site.btaПреди 15 години тленните останки на бившия чилийски президент Салвадор Алиенде са ексхумирани в търсене на причината за смъртта му

Преди 15 години - на 23 май 2011 г., тленните останки на бившия чилийски президент Салвадор Алиенде са ексхумирани, за да се установи дали се е самоубил или е бил убит по време на преврата срещу него на 11 септември 1973 година.

Салвадор Алиенде става първият марксист, президент на Чили, след като е избран на този пост от парламента на 4 септември 1970 г. Той встъпва в длъжност два месеца по-късно - на 3 ноември 1970 г.

Три години по-късно - на 11 септември 1973 г., е свален от власт с военен преврат, извършен от армията, начело с ген. Аугусто Пиночет. Алиенде умира при неизяснени обстоятелства в деня на преврата. В страната е въведено военно положение, а военната хунта установява диктатура. По време на управлението на Пиночет над 3000 души загиват, близо 30 000 противници на режима са подложени на изтезания и хиляди са безследно изчезнали. Около 200 000 чилийци напускат страната. Аугусто Пиночет е президент на Чили от 13 септември 1973 г. до 11 март 1990 г. и командващ сухопътните сили на Чили от септември 1973 г. до 10 март 1998 г.

Години след преврата продължават дискусиите дали Салвадор Алиенде се е самоубил или е бил убит при превземането на президентския дворец "Ла Монеда" по време на преврата.

Какво откриваме в бюлетините “Международна информация - събития и факти” и “Международна информация - анализи и прогнози” и емисиите “Международна информация” и “Анализи” на БТА. 

На 4 септември 1990 г. тленните останки на Салвадор Алиенде са пренесени от Виня дел Мap в столицата Сантяго, където са препогребани:

Интервю на генерал Пиночет

Мексико, 21 август 1990 г. /Кор. на БТА Йорданка Божилова/ Командващият Сухопътните сили на Чили генерал Аугусто Пиночет заяви, че армията няма да отдаде военни почести на загиналия по време на преврата през 1973 година президент Салвадор Алиенде при предстоящото пренасяне на тленните му останки от Виня дел Мap в столицата Сантяго. В интервю за вестник “Меркурио”, безусловно подкрепял предишния режим, Пиночет изказва мнението, че насрочената за 4 септември 1990 г. погребална церемония на Алиенде, за която са поканени над 200 изтъкнати личности от цял свят, “е чисто и просто акция с политическа цел, в която въоръжените сили няма да участват”.

В това първо свое интервю откакто не е държавен глава, 74-годишният генерал не уточнява кога възнамерява да се оттегли от сегашния си пост. Отговорът му на този въпрос е: “Когато стане подходящо”. (…)
Може би най-успокоителното твърдение на генерала е, че не възнамерява да предприема нов държавен преврат, а още по-малко да докарва отново военните на власт. 

***

“Интересува ни народната почит”

Мексико, 23 август 1990 г. /Кор. на БТА Йорданка Божилова/ “Не желаем военни почести на погребението на Салвадор Алиенде. Онова, което ни интересува, е народната почит към паметта му.” Това заявиха на пресконференция Ортенсия Буси де Алиенде, вдовица на убития през 1973 г. чилийски президент, и дъщерите им Кармен и Исабел.

С тези думи те дадоха отговор на изявленията на генерал Аугустс Пиночет, командващ Сухопътните сили, който преди няколко дни, в интервю за вестник “Меркурио”, отхвърли категорично всякаква възможност за военни почести към тленните останки на сваления от него президент. Те ще бъдат пренесени от безименния гроб в родния му град Виня дел Мap, където престояха 17 години, в столицата Сантяго. Церемонията е насрочена за 4 септември, когато се навършват 20 години от избирането на Алиенде за президент на Чили. Сега, за повторното му погребение, което няма официален характер, но за чието организиране правителството на президента Патрисио Айлуин оказва пълно съдействие, са поканени над 200 видни личности от цял свят. Сред тях е и Луис Ечеверия, бивш президент на Мексико, където Ортенсия Буси и други оцелели след преврата членове на семейството Алиенде получиха гостоприемство и прекараха годините на принудителното си политическо изгнание.

На пресконференцията вдовицата на Алиенде отхвърли твърдението на генерал Пиночет, че “предстоящото погребение е акция с политическа цел”. Тя каза: “Това не е нито мнението на нашето семейство, нито на правителството. Но всъщност аз нямам намерение изобщо да споря с него /с Пиночет - б.кор./.” (…)

През 1998 г. проверяват имало ли е заповед за убийството на Салвадор Алиенде:

Ще правят експертиза на магнетофонен запис със заповедта на Пиночет за умъртвяване на Алиенде

Сантяго, 29 януари 1998 г. /БТА/ Чилийският съдия, който води следствието по обвиненията срещу генерал Пиночет в геноцид, наредил да бъде извършена експертиза на магнетофонния запис със заповедта на бившия диктатор за умъртвяването на президента Салвадор Алиенде, предаде ИТАР-ТАСС.

Съдията взел решението, след като изслушал показанията на двама журналисти, използували записа в радиорепортаж.

Записът, излъчен в радиоефира, съдържа разговор на генерал Пиночет с адмирал Патрисио Карвахал на 11 септември 1973 г. - деня на военния преврат, последван от 16 години диктатура.

"Предлагат преговори", докладвал Карвахал на Пиночет, имайки предвид защитниците на президентския дворец "Ла Монеда" начело с Алиенде.

"Никакви преговори, само пълна капитулация. Остава в сила предложението Алиенде да бъде изведен от страната. А при полета самолетът да падне", отговорил Пиночет. 

Трийсет години след преврата са представени америкаснски архивни документи:

Документите доказаха отговорността на САЩ за преврата на Пиночет и свалянето на Алиенде

Вашингтон, 9 септември 2003 г. /Лаура Бониля от АФП/ Масовото разсекретяване през 1999 и 2000 г. на американски документи за военния преврат в Чили през 1973 г. хвърлиха светлина върху отговорността на Вашингтон за свалянето на президента Салвадор Алиенде и вземането на властта от генерал Аугусто Пиночет.

Документите на ЦРУ, Пентагона, Държавния департамент и ФБР разкриха редица доказателства за тайните акции на ЦРУ в Чили между 1962 и 1975 г., извършени с цел, първо, да се попречи на Алиенде да бъде избран, второ, да се дестабилизира неговото правителство, и, накрая, да се подкрепи диктатурата на генерал Пиночет /1973-1990 г./

Публикувани по инициатива на бившия американски президент Бил Клинтън, формулирал своето искане в момент, когато Пиночет беше задържан в Лондон, тези документи показват, че президентът Ричард Никсън е разрешил на тогавашния директор на ЦРУ Ричард Хелмс да провали правителството на Салвадор Алиенде поради опасения, че Чили може да се превърне в "нова Куба". (...)

ЦРУ в края на краищата прие, макар и против волята си, да разсекрети тези документи и на 19 септември предаде на Конгреса доклад, разкриващ, че Мануел Контрерас, шеф на страховитата тайна полиция ДИНА при Пиночет, е работил за управлението през 1975 г. Тези документи показват също, че през 1976 г. Контрерас все още е бил във връзка с ЦРУ, когато е изпратил агенти във Вашингтон, за да убият бившия външен министър в правителството на Алиенде Орландо Летелиер.

"ЦРУ е подкрепяло активно военната хунта след свалянето на Алиенде. Много офицери на Пиночет са били замесени в системните нарушения на човешките права. Някои от тях са били свръзки или агенти на ЦРУ или на американските въоръжени сили", признават авторите на доклада. (…)

В доклада се разкрива също, че ЦРУ е платило 35 000 долара на група чилийски военни, след като през 1970 г. те убили лоялния на Алиенде генерал Рене Шнайдер, командващ сухопътните сили.

Тези факти са в разрез с изявленията, направени през 1975 г. пред анкетна комисия на американския Сенат от Хенри Кисинджър, тогава съветник по въпросите на националната сигурност, а по-късно държавен секретар. Тогава той увери, че Вашингтон е прекратил всякаква подкрепа за военните, отговорни за смъртта на Шнайдер, една седмица след убийството.

Според анкетата на Сената, ЦРУ се е опитало да попречи на избирането на Алиенде през 1970 г., подкупвайки парламентаристи, и е организирало опит за преврат през същата година. (...)

Съдилища в Чили, Аржентина, Франция и Испания правиха напразни опити да разпитат Кисинджър във връзка с изчезването на цивилни лица при управлението на Пиночет, по-специално в рамките на Плана Кондор - координирани репресивни операции на южноамериканските диктатури в периода 1970-1980 г. - за който Вашингтон е бил в течение. 

***

Чили отбеляза 40-годишнината от избирането на първия марксистки ръководител в Латинска Америка, Салвадор Алиенде

Сантяго, 5 септември 2010 г. /БТА/ Чили отбеляза вчера 40-годишнината от избирането по демократичен път на първия марксистки ръководител в Латинска Америка, Салвадор Алиенде, предаде ДПА.

Алиенде бе избран с 36 процента от гласовете, спечелвайки победата в президентската надпревара на 4 септември 1970 година с 1,3 пункта.

Мандатът му обаче приключи предсрочно, когато през септември 1973 година превратът, оглавен от генерал Аугусто Пиночет, установи военна диктатура, продължила 17 години.

Алиенде отказва да избяга и когато президентският дворец лумва в пламъци, той слага край на живота си на 65 години. "Уверен съм, че моята саможертва няма да е напразна", заявява президентът в радиообръщение малко преди да се самоубие. (…)

Политическото и социалното наследство на Алиенде не се приема еднозначно. Медните залежи на страната остават национализирани, но днес в сектора участват частни инвеститори. Национализирането на финансовите институции и плановете за държавно регулирана икономика обаче вече са само минало.

Алиенде остава икона на левицата в света, неосъществен символ на нещо, което е могло да се случи.

Преди 15 години - през пролетта на 2011 г., семейството на Салвадор Алиенде прави искане за ексхумация на останките му, за да се установи как точно е починал той: 

Семейството на Салвадор Алиенде поиска ексхумация на тялото му

Сантяго, 14 април 2011 г. /БТА/ Семейството на бившия президент на Чили Салвадор Алиенде поиска официално ексхумирането на тленните му останки, за да се установи при какви обстоятелства е починал, предаде Франс прес.

Искането за ексхумация е в рамките на подновено разследване на обстоятелствата около смъртта на Алиенде, както и на 725 други случаи на нарушаване на правата на човека по време на диктатурата на Аугусто Пиночет през периода 1973-1990 г.

След като бъдат ексхумирани тленните останки на Алиенде, ще бъде направена повторна аутопсия, която ще установи причините за смъртта му.

Официалната версия е, че Алиенде е бил убит на 11 септември 1973 г. по време на военния преврат.

Алиенде загина на 65 години от куршум в президентския си дворец в Сантяго, бомбардиран от военновъздушните сили на Аугусто Пиночет. Малко след смъртта му във военната болница в Сантяго беше извършена аутопсия на трупа и при нея беше констатирано, че Алиенде се е самоубил. Свидетели твърдят, че той е сложил край на живота си, като се е прострелял в брадичката.

Роднините на Алиенде също подкрепят тезата за самоубийството.      

***

Чилийското правосъдие разреши ексхумацията на тленните останки на Салвадор Алиенде

Сантяго, 16 април 2011 г. /БТА/ Чилийското правосъдие разреши ексхумацията на тленните останки на Салвадор Алиенде, предаде Франс прес.

Това стана по настояване на семейството на чилийския лидер, в рамките на подновено разследване за обстоятелствата около смъртта му. (…)
        
***

Тленните останки на бившия чилийски президент Салвадор Алиенде бяха ексхумирани, за да се установи дали се е самоубил или е бил убит

Сантяго, 23 май 2011 /БТА/ Тленните останки на бившия президент на Чили Салвадор Алиенде днес бяха ексхумирани заради започнало през февруари съдебно разследване, целящо да установи дали при преврата на 11 септември 1973 г. той се е самоубил или е бил убит, предаде Франс прес.

Експертизата ще бъде извършена от местни специалисти по съдебна медицина и чуждестранни експерти.

Алиенде - първия марксист, избран за президент на Чили през 1970 г. - е загинал от куршум в президентския дворец "Ла Монеда" в Сантяго, който при преврата на генерал Аугусто Пиночет е бомбардиран от военната авиация. Тогава Алиенде е 65-годишен.

Оръжието и куршумът, отнели живота му, не са открити и до днес, а вдовицата и дъщерите на бившия президент не са виждали трупа му.

Според аутопсия, извършена във военната болница в Сантяго, Алиенде се е застрелял, поставяйки оръжието под брадичката си.

Семейството му е склонно да приеме тезата за самоубийството, поставена под въпрос от кубинския лидер Фидел Кастро, но поддържа съдебното разследване.

Според нас за страната и за света е важно да се установи по съдебен път какви са причините за смъртта на баща ми и обстоятелствата в онзи момент, заяви дъщерята на президента, сенатор Исабел Алиенде.

Разследването на смъртта на чилийския президент бе подновено заедно с още 725 случая на престъпления срещу човечеството по време на диктатурата от 1973-90 г., които никога не са били разглеждани, тъй като за тях не е била подавана жалба.   

Разнопосочна информация се появява в медийното пространство докато тече работата на комисията, която трябва да установи точната причина за смъртта на Алиенде:

Салвадор Алиенде може би е бил убит, а не се е самоубил при преварата през 1973 г., твърдят съдебномедицински експерти 

Сантяго, 1 юни 2011 г. /БТА/ Покойният президент на Чили Салвадор Алиенде може би е бил убит, а не се е самоубил по време на преврата през 1973 г., съобщи чилийската национална телевизия, цитирана от Асошиейтед прес.

В излъчено вчера предаване телевизията се позова на копие от отдавна изгубен военен доклад от 300 страници, посветен на смъртта на Алиенде. След проучване на доклада двама експерти по съдебна медицина заявяват пред камерите, че са склонни да предположат убийство. Впоследствие един от експертите потвърдил тази оценка пред АП.

Чилийската телевизия съобщи, че докладът на военните бил намерен в жилище, което принадлежало на служител от военен съд, разрушено от земетресение миналата година. Досега чилийските военни твърдяха, че Салвадор Алиенде се е застрелял с автомат "Калашников", подарен му от кубинския лидер Фидел Кастро. 

На 19 юли 2011 г. съдебните медици обявяват, че президентът на Чили Салвадор Алиенде се е самоубил в деня на държавния преврат, извършен на 11 септември 1973 г. Това стана в рамките на юридическа процедура, започнала още на 27 януари 2011 г. за установяване на причините за смъртта на президента.

Салвадор Алиенде се е самоубил, твърдят съдебни лекари и дъщерята на президента

Сантяго, 19 юли 2011 г. /БТА/ Президентът на Чили Салвадор Алиенде се е самоубил в деня на държавния преврат, извършен на 11 септември 1973 г., предадоха световните агенции, като се позоваха на чилийски съдебни медици и на дъщерята на Салвадор Алиенде - чилийската сенаторка Исабел Алиенде.

"Изводът на чилийските медицински експерти е същият като на семейство Алиенде. На 11 септември 1973 г. президентът Алиенде се е озовал в изключително положение и е взел решение да се самоубие, вместо да бъде унижаван или измъчван", каза Исабел Алиенде, предаде Франс прес.

Сенаторката добави, че семейство Алиенде е приело изводите на патолозите спокойно. (…)

Според близките му той се е самоубил, защото е  обещавал да загине с оръжие в ръка.

Чилийски лидери и някои журналисти смятаха, че Алиенде може да е бил убит от някой от превратаджиите. Други твърдяха, че някой е помогнал на президента да се самоубие, след като опитът му да се застреля бил неуспешен. Тогава, според привържениците на тази версия, негов охранител се смилил над него и го застрелял. (…)

Вдовицата на президента и трите му дъщери не успяха тогава да видят трупа му. Според аутопсията, извършена непосредствено след смъртта му, той се е самоубил с куршум в брадичката.

При сегашната експертиза съдебните лекари са установили, че тленните останки са действително на Алиенде и че той е починал в резултат на огнестрелна рана, която "отговаря на рана, причинена при самоубийство".

Според британски експерти по балистика, цитиран от Асошиейтед прес, Алиенде е умрял от два изстрела, изстреляни от автомат, който е държал между краката си и под брадичката си. Оръжието е било настроено на автоматична стрелба. Смъртта е настъпила мигновено. Нищо не доказва, че на стрелбата е присъствал втори човек. Това опровергава предположенията, че Алиенде е бил убит от военните, щурмували президентския дворец.  

През септември 2011 г. тленните останки на президента Салвадор Алиенде са погребани за трети път:

Тленните останки на Салвадор Алиенде ще бъдат препогребани на 4 септември, когато е годишнината от избирането му за президент на Чили

Сантяго, 27 юли 2011 г. /БТА/ Тленните останки на Салвадор Алиенде ще бъдат препогребани на 4 септември, когато се отбелязва 41-та годишнина от избирането му за президент на Чили, предаде АП, като цитира дъщерята на Алиенде - чилийската сенаторка Исабел Алиенде.

Семейството на сваления с военен преврат президент е предпочело тази дата вместо 11 септември, когато той се самоуби в президентския си дворец в разгара на пуча. (…)
Сега близките на сваления от власт президент планират (…) погребението да бъде с пълни държавни почести.

***

Чилийски съдия прекрати делото за причините за смъртта на Салвадор Алиенде

Сантяго, 30 декември 2011 г. /БТА/ Чилийското правосъдие обяви делото за причините за смъртта на бившия президент Салвадор Алиенде за приключило, предаде Асошиейтед прес. (…)

Съдията Марио Кароса, назначил аутопсията и създал международната експертна група, изключи възможността войник или охранител да са застреляли Алиенде.

Той отхвърли и още редица митове, свързани със смъртта на президента преди 38 години.

Алиенде беше сред 726-те души, които загинаха или изчезнаха безследно, когато генерал Аугусто Пиночет завзе властта в Чили. По заповед на Върховния съд на Чили делата за убийствата и изчезванията на тези хора бяха подновени и се гледат от съдията Кароса.
        
Тридесет и девет години след смъртта на Алиенде съдът официално закрива следствието за причините за кончината му:  

Следствието за смъртта на Салвадор Алиенде завърши със заключението, че той се е самоубил

Сантяго, 12 септември 2012 г. /БТА/ Чилийското правосъдие официално закри следствието за смъртта на бившия президент Салвадор Алиенде, след като бе установено окончателно, че той се е самоубил в деня на държавния преврат на 11 септември 1973 г. (…)

С единодушно решение Апелативният съд в Сантяго закри следствието за смъртта на бившия президент Алиенде точно 39 години по-късно. (…)

Апелативният съд придаде законна сила на доклада на съдията Марио Кароса, че Алиенде се е самоубил с подарен му от Фидел Кастро автомат “Калашников”, когато президентският дворец “Ла Монеда” бил обстрелван от армията. (…)

На два стадиона в Сантяго, използвани за затвори и изтезания при диктатурата на Пиночет (1973-1990), бяха запалени свещи в памет на близо 3-те хиляди жертви на режима му. Сблъсъци с полицията избухнаха точно когато президентът Себастиан Пинера полагаше венец на гроба на Алиенде, а в някои райони на столицата спря електричеството след саботаж срещу електроенергийната мрежа, посочва АФП.