site.btaНа 8 юли 1997 г. срещата на върха на НАТО в Мадрид поставя началото на разширяването на Алианса на Изток

На 8 юли 1997 г. в Мадрид, Испания, е открита среща на високо равнище на НАТО, посветена на разширяването на организацията на изток с участието на държавните и правителствени ръководители на 16-те страни членки. Официално са поканени първите три държави от разпадналия се Варшавски договор – Полша, Чехия и Унгария – да започнат преговори за членство (те се присъединяват официално през 1999 г.). Алиансът потвърждава, че вратите остават отворени за следващи вълни на разширяване, което дава зелена светлина на страни като България и Румъния. Официално е подписана и Хартата за специално партньорство между НАТО и Украйна, която поставя начало на по-близки отношения в сферата на сигурността.

БТА съобщава:

Мадрид посреща лидерите от НАТО

Мадрид, 7 юли 1997 г. /Ролан дьо Курсон от АФП/ Утре и вдругиден Мадрид сред впечатляващи мерки за сигурност ще бъде център на "историческа" среща на високо равнище на НАТО, на която ще бъдат поканени на преговори за членство в организацията няколко страни от бившия Източен блок. "Това е най-голямото съсредоточаване на държавни и правителствени ръководители в Испания досега. Фактът, че срещата е организирана в Мадрид, е забележителен успех", каза испанският министър на отбраната Едуардо Сера, изразявайки гордостта на страната си, че е домакин на срещата, представена от местния печат като "окончателното погребване на студената война". С изразената вече цел да сложат край на разделенията, наследени от Втората световна война, шестнадесетте държавни и правителствени ръководители на страните-членки на НАТО трябва да вземат решение по разширяването на Северноатлантическия съюз с най-малко три от бившите социалистически страни - Унгария, Чехия, Полша. Група, към която девет европейски страни - по-специално Франция и Италия - биха искали, в името на равновесието между Севера и Юга, да включат Словения и Румъния. На това искане обаче американската страна категорично се противопоставя. Делегациите пристигат в Мадрид, без да са преодолели предварително разногласията си по този въпрос, което е в разрез с досегашната практика на големите срещи, когато като цяло всичко е уточнено предварително, посочват дипломатите.

В Мадрид трябва да бъде засегнат също въпросът за реформата в структурите на НАТО, тема, която предизвиква спорове между страните, желаещи да запазят на своя територия възможно най-голям процент от военната инфраструктура на алианса.

Освен Шестнадесетте от НАТО в Мадрид на различно равнище ще бъдат представени 28-те източноевропейски и неутрални партньори на организацията. Русия по-специално ще бъде представена на равнище вицепремиер, след като президентът Борис Елцин отклони поканата за участие, което би било изтълкувано като публично одобрение на разширяването. Докато срещата на толкова видни личности предизвика заслужена гордост сред жителите на Мадрид и испанските дипломати, студена пот облива службите за сигурност, които се опасяват от евентуален атентат на различните терористични организации. 

За сигурността на проявата бяха мобилизирани близо 4000 полицаи. От няколко дни Дворецът на конгресите в едно от предградията на Мадрид, където ще се състои срещата, е обграден от бронирани коли на испанската полиция и от тежковъоръжени служители на реда. Подобни мерки бяха взети и в някои възлови точки в центъра на Мадрид. Властите се боят най-много от евентуални действия на баската терористична групировка ЕТА, подозирана в желание да нанесе удар в испанската столица, за да си отмъсти за серията от успешни полицейски акции срещу инфраструктурата на организацията в страната на баските. Министерството на вътрешните работи обяви "постоянна повишена готовност", а полицейските профсъюзи прекъснаха стачката си, която обявиха преди няколко дни с искания за по-високи заплати.

Делегациите, които ще бъдат настанени в петнадесетина хотели и държавни резиденции, започнаха да пристигат тази сутрин. Американският президент Бил Клинтън пристигна предварително на двудневно частно посещение на Балеарските острови. Извън работните срещи, които ще бъдат отразявани от над 3000 акредитирани журналисти, гостите са поканени утре на официалната вечеря, дадена в тяхна чест от испанския крал Хуан Карлос, а тази вечер ще могат да се наслаждават на прочутия изпълнител на фламенко Антонио Каналес.

*****

Мадрид, 7 юли 1997 г. /БТА/ Шестнадесетте съюзници от НАТО продължават днес да преговарят по съвместно комюнике, което трябва да бъде одобрено утре на срещата на върха в Мадрид от държавните и правителствени лидери на пакта, заявиха дипломатически източници. Според тях все още не е постигнато споразумение по комюникето, но това ще стане утре. "Продължава да се работи" за постигане на консенсус за избора на новите членове от Източна Европа, което ще бъде централна тема на срещата. САЩ искат да ограничат първата група новоприети до три страни - Полша, Чехия и Унгария, докато няколко европейски страни, начело с Франция и Италия, настояват към тях да бъдат добавени Румъния и Словения.

*****

Мадрид, 8 юли 1997 г./БТА/ Държавните и правителствени ръководители на страните от НАТО вечеряха снощи на светлината на свещи в градината на двореца Монклоа в Мадрид, където е испанската правителствена резиденция, съобщи АФП. В хубавата юлска нощ ръководителите на държавите от НАТО бяха настанени на малки маси. Президентът Бил Клинтън седеше отдясно на съпругата на испанския премиер Ана Ботеля. На същата маса бяха президентите на Франция Жак Ширак и на Турция Сюлейман Демирел, както и госпожа Клинтън, облечена в розов тайор. На вечерята липсваше само германският канцлер Хелмут Кол, който ще пристигне най-късно в Мадрид. Испанското меню включваше андалуска студена супа "гаспачо", салата от омари, ястие от треска по баски и ябълкова торта, всичкото полято с избрани бели и червени испански вина. След вечерята танцьорът на фламенко Антонио Каналес изнесе спектакъл за високопоставените гости в градината на двореца.

*****

Мадрид, 8 юли 1997 г. /БТА/ Лидерите на страните от НАТО са се договорили днес в скоро време за членове на съюза да бъдат приети Полша, Унгария и Чехия, съобщи португалският министър на външните работи Жайме Гама. С неговото изявление за пръв път почти официално бе оповестено решението, което се очаква да вземат ръководителите на 16-те страни от северноатлантическата организация.

Според първоночалната информация за подготвяното комюнике Румъния и Словения се споменати в него поименно, без обаче да се поема твърд ангажимент за срокове за приемането им в пакта. Като райони, които са важни за интересите на атлантическия съюз, се изтъкват балтийските страни и Югоизточна Европа. Преговорите за приемането на Полша, Унгария и Чехия могат да започнат още сега, а протокол за това може да бъде подписан на следващата среща на външните министри от НАТО през декември.

Според участници в мадридската среща външните министри на 16-те страни от пакта са постигнали компромис да дадат уверения на държавите, невключени в първата група, че вратите на съюза остават отворени за тях. В първите извадки от проектокомюникето, разпространени от Ройтер, се отбелязва напредъкът към демокрация и законност, постигнат в "редица страни от Югоизточна Европа, особено в Румъния и Словения". В проектодокумента се отбелязват постиженията на балтийските държави - по-голямата стабилност и сътрудничеството помежду им. Атлантическата общност смята за своя стратегическа цел утвърждаването на по-голяма стабилност, сигурност и регионално сътрудничество в страните от Югоизточна Европа.

НАТО ще насърчава нарастващия им интерес към евроатлантическата общност, се казва в проекта за комюнике. Позицията, че с първата вълна в НАТО трябва да влязат само три страни - Полша, Унгария и Чехия - бе твърдо отстоявана на днешната среща от американския президент Бил Клинтън. На същото становище бяха британският премиер Тони Блеър и още четирима лидери. Френският президент Жак Ширак и още шестима лидери искаха към тази тройка да бъдат добавени Румъния и Словения. В подкрепа на словенската кандидатура се обяви италианският премиер Романо Проди, а гръцкият премиер Костас Симитис твърдо защити кандидатурата на България, съобщават дипломатически източници, цитирани от Ройтер.

*****

Мадрид, 8 юли 1997 г./БТА/ Съюзниците от НАТО до тази сутрин не успяха да се споразумеят за избора на нови членове, съобщиха на АФП неофициални източници от срещата на високо равнище в Мадрид. След преговорите, продължили през цялата нощ, всеки остана на своята позиция - САЩ поддържат мнението си да бъдат поканени само Полша, Чехия и Унгария, а Франция и Италия искат към списъка да бъдат прибавени Румъния и Словения. Дискусиите по редакцията на заключителното комюнике ще продължат успоредно със срещата на държавните и правителствените глави, уточниха същите източници. Съюзниците не стигнаха до единно становище и за Испания, която иска да обяви бъдещото си завръщане в интегрираната военна структура, но в замяна иска в заключителното комюнике да бъде споменато изрично, че съюзниците й възлагат едно от подрегионалните командвания и признават контрола й над Канарските острови и Гибралтарския проток. Някои от 16-те отказват да се ангажират с такъв текст, като възразяват, че реформата на военната структура не бе завършена, както бе предвидено, навреме за мадридската среща, и поради това не може да има частични споразумения по тази тема. 

*****

София, 8 юли 1997 г. /БТА/ Ще лобирам за влизането на името на България в първата вълна на държавите - кандидатки за членство в НАТО, заяви президентът Петър Стоянов преди отпътуването си за Мадрид за участие в срещата на високо равнище на страните - членки на пакта. В испанската столица се очаква да бъдат определени първите страни от Централна и Източна Европа, които ще получат покана за членство в организацията. Колебливата позиция на нашата страна от няколко години насам по отношение на НАТО я нарежда на по-заден план сред останалите кандидатки, ето защо сега се налага да щурмуваме, каза още г-н Стоянов. Той и придружаващият го външен министър Надежда Михайлова са подготвили документ с аргументите на България за по-скорошното й присъединяване към пакта. Геостратегическото положение на България в центъра на Балканите, добрите й отношения със съседните страни, трайният етнически мир, стриктното спазване на международните санкции са аргументите в полза на нашата страна, според президента Стоянов. Те ще бъдат изложени в речта му пред участниците във форума. В Мадрид г-н Стоянов и г-жа Михайлова ще имат и двустранни срещи. Българският президент има покана за разговор от президента на САЩ Бил Клинтън, а г-жа Михайлова - с държавния секретар Мадлин Олбрайт. За днес е насрочена срещата на българския държавен глава с президента на Украйна Леонид Кучма. От испанската столица президентът Стоянов ще отпътува за Залцбург /Австрия/ за участие в заседанието на ежегодния икономически форум. Тази година на икономическата среща ще се обсъждат приоритетите на развитие на държавите от Централна и Източна Европа.

*****

Българската делегация за срещата на НАТО пристигна в Мадрид

Мадрид, 8 юли 1997 г. /спец. пратеник на БТА Петко Азманов/ Българският президент Петър Стоянов и министърът на външните работи Надежда Михайлова пристигнаха в Мадрид за участие в срещата на високо равнище на НАТО, посветена на разширяването на изток. Макар че България няма да бъде сред първите страни, поканени за преговори за присъединяване към НАТО на Мадридската среща, българската делегация дойде в испанската столица с амбицията ясно и категорично да изложи аргументите и защити позициите на България за пълноправно членство в НАТО. По-късно днес българския президент ще се срещне с украинския си колега Леонид Кучма, чиято страна утре ще подпише харта за сътрудничество с НАТО, подобна на основополагащия акт Русия - НАТО. Насрочена е и среща с германския външен министър Клаус Кинкел. Довечера Петър Стоянов ще присъства на вечеря в кралския дворец, дадена за участниците в срещата от името на краля и кралицата на Испания.

*****

Мадрид, 8 юли 1997 г. /БТА/ Има напредък за постигане на консенсус за присъединяването на три нови членки в НАТО - Полша, Унгария и Чехия, като е възможно през 1999 г. да има нов прием, заяви днес испанският външен министър Абел Матутес. "Първата фаза на разширяването се ограничава с три страни. Външните министри търсят компромисна формула, за да гарантират, че вратата на пакта ще остане отворена" за други кандидати, каза Матутес. Нови покани за влизане в НАТО "може да бъдат отправени на срещата на върха през 1999 г." /по време на която НАТО ще отлебежи 50 години от създаването си - април 1949 г./, добави испанският министър. Той поясни, че още не е взето никакво официално решение, но е бил отбелязан напредък към постигането на консенсус. "Обсъжданията бяха откровени и приятелски" и разговорите продължават "спокойно", отбеляза испанският министър. Той добави, че държавните и правителствените ръководители на съюзниците "нямат намерение да правят списък на бъдещите страни, които ще бъдат включени през 1999 г., за да не хвърлят сянка върху други".

*****

Испания - НАТО - покана - мълния!

Мадрид, 8 юли 1997 г. /БТА/ НАТО официално покани днес Полша, Унгария и Чехия да се присъединят към северноатлантическия съюз. Новината бе оповестена от генералния секретар на НАТО Хавиер Солана на срещата на високо равнище на съюза в Мадрид. В документа, прочетен от Солана, като най-добре подготвени кандидати за следващия етап от разширяването са посочени Словения и Румъния.

*****

Полша, Унгария и Чехия са поканени да влязат в НАТО

Мадрид, 8 юли 1997 г./БТА/ НАТО покани днес Полша, Унгария и Чехия да започнат преговори за присъединяване към организацията. Новината бе съобщена от генералния секретар на НАТО Хавиер Солана след няколкочасови дискусии между лидерите на 16-те страни от Северноатлантическия съюз на срещата им в Мадрид. НАТО остава отворена за нови членки и очаква да отправи нови покани за членство през "следващите години". Процесът на разширяване ще бъде обсъден отново на следващата среща на високо равнище през 1999 г., а организацията ще поддържа активни отношения със страните, проявили интерес към членство в НАТО, както и с тези, които биха могли да го сторят в бъдеще.

НАТО ще продължи да обмисля бъдещото членство на онези страни, които са изразили желание да се присъединят към организацията, но днес не са били поканени да го сторят, се казва в комюникето. В него се изтъква още, че редица страни от Югоизточна Европа - особено Румъния и Словения - са напреднали в утвърждаването на демокрацията и законността. Набляга се на значението, което НАТО отдава на изграждането на по-голяма стабилност, сигурност и регионално сътрудничество в страните от Югоизточна Европа и се подчертава, че съюзът ще насърчава все по-пълното им интегриране в евроатлантическата общност. В същия смисъл НАТО обръща внимание и на балтийските страни, кандидатки да влязат в НАТО. Предвижда се протоколите за приемане на трите поканени днес страни да бъдат подписани на срещата на външните министри на организацията през декември 1997 г., а ратификационният процес да завърши навреме, така че Полша, Унгария и Чехия да могат да влязат в НАТО до април 1999 г., когато съюзът ще чества своята 50-годишнина.

Споменаването в комюникето на Румъния и Словения се приема от някои коментатори като успех за Франция. До последния момент - и на днешната оживена дискусия - нейният президент Жак Ширак защитаваше тезата, че сред поканените в Мадрид трябва да бъдат и Румъния и Словения. Те бяха изрично споменати, но не бе поет никакъв конкретен ангажимент кога могат да очакват да поемат по пътя на Полша, Унгария и Чехия. Затова не малко наблюдатели определят днешното комюнике като победа за американския президент Бил Клинтън, който искаше в първата вълна да бъдат включени само трите поканени днес страни.

*****

Солана увери, че Мадрид е само началото на процеса на разширяване на НАТО

Мадрид, 8 юли 1997 г./Спец. пратеник на БТА Петко Азманов/ Мадрид е само началото на процеса на разширяване на НАТО, увери на пресконференция след днешното заседание на лидерите на 16-те генералният секретар на организацията Хавиер Солана. Той окачестви като една от най-важните в историята на НАТО днешната среща на върха, на която бе решено Полша, Чехия и Унгария да бъдат поканени да започнат преговори за присъединяване.  На въпроси на журналисти какво е предвидено за страни като България, които останаха извън първата вълна на разширяването, Солана потвърди само, че НАТО остава отворена за нови членове и ще продължи да поддържа активни отношения със страните, желаещи да влязат в НАТО. Генералният секретар на НАТО отказа да назове конкретни срокове за започване на преговори със страните извън първата вълна, като отбеляза само, че 16-те ще преразгледат процеса на разширяване на следващата си среща през 1999 година. Съюзът признава необходимостта от изграждане на по-голяма стабилност, сигурност и регионално сътрудничество в страните от Югоизточна Европа и от насърчаване на по-нататъшната им интеграция в Евроатлантическата общост, подчерта генералният секретар на НАТО.

*****

Мадрид, 8 юли 1997 г. /БТА/ След официалното съобщение, че Полша, Чехия и Унгария са поканени в НАТО техните ръководители заявиха пред журналисти, че ще използуват цялата си тежест, за да помогнат и на други източноевропейски страни да влязат в Северноатлантическия съюз. В обща деклерация на трите страни, която бе прочетена от чешкия президент Вацлав Хавел, се изразява също така дълбоко удовлетворение от решението на НАТО те да бъдат поканени в организацията. "Това е историческо решение, подготвящо пътя за по-стабилна и сигурна Европа", се казва в общата декларация. Чешкият министър-председател Вацлав Клаус заяви, че поканата бележи върха на "огромните усилия, които направиха трите страни след падането на Берлинската стена през 1989 година, за да се отърсят от комунистическото си минало".

*****

Мадрид, 9 юли 1997 г. /Спец. кор. на БТА Петко Азманов/ В рамките на Мадридския форум на НАТО тази сутрин се състояха редица двустранни срещи на българския президент с лидери от Източна и Западна Европа, а по-късно днес той ще разговаря с президента на САЩ Бил Клинтън. На срещата с португалския премиер, състояла се по негово желание, Антонио Гутериш изразил готовността на страната си да помогне на България в подготовката й за присъединяване към Европейския съюз като държава, преминала преди години през сходни икономически трудности. За конкретизиране на тази помощ българският външен министър Надежда Михайлова скоро ще посети Лисабон, съобщи пред български журналисти секретарят на президента за връзки с обществеността Нери Терзиева. Българският президент изтъкнал необходимостта България да има лоби в стремежа си за присъединяване към европейските и евроатлантическите структури. Петър Стоянов се срещна по-късно с италианския премиер Романо Проди, на когото поднесъл покана от българския му колега Иван Костов да посети България. Проди изразил убеждението си, че до края на мандата на Петър Стоянов България ще се присъедини към евроатлантическите структури. Той изразил също увереност, че София ще намери достатъчно привърженици на усилията си за влизане в европейския клуб. Италия ще бъде сред тях със сигурност, подчертал Проди и посъветвал България да не гледа на НАТО като на единично усилие. Близо половин час продължила срещата между Петър Стоянов и испанския премиер Хосе-Мария Аснар. Българският държавен глава призовал и испанската страна да подкрепя усилията на България за влизане в ЕС и НАТО. Той обърнал внимание на събеседника си, че ако се съди по документите от вчерашната среща на 16-те и дискусиите около разширяването на НАТО, България изглежда няма лоби в Западна Европа и Съединените щати. В отговор Аснар уверил, че Мадрид лобира и ще лобира за България. Испанският премиер похвалил усилията на Петър Стоянов да върне доверието към България и изразил задоволство от участието на испански фирми в приватизацията в България, специално от сделката с "Марвекс". Присъствалият на срещата испански външен министър Абел Матутес поставил въпроса за разрешаване на проблема с дълга на Минералбанк към Испания. В отговор Петър Стоянов уверил, че по този проблем трябва да започне честен диалог. Испанският премиер също получил покана от името на Иван Костов да посети България. Петър Стоянов проведе също кратки срещи с германския външен министър Клаус Кинкел, с полския президент Александър Квашневски и с грузинския държавен глава Едуард Шеварднадзе.

*****

НАТО и Украйна подписаха Харта за специално партньорство

Мадрид, 9 юли 1997 г. /БТА/ В началото на втория ден от срещата на високо равнище в Мадрид държавните и правителствени ръководители на страните от НАТО и Украйна подписаха специална харта, която дава право на бившата съветска република да свиква "консултации" с НАТО, ако почувства заплаха отвън, предаде Ройтер. Хартата предвижда серия от механизми за контакти между НАТО и Украйна, активизиране на диалога и сътрудничеството по въпросите на европейската сигурност. Предвиждат се също размяна на военни мисии, създаване на представителство на НАТО в Киев, както и ежемесечни срещи на равнище посланици. Комисия НАТО - Украйна ще заседава два пъти годишно и ще осигурява механизма за консултации по време на регионални кризи. "Този документ е ярко доказателство, че новата архитектура за сигурност в Европа се основава на откритост и сътрудничество", заяви украинският президент Леонид Кучма при подписването на хартата. "Вратата на алианса трябва да остане отворена за всички страни, които могат да изпълнят критериите за кандидатстване", добави той, показвайки косвено, че перспективата за присъединяване на неговата страна е "стратегическа цел" за Украйна, посочва АФП. От своя страна генералния секретар на НАТО Хавиер Солана подчерта "огромния интерес" на организацията към Украйна. "Нашето отваряне към Източна Европа укрепва стабилността", каза той. След церемонията по подписването на хартата НАТО ще събере Съвета за евроатлантическо партньорство /СЕАП/, в който участват 28-те неутрални и източноевропейски партньори на алианса.

*****

Новопоканените в НАТО се залавят за работа

Мадрид, 10 юли 1997 г. /БТА/ Полша, Чехия и Унгария трябва незабавно да се заловят за работа, за да спазят процедурите за присъединяването си към НАТО, съобщи вчера източник от Северноатлантическия съюз, чието име АФП не уточнява. Преговорите по подготовката на протокола за членство в организацията, който ще бъде подписан през декември, трябва да започнат през септември. Като първа непосредствена задача Полша, Чехия и Унгария трябва да подготвят "декларация за силите", която ще им позволи по-късно да се присъединят към планирането на отбраната, посочил представителят от НАТО. Става дума да се конкретизират военният потенциал на трите страни и нуждите за гарантиране на сигурността им. Бъдещите членки на НАТО трябва също да положат усилия в областта на "класификацията" /засекретяването/ на данните, за да уеднаквят своите правила за сигурност с тези, действащи в НАТО. В близките месеци Полша, Унгария и Чехия ще трябва освен това да обявят какви средства смятат да заемат от цивилния и военния бюджет и от средствата за инфраструктурата на НАТО. Членовете на първата група от разширяването на НАТО на изток трябва също да декларират, че не се противопоставят на присъединяването на нови страни в организацията в бъдеще.