<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom" xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/">
    <channel>
        <title>RSS Свят</title>
        <description></description>
        <atom:link href="https://www.bta.bg/bg/news/world/rss" rel="self" type="application/rss+xml" />
        <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/rss</link>
        <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 22:28:27 +0300</pubDate>
        <language>bg</language>
        <sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
        <sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
                                <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13662673/7b4555ac75fc4607a03d9d9e67e5e810--0--4a69e45f53054dbab9316451542c3d83.jpg" length="9877768" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181896-fon-der-layen-privetstva-glasuvaneto-v-senata-na-sasht-na-nov-paket-ot-sanktsii-</guid>
                <title>Фон дер Лайен приветства гласуването в Сената на САЩ на нов пакет от санкции срещу Русия</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181896-fon-der-layen-privetstva-glasuvaneto-v-senata-na-sasht-na-nov-paket-ot-sanktsii-</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 22:17:50 +0300</pubDate>
                <description>Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства гласуването в Сената на Конгреса на САЩ, с което беше подкрепен мащабен пакет от санкции срещу руската енергетика, предаде Ройтерс. Решението придвижва напред дълго отлагана мярка, подкрепяна от покойния сенатор Линдзи Греъм.
„След приемането на 21-вия пакет на санкции на ЕС, приветствам приемането от Сената на САЩ на законопроекта на Греъм“, написа Фон дер Лайен в социалната мрежа Екс.
„Заедно нека лишим Русия от средствата ѝ да продължава война, която не може да спечели. Със силни и допълващи се санкции Европа и САЩ могат отново да покажат какво могат да постигнат исторически партньори, когато действат заедно“, добави тя.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Габриела Големанска</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13742218/21c33d92a1a142039ce1553f0646d01b--0--bb12f49f055843bcb11a8b0ac3f8f883.jpg" length="233398" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181890-amerikanets-koyto-e-zad-reshetkite-v-rusiya-e-v-kritichno-sastoyanie-i-ima-ris</guid>
                <title>Американец, който е зад решетките в Русия, е в критично състояние и има риск да почине, заяви неговото семейство и неговите защитници</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181890-amerikanets-koyto-e-zad-reshetkite-v-rusiya-e-v-kritichno-sastoyanie-i-ima-ris</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 21:59:56 +0300</pubDate>
                <description>Бивш американски морски пехотинец, задържан в Русия повече от четири години по спорни обвинения, е в критично състояние и има риск да почине, заяви днес неговото семейство и организацията, която защитава интересите му, предаде Асошиейтед прес.
Робърт Гилман, 32-годишен учител, задържан от 2022 г., се намира в „дисоциативен ступор“ от 47 дни вследствие на насилието, на което е бил подложен в затвора, заяви Ерик Лебсън, директор по стратегическото развитие на правозащитната организация „Глоубъл рич“, която представлява семейството му.
По думите му от вторник насам Гилман е с висока температура и високо кръвно налягане.
Лебсън каза, че той е бил преместен от затвора в болница, където е настанен с поставена сонда за хранене и е окован с белезници за болничното легло.
Майка му е заминала за Русия преди няколко седмици с надеждата да го посети, но болничното ръководство не е разрешило срещата, допълни Лебсън.
Адвокатката на Гилман Ирина Бражникова заяви пред руската агенция Интерфакс, че той се намира в психиатричното отделение на гражданска болница, където е от началото на юли.
По думите ѝ защитниците не са получили разрешение да се срещнат с клиента си, поради което тя е подала жалби до местната прокуратура, регионалното подразделение на Федералната служба за изпълнение на наказанията и до болницата към затворническата система, където Гилман е регистриран.
„Страхувам се за брат си повече от когато и да било, откакто започна този ужасен кошмар“, заяви сестра му Лекси Хъдсън.
„Страхувам се, че никога повече няма да го видя, ако руснаците не го освободят. Страхувам се, че може да умре“, допълни тя.
Американският сенатор Едуард Марки призова Русия и САЩ да работят заедно за освобождаването на американеца, който е жител на Масачузетс.
Гилман е един от най-малко осем американски граждани, които все още се намират в руски арест след серията широко отразени размени на затворници между Москва и Вашингтон през последните години.
„Силно съм обезпокоен, че ако не бъдат предприети спешни действия за освобождаването на Робърт, за да получи необходимото лечение в САЩ, състоянието му може да стане необратимо или той може да почине в руски арест“, заяви Марки .
„Настоятелно призовавам правителствата на САЩ и Русия да намерят решение, преди да се окажем в ситуация, която допълнително ще усложни и без това трудните отношения“, допълни той.
Говорител на Държавния департамент на САЩ заяви, че ведомството е „дълбоко обезпокоено от здравословното състояние на Робърт Гилман и продължаващото му задържане в Русия“.
„Предвид здравословното му състояние правителството на САЩ многократно е повдигало случая му пред руските власти и е поискало освобождаването му по хуманитарни съображения“, се казва в изявлението.
„Отнасяме се изключително сериозно към ангажимента си да оказваме помощ на американските граждани в чужбина и ще продължим внимателно да следим случая на г-н Гилман.“
Федералната служба за изпълнение на наказанията на Русия не е отговорила веднага на запитването за коментар.
На интернет страницата на семейството се посочва, че проблемите на Гилман са започнали, след като се почувствал тежко зле по време на пътуване към Москва. Според близките му полицаите се опитали да го усмирят, а впоследствие той бил задържан, след като кракът му случайно докоснал един от служителите.
Семейството твърди, че след това срещу него е била повдигната „поредица от неясни и все по-тежки обвинения“, а в затвора е бил подтикван към нови действия, довели до допълнителни обвинения. Гилбан е бил и принудително упоен и подложен на изтезания.
Първоначално през 2022 г. Гилман беше осъден на три години и половина затвор, след като беше признат за виновен за побой над полицейски служител, след като бе свален от влак заради предизвикан инцидент.
По-късно той беше признат за виновен и за нападение срещу затворнически инспектор по време на проверка на килията, побой над следовател и нападение над надзирател. През октомври 2024 г. той получи присъда от осем години и един месец лишаване от свобода.
Миналата година наказанието му беше увеличено на 10 години затвор, след като беше признат за виновен по нови обвинения за нападение над затворнически надзиратели.
Руският всекидневник „Комерсант“ съобщи, че Гилман е признал вината си по тези обвинения и се е извинил на надзирателите, които според обвинението е нападнал.
Според изданието той е обяснил действията си с желанието да остане в затвора, където вече изтърпява присъдата си, и да избегне преместването си в друго място за лишаване от свобода.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Габриела Големанска</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/9729031/171463559.jpg" length="110594" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181887-iranskiyat-vanshen-ministar-pohvali-armiyata-i-prizova-za-edinstvo-sred-myusyulm</guid>
                <title>Иранският външен министър похвали армията и призова за единство сред мюсюлманските държави</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181887-iranskiyat-vanshen-ministar-pohvali-armiyata-i-prizova-za-edinstvo-sred-myusyulm</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 21:48:05 +0300</pubDate>
                <description>Иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че въоръжените сили на Иран са демонстрирали своята готовност и мощ, изправяйки се срещу това, което той нарече „най-скъпата армия в света“, и призова мюсюлманските държави да се обединят и да разчитат на собствените си сили пред лицето на „враждебни външни сили“.
Изявлението му, публикувано в социалната мрежа Екс, беше направено няколко часа след като Саудитска Арабия, Пакистан и Турция подписаха съвместно споразумение за отбрана на церемония в Мека. Споразумението обединява трима сунитски съюзника на САЩ на фона на регионалния конфликт, при който ирански ракетни удари бяха насочени срещу износители на петрол от Персийския залив.
 </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Габриела Големанска</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13698033/fb935a9e5170457b95670de10cd03616--0--4029be049ac04af6ba576dd25e07913d.jpg" length="3458671" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181882-senatorat-na-kongresa-na-sasht-odobri-nominatsii-za-nyakolko-klyuchovi-postove</guid>
                <title>Сенаторът на Конгреса на САЩ одобри номинации за няколко ключови постове</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181882-senatorat-na-kongresa-na-sasht-odobri-nominatsii-za-nyakolko-klyuchovi-postove</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 21:32:00 +0300</pubDate>
                <description>Сенатът на Конгреса на  САЩ утвърди в Камерън Хамилтън за ръководител на Федералната агенция за управление при извънредни ситуации, връщайки бивш служител на елитните  части на военноморските сили на САЩ начело на институцията. Хамилтън временно оглавяваше тази агенция миналата година, преди да бъде уволнен, след като публично се противопостави на идеята тя да бъде закрита, припомня Асошиейтед прес.
Хамилтън беше сред общо 74 назначения, одобрени от Сената. Сред тях са и кандидатът на президента Доналд Тръмп за директор на Администрацията за транспортна сигурност Дейвид Къминс, както и Даниел Перес одобрен за посланик на САЩ в Бразилия.
След полагането на клетва Хамилтън ще поеме една агенция, чието бъдеще остава несигурно, след като Тръмп още в началото на втория си президентски мандат заплаши да я закрие. Самото му номиниране обаче се приема като знак, че президентът се е отказал от тази идея, въпреки че републиканската администрация продължава да обещава мащабна реформа в начина, по който федералното правителство реагира при бедствия.
Новият директор ще трябва да ръководи тази реформа, като същевременно стабилизира агенция, в която работят над 20 000 служители и която все още се възстановява от хаотичното управление на Кристи Ноум като министърка на вътрешната сигурност. По време на нейния мандат Агенцията беше разтърсена от криза с масово напускане на служители, прекъсване на програмите за безвъзмездно финансиране и забавяне на помощите за пострадалите от бедствия.
Нейният наследник, бившият сенатор от Оклахома Маркуейн Мълин, предприе стъпки за ограничаване на сътресенията, но демократите обвиняват администрацията на Тръмп, че политизира отпускането на помощи при бедствия.
По време на изслушването си в Сената през юни Хамилтън заяви, че ще защитава Агенцията и нейните служители, като същевременно гарантира, че тя ще бъде обективна, справедлива и разумна, ще спазва закона и ще прилага последователен подход при разглеждането на исканията за помощ при бедствия“. Той обаче призна, че ведомството е прекалено бюрократизирано и не може да реагира при всяко бедствие.
Преди Тръмп да го назначи за временно изпълняващ длъжността директор през януари 2025 г., Хамилтън имаше ограничен опит в управлението на извънредни ситуации. Макар преди да е бил критик на Агенцията, впоследствие заяви, че е оценил нейната мисия. Мандатът му обаче приключи бързо, след като влезе в конфликт с Кристи Ноум и други представители на Министерството на вътрешната сигурност относно бъдещето на Агенцията. „Не вярвам, че е в интерес на американския народ Федералната агенция за управление при извънредни ситуации да бъде закрита“, заяви той пред комисия на Камарата на представителите на Конгрес през май 2025 г. И още на следващия ден беше уволнен. Но позицията му спечели уважението на част от експертите по управление на извънредни ситуации.
Сред утвърдените назначения днес е и Дейвид Къминс за директор на Администрацията за транспортна сигурност -  агенция, която също е изправена пред сериозни предизвикателства. По време на рекордно дългото частично спиране на работата на федералното правителство тази година служителите на това ведомство работеха седмици наред без заплати, което доведе до масови отсъствия и напускането на около 1100 служители.
Къминс е бивш старши вицепрезидент в компанията „Серко“, която управлява контролните кули на въздушното движение на 60 американски летища. Той поема поста в момент, когато администрацията на Тръмп планира да разшири използването на частни компании за проверките по летищата и да съкрати хиляди служители на Администрацията за транспортна сигурност.
Сенатът също така утвърди Даниел Перес – близък съюзник на държавния секретар Марко Рубио и бивш председател на Камарата на представителите на щата Флорида – за следващ посланик на САЩ в Бразилия.
Назначението му е в центъра на дипломатически спор между администрацията на Тръмп и правителството на бразилския президент Луиз Инасио Лула да Силва.
По-рано тази седмица Държавният департамент заяви, че отказът на бразилското правителство да приеме Перес е основната причина САЩ да анулират визата на бразилския посланик във Вашингтон. Според международните дипломатически правила приемащата държава трябва предварително да даде съгласие за назначаването на всеки чуждестранен посланик.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Габриела Големанска</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13708718/21867037ee514717a065148d1cd40481--0--c83591916f154a9da757f144a95e726d.jpg" length="5557112" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181869-irakskiyat-premier-i-nachalnikat-na-sauditskoto-razuznavane-obsadiha-regionalnat</guid>
                <title>Иракският премиер и началникът на саудитското разузнаване обсъдиха регионалната сигурност, съобщи канцеларията на премиера</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181869-irakskiyat-premier-i-nachalnikat-na-sauditskoto-razuznavane-obsadiha-regionalnat</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 21:12:56 +0300</pubDate>
                <description>Иракският премиер Али аз Зайди се срещна днес с началника на саудитските разузнавателни служби Халид ах Хумайдан, за да обсъдят координацията по отношение на събитията, свързани с регионалната сигурност, съобщи канцеларията на премиера, цитирана от Ройтерс.
Зайди заяви, че Ирак няма да позволи територията му да бъде използвана за предприемане на действия или дейности, насочени срещу която и да е друга страна и повтори ангажимента на Багдад да защитава суверенитета си и да предотвратява ескалация на напрежението в региона, добави канцеларията му.
Срещата се състоя ден след като високопоставен саудитски официален представител заяви, че кралството всеки момент очаква предстоящи координирани атаки от страна на иракски групировки от север и на йеменските хуси от юг, под ръководството на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Владимир Арангелов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13548359/c761ab7c90644a53a0aa9a5a366b9972--0--9917bda567a2412aa2f5cb2a3a90d265.jpg" length="3340652" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181870-senatat-na-kongresa-na-sasht-prie-s-golyamo-mnozinstvo-paket-ot-novi-sanktsii-sr</guid>
                <title>Сенатът на Конгреса на САЩ прие с голямо мнозинство пакет от нови санкции срещу Русия</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181870-senatat-na-kongresa-na-sasht-prie-s-golyamo-mnozinstvo-paket-ot-novi-sanktsii-sr</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 20:48:00 +0300</pubDate>
                <description>Сенатът на Конгреса на САЩ прие днес с голямо мнозинство пакет от нови санкции срещу Русия, предадоха световните агенции. В подкрепа на санкциите гласуваха 86 сенатори, а против -11.
Наказателните мерки взимат по-специално под прицел индустрията на въглеводородите на Москва.
Пакетът от мерки предвижда санкции срещу държави, които продължават да купуват руски петрол, природен газ и други руски суровини, с цел да бъдат ограничени приходите, с които Кремъл финансира войната. Това е най-сериозната стъпка на Сената по отношение на войната от началото на втория президентски мандат на Доналд Тръмп, отбелязва Асошиейтед прес.
Законопроектът с пакета от санкции, носещ името на покойния американски сенатор Линдзи Греъм, който беше републиканец и поддръжник на Украйна, дава право на президента на САЩ да налага мита върху вноса от петте най-големи купувачи на руски петрол и природен газ, сред които са Китай и Индия. Предвидени са изключения за държави, които получават под 15 процента от природния си газ от Русия и предприемат мерки за намаляване на тази зависимост.
Освен това пакетът включва санкции срещу руския президент Владимир Путин, срещу висши руски политически и военни ръководители, срещу руски финансови институции, срещу руски енергийни проекти, както и разширяване на санкциите срещу стари танкери със сменен флаг, използвани от Русия за заобикаляне на вече наложените ограничения върху износа на петрол.
Част от демократите и някои републиканци в Сената изразиха опасения, че законът дава прекалено широки правомощия на президента Тръмп да налага мита, което може да доведе до по-високи цени и инфлация. Повечето от гласувалите против окончателния текст са представители на прогресивното крило на Демократическата партия.
В окончателния вариант на законопроекта е включена възможност президентът временно да отменя санкции или ограничения, ако удостовери пред Конгреса, че това е в националния интерес на САЩ.
Сенатор Дарлийн Греъм, републиканка от Южна Каролина, назначена от губернатора на този щат да заеме мястото на своя покоен брат Линдзи Греъм, заяви, че той е бил решен да помогне за прекратяването на войната в Украйна. „Това законодателство удря Путин там, където го боли“, каза тя.
По време на среща във Вашингтон със сенаторите миналата седмица президентът на Украйна Володимир Зеленски е заявил, че страната му постига напредък на бойното поле, но все още се нуждае от по-голяма американска подкрепа, припомня Асошиейтед прес.
Републиканският сенатор Тод Йънг от Индиана определи законопроекта като „важен морален сигнал към една уморена, но все още устояваща държава“.
Сенаторката Джийн Шахийн, водещ демократ във външнополитическата комисия, заяви, че приемането на закона преди парламентарните избори в Русия ще увеличи натиска върху Путин да разгледа сериозно възможността за мирно споразумение. „Ако не успеем да прекъснем финансирането на военната машина, която Русия използва срещу Украйна, тя ще продължи войната“, предупреди тя.
Сенатът отхвърли поправка, внесена от републиканеца Ранд Пол и демократа Рон Уайдън, която предвиждаше премахване на новите президентски правомощия за налагане на мита. Пол заяви, че те ще струват твърде скъпо на американските данъкоплатци, а Уайдън подчерта, че не желае да предоставя на президента нови правомощия в тази област.
Сега текстът трябва да бъде гласуван в Камарата на представителите на Конгреса, но заради лятната ваканция на депутатите, това може да стане едва в началото на септември.
Още през юни Камарата на представителите прие отделен законопроект, предвиждащ помощ за сигурността и възстановяването на Украйна, както и санкции срещу ключови сектори на руската икономика. Инициативата, внесена от демократите тогава, получи двупартийна подкрепа, въпреки възраженията на част от републиканското ръководство, според което тя би могла да затрудни преговорите за постигане на по-всеобхватен и по-строг санкционен пакет, припомня Асошиейтед прес.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Габриела Големанска</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13736608/4d021eb0047e4efd946a8c4eaea6840f--0--96c990b207e449ae85523518088d46a9.jpg" length="24425191" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181864-apelativen-sad-v-sasht-sprya-stroitelstvoto-na-balnata-zala-na-tramp-v-beliya-do</guid>
                <title>Апелативен съд в САЩ спря строителството на балната зала на Тръмп в Белия дом</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181864-apelativen-sad-v-sasht-sprya-stroitelstvoto-na-balnata-zala-na-tramp-v-beliya-do</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 20:31:13 +0300</pubDate>
                <description>Апелативен съд постанови, че президентът на САЩ Доналд Тръмп не може да построи спорната си бална зала в Белия дом без разрешение, предаде ДПА.
Вместо това Тръмп трябва да поиска одобрение от Конгреса на САЩ, поради което строителството трябва да бъде спряно до второ нареждане, постанови съдът. Администрацията на Тръмп сега разполага с 14 дни, за да обжалва решението и да отнесе делото пред Върховния съд на САЩ.
&quot;Решението е отложено и няма да влезе в сила за определен период от време. Веднага ще обжалваме пред Върховния съд на САЩ&quot;, написа президентът в публикация в социалните мрежи, цитирана от Ройтерс. &quot;Това несправедливо решение трябва да бъде отменено изцяло от Върховния съд&quot;, добави той.
Съдиите от апелативния съд взеха решение с два гласа &quot;за&quot; срещу един &quot;против&quot;, че администрацията не е успяла да докаже, че Конгресът на САЩ е предоставил на Тръмп или на Националната служба за парковете правомощията да започнат такъв строителен проект.
&quot;Дали да бъде построена огромна бална зала, или не, е решение, което трябва да вземе Конгресът, и не е въпрос, по който изпълнителната власт може да действа самостоятелно&quot;, се посочва в решението. Съдиите също така казаха, че решението им не означава непременно, че строителството на балната зала е окончателно блокирано.
Защитници на културното наследство заведоха дело срещу правителството на САЩ в опит да спрат престижния проект на Тръмп. Балната зала предизвиква полемики поради високите разходи за нея, начина на организиране на тръжната процедура и въздействието върху историческия комплекс на Белия дом и няколко пъти бе предмет на съдебни производства.
Тръмп, от друга страна, описва новата си бална зала като &quot;голяма услуга&quot; за националната сигурност. Строителството на балната зала е в ход от есента на 2025 г. на мястото на бившето източно крило на Белия дом.
Според Белия дом разширението, което обхваща няколко хиляди квадратни метра, в бъдеще ще позволи организирането на значително по-големи държавни банкети, отколкото сградата, използвана досега.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Владимир Арангелов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13738538/4b73d4cdb9504480802247eaee1a57b6--0--60702fd7ee064fdbb0c1d03f18997fb5.jpg" length="7550773" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181859-royters-livan-i-izrael-sa-se-dogovorili-za-kratak-spisak-s-darzhavi-koito-biha</guid>
                <title>Ройтерс: Ливан и Израел са се договорили за кратък списък с държави, които биха могли да изпратят войски за наблюдение на разоръжаването на „Хизбула“ </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181859-royters-livan-i-izrael-sa-se-dogovorili-za-kratak-spisak-s-darzhavi-koito-biha</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 20:14:59 +0300</pubDate>
                <description>Ливан и Израел са се договорили за кратък списък с държави, които биха могли да изпратят войски за наблюдение на разоръжаването на „Хизбула“ съгласно споразумение, постигнато с посредничеството на САЩ, съобщи днес ливански представител. Очаква се именно САЩ да изберат една или повече държави от този списък.
Представителят отказа да посочи кои държави са включени в списъка и колко са те. Друг ливански представител и двама чуждестранни дипломати по-рано заявиха пред Ройтерс, че Израел и САЩ са наложили вето върху участието на Франция.
Списъкът е бил изготвен по време на срещи между представители на Ливан и Израел в посолството на САЩ в Рим тази седмица. Това беше последният кръг от преговори за прилагането на споразумението от 26 юни, в което се обвързва поетапното изтегляне на израелските войски от Ливан с разоръжаването на „Хизбула“, като процесът трябва да бъде проверяван от трета страна.
„Хизбула“ не е страна по споразумението и отказва да се раздели с оръжейния си арсенал.
Израелското външно министерство не отговори веднага на въпросите на Ройтерс относно списъка. Попитан по темата, говорител на Държавния департамент на САЩ заяви, че разговорите в Рим са били „ползотворни на техническо и експертно равнище“, но не даде повече подробности.
Ливанският представител заяви, че Бейрут е отхвърлил по-ранно предложение частни охранителни компании да изпълняват ролята на трета страна, която да следи за разоръжаването на „Хизбула“.
„Всички предложени участници са държави. Предстои да уточним как точно ще функционира механизмът, колко военнослужещи ще бъдат разположени и как ще работят съвместно с ливанската армия“, каза той.
Необходимо е също така да бъде договорена правната рамка за присъствието на чуждестранните войски в Ливан. Един от вариантите е те да бъдат включени към мироопазващата мисия на ООН в Ливан, чийто мандат изтича в края на тази година.
Според ливанския представител това би изисквало нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН – възможност, която по думите му САЩ и Израел вече са готови да разгледат, определяйки това като пробив. Сред другите обсъждани варианти са войските да бъдат разположени под егидата на друга структура на ООН или въз основа на меморандум за разбирателство с Ливан.
Преговорите обаче не доведоха до споразумение относно следващия район, от който израелските войски да се изтеглят, така че контролът да бъде поет от ливанската армия. Бейрут е предложил градовете Бинт Джбейл и Хиам – две големи населени места, силно засегнати от въздушни удари, в които израелските войски са разрушили цели квартали.
Следващият кръг от преговори е насрочен за началото на септември, съобщи ливанският представител.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Габриела Големанска</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/303932/Czech_flag.jpg" length="223457" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181837-mayka-v-chehiya-be-vlachena-45-metra-ot-vlak-sled-kato-detskata-kolichka-se-z</guid>
                <title>Майка в Чехия бе влачена 45 метра от влак, след като детската ѝ количка се заклещи на вратата на вагон</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181837-mayka-v-chehiya-be-vlachena-45-metra-ot-vlak-sled-kato-detskata-kolichka-se-z</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 20:05:18 +0300</pubDate>
                <description>Жена в Чехия беше влачена около 45 метра от потеглящ влак, след като се опитала да задържи детската количка на малкото си дете, заклещена на вратата на вагон, съобщи чешката осведомителна агенция ЧТК, цитирана от ДПА.
Говорителката на полицията Илона Газдошова съобщи, че инцидентът е станал на 22 юли. Полицията издирва свидетели на случилото се.
Жената слязла от влак по линията Дечин – Литвинов на гарата в малкото село Хай у Духцова, западно от Усти над Лабем. Тя се канела да извади детската количка от вагона, когато вратите се затворили. Преди да успее да го направи, влакът потеглил. 
Количката останала заклещена от полуотворената врата, а жената се хванала за нея и била повлечена от композицията. Случайни очевидци започнали да сигнализират на служителите със знаци, които привлекли вниманието на машиниста и той спрял влака.
Инцидентът се разминал без тежки последици. Майката е с много натъртвания и охлузвания, а детето не е пострадало.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Габриела Иванова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/11144542/10aaa2c805154cad91ea79c448b43c30--1--79af91451ae34de1ad3a9b976c00e05d.jpg" length="9701284" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181849-sedem-marokanski-taksimetrovi-shofyori-byaha-osadeni-na-do-shest-mesetsa-zatvor-</guid>
                <title>Седем марокански таксиметрови шофьори бяха осъдени на до шест месеца затвор и глоби за подпомагане на нелегална миграция</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181849-sedem-marokanski-taksimetrovi-shofyori-byaha-osadeni-na-do-shest-mesetsa-zatvor-</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 19:57:01 +0300</pubDate>
                <description>Седем марокански таксиметрови шофьори бяха осъдени на до шест месеца затвор и глоби от по 1070 щатски долара за това, че са подпомагали нелегална миграция, като са транспортирали хора до границата с испанската територия Сеута, предаде Асошиейтед Прес. Това е първото съдебно решение в Мароко, свързано с нахлуването на над 70 000 души в малката испанска територия в Северна Африка миналата седмица.
Съдиите в северния марокански град Тетуан признаха таксиметровите шофьори за виновни в &quot;подпомагане на незаконното напускане на мароканци и чужденци през места извън регламентираните гранични пунктове&quot; и &quot;превоз на пътници без лиценз&quot;, след като са закарали клиенти до мароканския пограничен град Фнидек, става ясно от решението, публикувано на сайта на министерството на правосъдието.
Присъдите на шофьорите са били постановени в понеделник, след като те се явили без адвокатска защита поради общонационална стачка на адвокатите. Те запазват правото си да обжалват присъдите. Един автомобил е конфискуван от властите.
Мароканската асоциация за човешките права заяви днес, че 111 души са с мярка задържане под стража след неотдавнашните събития в Сеута. Обвиненията срещу тях включват масов метеж, нападение над държавни служители и възпрепятстване на движението, се посочва в изявление на асоциацията.
Министерството на правосъдието на Мароко и прокуратурата към момента не са отговорили на запитване за коментар, отбелязва АП.
Профсъюзите, включително националният профсъюз на таксиметровите шофьори в Мароко, осъдиха присъдите и ги нарекоха &quot;шокиращи и сурови&quot;. В свое изявление те посочиха, че &quot;не е било издадено официално решение, налагащо ограничения върху превоза на пътници&quot;.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Владимир Арангелов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13742115/d9057d9e87d749bd94f846a220848e76--0--6b8236db102145788bb32e1c72291dd2.jpg" length="9625715" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181857-hilyadi-hora-uchastvaha-v-arzhentina-v-shestviya-v-chest-na-chesten-svetetsa-sm</guid>
                <title>Хиляди хора участваха в Аржентина в шествия в чест на честен светеца, смятан за покровител на труда и срещу икономиите</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181857-hilyadi-hora-uchastvaha-v-arzhentina-v-shestviya-v-chest-na-chesten-svetetsa-sm</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 19:55:42 +0300</pubDate>
                <description>Хиляди аржентинци протестираха днес по повод празника на Сан Кайетано, смятан за „покровител на хляба и труда“, предаде Франс прес.
По традиция този празник е повод за мащабни синдикални мобилизации, които през последните години са насочени срещу политиката на икономии на правителството на президента Хавиер Милей.
Демонстрацията, която се очакваше да блокира центъра на Буенос Айрес днес, беше предшествана от литургия в квартал Линиерс – мястото, на което е светилището на Сан Кайетано. Архиепископът на Буенос Айрес Хорхе Гарсия Куерва отправи в проповедта си послание със силен социален акцент към управляващите, които според него „са длъжни да намерят решение на икономическите и социалните проблеми, но понякога изглежда, че гледат в друга посока“.
Протестът, организиран от социални движения и синдикати, се проведе ден след сблъсъците между полиция и протестиращи вчера в аржентинската столица. Те избухнаха в рамките на друг, по-малоброен, но по-политически протест срещу законопроект за частната собственост, обсъждан в Сената на парламента на Аржентина. Полицията използва сълзотворен газ, гумени куршуми и водни оръдия срещу протестиращите, които хвърляха по нея камъни и бутилки.
Късно през нощта Сенатът одобри законопроекта, но след като от него бяха премахнати няколко разпоредби, включително тази, която предвиждаше да се улесни придобиването на земя от чуждестранни организации.
Днес архиепископ Гарсия Куерва отново припомни, че хората в страната са притеснени, защото заплатите им не са достатъчни, както и заради това, че „икономическият просперитет както изглежда никога няма да достигне до обикновените граждани“.
Той цитира думите на папа Лъв Четиринадесети, чието посещение в Аржентина през ноември вече е потвърдено. „Икономическата свобода не може да бъде абсолютна и винаги трябва да се измерва спрямо общото благо и достойнството на всеки човек“, каза Куерва, цитирайки думите на папата
По обяд различни протестни шествия се насочиха първо към площад „Майо“ пред президентския дворец. Президентът Хавиер Милей обаче е извън страната. Той е на визита в Колумбия. Участниците в шествията носеха транспаранти с разнообразни послания, сред които „Не на уволненията“, „Хляб, земя, дом и работа“ и „Малвинските острови са аржентински“.
Сан Кайетано (Гаетано ди Тиене) заема особено място в аржентинската католическа традиция. Венециански светец от шестнадесети век, посветил живота си на бедните, той става особено почитан в Аржентина с прииждането на италиански имигранти през деветнадесети и двадесети век. Култът към него придобива особено значение по време на Голямата депресия през 30-те години на миналия век.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Габриела Големанска</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13741952/51fc9bcbfb4245b0bd67416213e68291--0--97c7711ec3aa4f94bb70188e405a019a.jpg" length="8839204" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181828-vodachat-na-armenskata-pravoslavna-tsarkva-se-izpravya-pred-sad-na-fona-na-konfl</guid>
                <title>Водачът на арменската православна църква се изправя пред съд на фона на конфликт с правителството на премиера Пашинян</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181828-vodachat-na-armenskata-pravoslavna-tsarkva-se-izpravya-pred-sad-na-fona-na-konfl</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 19:51:20 +0300</pubDate>
                <description>Главата на Арменската апостолическа църква – католикос Карекин Втори, бе изправен днес на съд, което е безпрецедентен случай за постсъветска държава, предаде ДПА.
Местни медии съобщиха, че Карекин Втори и други епископи са се явили като обвиняеми на първото съдебно заседание в петия по големина град Вагаршапат близо до столицата Ереван.
Съдебният процес бележи връхната точка в дългогодишния спор между главата на Арменската апостолическа църква и премиера Никол Пашинян, чието проевропейско правителство беше преизбрано с пълно мнозинство през юни тази година.
Карекин Втори е обвиняван, че се е противопоставил на решение на съд, който разпореди повторното назначаване на епископ, който е лоялен на Пашинян и преди това беше отстранен от поста си. Ако главата на арменската църква продължи да пренебрегва съдебното решение, го заплашват близо две години лишаване от свобода.
Съдът записа личните данни на обвиняемия по време на закрито заседание днес, съобщи говорител на съда.
&quot;Призоваването на нашия духовен брат, Негово Светейшество Карекин Втори в съда, е неприемливо и заслужава порицание&quot;, заяви Арам Първи, католикос на Арменската апостолическа църква на Киликия със седалище в Ливан.
Конфликтите между арменския католикос и премиера Пашинян са многобройни. Карекин Втори смята, че Пашинян е отговорен за военното поражение на Армения във войната срещу Азербайджан през 2020 г., както и за предаването без бой на Нагорни Карабах, населен предимно с арменци, през 2023 г.
От своя страна, арменският премиер определи водачите на църквата като агенти на руско влияние, което става на фона на стремеж на Ереван да се сближи с Европейския съюз и да излезе от орбитата на Москва. Пашинян оспорва правото на Карекин да води арменската църква и желае да ѝ наложи вътрешни реформи.
Проруски настроената опозиция в арменския парламент заяви, че ще наблюдава внимателно развитието на делото.
Църквите на Армения и Грузия са едни от най-старите в света и запазват значително културно и социално влияние и до днес, отбелязва ДПА.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Николай Джамбазов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13663931/36d98236751a41b5bb94290bc0ab375f--0--c8d5452cb9964271b8b4921584f0c990.jpg" length="10181640" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/balkans/1181847-ukrainskiyat-prezident-volodimir-zelenski-pristigna-v-belgrad-na-parvoto-si-ofit</guid>
                <title>Украинският президент Володимир Зеленски пристигна в Белград на първото си официално посещение </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/balkans/1181847-ukrainskiyat-prezident-volodimir-zelenski-pristigna-v-belgrad-na-parvoto-si-ofit</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 19:44:00 +0300</pubDate>
                <description>Украинският президент Володимир Зеленски пристигна на първото си официално посещение в Сърбия, предава РТС.
Той ще разговаря с президента Александър Вучич, а преди малко бе посрещнат на летище &quot;Никола Тесла&quot; от сръбския министър на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович.
Службата за връзки с медиите на сръбския президент съобщи снощи, че Александър Вучич ще бъде домакин на украинския си колега в събота, 8 август.
Двамата лидери са се срещали няколко пъти на международни форуми и срещи на върха в чужбина.
Вучич заяви вчера, че разговорът със Зеленски ще обхване няколко важни теми, включително европейския път на Украйна и Сърбия.
</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/balkans">Балкани</category>
                                    <atom:author><atom:name>Кореспондент на БТА в Белград Теодора Енчева</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/40401/mexico-flag.jpg" length="195975" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181832-meksiko-i-peru-vazobnoviha-diplomaticheskite-si-otnosheniya</guid>
                <title>Мексико и Перу възобновиха дипломатическите си отношения</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181832-meksiko-i-peru-vazobnoviha-diplomaticheskite-si-otnosheniya</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 19:36:58 +0300</pubDate>
                <description>Мексико и Перу възобновиха дипломатическите си отношения, скъсани през ноември по инициатива на Лима, предаде Франс прес, като се позова на съвместно изявление на външните министерства на двете страни.
&quot;Като бяха взети предвид историческите отношения на братство, приятелство и сътрудничество, които свързват Мексико и Перу, бе решено от настоящата дата дипломатическите отношения между двете страни да бъдат възобновени&quot;, се казва в изявлението.
Перу разкритикува факта, че Мексико е предоставило политическо убежище на бившата перуанско премиерка Бетси Чавес, която бе осъдена на 11 години затвор за &quot;заговор за бунт&quot; и която намери убежище в мексиканското посолство в Лима.
Бившата ръководителка на кабинета на президента Педро Кастильо, замина днес за Мексико, след като ѝ бе даден пропуск, заяви мексиканската президентка Клаудия Шейнбаум на ежедневната си пресконференция.
Отношенията между Мексико и Лима се влошиха след падането от власт и задържането на президента Кастильо, който се опита да разпусне перуанския Конгрес в края на 2022 г.
Шейнбаум уточни, че Бетси Чавес е заминала за Мексико на борда на военен самолет. Мексиканската президентка приветства пропуска, който е бил даде на Чавес, и го определи като &quot;акт на добра воля&quot; от страна на дясната президентка на Перу Кейко Фухимори, която встъпи в длъжност на 28 юли.
Мексико има традиция да предоставя убежище на хора, които казват, че са обект на политическо преследване. През последните години Мексико даде убежище на бившия боливийски президент Ево Моралес и на бившия вицепрезидент на Еквадор Хорхе Глас.
Педро Кастильо бе арестуван няколко часа след свалянето си от власт, докато се опитваше да стигне до мексиканското посолство в Лима.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Божидар Захариев</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13741664/9173614134e546c1a00af3cefccc344a--0--b4e07704e9cf435cbdfdfac29eea7f31.jpg" length="9609126" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181811-pakistan-turtsiya-i-sauditska-arabiya-sklyuchiha-pakt-za-vzaimna-otbrana</guid>
                <title>Пакистан, Турция и Саудитска Арабия сключиха пакт за взаимна отбрана</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181811-pakistan-turtsiya-i-sauditska-arabiya-sklyuchiha-pakt-za-vzaimna-otbrana</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 19:31:34 +0300</pubDate>
                <description>Пакистан, Турция и Саудитска Арабия подписаха пакт за взаимна отбрана на фона на нарастващо напрежение в Персийския залив, предадоха Франс прес и ДПА. Споразумението беше сключено в Мека от саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и пакистанския премиер Шехбаз Шариф. Според идентичните изявления на трите държави всяка въоръжена атака срещу една от тях ще се смята за нападение срещу всички, като пактът цели укрепване на общите интереси в сферата на сигурността.
До подписването на документа се стига след месеци на ескалация в Близкия изток, белязани от войната между САЩ и Иран и серия атаки срещу съюзници на Вашингтон. Саудитска Арабия съобщи за жертви при нощна атака от страна на йеменските хуси, а според медийни информации Рияд очаква нови координирани удари от иракски милиции и хусите – групировки, смятани за съюзници на Иран.
Пакистански източници, цитирани от ДПА, подчертават, че пактът не е насочен срещу Иран и би придобил особено значение само ако САЩ се изтеглят от региона и Саудитска Арабия се почувства по-уязвима спрямо Израел. Рияд и Анкара също уверяват, че споразумението не е насочено срещу конкретна държава.
Рияд отрече също всякаква връзка на споразумението с „ядрени амбиции“, отбелязва АФП.
Според експерти, цитирани от АФП, пактът изпраща сигнал както към Техеран, така и към Вашингтон, който се възприема като все по-малко надежден партньор. „Това споразумение е един от най-ясните знаци досега, че Близкият изток се отдалечава от система за сигурност, организирана изцяло от САЩ“, коментира Андреас Криг от Кралския колеж в Лондон. Анализаторите смятат, че пактът подкрепя амбициите на Саудитска Арабия да се утвърди като гарант на регионалната сигурност, докато Турция и Пакистан се стремят да увеличат влиянието си и да привлекат саудитски инвестиции.
Някои наблюдатели виждат в споразумението реакция на новата стратегическа линия на Техеран, който се стреми да доминира региона на Персийския залив и да контролира ключови морски маршрути като Ормузкия проток и Баб ел Мандеб. За Саудитска Арабия, най-големия износител на петрол в света, отворените морски пътища са жизненоважни. Червено море и Баб ел Мандеб се превърнаха в алтернативни маршрути, след като Иран отново блокира Ормузкия проток през юли. Междувременно хусите, подкрепяни от Иран, наложиха блокада на саудитските кораби и заплашват навигацията в Баб ел Мандеб.
До сключването на споразумението между Рияд, Исламабад и Анкара се стига и в момент, когато се очертава възможен напредък по въпроса за Ормузкия проток. Техеран заяви, че е постигнал договорка със султаната Оман за нов маршрут за транзит на кораби. Иранските власти обаче предупреждават, че всяко повторно отваряне на протока ще зависи от Вашингтон, който е наложил блокада на иранските пристанища.
Паралелно с морските заплахи Саудитска Арабия е подложена на удари и на своя територия. Хусите атакуваха петролна инфраструктура, а коалицията, водена от Рияд и съюзена с правителството на Йемен, обвини бунтовниците за обстрел на граничния регион Наджран, при които са ранени 11 цивилни – най-сериозната атака от примирието през 2022 г.
Двустранният отбранителен пакт между Саудитска Арабия и Пакистан беше сключен след израелски удар срещу цели на „Хамас“ в Катар, като пакистански войски и бойни самолети вече са разположени в кралството. По новото тристранно споразумение не се предвижда разполагане на турски войски в Саудитска Арабия. Пактът се фокусира върху трансфер на технологии от Турция към Саудитска Арабия и Пакистан, обмен на разузнавателна информация и развитие на противовъздушни способности, като се очаква саудитски средства да постъпят в турската отбранителна индустрия. Турция, макар член на НАТО, поддържа и двустранни споразумения за сигурност с държави извън алианса, включително Азербайджан и Саудитска Арабия, и участва в антитерористична мисия, инициирана от Рияд. Анкара има и военна база в Катар.
Пакистан и Турция от години водят борба срещу въоръжени групировки, които те определят като терористични, вътре и извън собствените си граници. В Йемен Саудитска Арабия воюва повече от десетилетие срещу хусите, които превзеха страната през 2014 г. и днес контролират големи части от северната територия, включително столицата Сана. Конфликтът отново се изостри след поредните саудитски въздушни удари, въпреки неофициалното примирие, действащо от 2022 г.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Асен Георгиев</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13301874/206d1b4721e9407f94c4b6777dcf60ec--0--827838884baf4034adf2ee92c664f5b6.jpg" length="3297023" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181839-losha-mirizma-dovede-do-izvanredno-katsane-na-samolet-s-nad-300-patnitsi-v-kongo</guid>
                <title>Лоша миризма доведе до извънредно кацане на самолет с над 300 пътници в Конго</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181839-losha-mirizma-dovede-do-izvanredno-katsane-na-samolet-s-nad-300-patnitsi-v-kongo</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 19:21:51 +0300</pubDate>
                <description>Лоша миризма принуди самолет, изпълняващ полет от Йоханесбург в Република Южна Африка за Франкфурт в Германия да кацне извънредно в столицата на Конго – Бразавил, предаде ДПА.
В самолета на „Луфтханза“ е имало 363 пътници екипаж. Те са били настанени в хотели в Бразавил, а авиокомпанията ще прати друг самолет, за да ги прибере оттам.
Машината, изпълнявала полета, е била Боинг 747-8. Тя ще бъде подложена на технически проверки, преди да бъде върната във Франкфурт.
„Луфтханза“ изрази съжаление, че се е стигнало до такава ситуация с полета, но не съобщи подробности за източника или за причините за лошата миризма в самолета.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Габриела Големанска</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13712266/202e9c9bd2da4783bbd3669f826be8de--0--6c82b213b70046f58e5ac310b84ef6d7.jpg" length="10398733" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181824-afp-grupa-svarzana-s-ruskata-darzhava-e-otgovorna-za-razprostranenieto-na-inf</guid>
                <title>АФП: Група, свързана с руската държава, е отговорна за разпространението на информация, че германският канцлер ще подаде оставка</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181824-afp-grupa-svarzana-s-ruskata-darzhava-e-otgovorna-za-razprostranenieto-na-inf</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 19:17:17 +0300</pubDate>
                <description>Група, свързана с руската държава, стои зад фалшиво видео, съобщаващо, че скоро германският канцлер Фридрих Мерц да ще подаде оставка, предаде Франс прес, като се позова на свой източник от германските служби за сигурност.
&quot;Авторът вероятно е Сторм-1516 (Storm-1516)&quot; – група, която се контролира директно от руското военно разузнаване ГРУ, каза източникът пред АФП.
Сторм-1516 е заподозряна също, че стои зад разпространението на фалшива информация за обявените и вероятните кандидати за президент на Франция за изборите догодина.
През декември Берлин обвини същата група, че е организирала дезинформационна кампания по време на германските парламентарни избори през февруари миналата година.
Тази седмица в социалните мрежи бе разпространено видео, с което се съобщава за оставката на Фридрих Мерц. То носеше логото на &quot;Дойче веле&quot; и в него се цитираше предполагаема статия на германския делови всекидневник &quot;Ханделсблат&quot;. Във видеото се казва, че Мерц ще обяви, че подава оставка на 10 август заради лошо представяне в социологическите проучвания.
Вчера &quot;Ханделсблат&quot; заяви, че не е публикувал подобна статия.
&quot;Дойче веле&quot; също опроверга информацията.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Божидар Захариев</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13681970/28153b62d2c14775a4d13623bfd5f7d9--2--d020d952eabc4f848d5cffde44364f5d.jpg" length="1758895" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181829-rusiya-zayavi-che-e-porazila-oshte-dva-tovarni-koraba-i-ukrainsko-pristanishte</guid>
                <title>Русия заяви, че е поразила още два товарни кораба и украинско пристанище</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181829-rusiya-zayavi-che-e-porazila-oshte-dva-tovarni-koraba-i-ukrainsko-pristanishte</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 19:10:12 +0300</pubDate>
                <description>Руските сили нанесоха удари по още два товарни кораба в Черно море, които са били използвани &quot;в интерес на украинските въоръжени сили&quot;, съобщи Министерството на отбраната в Москва, цитирано от Ройтерс.
Ведомството посочи, че руските сили са поразили и съоръжения за съхранение на гориво в пристанището на Пивденни.
Информацията не може да бъде проверена чрез независими източник.
Двама души бяха убити, след като украински дрон порази жилищен блок в Керч, в контролирания от Русия Крим, съобщи назначеният от Москва ръководител на местните власти Сергей Аксьонов.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Владимир Арангелов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13583753/958a6b997b25437bb095e1784740677e--0--382b09d6ccda437983362a6388e34d9c.jpg" length="10319482" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181794-italiya-othvarli-ultimatuma-na-ispaniya-za-prekratyavaneto-na-granichnite-prover</guid>
                <title>Италия отхвърли ултиматума на Испания за прекратяването на граничните проверки</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181794-italiya-othvarli-ultimatuma-na-ispaniya-za-prekratyavaneto-na-granichnite-prover</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 18:36:18 +0300</pubDate>
                <description>Италианският министър-председател Джорджа Мелони заяви, че Италия отхвърля ултиматума на Испания за прекратяване на граничните проверки по въздух и море до 9 август, предаде АНСА.
Рим суспендира Шенгенското споразумение с Испания след нахлуването на хиляди мигранти в испанския ексклав Сеута в Северна Африка миналата седмица.
&quot;Италия не приема ултиматуми или нареждания от други страни, когато става въпрос за националната ѝ сигурност и граничния контрол. Не възнамеряваме да преразгледаме решението за суспендиране на Шенгенското споразумение за граждани на трети страни, пристигащи от Испания, поне до 15 август и докато рисковете за сигурността и терористичните заплахи за Италия не бъдат напълно отстранени. Както самите испански власти обявиха, на тази дата се очаква пристигането на нова мигрантска вълна в Сеута. Само когато се уверим, че няма никакви рискове за сигурността или терористични заплахи за Италия, или че няма да има нова вълна от нелегални мигранти към Европа, само тогава можем да преразгледаме вече взетите решения&quot;, заяви канцеларията на Мелони.
&quot;Този ход не е предприет поради предубеждения към приятелска страна, каквато е Испания, и в миналото италианското правителство е приемало сходни решения спрямо Словения. Ако се установи, че гореизброените условия вече не съществуват, тогава Италия е готова да продължи конструктивния диалог с правителството в Мадрид. Междувременно италианските гранични служби ще направят всичко възможно, за да улеснят преминаването на всички испански и европейски граждани, които, както следва да се уточни, не са засегнати от възобновяването на граничните проверки по суша и море&quot;, се посочва още в съобщението на канцеларията.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Николай Джамбазов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/733505/cd24223dcb6647f9862179455155afd5-cd24223dcb6647f9862179455155afd5-fde3a4ba9c87491ba1b5a3f261c14dc9-a280f.jpg" length="8720453" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1181798-rusiya-izvarshi-edna-ot-nay-golemite-skoroshni-ataki-sreshtu-petrolnata-i-gazova</guid>
                <title>Русия извърши една от най-големите скорошни атаки срещу петролната и газовата индустрия на Украйна, заяви украинската компания &quot;Нафтогаз&quot;</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1181798-rusiya-izvarshi-edna-ot-nay-golemite-skoroshni-ataki-sreshtu-petrolnata-i-gazova</link>
                <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 18:31:38 +0300</pubDate>
                <description>Русия атакува седем петролни и газови съоръжения в Източна Украйна тази нощ, заяви днес украинската петролна и газова компания &quot;Нафтогаз&quot;, цитирана от Ройтерс.
&quot;Русия систематично атакува петролната и газова индустрия на Украйна в опит да нанесе максимални щети на нашата инфраструктура преди зимата&quot;, каза изпълняващият длъжността ръководител на &quot;Нафтогаз&quot; Сергий Федоренко.
Ударът беше един от най-мощните през последните месеци срещу обекти, чийто оператор е &quot;Укрнафта&quot; - най-голямата петролна компания на Украйна и част от групата &quot;Нафтогаз&quot;, се казва в изявление.
Съобщено бе също, че в резултат на атаката е повредено критично оборудване.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Божидар Захариев</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        </channel>
</rss>