site.btaНа 25 юни 1950 г. БТА съобщава за началото на Корейската война

На 25 юни 1950 г. започва Корейската война. В 4:00 часа сутринта (местно време) пет дивизии на Корейската народнодемократична република (КНДР) под командването на ръководителя на страната Ким Ир Сен навлизат на територията на Република Корея, като пресичат 38-ия паралел, който разделя Корейския полуостров. Военният контингент се насочва към столицата Сеул, където нанася главния удар. Военните сили на КНДР наброяват 180 000 души, а тези на Република Корея – 107 500 души.

Целта на операцията е обединение на двете страни под комунистически режим. През 1910 г. Японската империя анексира Корея, с което се слага край на Корейската империя. След капитулацията на Япония във Втората световна война (1939–1945) съгласно постигнатите споразумения японските сили на север от 38-ия паралел се предават на съветските войски, а тези на юг – на американските.

В деня на нахлуването е свикано извънредно заседание на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН), на което е приета резолюция за прекратяване на военните действия и оттегляне на въоръжените сили на КНДР на север от 38-ия паралел. В документа се подчертава, че предприетата военна интервенция представлява пряко нарушение на Хартата на ООН и е заплаха за международния мир.

Съветският съюз бойкотира заседанията на Съвета за сигурност на ООН и не участва в гласуването. Поради отсъствието на съветски представител, СССР не може да наложи вето върху взетото решение, което позволява на останалите държави членки да одобрят и приемат резолюцията.

Корейската война е първият голям въоръжен конфликт от периода на Студената война. Република Корея е подкрепена от САЩ и други държави членки от ООН, докато КНДР получава подкрепа от СССР и Китайската народна република (КНР).

В „Служебен бюлетин“ и „Български бюлетин“ на БТА четем за началото на Корейската война:  

Съобщение за военни действия между Северна и Южна Корея

Сеул, 25 юни 1950 г. /Ройтер/ Днес в 4 часа сутринта местно време избухнаха боеве по 38-ия паралел, който разделя Северна и Южна Корея. Съобщава се за боеве в Чунчон, Кресонг и по целия източен бряг на полуострова. В радиопредаване от Фионгианг – столица на Севернокорейската народна република, в 11 часа местно време бе съобщено за официално обявяване на война на Южна Корея.

Съобщено бе, че тази сутрин над Сеул са летели два съветски самолета „Як“.

Посланикът на САЩ Джон Дж. Букойо в Сеул днес съобщи, че рано тази сутрин севернокорейските въоръжени сили са започнали „непредизвикано нападение срещу отбранителните позиции на републиката“ по няколко точки по 38-ия паралел. Той каза, че сега се водят боеве.

Корейските отбранителни сили заемат своите позиции и се съпротивляват на нападенията от Северна Корея. Г-н Букойо добави, че корейските длъжностни лица и органите на сигурността се справят с положението спокойно и добре. Посланикът заяви, че няма причини за тревога, тъй като още не се знае дали севернокорейското правителство възнамерява да предприеме всестранна война.

***

Вашингтон, 25 юни 1950 г. /Франс прес/ Според сведенията, с които разполагат военните среди в американската столица, въоръжените сили на Южна Корея и тези на Северна Корея са почти еднакви – по около 100 000 души.

Смята се, че войските на Южна Корея са по-добре обучени и в известно отношение по-добре екипирани от тези на Северна Корея.

Обаче изглежда, че войските на Северна Корея имат леко превъзходство, що се отнася до бронираните и въздушни части.

***

Париж, 25 юни 1950 г. /Радиоемисия за Далечния Изток/ Японската агенция КИОДО съобщи днес, че Северна Корея е обявила война на Южна Корея. Това съобщение бе направено тази сутрин в 5 часа корейско време, пет минути след като въоръжените сили на Северна Корея предприеха обща офанзива по цялата дължина на границата, намираща се на 38-ия паралел.

Въоръжените сили на Южна Корея са се оттеглили в боен ред на 5–10 клм. от границата. Малко по-късно министър-председателят на Южна Корея свика по спешност Министерския съвет, като изпрати бърза телеграма до главнокомандуващия американските въоръжени сили в Япония генерал Макартър в Токио, с която му отправи молба за незабавна помощ.

Съобщението за обявяването на война предизвика извънредно силно вълнение в Сеул. Според последните сведения, армията на Северна Корея възлиза на 80 000 души, екипирана със съветски танкове и съветско въоръжение. Пограничните реки са били преминати от танкове амфибии. Освен това в нападението участват и 100 000 души от северокорейската милиция. Армията на Южна Корея се състои от 100 000 души и от 7 500 моряци.

Днес говорителят на Държавния департамент заяви във Вашингтон, че американското правителство веднага е поискало от главния секретар на ООН да свика по спешност Съвета за сигурност, за да проучи положението в Корея.

Американското министерство на външните работи издаде официално комюнике, в което се съобщава, че по дължината на 38-ия паралел се водят жестоки боеве. В комюникето се подчертава, че САЩ разполагат с извънредно малка военна мисия в Южна Корея и че, следователно никакви американски въоръжени части не вземат участие в конфликта.

В Лондон специалистите по въпросите, засягащи Корея, заявиха, че северната половина на Южнокорейския полуостров ще бъде наскоро залята от войските на Северна Корея и че тази част не може да окаже съпротива.

От своя страна експертите при Форейн Офис бяха свикани на извънредно заседание, за да приготвят инструкциите, които ще бъдат препратени незабавно на британската делегация в Съвета за сигурност.

В Париж френското министерство на външните работи веднага установи постоянна връзка между Ке д’Орсе и американското посолство.

Развитието на събитията в Корея се следи с напрегнато внимание, както от западните сили, така и от държавите от Далечния Изток и делегатите в Лейк Съксес.

Според едно комюнике, издадено от Ке д’Орсе, през последната седмица в северната погранична област на Южна Корея е било отбелязано голямо раздвижване и нахлувания на партизански чети от Северна Корея, което обстоятелство бе изтълкувано като имащо връзка с политическото положение в Сеул и което дава основание да се очаква оставката на председателя на републиката.

Съобщават от Токио, че генерал Макартър е свикал на извънредно заседание командващите американската бойна флота и американските въздушни сили.

***

Лондон, 25 юни 1950 г. /Ройтер/ Корейската „малка завеса“ – линията на 38-ия паралел, която разделя комунистическа Северна Корея от републиканска Южна Корея, отдавна се счита като една от най-опасните граници в Студената война между Изтока и Запада. В продължение на месеци тя бе сцена на огромно погранично напрежение, на междузонно съперничество и многобройни погранични инциденти. Границата е само на 60 клм от Сеул – столицата на Южна Корея, а столицата на Северна Корея е Фионгянг. Разделена на две по 38-ия паралел по силата на една военновременна спогодба между Америка и Русия, Корея безуспешно се е стремяла към обединяване, откакто народът бе освободен от японска окупация преди почти пет години.

Най-скорошната стъпка в тази насока бе направена този месец, когато трима пратеници от Северна Корея преминаха в Южна Корея, носейки нещо, което те описаха като предложение за обединяване на страната. Тези пратеници бяха арестувани от южните власти.

***

Южна Корея иска помощ от САЩ

Вашингтон, 25 юни 1950 г. /Франс прес/ Говорител на американското Министерство на външните работи съобщи днес, че Южнокорейската република е поискала по най-настоятелен начин правителството на САЩ да ѝ достави оръжие, за да може тя да се съпротивлява на нахлуването на въоръжените сили на Северна Корея. Нотата, в която се съдържа това искане за доставка на оръжие, бе връчена на министъра на външните работи Дийн Ачесън от корейския посланик във Вашингтон Джон Миун Чанг, обаче досега не са обнародвани нито текста на тази нота, нито реагирането на американското Министерство на външните работи по този въпрос.

***

Заседания на Съвета за сигурност

Лейк Съксес, 25 юни 1950 г. /АП/ Генералният секретар на ООН – Тригве Ли заяви пред Съвета за сигурност, че според съобщенията, които той има, става ясно, че Северна Корея е предприела военни действия в пряко нарушение на Хартата на ООН и решението на Общото събрание. Тригве Ли заяви, че това е едно сериозно положение и „реална заплаха за световния мир“. Той добави, че според него очевиден дълг на Съвета е да вземе мерки за възстановяването на мира в корейската област.

Американският посланик Ърнест Грос заяви пред Съвета за сигурност, че нападението срещу Южна Корея е „напълно незаконно и непредизвикано“. Грос окачестви това нападение като въоръжена агресия срещу правителството, избрано под надзора на ООН.

По времето, когато се събра Съветът, комисията за Корея при ООН докладва на Ли, че се е създало сериозно положение, „което придобива характер на война и което може да застраши поддържането на международния мир и сигурност“.

Грос внесе една резолюция, според която се настоява ООН да заповяда спиране на огъня в Корея и да спре севернокорейското комунистическо нахлуване в Южна Корея. С резолюцията се иска Съветът за сигурност да изиска комунистическата армия да се оттегли на позиции северно от 38-ия паралел, който пресича Корея. В резолюцията се заявява, че нахлуването представлява нарушение на мира и се поканват всички държави членове на ООН – да се въздържат от даването на помощ на нашествениците.

Великобритания подкрепи американската резолюция. В резолюцията се предлага: „Съветът за сигурност, отбелязвайки с дълбока загриженост въоръженото нахлуване в Корейската република на войските на Северна Корея, определя, че тази акция представлява нарушение на мира.

1. Призовава властите в Северна Корея:

    А) да преустановят враждебните действия и

    Б) да оттеглят своите въоръжени сили на 38-ия паралел.

2. Изисква от мисията на ООН за Корея:

    А) да следи за оттеглянето на севернокорейските войски на 38-ия паралел и

    Б) да държи Съвета за сигурност в течение по изпълнението на тази резолюция.

3. Призовава всички държави членове на ООН – да окажат всяка възможна помощ на ООН за изпълняването на тази резолюция и да се въздържат от даването на помощ на севернокорейските власти.

На заседанието бяха представени всички членове на Съвета за сигурност с изключение на Съветския съюз, който бойкотира заседанията на органите на ООН във връзка с въпроса за представянето на Китай. Посланикът на Южна Корея във Вашингтон Джон Чанг бе поканен да говори пред Съвета за сигурност. Той заяви, че нападението срещу неговата страна е „престъпление срещу човечеството“.

След това посланикът Чанг каза: „Нахлуването е акт на агресия и заплаха за международния мир и сигурност. Апелирам към Съвета за сигурност да действа незабавно. Аз апелирам към Съвета за сигурност да изреди нашествениците да спрат огъня и да се оттеглят от територията на нашата страна!“

Британският делегат сър Теренс Шон подкрепи американската резолюция. Той предложи едно допълнение, което бе прието от американците, а именно комисията на ООН за Корея да даде колкото е възможно по-скоро пълни подробности по нахлуването и своите препоръки. Той каза, че резолюцията, що се отнася до действията на Съвета за сигурност, е основана на фактите, които са му представени.

Представителят на националистически Китай Т. Ф. Цианг също подкрепи резолюцията. Той каза, че ООН трябва да предприеме действия и да постави в действие всички морални и юридически източници на Хартата, за да бъде спряна агресията.

Залата, в която заседава Съветът, събира 600 души и при започването на заседанието бе ¾ пълна. След изказванията на Грос и Цианг публиката започна да говори толкова високо и в залата се дигна такъв шум, че председателстващият Pay (Индия) на два пъти призова към ред.

Жан Шовел (Франция) и Карлос Бланко (Куба) одобряват американската резолюция.

Еквадор подкрепи американската резолюция.

Седмият оратор – Махмуд Бей Фавзия, поддържа, че за одобрението на резолюцията е необходимо гласуване. Той предложи половинчасов отдих, за да се съветва с американската делегация.

Заседанието бе вдигнато на 21 часа гринуичко време.

Не се изказаха представителите на Югославия, Индия и Норвегия. Не се очаква да говорят други оратори.

***

„Гласът на Америка“ за историческото развитие на положението в Корея

Ню Йорк, 26 юни 1950 г. /ВА – руска емисия/ Историческа справка по повод събитията в Корея.

Войските на севернокорейския комунистически режим нахлуха в Южна Корея. С това в историята на Корея се откри нова трагическа страница. 35 години Корея се намираше под протектората на Япония. Победата на съюзническите войски в 1945 г. донесе освобождението на Корея, но то се оказа непълно. По споразумение между великите държави Корея бе временно разделена на 2 части, границите между които минаваха по 38 паралел. Северната част бе окупирана от съветските войски, а южната от американските. На 17 септември 1947 г. правителството на САЩ предложи на обсъждане в Общото събрание на ООН въпроса за установяване на пълна независимост на цяла Корея. На 14 ноември с.г. ООН реши да се създаде специална комисия за Корея, която да работи за създаване национално правителство чрез провеждане на общи избори. Съветските окупационни власти в Северна Корея не очаквайки решението на въпроса за установяване на пълен суверенитет на свободна Корея, създали в своята окупационна зона комунистически режим и образували марионетно правителство, което самоволно се обяви за правителство на цяла Корея. Комисията на ООН за Корея започна дейността си с позив към съветските и американските окупационни сили, но получи задоволителен отговор само от американските войски. Съветските окупационни войски не ѝ отговориха. Наблюдателите на Комисията, изучавайки положението в 9 провинции в Южна Корея и в Сеул, заявиха, че там цари режим на свобода, който осигурява на населението свобода на словото, печата и събранията, и че комунистическият режим в Северна Корея отказва да допусне там наблюдатели на Комисията.

На 10 май 1948 г. в Южна Корея бяха проведени общи избори под наблюдение на комисията. Комисията призна, че тия избори са били свободно волеизявление на населението. На 12 декември 1948 г. общото събрание на ООН, изучавайки доклада на своята Комисия, призна за законно съставеното правителство на Корейската република и реши да се образува нова Комисия, която да продължи усилията си по обединението на цяла Корея. За тая цел новата комисия се обърна на 18 февруари 1949 г. чрез главния секретар на ООН към съветското правителство с молба да съдейства за установяване контакт с комунистическия режим в Северна Корея. Отговор не последва. Безрезултатни се оказаха опитите на Комисията да се свърже и непосредствено с комунистическото правителство на Северна Корея.

На 29 юни 1949 г. завърши оттеглянето на американските окупационни войски от Южна Корея. През м. май т.г. в Южна Корея бяха произведени нови парламентарни избори. По общо признание на обективни наблюдатели, тия избори бяха напълно демократични и донесоха победата на независимите партии.

***

Пхенян, 27 юни 1950 г. /Нов Китай/ Постоянният комитет на Върховния народен съвет на Корейската демократична народна република вчера издаде следната заповед:

Генералната атака и така наречената национално-отбранителна армия на кукленото правителство на Ли Син Ман по 38-ия паралел създаде много напрегнато положение в нашата страна. За да може да се мобилизира бързо народът от цялата страна за унищожаването на бандата на Ли Син Maн, която започна гражданска война, ние взехме специално следното решение:

1. Да се назначи военен комитет от седем души в състав: Ким Ир Сен, Бак Хун Юнг, Хонг Минг Хи, Ким Чаик, Чой Юнг Кун, Бак Ир Бy и Джунг Джун Туик. За председател на Комитета да се назначи Ким Ир Сен.
2. Цялата власт в страната ще бъде съсредоточена в ръцете на военния комитет.
3. Целият народ и всички правителствени учреждения, политическите партии, народните организации и военните органи трябва да изпълняват абсолютно заповедите и директивите на военния комитет.

Конфликтът приключва на 27 юли 1953 г. със сключването на споразумение за примирие. Документът е подписан от главнокомандващия на Командването на ООН Уилям К. Харисън, върховния главнокомандващ на Корейската народна армия Нам Ил и командира на Китайските народни доброволци Пън Дъхуай. Споразумението води до прекратяване на военните действия и създаване на демилитаризирана зона между двете държави.