Конституционният съд на Република България отбелязва 35-годишнината от създаването си с тържествено честване на Деня на българската Конституция във Велико Търново.
Създаването на Конституционен съд става възможно след приемането на 12 юли 1991 г. от Великото народно събрание на Конституция на Република България. В Глава осма тя предвижда създаването на Конституционен съд.
На 30 юли 1991 г. Седмото Велико народно събрание приема Закон за Конституционния съд, с който се създава Конституционният съд (КС) като независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт. На 3 октомври 1991 г. КС е конституиран. Състои се от 12 съдии. Конституционният съд обезпечава върховенството на Конституцията на Република България спрямо законите и другите актове на Народното събрание, както и спрямо указите на президента. Решенията му са окончателни и задължителни за всички, включително за съдилищата, е посочено на сайта на Конституционния съд на Република България.
В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем:
Седмото Велико народно събрание прие новата конституция и се саморазпуска
София, 12 юли 1991 г. /Кор. на БТА Микаела Въжарова/ Седмото Велико народно събрание прие днес четвъртата конституция на България – първата нова конституция в бившия социалистически лагер.
В 14.30 ч. ВНС се саморазпуска. То ще продължи да работи като обикновено.
Основният закон има подкрепата на 309 парламентаристи. Димитрина Петрова от „Екогласност“ е подписала с особено мнение. Под конституцията липсват подписите на двамата заместник-председатели на парламента Никодим Попов и Иван Глушков; тя не бе парафирана и от депутата – министър на финансите Иван Костов. Отказа си да свържат исторически имената си с конституцията заявиха категорично предварително 74 души, сред които са парламентаристите от групата на БЗНС „Никола Петков“, парламентаристите от Обединения демократичен център – общо 56 души от СДС, както и всички депутати на ДПС.
Имаме пълното основание да бъдем доволни от работата си, вярвам, че доволен ще бъде и българският народ. С тази конституция България прекрачи границата между „една отречена тоталитарна система и обществото на демокрацията и на пазарното стопанство“. С тези думи председателят на ВНС акад. Николай Тодоров характеризира днешния ден веднага след като завърши церемонията по четвъртото гласуване – поставянето на подписите. Приемането на демократичната конституция е „тържество на идеята за мирния преход; тя е логичен завършек на пътя, поет от БСП на 10 ноември“, каза лидерката на парламентарната група на социалистите проф. Нора Ананиева. „Родино, изправени пред теб, с чест можем да кажем – направихме всичко, което може да бъде направено с човешки сили. Поклон!“, бе посланието на социалдемократа д-р Петър Дертлиев. „Да бъде доброто на България, Бог да е с България“ – така завършиха повечето от ораторите.
Лаконичен бе министър-председателят Димитър Попов: „Битки парламентарни тука – да, навън – да бъде мир и търпимост. Мисля, дами и господа, че с дълбоко удовлетворение сега можете да кажете на своите колеги, които са тук – този етап на битката приключи, елате да продължим по-нататък“, призова премиерът.
Президентът на България д-р Желю Желев присъстваше днес в залата, но не взе думата.
Критичният за преодоляване на границата на квалифицираното мнозинство, необходимо за приемане на конституцията, бе 267-ят подпис и той бе на най-възрастния депутат Йосиф Петров. Във Велико Търново той откри първата тържествена сесия на седмото ВНС.
Докато парламентаристите в залата на Народното събрание узаконяваха конституцията – новия обществен договор в България, студентите спуснаха от покрива на Ректората на Софийския университет огромно червено знаме със сърп и чук и с надпис „Не на новата соцконституция“. Стотици столичани блокираха за известно време кръстовището пред университета и викаха „Обща стачка!“. Пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ продължава гладната стачка на депутатите, които отказват да приемат новата конституция, наричайки я „опасна и недемократична“, както и наложената им от вече саморазпусналото се ВНС втора клетва.
***
Конституционният съд – необходимост за демокрацията
София, 30 юли 1991 г. /БТА/ България вече има Конституционен съд. Днес Народното събрание прие закона, който регламентира прерогативите на тази нова за страната ни институция. Едно е напълно сигурно: със създаването на Конституционния съд България се изравнява с правната уредба на високоразвитите демокрации. И нещо друго – като правна система той все още не е въведен в бившите социалистически държави.
Конституционният съд осигурява върховенството на Конституцията. Той е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и от приетия днес закон за него. Седалището му ще бъде в София. В състава му ще има 12 съдии. Конституционният съд през първия мандат се обновява по жребий – веднъж след изтичане на тригодишния срок и втори път след изтичане на шестгодишния срок на съответните съдии.
Конституционният съд ще бъде институцията, която ще се произнесе за законността на предстоящите избори, както и на всички следващи. Мандатната комисия вече премина в парламентарната история.
***
Конституционният съд на България положи клетва
София, 3 октомври 1991 г./БТА/ Дванадесетчленният Конституционен съд на България положи днес клетва пред президента на републиката Желю Желев, председателя на Народното събрание Николай Тодоров и председателя на Върховния съд Димитър Лозанчев. На церемонията присъства и министър–председателят Димитър Попов.
„Заклевам се да спазвам добросъвестно задълженията си, възложени ми с Конституцията и Закона за Конституционния съд“, гласи клетвата на членовете на Конституционния съд, осигуряващ върховенството на основния закон. Тя бе подписана от Иван Павлов, Любен Корнезов, Нено Неновски и Пенчо Пенев (определени с решение на парламента); Милчо Костов, Цанко Стойчев, Николай Павлов и Теодор Чипев (назначени с указ на президента); Асен Манов, Милена Жабинска, Младен Данаилов и Александър Арабаджиев (определени от пленума на Върховния съд).
Конституционният съд дава задължителни тълкувания на Конституцията; произнася се по искания за установяване на противоконституционност на законите и на други актове на Народното събрание или на президента; решава спорове за компетентност между парламента, държавния глава и Министерския съвет; произнася се по споровете за законността на избора на президент и на народни представители.
Председателят на Конституционния съд ще бъде избран на първото заседание. Той трябва да получи подкрепата на повече от половината от всички съдии – членове на КС.
На 16 април в България се отбелязва Денят на Конституцията, годишнина от приемането през 1879 на Търновската конституция от Учредителното народно събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 г. и закрито в деня на приемането й. До 1991 г. денят се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста съгласно Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 г. На 16 април се отбелязва по инициатива на Съюза на юристите в България и с Решение 56 на Министерския съвет от 12 март 1991 г., когато е обявен за Ден на Конституцията и професионален празник на българските юристи. С Решение 879 от 16 декември 2010 г. на Министерски съвет е обявен и за професионален празник на съдебните служители.
/ДС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
