site.btaНа 2 май 1935 г. Франция и Съветският съюз подписват пакт за взаимопомощ

На 2 май 1935 г. в Париж министърът на външните работи на Франция Пиер Лавал и съветският посланик Владимир Потьомкин подписват френско-съветски пакт за взаимопомощ. Договорът е сключен за срок от пет години и предвижда двете държави да си окажат незабавна военна помощ в случай на нападение от друга европейска страна. Основната причина за сключването му е нарастващата заплаха от Германия. След идването на власт на Националсоциалистическата германска работническа партия през 1933 г., страната напуска Обществото на народите (ОН), започва мащабна програма по превъоръжаване и въвежда задължителна наборна военна служба. Тези действия пораждат опасения сред европейските държави относно сигурността на континента и водят до предприемане на мерки за нейното гарантиране.

Пактът трябва да се прилага в съответствие с по-ранни международни документи, включително Устава на ОН и споразуменията от Локарно, подписани през 1925 г., според които Германия и Белгия, както и Германия и Франция се задължават да не се нападат една друга.

Въпреки заявените цели, възникват съмнения относно ефективността и приложимостта на пакта. Липсата на обща граница между Франция и СССР усложнява оказването на военна помощ, тъй като тя зависи от преминаването през територията на трети страни. Освен това механизмът за задействане на помощта е обвързан с процедури на ОН, което предполага възможно забавяне.

Повече за подписването на пакта четем в „Български бюлетин“ на БТА и „Преглед на чуждия печат“:

Париж, 1 май 1935 г. /БТА/ Последните мъчнотии в редактирането на френско-съветския пакт са били превъзмогнати. Оставало още да се сравнят от експертите френския и руския текст. Тази работа би могла да продължи дълго. Ако, както се мисли, пактът бъде сключен тази вечер, той би могъл да бъде парафиран, или може би, подписан, късно през нощта.

***

Париж, 1 май 1935 г. /Хавас/ Меродавните среди потвърждават сключването на френско-съветския пакт. Потьомкин трябва да се срещне с Лавал в Ке д‘Орсе тази вечер в 9:30 ч. Ако съветският посланик получи пълномощие, което е вероятно, пактът няма да бъде парафиран, а подписан още тази вечер. Текстът на пакта ще бъде публикуван 24 часа след като бъде съобщен на приятелските правителства. Едно резюме ще бъде дадено на печата. Тази вечер пътуването на Лавал в Москва не ще претърпи никакво изменение. Точната дата на заминаването на министъра на външните работи за Москва ще бъде определена, вероятно, тази вечер.

***

Париж, 1 май 1935 г. /Хавас/ Разговорът между Лавал и Потьомкин продължи до 22:50 ч. и бе посветен на сравняването на френския и руския текст. Потьомкин ще се съвещава незабавно с правителството си. Веднага щом получи отговор от Москва, посланикът ще се срещне отново с Лавал. Руснаците и французите се надяват, че пактът ще може да бъде подписан утре.

***

Париж, 2 май 1935 г. /Хавас/ Няма вече никакво съмнение, че френско-съветският пакт ще бъде не парафиран, а подписан днес и че посещението на Лавал в Москва ще може да бъде определено незабавно. Това посещение ще стане според „Екселсиор“ идната сряда или четвъртък.

„Пти Паризиен“ пояснява, че договорът съдържа един пакт и един обяснителен протокол. „Пактът се състои от увод и пет члена. Член 1 предвижда незабавното съвещаване за прилагането на чл. 10 от пакта на ОН, в случай на непредизвикано нападение. Член 2 предвижда незабавното подпомагане, съгласно с чл. 15, § 7 от пакта на ОН, в случай че Съветът на ОН не вземе единодушно решение. Член 3 установява задължението за подпомагане в случай на непредизвикано нападение, според постановленията на чл. 16 и 17, § 3 от Женевския пакт. Член 4 постановява, че задълженията на договора не могат да попречат на договарящите страни да изпълняват задълженията си по пакта на ОН. Член 5 определя срока на договора.

Задълженията за подпомагане са строго ограничени за Европа и не се разширяват за извъневропейските конфликти, именно в Азия.

Обяснителният протокол пояснява, че подпомагането трябва да бъде незабавно след препоръката на Съвета или ако липсва тая препоръка. Освен това, договарящите страни ще действат в съгласие по всички решения на Съвета. Задължението за подпомагане не ще бъде в сила, ако нападението не засяга собствената територия на договарящите страни. Някои резерви запазват валидността на по-ранните договори, главно на Локарнския пакт. Най-сетне, договорът запазва възможност да се сключи източен областен пакт, като показва по тоя начин, че не е насочен против никого, понеже оставя вратата отворена за една по-широка система на сигурност, чието осъществяване бе невъзможно досега, поради неприсъединяването на някои страни.“ (…)

***

Париж, 2 май 1935 г. /Хавас/ След подписването на френско-съветския пакт Лавал заяви: „Ние имахме единствената грижа да включим двете страни в организацията на сигурността в Европа. Ние останахме доброволно в рамките на ОН. Така също, ние се погрижихме още от началото на преговорите да не изключваме никоя страна. Ние работихме за мира.“

Потьомкин заяви: „Аз съм много доволен от подписването на пакта. Той не се ограничава да затвърдява връзките, съединяващи двете страни, само в рамките на ОН, но има по-общо значение. Той може да се смята като ценен принос за сигурността на Европа. От само себе си се разбира, че пактът не е насочен против никоя страна. Моето правителство продължава да смята, че задълженията на подписания днес договор могат и трябва да се разширят за по-голям брой страни, искрено привързани към мира.“ Най-сетне Потьомкин се изказа похвално за предначинателя на пакта и поздрави всички онези, които са допринесли за щастливото му осъществяване.

***

Париж, 3 май 1935 г. /Г.Т.А./ Бившият руски министър-председател Керенски заяви в едно интервю, дадено на „Пти Журнал“, че при днешната световно дипломатическа игра, френско-съветският пакт може да се смята като един коз за Франция. В действителност обаче неговата стойност не е направена ефикасна в смисъл на стабилизиране на европейския мир. „Франция, каза Керенски, вижда в Съветска Русия един силен съюзник. Тя вярва в мощта на болшевизма. Наистина, съветската армия е добре въоръжена, но онова, което е важно през време на война, то са средствата за превоз, както и запасите от муниции и психологическото състояние на народа.“

***

Френско-съветският пакт

Лондон, 4 май 1935 г. /Таймс/ На практика единението между Франция и Русия се различава твърде малко от съюз. Но това е един отбранителен, а не нападателен и отбранителен съюз; той съществува в рамките на ОН и е открит за другите държави, включително Германия. Той ще бъде гледан с по-малко лоши предчувствия от общественото мнение в нашата страна, което изобщо е против системата на съюзи, поради отговора, даден от правителството на едно запитване, направено от сър Хърбърт Самюъл в Камарата на общините. Водителят на опозиционните либерали попита дали в случай на руско-германско сблъскване, което прави задължително за Франция да се бие с Германия в поддръжка на Русия, Локарнското постановление ще влезе в сила, нещо, което би въвлякло Англия във войната против Франция. Министърът на външните работи каза, че отговорът е „не“; но той добави, че има едно условие, именно, че френската помощ на Русия трябва да бъде дадена по постановленията на устава на ОН; и че това условие, несъмнено, е една от причините, поради която парижкото и московското правителства са се грижили толкова да нагодят своя договор към рамките на ОН. Едно интересно указание във връзка с това бе направено от лорд Кранборн, който придружаваше Идън в неотколешните му пътувания и който в четвъртък даде на Камарата много ценен отчет за впечатленията и заключенията си. Той спомена няколко причини, поради които Русия няма подтик да води война с Германия; той изтъкна също, че тя не може да изпрати нито един войник в германска територия, нито да отправи аероплан, за да я бомбардира, без да мине през полска територия. Това обяснява, преди всичко, нежеланието, което Полша естествено трябва да чувства спрямо присъединяването към пакта за източна сигурност; и това, между другото, изглежда да прави руската помощ за Франция по-малко вероятно предположение, отколкото френската помощ за Русия.

***

Френско-съветският пакт

Женева, 4 май 1935 г. /Журнал де Женев/ Френско-съветският пакт е подписан. Формулата за взаимното подпомагане не е от естество да задоволи Литвинов и затова той не подписа лично спогодбата. Но такава, каквато е, тя дава все пак големи преимущества на Съветите. Доказателството за това е, че те я подписаха. Нека най-напред отбележим, че Ке д’Орсе държеше да успокои Япония, в смисъл че Азия е изключена от спогодбата. Но това е само едно илюзорно положение. Ако войната избухне най-напред в източните покрайнини на СССР и се разпростре впоследствие към западната граница на Русия, сключената спогодба рискува да въвлече Франция в авантюри, които биха ѝ коствали Индокитай, а може би и други територии. Постоянната грижа на Лавал бе да отстрани автоматичното прилагане на взаимното подпомагане.

Предвидено е подпомагане и помощ, но само в случай на непредизвикано нападение. Прочее, формулата за нападателя, измислена от Литвинов, не е достатъчна. Трябва още това нападение да не е предизвикано. Кой ще каже дали то е предизвикано. Париж си запазва свободата да даде едно тълкувание на фактите. Това е едно голямо преимущество за Франция.

Спогодбата помага обаче на подписалите я да упражнят евентуално известно влияние върху решенията на Съвета на ОН. Последният ще разисква под заплахата от една възможност за френско-съветско военно действие. В някои случаи това може да крие известни преимущества, но то има и един недостатък, защото може да охлади другите партньори на Франция – Великобритания и Италия. Това води към една много сериозна констатация: Френско-съветският пакт е в противоречие с Локарнския договор, основна база на френската сигурност. Франция се задължава да нападне Германия при известни условия. И тези условия не зависят вече от Съвета на ОН, от Лондон или Рим, но от направеното тълкувание в Париж. Може отсега да се зададе въпроса, дали преимуществото, което Париж извлича от френско-съветския пакт, не се уравновесява с неговите недостатъци. Франция рискува да се почувства един ден изолирана, отслабнала. Точно такава е сметката на Литвинов, който иска да впрегне Франция в колата на Съветите. Но тези недостатъци на пакта не трябва да ни карат да губим предвид едно твърде реално преимущество: теглена е, най-сетне, една граница на флирта, съществуващ между Париж и Москва. Все пак, Франция е по-малко заангажирана, отколкото можеше да се предполага.

***

Френско-съветският пакт

Берлин, 5 май 1935 г. /Берлинер тагеблат/ Съдържанието на новия съюз между Париж и Москва носи всичките белези на мъчно юридическо създаване. Ще мине известно време, докато той се схване в неговия пълен смисъл и значение от тия, които не знаят напълно на какви намерения, цели и съображения ще трябва да служи това сложно дело. Касае се до един консултативен пакт, който става пакт за взаимна подкрепа по отношение на един нападател. Това се уговаря в първите два члена на пакта. С чл. 3 и 4 се прави опит да се слеят целите на пакта със съответните членове на устава на ОН. Ние казваме съзнателно да се следят, защото всичко, с което се поддържа ненакърнимостта на положенията на ОН, доказва, че тука е именно слабата точка. От обясненията към протокола става ясно, че не е постигнат пълен „автоматизъм“ на съюзническите функции, така както го желаеха Съветите. Тук Лавал, подкрепен от Англия, се е наложил. Пактът съдържа също така много дипломатически странични уговорки.

Източният пакт като план е още в сила, към който ще следва да се присъединят Съветите, Германия, Чехословашко, Полша и балтийските държави – без Литва. Сегашният двустранен пакт следва да се превърне в многостранен източен пакт. Последният отдел на протокола обаче практически постановява, че в случай на полско нападение срещу Съветите, Франция не дължи помощ на Полша. Това отговаря, без съмнение, на желанията на Москва. Франция е отсъдила толкова на тия желания, че даже косвена помощ, значи финансова или въобще материална помощ или помощ чрез съвет, е изключена в един такъв случай. В Германия тая спогодба, която създава едно чувствително изменяне на силите, няма да предизвика сензация. Стремежите, които сега се осъществяват, бяха налице още от времето на Барту. Те са взети предвид в сметките на германската политика. Касае се до един напълно модерен съюз. Със или без украса, съюзите са си съюзи. Този характер на пакта е това, което в сериозен случай ще се прояви. Всичко друго ще слезе до положението на формалности. Ние повтаряме: ОН получи от тоя пакт един нов тежък удар.

Документът губи приложимост след сключването на Пакта за ненападение между Германия и СССР (т.нар. Пакт Рибентроп-Молотов) през 1939 г., с който двете страни се задължават да се въздържат от нападение една към друга за срок от десет години.