване на Дунава и други.

***

Високи отличия за работниците от транспорта

София, 25 юни 1966 г. Президиумът на Народното събрание е издал указ за награждаване с орден „Георги Димитров“ на Локомотивния и вагонния завод „Васил Коларов“ в Русе по случай 100 години от създаването му и за неговите трайни производствени успехи през годините на народната власт.

Президиумът на Народното събрание е издал укази за награждаване с ордени и медали на проявили се работници, инженери и служители от Министерството на транспорта по случай пускането в експлоатация на електрифицирания жп участък Горна Оряховица – Мездра, построяването на цеха за ремонт на дизели при Локомотивния завод „В. Коларов“ – Русе, както и по случай Деня на работниците от транспорта и съобщенията. (...)

***

Нова победа на родното жп строителство

Мездра, 25 юни 1966 г. /БТА/ Днес на железопътната гара в Мездра се състоя вълнуващо тържество по случай завършването на електрификацията на жп линията Русе – Горна Оряховица – Мездра и по-специално на участъка Червен бряг – Мездра.

Да споделят радостта на населението от мездренския край тук дойдоха кандидат-членът на Политбюро на ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет Пенчо Кубадински, министърът на транспорта Марин Вачков, председателят на ЦК на Профсъюза на работниците от транспорта и съобщенията Георги Торлаков, ръководители на Врачански окръг и на Мездра.

За огромния труд на проектантите, строителите и монтажниците, които завършиха три месеца предсрочно електрификацията на този участък, говори директорът на Дирекцията за електрификацията на железниците в България Костадин Костадинов.

Посрещнат много сърдечно, другарят Пенчо Кубадински приветства участниците в многолюдния митинг от името на ЦК на БКП, народното правителство и лично от името на др. Тодор Живков. След това той преряза трицветната лента и обяви обекта за открит. Точно в 12 ч. 35 мин. електровозът, теглещ специалната влакова композиция, с която пътуваха ръководители и строители, пое своя първи рейс от Мездра за Червен бряг, Плевен и Горна Оряховица. (…)

xxx

Горна Оряховица, 25 юни 1966 г. /БТА/ Днес бе голям празник за трудещите се и железничарите от града и окръга. Новите перони с модерни покривни конструкции и площадът до гарата бяха изпълнени с народ. Предстоеше тържественото откриване на новата приемна сграда на гара „Горна Оряховица“.

Малко преди 18 часа специалният влак с гостите влезе в района на гарата.

С кратко слово първият секретар на Градския комитет на партията в Горна Оряховица Иван Дончев откри тържеството. Инженер Илия Бъчваров, началник управление „Строителство“ при Министерството на транспорта, говори за неуморния труд на зидарите, кофражистите, мозайкаджиите и други, участвали в изграждането на новата гара.

Посрещнат с бурни ръкопляскания и аплодисменти, на трибуната застана др. Пенчо Кубадински. Той приветства горнооряховските железничари, автотранспортници и всички трудещи се от града и окръга по случай техния празник и препоръча този дворец на железопътния възел Горна Оряховица да бъде образец за всички пътнически гари в нашата страна. (…)

Гостите и многобройните посетители се отправиха към просторните помещения на новата гара, дело на архитект Милко Бечев и инженер Светозар Бранков от Института за проучване и проектиране „Транспроект“ – най-модерното приемно здание у нас. За първи път в страната тук е приложена начупена фалтова конструкция. Цялата сграда е от стъкло, алуминиеви профили и мрамор, а за пътниците са създадени прекрасни условия за културно обслужване. Огромното хале грабва окото на посетителя с голямата чакалня, просторния ресторант, закусвалнята, механата, помещенията за майки с деца и други удобства. Халето е свързано чрез стълба направо с пътническия тунел. Гарата е дълга 84 метра, а пероните са оформени с модерни покривни конструкции.

xxx

Горна Оряховица, 25 юни 1966 г. /БТА/ Тази вечер тук се откри и новият летен кинотеатър при Дома на транспортните работници, който има 1200 места. (…) Министърът на транспорта Марин Вачков преряза трицветната лента и обяви кинотеатъра за открит. Изпълнена бе концертна програма.

***

Вълнуващи тържества в люлката на българския транспорт

Русе, 26 юни 1966 г. /БТА/ Преди 100 години от стария Русчук тръгва малко парно локомотивче с няколко вагона по първата в България железопътна линия Русе – Варна. Тогава тук се открива също така малка работилница и депо за поддържане и ремонт на тогавашните железници. Открива се и русенското пристанище.

По този случай днес тук се състояха тържества.

Скъпи гости бяха първият секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия и председател на Министерския съвет Тодор Живков, членът на Политбюро на ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет армейският генерал Иван Михайлов, кандидат-членът на Политбюро на ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет Пенчо Кубадински, секретарят на ЦК на БКП министър Лъчезар Аврамов, министърът на транспорта Марин Вачков, секретарят на постоянното присъствие на БЗНС и министър на съобщенията Стоян Тончев, председателят на Централния комитет на Профсъюза на работниците от транспорта и съобщенията Георги Торлаков и др. Присъства също така съветникът при съветското посолство Николай Маслеников.

Преди обед на новопостроения физкултурен комплекс „Локомотив“ се състоя тържествен митинг. (…)

Митинга откри първият секретар на Окръжния комитет на БКП Петър Данилов. Доклад за Деня на работниците от транспорта и съобщенията и за славното столетие изнесе министърът на транспорта Марин Вачков. Той посочи, че Българската комунистическа партия и народната власт правилно оцениха ролята и значението на железопътния, автомобилния, въздушния, морския и речния транспорт и положиха големи грижи за тяхното най-ускорено развитие. Последните години са особено забележителни в това отношение. В железопътния транспорт бе внедрена нова електрическа и дизелова тяга, електрифицирани бяха 492 километра, а удвоени – 120 километра железопътни линии. Броят на товарните коли се увеличи два пъти. Нарасна и товароподемността на нашия флот – на морския четири пъти и на речния – над три пъти. Рязко се промени картината на нашите пристанища и товарни гари – механизирани са редица товарни работи, въведе се палетизацията. През последните няколко години бяха построени много нови гари, жп линии, цехове към транспортните предприятия и др. (…)

Посрещнат много сърдечно от присъстващите, на трибуната застана др. Тодор Живков.

От името на ЦК на БКП и правителството той сърдечно приветства работниците от българския транспорт и съобщенията по случай техния празник. Др. Тодор Живков топло поздрави русенци с трите славни 100–годишнини.

Колосалните темпове, с които се развива българският железопътен, воден, автомобилен и въздушен транспорт, изтъкна др. Тодор Живков, показват напредъка и разцвета на нашата родина. Те са доказателство за жизнеността на нашия строй и са заразяващ пример за развиващите се държави.

Когато говореше за извършващата се техническа реконструкция на железопътния транспорт, наблизо изсвири парен локомотив. Ораторът използва това и отбеляза, че скоро по железните пътища у нас ще се движат само локомотиви с електрическа и дизелова тяга, а тези парни машини ще се виждат само в музеите.

По-нататък др. Тодор Живков говори за град Русе, който израсна не само като крупен промишлен и културен център, но и като транспортен център. Крайдунавският град е главната северна врата на България към необятната съветска страна. Русе и Мостът на дружбата свързват нашата страна с братския румънски народ и с други социалистически страни.

Др. Тодор Живков се спря и на някои основни моменти от развитието на нашата икономика. (…)

Трябва да се използват и такива стимули за вдъхновение и патриотично възпитание на трудещите се, като борбите на българския народ за освобождение от османското иго, десетилетните борби на трудещите се под ръководството на партията против фашизма и капитализма, започнати от железничарите и печатарите, огромните дела, които твори българският народ за процъфтяване на скъпата ни родина. Гаранция за по-нататъшния бурен напредък на страната е морално-политическото единство на трудовия български народ, неговата сплотеност около БКП, вярата му в непрекъснатия възход. Голяма роля има съвместната работа на БКП с БЗНС, дейността на Отечествения фронт, на профсъюзите, на Комсомола и на другите обществени организации. (…)

Словото на др. Тодор Живков бе често прекъсвано от бурни и продължителни ръкопляскания и възгласи „БКП, БКП“.

Официалните лица се отправиха към пистата на стадиона. Др. Тодор Живков преряза трицветната лента и обяви физкултурния комбинат „Локомотив“ за открит.

След това партийните и държавните ръководители посетиха завода-столетник ЛВЗ „Васил Коларов“. Работещите устроиха бурни овации на гостите. В своето приветствие др. Тодор Живков посочи, че за пръв път у нас се чества 100-годишнина на завод. Той честити завършването на първия етап на техническата реконструкция на завода и обяви за открит новия, единствен в страната, цех за ремонт на магистрални и маневрени дизелови локомотиви. С тържествен сигнал от едно от халетата на цеха излезе първият ремонтиран магистрален дизелов локомотив.

Следобед стана тържественото откриване на Музея на транспорта и съобщенията, който се помещава в първата в България жп гара – гара „Русе–Изток“. Откривайки музея, др. Тодор Живков пожела той да помага за патриотичното възпитание на народа и младежта, да вдъхновява русенци и българския народ в социалистическото строителство.

Гостите разгледаха експонатите в музея, отразяващи появяването и развитието на железопътния и корабния транспорт и на съобщенията в нашата страна, както и революционните борби на транспортните работници.

Др. Тодор Живков и другите официални лица посетиха и Селскостопанския научноизследователски институт „Образцов чифлик“ край Русе. Те разгледаха експерименталната база на института, както и опитното поле на Селскостопанския техникум „Образцов чифлик“. След това др. Тодор Живков имаше другарска беседа с научни работници от института и преподаватели от техникума.

Вечерта др. Тодор Живков и другите партийни и държавни ръководители присъстваха на тържествения концерт, посветен на Деня на работниците от транспорта и съобщенията и 100–годишнината на българския транспорт.