site.btaСъюзът на българските архитекти е учреден на 17 март 1965 година

На 17 март 1965 г. в София се състои Учредителният конгрес на Съюза на архитектите в България (САБ). Новото обединение има характер на доброволна творческо-професионална организация.

Първото заседание е открито от най-възрастния делегат – архитект Жечо Киселков. След обсъждане и гласуване е приет Уставът на съюза, а пръв председател на САБ е избран архитект Георги Стоилов. Доклад за основните задачи на новото обединение изнася главният архитект на София проф. Петър Ташев, който очертава някои от основните проблеми пред градоустройството в столицата, възникнали вследствие на бързото разрастване на града.

По време на конгреса главният редактор на списание „Архитектура“ арх. Иван Рахнев връчва на проектантите Александър Баров, Елисавета Чолакова и Василка Церовска от „Главпроект“ сребърния макет „Кольо Фичето“ за най-добър проект на нов модерен спортен комплекс в град Акра, Гана, в обявения от изданието конкурс. Съоръжението е част от поредицата обекти, които в периода 1960 – 1990 г. български архитекти и инженери проектират в над 35 държави по света, предимно в Африка и Близкия изток.

По информация от сайта на Съюза на българските архитекти, организацията е продължител на традициите на основаното през 1885 г. Българско техническо дружество и на Българското инженерно-архитектурно дружество, създадено през 1893 г. В междувоенния период дейност развиват Дружеството на българските архитекти (осн. през 1926 г.) и Съюзът на българските инженери и архитекти (1937 г.). Съюзът на българските архитекти се обособява като самостоятелна организация, след като в периода 1949–1965 г. е част от Института по градоустройство и архитектура към Българската академия на науките (БАН).

За учредяването на САБ четем в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА:

Пред Учредителния конгрес на Съюза на архитектите

Големи завоевания и големи задачи на жилищната архитектура

София, 12 март 1965 г. /БТА/ Българските архитекти дават своя ценен принос най-бързо и ефикасно да се разреши жилищният въпрос, на който Партията и правителството отделят изключително внимание и грижи. Те решиха успешно редица нови въпроси за съдържанието и елементите на жилището, за разделянето му в жилищни секции и полусекции, за така наречената „твърда“ и „гъвкава“ планировка, с оглед изискванията на типовото проектиране, за най-подходящите при нашите условия степен и вид на индустриализиране при строителството и пр. За 20 години в градовете бяха проектирани и изградени около 280 000 нови жилища, повечето в цялостни жилищни комплекси. Огромно индивидуално жилищно строителство се разгърна в селата – построени са около 643 000 нови къщи.

Все още обаче стоят нерешени редица основни въпроси от структурата на жилището. Чака своето проучване например проблемът за интериора на жилището. Директивите на Осмия конгрес на Партията предвиждат по 15-16 кв. м. жилищна площ на глава от населението до 1980 г., което се равнява на годишно строителство до около 100 000 жилища. Това изисква да се извърши истинска техническа революция в нашето жилищно строителство. Ето защо архитектите трябва да заработят с още по-голяма жар, ръка за ръка с технолозите и инженерите-конструктори.

***

Пред Учредителния конгрес на Съюза на българските архитекти

Участието на архитектите в селскостопанското строителство

София, 13 март 1965 г. /БТА/ Бурното развитие на трудово-кооперативните земеделски стопанства у нас наложи огромно и разнообразно селскостопанско строителство. Само от 1945 година до 1960 година в страната бяха построени около 110 000 различни селскостопански сгради, образуващи цялостни комплекси на стопанските дворове. Това постави пред българските архитекти редица отговорни задачи. Преди всичко – градоустройствените решения на ситуационния план на кооперативния стопански двор, на фермите, а така също и проектите на отделните сгради с оглед на техните функционални, зоотехнически, строителни и икономически изисквания, както и максималното използване на подръчните строителни материали и на местните строителни бригади.

Въпреки първоначалните лутания, поради липса на опит, българските архитекти в сътрудничество с другите специалисти, организирани в проектантската организация „Земпроект“, успяха да се справят бързо и добре с възложените им задачи.

Слабият пункт, който чака още своето решение, това е архитектурният образ на отделните селскостопански сгради и на комплексите като цяло. Все още дворовете на ТКЗС, ДЗС и МТС не са станали истински градоустройствени и архитектурни ансамбли, които да се включат живо в околния ландшафт и да станат едни от основните композиционни моменти в образа на нашето социалистическо село.

Чака доразвитието си и въпросът за специализацията и уедряването на селскостопанските предприятия, както и въпросът за монтажното строителство на този вид сгради, за типизация и унификации на техните елементи и за внедряването на нови ефективни материали.

***

Архитектурната практика – ръка за ръка с науката

София, 14 март 1965 г. /БТА/ Утре в София се открива национална конференция по районно планиране, градоустройство и архитектура, а в сряда – Учредителният конгрес на Съюза на българските архитекти. Разрешаването на изключително сложните градоустройствени и архитектурни задачи е немислимо, ако архитектите не се допират на достатъчно развита наша архитектурно-градоустройствена и инженерно-строителна наука. Как се развива у нас тази наука? Българската архитектурно-градоустройствена и инженерно-строителна наука няма дори двадесетгодишна история. Тя се зароди в Държавната политехника и получи възможност за пълнокръвно развитие след създаването през 1949 година в БАН на Институт по градоустройство и архитектура. От края на 1962 г. той се раздели, като повечето от неговите дейности преминаха към Институт по градоустройство и архитектура при Държавния комитет по строителство и архитектура, а другата по-малка част – остана в БАН, като се оформи секция за теория и история на градоустройството и архитектурата. Двете научни звена развиха значителна дейност. Разработени са около 150 теми. Публикувани са редица трудове, изясняващи съдържанието, схемите и нормативите както за масовото жилище, така и за повечето от обществените сгради от масов характер. Започна и методична работа в областта на историята на българската архитектура, в резултат на което е вече сложена под печат „Кратка история на българската архитектура“.

Обаче наред с това все по-нарастващото разнообразно архитектурно-градоустройственото строителство чака своето цялостно обобщение, а общественото ни развитие поставя за теоретично разработване редица перспективни проблеми.

Всичко това налага много по-разгърната научно-изследователска дейност в областта на архитектурата и градоустройството. Нашите архитекти – научни работници са сега едва около 100 души, което представлява 4 на сто спрямо общия брой на архитектите в страната – около 2 500 души. В другите социалистически страни този процент се движи между 12 и 20 на сто, което показва, че у нас тепърва трябва да се развие в необходимите мащаби архитектурно-градоустройствената и инженерно-строителна наука.

***

Учредителен конгрес на Съюза на архитектите в България

София, 17 март 1965 г. /БТА/ Една отколешна мечта на архитектите да се обединят в самостоятелен съюз, събра днес в Дома на техниката в столицата най-изтъкнатите от тяхната 2 500-членна колегия. Учредителният конгрес на Съюза на архитектите в България откри най-възрастният делегат арх. Жечо Киселков.

Доклад за основните задачи на новия съюз прочете главният архитект на София проф. Петър Ташев. След като изложи някои от главните проблеми на архитектурата и градоустройството, във връзка с реализирането на директивите на Осмия конгрес на Партията, докладчикът посочи сложните и отговорни задачи, които стоят пред Съюза. Неговата целокупна творческа дейност се насочва в две основни линии: да оказва компетентна, навременна и действена помощ на Партията, правителството, различните ведомства и институти при решаването на основните градоустройствени, архитектурни и строителни въпроси на нашето развитие; да работи непрекъснато и настойчиво за издигане компетентността и авторитета на архитекта като творец на материални и културни ценности, за издигане на морално-политическия му образ, за развитието му и като обществен деятел, създаващ материалните условия за организиране на утрешния комунистически бит и култура.

Конгресът избра секретариат и съответни комисии.

***

Учредителен конгрес на Съюза на архитектите в България

София, 17 март 1965 г. /БТА/ От името на ЦК на БКП делегатите бяха приветствани от Раденко Видински, завеждащ отдел „Строителство“ на ЦК на БКП, който пожела на архитектите творческа работа за създаване на дълговечни архитектурни паметници на нашето съвремие.

Приветствия поднесоха и проф. Васил Пеевски, председател на Научно-техническия съюз, арх. Никола Николов, заместник-председател на Държавния комитет по строителство и архитектура, а също представители на Съюза на кинодейците и на Инженерно-строителния институт.

С вълнение бе изслушана приветствената телеграма на Съюза на архитектите в Съветския съюз и известието за получени подаръци до конгреса от сродни съюзи в социалистически страни.

В оживените разисквания взеха участие 18 делегати, които направиха ценни предложения за дейността на Съюза. Всички единодушно изразиха голямата си радост от учредяването на самостоятелен творчески съюз на архитектите, който ще изиграе положителна роля за по-нататъшния напредък на родната архитектура.

Главният редактор на списание „Архитектура“ арх. Иван Рахнев връчи на проектантите Александър Баров, Елисавета Чолакова и Василка Церовска от „Главпроект“ сребърен макет „Кольо Фичето“, за най-добър проект на спортна зала с 20 000 зрители в град Акра – Гана в обявения от списанието конкурс.

След приключване на преди обедното заседание делегатите на конгреса положиха венец пред мавзолея на Георги Димитров и се поклониха пред саркофага с тялото му.

На следобедното заседание конгресът прие решение за учредяване на Съюз на архитектите в България, одобри устава на новия съюз, избра пленум и ревизионна комисия.

С това Учредителният конгрес на Съюза на архитектите в България приключи своята работа.