site.btaНа 17 април 1982 година е приета новата Kонституция на Канада

На 17 април 1982 г. влиза в сила новата Kонституция на Канада. Промяната се обозначава с термина „патриация“ (patriation) – дефиниция за политическия и правен процес, при който федералните и провинциални законодателни органи на страната поемат контрол върху своя основен закон, изземвайки правомощията от парламента на Великобритания.

Влизането в сила на изменената конституция се предхожда от приемането на Закона за Канада (Canada Act), гласуван в парламента в Лондон и ратифициран от кралица Елизабет Втора на 29 март 1982 г. По този начин е отменен т. нар „Акт за Британска Северна Америка“, приет във Великобритания през 1867 г.

Законът за Конституцията (Constitution Act) на Канада е провъзгласен на официална церемония на Парламентарния хълм в Отава с прокламация на британския монарх. Документът включва Харта на правата и свободите, която е насочена главно към коренното население на страната, съставено от индианци, инуити и метиси.

Един от основните двигатели за провеждането на мащабната законодателна реформа е министър-председателят на Канада Пиер Елиът Трюдо. Той цели да засили суверенитета на държавата и да създаде силна канадска идентичност, която да противодейства на сепаратизма във предимно френско-говорящата провинция Квебек. Местното правителство на областта, ръководено от Рене Левек, отказва да подпише споразумението с федералните власти, но Върховният съд постановява, че промяната е юридически валидна за цяла Канада. Две години по-рано в Квебек е проведен референдум за отделяне на провинцията от Канада, но сепаратисткото движение претърпява поражение на вота. 

В бюлетин „Международна информация“ на БТА четем за паралелните процеси на сепаратизъм и суверенизъм, завършили с приемането на новата конституция на Канада:

Резултатите от референдума в Квебек. Сепаратистите търпят тежко поражение

Ню Йорк, 21 май 1980 г. /кор. на БТА Енчо Митов/ Вчерашният референдум във френски говорящата канадска провинция Квебек завърши с пълно поражение за сепаратисткото движение, водено вече няколко години от правителството на провинциалния министър-председател Рене Левек и неговата Квебекска партия. На поставеното на гласуване искане за упълномощаване на това правителство да започне преговори с централните федерални власти за суверенно отделяне на Квебек от Канада, точно 60 % от квебекчаните отговориха с „не“ и само 40 % с „да“. Разгорещените страсти предизвикаха масово участие в референдума, незапомнено в Квебек при нито едни избори. Съобщава се, че над 80 % от регистрираните 4,3 милиона избиратели са упражнили правото си на глас, като против сепаратистките предложения са гласували дори и 54 % от френски говорящата част от населението на Квебек. В тази най-голяма провинция на Канада, наброяваща общо 6,2 милиона жители, около 80 % от населението е френски говорящо, а останалите 20 % говорят английски или са от друг етничен произход.

Плановете на правителството Левек предвиждаха да се започнат преговори за отделяне на Квебек чрез т. нар. „суверенно асоцииране“ с Канада. Според тези планове Квебек трябваше да получи почти пълен държавен суверенитет. Единственото ограничение предвиждаше установяването на „икономическа асоциация“ с останалата част на Канада, съпроводена с използването на обща валута.

Резултатите от референдума представляват сериозно поражение за сепаратистките тенденции, които заплашваха с разпадането на Канада. Това е сериозно поражение и за Квебекската партия, която е локална и е на власт в Квебек от 4 години. В създалата се обстановка значително се засилва възможността от победа при следващите квебекски избори на Общонационалната либерална партия на Пиер Трюдо, която решително се противопоставя на всички сепаратистки тенденции. Тези избори се очакват през следващата есен или идущата пролет. Но независимо от провала на сепаратистите на референдума общото убеждение е, че във федералната структура на Канада ще бъдат внесени сериозни изменения, които значително ще засилят властта и пълномощията на местните провинциални правителства. Това е пътят, за който в Отава се смята, че ще притъпи бъдещите сепаратистки тенденции в Квебек и в други части на страната, особено в намиращите се под растящото влияние на САЩ нейни най-западни провинции.

***

Нова конституция на Канада 

Ню Йорк, 18 април 1982 г. / БТА/ Новата конституция на Канада от вчера официално влезе в сила и замени т. нар Акт за Британска Северна Америка приет от парламента на Великобритания през 1867 г.

На церемония пред парламента в Отава английската кралица Елизабет подписа като държавен глава на Канада прокламация, с която новата конституция влиза в сила. Тя е изготвена в Канада и ще бъде под контрола на канадския парламент. С това се слага край на историческия анахронизъм, по силата на който всички изменения в „Акта за Британска Северна Америка“ трябваше да бъдат одобрявани от британския парламент. Но държавното устройство на Канада се запазва – неин държавен глава остава английската кралица, представлявана в Отава от генерал-губернатор. По същество се запазват и установените още от колониални времена разделения в пълномощията между федералните и провинциалните власти, което отдавна не съответства на сегашното развитие на страната и е източник на остри вътрешни разногласия.

Новата конституция бе отхвърлена от правителството на провинция Квебек, чието шестмилионно население говори френски език. Становището на квебекските ръководители е, че федералните власти ще се стремят да ограничават техните пълномощия. Министър-председателят на Квебек Рене Левек не присъства на церемонията в Отава, единствен от премиерите на 10-те канадски провинции. В изказване по телевизията той призова квебекците да подкрепят плановете на провинциалното правителство за създаване на независима държава.

Недоволство от новата конституция изразиха и коренните жители на Канада – индианците, чиито договори, сключени на времето с британската корона, вече губят стойност. В много резервати се състояха протестни демонстрации.