В петък в черногорския адриатически курорт Тиват се състоя поредната среща на върха от формата ЕС – Западни Балкани. На нея присъстваха ръководителите на ключови европейски институции, лидерите на страните от Западните Балкани, кандидатстващи за еврочленство и 26 лидери на страни членки на ЕС, сред които и премиерът на България Румен Радев.
Големият отсъстващ от форума обаче беше италианският премиер Джорджа Мелони, коментират италиански медии, сред които „Еспресо“, „Фанпейдж“, „Република“ и „Стампа“, „Дире“, „Вирджилио нотицие“, АНСА и др.
Официалната причина за това отсъствие беше ангажимент на Мелони в италианската област Калабрия, който се проточи повече от очакваното и заради който тя е констатирала, че дори и да потегли оттам за Тиват, няма да стигне на време за срещата на върха, приключила в 15 ч. централно европейско време.
В град Реджо Калабрия в областта Калабрия, в който неотдавна десницата на Мелони извоюва властта по време на местните избори след дългогодишно управление на левицата, италианската премиерка присъства в петък на тържествата по повод годишната от създаването на Корпуса на италианските карабинери. Честванията включваха и церемония по представяне на нова пощенска марка, посветена на италианските карабинери. Именно тази церемония се е проточила по-дълго и заради нея Мелони е изтървала самолета за Черна гора. Тя незабавно е уведомила председателя на Европейския съвет Антонио Коща и президента на Черна гора Яков Милатович, че няма да може да присъства на форума на върха, отбелязва „Вирджилио нотицие“. Пред двамата лидери Мелони е изразила съжаление, че ще пропусне срещата в Тиват, допълва АНСА.
Според „Вирджилио нотицие“ присъствието на Мелони на представянето на марката в чест на карабинерите, състояло се в префектурата на Реджо Калабрия, не е било предвидено в нейната официална програма.
Мелони винаги е засвидетелствала интерес към региона на Западните Балкани, който е непосредствен съсед на Италия. През близо четирите си години на власт тя посети няколко страни от него, които са кандидатки за еврочленство. Мелони беше два пъти в Сърбия и три пъти в Албания. В кулоарите на срещи на върха във формата Европейски съюз-Западни Балкани, на Европейска политическа общност или на конференциите за възстановяване на Украйна Мелони имаше възможност да разговаря с редица западнобалкански лидери. Мелони прие в канцеларията си в Рим на няколко пъти премиера на Албания и президента и премиера на Черна гора. Тя не веднъж е провеждала разговори по телефона с представители на Република Северна Македония, изразявала е подкрепа за постигане на решение по противоречията между Сърбия и Косово и е отправяла видеопослания по време на различни срещи на министерско ниво, включващи представители на Западните Балкани. Представители на правителството на Мелони не веднъж са заявявали, че е важно кандидатките за еврочленство от Западните Балкани да станат част от ЕС, тъй като по този начин Европа ще стане по-силна и по-конкурентоспособна, по-сигурна и по-влиятелна в света. Мелони никога не е пропускала досега среща на върха на формата ЕС-Западни Балкани.
В този регион Италия участва и във важния проект „Коридор номер 8“, в който участват и Албания, Република Северна Македония и България. Рим възприема този проект като възможност да превърне Южна Италия в хъб от ключово значение в Средиземноморския регион.
В последно време обаче, когато се говори за присъединяване на Западните Балкани към ЕС, се споменава и присъединяването на Украйна и Молдова към евроблока. Двете страни предприеха постъпки в тази насока след руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Сега във връзка с Украйна се споменава и за присъединяване по ускорена процедура в ЕС, но в края на март в речи пред двете камари на италианския парламент италианският премиер Джорджа Мелони подчерта, че евентуално ускоряване на процеса на разширяване на ЕС трябва да касае всички кандидати за еврочленство, като се започне от Западните Балкани, припомнят АНСА и „РАИ Нюз“.
В края на миналата година пък италианският вицепремиер Антонио Таяни припомни, че редица страни от Западните Балкани също са преминали през войни след разпадането на Югославия. Две от тях вече са пълноправни членки на ЕС, а именно Словения и Хърватия, припомни тогава Таяни. И добави, че присъединяването и на останалите страни от Западните Балкани в ЕС „е не само един стратегически, но и морален избор, който ще означава трансформиране на раните, които историята е оставила на тези страни, в един проект за траен мир“, припомня АНСА.
И докато в италианското правителство няма разногласия относно присъединяването на Западните Балкани към ЕС, то въпросът с Украйна поражда разделение, коментира „Фато куотидиано“. Вицепримиерът Матео Салвини, който е лидер на партия „Лига“ и който едно време не криеше възхищението си от Владимир Путин, е против еврочленството на Украйна. “Лига“ е категорично против всякаква хипотеза за присъединяване на Украйна към ЕС“, се казва в изявление на партията, цитирано от „Фато куотидиано“. „Освен, че не отговаря на необходимите изисквания, на които отговарят останалите страни кандидатки за еврочленство, които са постигнали това след години на работа, Украйна в ЕС би представлявала една икономическа и социална вреда в огромни пропорции“, се допълва в изявлението, което по тон напомня на риториката на бившия унгарски премиер Виктор Орбан, с когото Салвини също беше приближен и който поддържаше близки контакти и с Мелони, коментира изданието.
Вицепремиерът Таяни също тези дни напомни, че за Рим приоритет, когато се говори за еврочленство са Западните Балкани. „Украйна и Молдова трябва да извървят необходимия път, трябва да се борят с корупцията, да спазват правилата, за да бъдат част от ЕС и ние сме готови да направим необходимото, което зависи от нас, за да им помогнем“, заяви Таяни, цитиран от „Фато куотидиано“.
Тези разногласия в италианското правителство по темата за Украйна възникват в момент, в който новият унгарски премиер Петер Мадяр е готов да вдигне ветото над евентуалното присъединяване на Украйна към ЕС, но само ако ЕС отблокира изцяло всички евросредства за неговата страна, коментира „Фато куотидиано“.
На фона на тези противоречия в Рим по въпроса за разширяването на ЕС с интерес се очакваше именно какво изявление би направила Мелони на срещата на върха в Тиват по темата за разширяването на евроблока, допълва „Фато кутидиано“.
В Тиват темата за Украйна не беше подмината в светлината на последните развития във войната там, а именно отвореното писмо, в което украинският президент Володимир Зеленски предложи на руския президент Владимир Путин среща и започване на преговори за прекратяване на конфликта, припомнят световните агенции. Тази инициатива на Зеленски беше приветствана от западни лидери, сред които френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц, а също и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Италианската премиерка Мелони винаги е казвала, че Италия подкрепя твърдо Украйна, но в последно време тя спомена и че Европа трябва да възобнови диалога с Русия, ако иска да участва в евентуални преговори за мир в Украйна и дори предложи да бъде назначен европейски емисар в тази насока. Заради това, че тя пропусна срещата на върха в Тиват, Мелони нямаше възможност да заяви отново това пред останалите европейски лидери, нито пък да се изкаже по темата за разширяването на ЕС и по-специално относно присъединяването на Украйна, срещу което възропта нейният коалиционен партньор „Лига“, отбелязва италиански издания.
В кулоарите на срещата на върха в Тиват стана също така ясно, че водещи европейски лидери ще проведат днес среща с украинския президент Зеленски, предадоха АНСА и ДПА. Новината съобщи френският президент Еманюел Макрон. Той каза, че има тясна координация между Франция, Великобритания и Германия по темата. Но Италия не беше спомената като участник в тази предстояща среща, която ще се проведе в Лондон. Италия не присъства и по време на видеоконферентен разговор отново посветен на Украйна, провел се преди около две седмици, в който участваха Мерц, британският премиер Киър Стармър и Макрон.
Отсъствието на Мелони от Тиват и това, че както изглежда на този етап тя не е поканена и на важна среща за Украйна, беше остро разкритикувано от италиански опозиционни представители, обобщават „Дире“ и „Вирджилио нотицие“.
Лидерът на центристката партия „Италия Вива“ и бивш премиер на Италия Матео Ренци коментира в Екс: “Всички европейски лидери са на Балканите и обсъждат бъдещето на Европа и на мира в Украйна. Единствената, която отсъства, е Италия“.
Лидерът на лявата партия „Съюз Зелени Левица“ Анджело Бонели също коментира случая. “Мамо, изтървах самолета“ или по-скоро „Европа, изтървах самолета“. Тук не става дума само за известен коледен филм (Бонели визира американския коледен филм „Сам вкъщи“, превеждан на италиански като „Мамо, изтървах самолета“). Такъв е както изглежда и дневният ред на външната политика на Мелони. Докато в Тиват европейските лидери дискутират разширяването на ЕС към Западните Балкани, стабилността на континента и ролята на Европа във войната в Украйна, италианската премиерка се размотава на представянето на марка и пропуска срещата на върха“, иронизира той. Според Бонели това показва, че Италия е въвлечена в една незначителна роля именно от правителството на Мелони, която говори за патриотизъм и за защита на националните интереси, но отсъства от масата на разговорите, на която се решават важни европейски въпроси, касаещи и националните интереси. „Това е суверенистката десница: много пропаганда, малко присъствие там, където наистина се решават националните интереси“, заключи Бонели.
Лидерът на опозиционното „Движение 5 звезди“ и бивш премиер на Италия Джузепе Конте иронизира, че може би самолетът, който Мелони не е успяла да хване, за да отиде в Тиват, е бил управляван от вицепремиера Салвини. Така той намекна, че възраженията на Салвини относно присъединяването на Украйна към ЕС са може би в основата на решението на Мелони да пропусне срещата на върха в Тиват.
„Възможно ли е Италия да е паднала толкова ниско. Все още имаме премиер, който говори за преоткриване на централната роля, за силно завръщане на авторитета на Италия. Но за какъв авторитет говорим? Може би дори членовете на семейството на Мелони вече не вярват в това“, добави Конте.
От страна на опозиционната Демократическа партия секретарят на комисията по европейски политики в Сената на италианския парламент Татяна Ройц заяви, че „отсъствието на Мелони в Тиват е удар за Италия“. Според Ройц ако Мелони е изпуснала самолета нарочно, това е нещо действително сериозно, но ако тя просто е закъсняла за самолета, това е още по-лошо, защото един премиер на Италия не може просто да закъснява. „На Балканите се развиват явления от изключително значение, а ние сме страната, която е най-пряко засегната от събитията. Трябва да си отваряме очите по хиляди причини: заради случващото се в Сърбия, заради Босна, а също и заради Албания, която подарява на зетя на Тръмп остров Сазан близо до Вльора, тоест една стратегическа точка точно срещу Италия. Не можем да стоим в ъгъла на балканската шахматна дъска, докато други се движат по нея, позиционират се и влияят на играта“, допълни представителката на италианските демократи. По този начин тя визира това, че Сърбия е близка до Русия и Китай, че Босна си остава нестабилна страна, но най-вече тя визираше случващото се в Албания в последните дни. Там имаше протести, прераснали в сблъсъци, срещу планове за строителство в курорта Звърнец, като според местните медии, инвеститорът там е зетят на Тръмп – Джаред Къшнър. Същевременно в местни медии се появиха и информации, че Тирана е продала на Къшнър и на съпругата му Иванка Тръмп остров Сазан и че там се планирало заселване с палестинци.
Преди няколко години албанците изразиха недоволство и когато премиерът на Албания Еди Рама, с когото Мелони поддържа много добри отношения, се съгласи на албанска територия да бъдат построени два италиански центъра за мигранти. Центровете така и не заработиха с пълен капацитет и по основното им предназначение – настаняване на прехванати от италиански власти в Средиземно море мигранти. Причините за това бяха съдебни процедури, задействани в Италия. Но в двата центъра в Албания все пак бяха изпратени мигранти, за които има издадена заповед за експулсиране от Италия и оттам те се подготвят за експулсиране към страните на произход. Заради подкрепата на Албания по този въпрос Мелони не веднъж похвали тази страна и заяви, че тя се е държала като истинска страна членка на ЕС, припомня АНСА.
С промени по въпроса за миграцията, приети на европейско ниво миналата година, Италия има възможност да преодолее съдебните препятствия пред първоначалната работа на двата центъра за мигранти в Албания. Но междувременно в средата на май външният министър на Албания Ферит Ходжа заяви, че страната му няма да удължава споразумението за центровете с Италия след 2030 г. Той добави, че казва това тъй като през 2030 г. той очаква Албания да е вече страна членка на ЕС. Но в Италия беше чута само първата част от изказването му и опозицията разтълкува тази първа част като нежелание дори от страна на Албания да подпомага италианската миграционна политика и каза, че това илюстрира провала на плана с миграционните центрове в Албания. Наложи се премиерът на Албания Еди Рама да заяви, че споразумението с Италия ще продължава, толкова дълго, колкото Италия го иска, припомня АНСА.
Иначе на срещата на върха в Тиват, от която липсваше Мелони, „европейските лидери примамиха балканските страни с обещание за по-бърз път към ЕС“, обобщават Франс прес и „Франс 24“. След срещата на върха германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че е оптимист по отношение на френско-германската инициатива, насочена към вливане на нов „импулс“ в процеса на присъединяване чрез създаване на стимули за по-бързи реформи. Тази инициатива предвижда страните кандидатки за еврочленство да бъдат допускани като наблюдатели на заседанията на органите на ЕС. Мерц заяви, че други стимули могат да включват например напреднала интеграция в Единна зона за плащания в евро. Германският канцлер отбеляза, че хората от страните от Западните Балкани трябва да получат ясно послание, че са добре дошли в ЕС. „Сега ще стартираме постепенен процес“, заяви Мерц, като подчерта, че процесът трябва да бъде ускорен и няма да има оправдания за забавянето му.
Преди срещата на върха френският президент Еманюел Макрон подчерта значението на региона за ЕС по отношение на въпросите на енергетиката и сигурността, както и на миграционните маршрути. Той добави, че страна кандидатка, която се приведе в съответствие с ЕС по определени критерии, ще получи разрешение да се присъедини към определени формати на евроблока, като например заседанията на Съвета.
Разширяването на ЕС се разглежда от Брюксел като отговор на новите геополитически предизвикателства, включително заплахите за сигурността и икономиката, породени от Русия и Китай, както и нарастващата амбивалентност на САЩ спрямо блока, отбелязва „Дойче веле“.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви, още преди да дойде в Тиват, че разширяването на ЕС към Западните Балкани „е най-важната геополитическа инвестиция, която ЕС прави“. „Това не е просто възможност; това е геостратегическа необходимост за Европа. И затова трябва да работим по-усилено и по-бързо“, добави той по време на визита в Белград, цитиран от „Дойче веле“.
„Процес (на присъединяване), основан на заслуги, не означава бавен процес; това означава, че както от страна на институциите на ЕС, така и от страна на държавите кандидатки, всеки трябва да работи по-бързо и по-усилено, и това е нашият ангажимент“, заяви още председателят на Европейския съвет, този път по време на заключителната пресконференция след срещата в Тиват, цитиран от „Франс 24“ и Франс прес.
Председателката на ЕК Фон дер Лайен на свой ред каза, че ЕС трябва да направи „процеса на разширяване по-бърз и по-надежден“. „Разширяването е геостратегически императив за нас, както и дългосрочна инвестиция в нашия мир, нашата стабилност и нашата сигурност“, заяви тя, цитирана от „Дойче веле“ и добави, че процесът на присъединяване трябва да „стане по-динамичен“.
Отсъствието на Мелони от срещата на върха в Тиват стана повод за трети път в рамките на около 10 дни за коментари от страна на опозицията за нейното влияние на международната сцена или във вътрешнополитически план. Първи повод възникна в края на май, когато беларуската агенция БелТа съобщи, че президентът на Беларус Александър Лукашенко е заявил, че не може да се повери на Мелони задачата да преговаря за Украйна с Русия, защото била жена. Според беларуската агенция Лукашенко е заявил това по време на телефонен разговор с Макрон и дори е предложил Макрон лично да се заеме със задачата да преговаря от името на Европа с Москва относно Украйна.
Вторият повод беше на 2 юни по време на събитие пред италианското президентство в Рим, организирано по повод 80-ата годишнина от референдума, на който италианците се обявиха страната им да стане република. На това събитие италианската актриса Паола Кортелези произнесе монолог, в който изреди някои от най-големите постижения на жените през осемте десетилетия на Република Италия. Но сред тези постижения Кортелези пропусна да спомене избирането на първата жена за премиер на Италия. Това породи коментари от страна на десни политици, че подобен факт не може да се пропусне, независимо дали човек одобрява или не политиките на Мелони, която в началото на септември ще постави рекорд за най-продължително правителство в историята на Италианската република. "Вирджилио нотицие" отбелязва, че този пропуск на Кортелези може и да е подразнил Мелони, но всъщност произнесената от актрисата реч е била написана от Джовани Грасо, говорител и автор на речи на италианския президент.
/ГГ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
