site.btaНа 11 март 1941 г. американският президент Франклин Делано Рузвелт подписва Закона за ленд-лийз

На 11 март 1941 г. американският президент Франклин Делано Рузвелт подписва Закона за ленд-лийз (Lend-Lease Act), чието официално заглавие е „Закон за насърчаване на отбраната на Съединените щати“. Актът дава правомощия на президента да „продава, прехвърля собственост, заменя, отдава под наем или заема“ военни материали на всяка държава, която той счита за жизненоважна за сигурността на САЩ. Целта на инициативата е да се подпомогнат съюзниците във Втората световна война (1939-1945) без да се влиза директно в глобалния конфликт.

Обсъждането под каква форма да е помощта започва през лятото на 1940 г. след като Германия нанася тежки материални загуби на Великобритания, а новоизбраният британски министър-председател Уинстън Чърчил моли за подкрепа Рузвелт. Американският президент отговаря, като разменя 50 разрушителя за 99-годишен лизинг на британски бази на Карибите и Нюфаундленд. В резултат на това започва вътрешнополитически дебат дали Съединените щати трябва да помагат на Великобритания или да поддържат неутралитет.

Разглеждането на законопроекта за „заем-наем“ в Конгреса предизвиква дълги спорове между подкрепящите политиката на Рузвелт и изолационистите, които не желаят въвличане във войната и виждат заплаха от одържавяване на цели сектори от американската индустрия. След двумесечни дебати, в началото на март 1941 г., Законът за ленд-лийз е приет от Сената с 60 на 31 гласа, а в Камарата на представителите с 317 на 71 гласа, по данни на Сената на САЩ (United States Senate) и Камарата на представителите на САЩ (United States House of Representatives).

До края на Втората световна война през септември 1945 г. по установения механизъм за отдаване под наем или лизинг общата стойност на доставените материали възлиза на около 50 милиарда долара. Според официални данни на Националния архив на САЩ (National Archives) основните получатели са Великобритания с 31,4 милиарда, Съветския съюз – 11,3 милиарда, Франция – 3,2 милиарда и Китай – 1,6 милиарда долара.  

За дебатите около законопроекта, гласуването му в Конгреса, ратификацията на Рузвелт и последвалите реакции четем в „Български бюлетин“ на БТА:

Вашингтон, 2 март 1941 г. /Ройтер/ Пред време на разискванията по законопроекта „за даване под наем или заемане“, които се подновиха вчера в Сената, сенаторите Тафт от Републиканската партия и Уилър от Демократическата партия заявиха, че законопроектът ще даде на Рузвелт властта да заякчи връзките между американската и английската флота в Средиземно море и в Далечния изток. Уилър заяви също, че не е далеч моментът, когато председателят на Съединените щати ще си послужи с върховната си власт, за да се опита да възстанови мира в Европа.

Сенаторът от Демократическата партия Лукас, защитавайки законопроекта, окачестви неговите привърженици като „реалисти, които са решени да избегнат войната. Той добави, че ако не се даде помощ на Англия Съединените щати биха могли да бъдат въвлечени във войната.

Следните думи на Уилър направиха сензация: „Отговорни длъжностни лица в американското правителства ми казаха, че ние би трябвало да създадем в Съединените щати едно тоталитарна правителство, за да се борим срещу тоталитарните правителства от другата страна на океана“.

***

Вашингтон, 7 март 1941 г. /Ройтер/ Рузвелт заяви в днешната конференция на печата, че всеки ден с който се забавя приемането на законопроекта за даване помощ на демокрациите ще бъде причина за късно доставяне на военни материали на демокрациите. На въпроса дали сегашното закъснение има сериозни последици, Рузвелт отговори, че е за предпочитане да не отговоря, на тоя въпрос. Той добави след това, че журналистите знаят добре, че той винаги е заявявал, откакто законопроектът е внесен в камарите, че в сегашния момент, това закъснение няма да се отрази на помощта, но ще се отрази на доставките малко по-късно.

***

Вашингтон, 9 март 1941 г. /Ройтер/ Една от първите работи на Сената, когато започнаха отново разискванията по законопроекта за заемане и даване под наем, бе да отхвърли предложението, с което се искаше да се забрани предаването на кораби от флотата, и на модерни самолети, с изключение на самолети, които сега се строят и които биха могли да бъдат заместени до шест месеца. Някои от сенаторите смятаха това предложение като последен значителен опит на опозицията за ограничаване на пълномощията, дадени на председателя. Това предложение бе направено от сенатора Уолш, председател на Комисията за морските работи при Сената, и бе отхвърлено с 56 гласа срещу 33. Уолш си послужи за своето предложение с аргумента, че тия които се боят от едно германско нападение срещу Съединените щати би трябвало да се противопоставят на отслабването на защитната сила на страната. Сенаторът Даркли отговори, че страната няма защо да се бои, че Рузвелт ще направи нещо, което може да намали силата на американската флота. Той заяви: „Не трябва председателят на Съединените щати да бъде лишен от възможността да даде морска подкрепа на Великобритания, ако последната има нужда от нея.“

Сенатът одобри едно предложение, направено от управлението, с което категорично се заявява, че в редицата артикули, предназначени за защитата на Съединените щати могат да се включат и земеделски произведения, които биха могли да бъдат продадени на други страни.

Във Вашингтон изобщо се смята, че първото нещо, което Рузвелт ще направи след гласуването на законопроекта, ще бъде да даде разрешение да се пренесат във Великобритания значителни количества военни материали, които не се използват от американските въоръжени сили.

***

Вашингтон, 9 март 1941 г. /Ройтер/ Сенатът гласува след оживени разисквания, които траяха 17 дена, законопроекта за заем и даване под наем с 60 гласа срещу 31.

Гласуваното стана късно, след 11-часово заседание, през време на което привържениците на правителството отхвърлиха редица изменения, с които се целеше да се намали значително ефикасността на законопроекта. Сега тоя законопроект ще бъде изпратен в Камарата, за да бъдат формално приети измененията, внесени в него от Сената. След като бъде приет и от Камарата законопроекта ще бъде изпратен в Белия дом, за да сложи на него Рузвелт подписа си, с което ще му се даде сила на закон.

Законопроектът за заемане и даване под наем, такъв какъвто е сега, позволява на председателя: първо – да нарежда да се изработват във фабриките или в корабостроителниците на Съединените щати, и изобщо да се добиват по друг начин всички артикули, предназначени за отбрана на Съединените щати или за страна, чиято отбрана се смята от председателя за съществена за отбраната на Съединените щати; второ – такива артикули да бъдат предавани на нуждаещите се от тях по разни начини – назаем, в замяна, продажба или под наем; трето – поправки да бъдат извършвани за сметка на чужди правителства. Например, един британски броненосец ще може да бъде поправен в морската корабостроителница в Бруклин ако председателят на републиката намери, че такава една мярка е в съгласие с интересите на Съединените щати; четвърто – подпомаганите от Съединените щати правителства да могат да получават всички сведения относно защитата, както и планове и фотографски снимки, които имат някаква връзка с дадените артикули.

Гласуваните изменения постановяват дадените на председателя с тоя законопроект пълномощия да приключат на 30 юни 1948 г.; те ограничават общата стойност на артикулите, добити направо от американските военни фабрики на 325 000 000 лири стерлинги и изискват председателят да се съвещава с началниците на силите от народната защита преди да се предават на други някои артикули за защита, принадлежащи на правителството на Съединените щати.

Най-после, председателят трябва редовно да докладва в Конгреса, за да могат народните представители да знаят как той използва пълномощията, които му са дадени.

***

Вашингтон, 9 март 1941 г. /Ройтер/ В снощната си реч, предадена по радиото, по случай годишнината от програмата за използване на земеделските култури от правителството, председателят Рузвелт заяви: „Американското земеделие е в отлично състояние и то може изиграе добре ролята си в програмата за народната защита.

Нашите хамбари са пълни. Запасите ни от хранителни продукти са достатъчни за нашите нужди и за нуждите на ония наши приятели в други страни, които сега се борят за своето съществуване, за всички демократически форми на управление и за да се попречи на неколцина само да контролират целия свят. Фронтът на фермите е готов да отговори на всички искания на цялостната наша защита.“

Заявявайки че „след войната светът ще бъде различен от света, какъвто го познавахме преди септември 1939 г.“, председателят прибави: „В голяма част от стария свят демокрацията е застрашена да изгасне и никаква демократическа програма за използване на фермите в Съединените щати, никакъв демократически начин на живот не може да се надява на трайност ако дойде смъртта за демокрациите в останалата част на света. Ние не можем да избегнем от колективната си отговорност що се отнася до образа на живот, който ще се добие в резултат от изпитанието, на което е подложен днес светът. Ние не ще можем да се освободим от тая отговорност чрез леко поглеждане на работата и не можем да избегнем последиците от това.“

***

Ню Йорк, 9 март 1941 г. /Ройтер/ Новината за одобряването на Законопроекта за „заемане или даване под наем“ от Сената, пристигна много късно за да бъде коментирана от повечето ню йоркски вестници, но коментаторите на радиото предсказаха незабавна и ефикасна дейност веднага щом като проектът бъде подписан от председателя Рузвелт.

Вашингтонският дописник на „Ню Йорк джърнал американ“ пише: „Рузвелт е готов да ускори помощта за Англия, като изпрати военни кораби, товарни кораби, самолети, бойни коли, оръдия, муниции и хранителни припаси на стойност един милиард долара, веднага щом като подпише законопроекта за „заемане и даване под наем“.

Коментирайки разискванията в Сената, вестник „Ню Йорк таймс“ пише: „Ние се надяваме, че помощта на Англия по силата на законопроекта „за вземане и даване под наем“ ще бъде дадено набързо, ние се надяваме също, че тя няма да създаде никаква враждебност, която, безразлично дали сме в мир или война или в едно средно състояние между двете, би спънало съединените ни сили за защита на демокрациите.“

***

Вашингтон, 11 март 1941 г. /Ройтер/ Камарата на представителите одобри законопроекта за заемане или даване под наем с измененията направени от Сената. Законопроектът ще бъде сега представен на Рузвелт за подписване. (…) Законопроектът… бе приет от Камарата с 317 гласа срещу 71.

***

Вашингтон, 11 март 1941 г. /Ройтер/ Веднага след като подписа Закона за „заемане или даване под наем“, Рузвелт одобри изпращането на първата част от военния материал за войската и марината, който ще бъде изпратен в Англия и в Гърция. Председателят  отказа да съобщи образеца на тоя материал, но каза, че размерът му не е голям. По-голямата част ще бъде изпратена на Англия и една част – на Гърция.

***

Вашингтон, 16 март 1941 г. /Ройтер/ Снощи, през време на вечерята дадена от Сдружението на дописниците на вестниците, акредитирани при Белия Дом, председателят Рузвелт произнесе реч, разпространявана по радиото. След като подчерта сегашното единодушие сред народа на Съединените щати, Рузвелт каза: „Преди избухването на сегашната война на 1 септември 1939 г. аз бях по-загрижен за бъдещето, отколкото мнозина, отколкото по-голямата част от хората. Събитията, обаче надминаха предвижданията ми.“ След като каза, че американският народ днес записва една нова страница от своята история, Рузвелт продължи: „Тази седмица е забележителна за нас. Светът разбра, че като единен народ, ние си даваме сметка за опасността, която ни заплашва и че за да се справи с тази опасност, нашата демокрация взема мерки.

Национал-социалистическите сили не се стремят към прости колониални промени или към второстепенни промени на границите в Европа.

Те желаят разрушението на всички изборни системи на управление на материците, включително и на нашия. Споменавайки за разискванията по законопроекта за подпомагане на Англия, който в действителност е бил възприет от самия американски народ, Рузвелт каза: „Това решение е прогласено не по волята на един единствен човек, а на 130 000 000 американци. Това решение обвързва всички ни и светът вече не може да се съмнява в него.“

Рузвелт след това направи следната декларация: „Ние ще изпратим отвъд океана всичките самолети и други бойни средства – стари или нови – които не са ни нужни. Това е стратегията на здравия разум.“

След това председателят поиска от американската индустрия тя да започне да изпраща на демокрациите още от сега своите произведения, отправяйки позив за поддържането на сегашното единство, Рузвелт заяви: „Днес нашите усилия не са частични, а цялостни“.

Подчертавайки, че постановленията на закона за подпомагане на Англия ще бъдат приложени по отношение на муниции от всякакъв вид и за начините за тяхното пренасяне, Рузвелт съобщи, че много материали, чието изнасяне той одобрил незабавно след подписването на законопроекта, били вече на път за Англия. След това той заяви: „Тук, във Вашингтон, ние имаме намерение да действаме бързо и незабавно. Надяваме се, че тази парола ще бъде разбрана във всичките слоеве на народа ни.“

Председателят отправи след това предупреждение до всички класи на американския народ, че те ще трябва да правят жертви за в бъдеще. Той заяви, че данъците ще бъдат увеличени, а работното време – удължено.

Рузвелт заяви, че решителното поведение на Съединените щати не трябва да бъде затруднявано от не необходимите стачки, от умишлени саботажи и от незаконни печалби. Изтъквайки, че американците признават изключителната важност на положението, председателят продължи: „Имайки предвид това положение, от нас бе поискана помощ и ние възприехме политиката на пълно, незабавно и безусловно подпомагане на Великобритания, на Гърция, на Китай и на всички правителства в изгнание, чиито отечества са временно окупирани.

Британският народ е готов да се справи с всеки опит за нахлуване, безразлично дали той би бил извършен утре, през следната седмица или през следния месец.“

След като се изказа ласкаво за Чърчил, председателят Рузвелт каза: „Британският народ и неговите съюзници, Гърция, имат нужда от кораби. Те ще получат кораби от Америка. Те имат нужда от самолети. Те ще получат самолети от Америка. Те се нуждаят от хранителни припаси. Америка ще им изпрати и хранителни припаси. Те имат нужда от бойни коли, от оръдия, от муниции и от всякакви други стоки. Те ще получат бойни коли, оръдия, муниции и всякакви други стоки от Америка.

Китай също така понася изпитанията с твърдост. Хиляди хора се борят, за да попречат на разкъсването на нацията. Китай, чрез посредничеството на маршал Чан-Кай-Ши, иска нашата помощ.

Америка заяви, че ще подпомогне Китай. Нашата страна ще стане това, което нашият народ пожела да стане: арсенал на демокрацията, нашата страна ще изиграе напълно своята роля и тя ще трябва да стори това в периода на преустройството на света.“