<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom" xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/">
    <channel>
        <title>RSS ЛИК</title>
        <description></description>
        <atom:link href="https://www.bta.bg/bg/news/lik/rss" rel="self" type="application/rss+xml" />
        <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/rss</link>
        <pubDate>Sun, 26 Jul 2026 13:13:01 +0300</pubDate>
        <language>bg</language>
        <sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
        <sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
                                <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13702755/2026_%D0%A1%D0%98%D0%9B%D0%90_OFCL+Announcement+Carousel_1.png" length="3093440" type="image/png" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173828-izsledvam-patya-na-choveka-koyto-ne-spira-da-varvi-kazva-violina-dotseva-za-de</guid>
                <title>Изследвам пътя на човека, който не спира да върви, казва Виолина Доцева за дебютния си албум „Сила“</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173828-izsledvam-patya-na-choveka-koyto-ne-spira-da-varvi-kazva-violina-dotseva-za-de</link>
                <pubDate>Sun, 26 Jul 2026 13:12:34 +0300</pubDate>
                <description>Изследвам пътя на човека, който не спира да върви – въпреки тежестта, въпреки страха и всичко, което се опитва да ни сломи, казва Виолина Доцева по повод дебютния си албум „Сила“, представен като музикално-театрален спектакъл.
По думите ѝ това е албум за надеждата, за насърчението и за вярата, че не трябва да се отказваме дори когато хоризонтът изглежда тъмен: „Искам хората да открият светлината в себе си и да продължат смело напред“, казва още авторката, чието име нашумя, след като бе обявено, че е избрана за ролята на Лили Иванова в биографичния филм „Лили – любовта е живот“, който продуцентите Иван и Андрей правят за най-голямото име в българската поп музика.
„Сила“ е музикално-театрален пърформанс, който съчетава концертно изпълнение, авторска поезия и физически театър, по музика и текстове на Виолина Доцева и с режисура на Ана Батева. Спектакълът проследява вътрешния път на човека през темите за страха, смисъла, гордостта, надеждата и необходимостта да продължим напред дори в най-трудните моменти.
„За мен е важно албумът първо да пристигне като писмо – автентично и сетивно. Искам хората да го отнесат у дома си като нещо живо, което носи послание“, казва Виолина Доцева. Албумът включва седем авторски песни и пет поетични текста, създадени като едно цялостно сценично и музикално пътешествие. Проектът е реализиран съвместно с Денис Попстоев.
В спектакъла участват още Силвия Донева и Марио Василев, както и Василена Георгиева (китари), Яна Обретенова (ударни).

/ДД</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13702750/jeni+lecheva+-+samo+za+nas.jpg" length="1368275" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173820-zheni-lecheva-posreshta-lyatoto-s-pesen-za-lyubovta-blizostta-i-onezi-momenti-</guid>
                <title>Жени Лечева посреща лятото с песен за любовта, близостта и онези моменти, които искаме да останат завинаги</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173820-zheni-lecheva-posreshta-lyatoto-s-pesen-za-lyubovta-blizostta-i-onezi-momenti-</link>
                <pubDate>Sun, 26 Jul 2026 12:49:53 +0300</pubDate>
                <description>Жени Лечева посреща лятото с песен за любовта, близостта и онези моменти, които искаме да останат завинаги. Новият си сингъл се нарича „Само за нас“, допълват от „Монте мюзик“.
Музиката е на Денис Попстоев, а текстът, написан от Прея, Теодор Хараламбиев и Жени Лечева, е за усещането, че понякога най-важните неща се случват без много думи – достатъчно е просто да бъдем заедно.
„Исках „Само за нас“ да напомня, че най-ценните моменти не се измерват с време, а с хората, с които ги споделяме. Надявам се всеки да открие своята история в тази песен“, казва Лечева.
Видеоклипът е режисиран от Васил Стефанов и Стефка Николова, а оператор е Владимир Михайлов. Снимките са реализирани в артистично пространство, предназначено за танцови продукции. Именно атмосферата на мястото вдъхновява екипа да заложи на повече движение, естествени емоции и импровизация, които допълват романтичния характер и лятното настроение на песента, разказват от екипа.
„Исках видеото да бъде толкова естествено, колкото съм и аз – неподправено, с много усмивки, движение и свобода. Всеки от нас е преминавал през трудни периоди. Днес ми се иска да споделя с публиката точно обратното – радостта, любовта, която остава, и онези малки моменти, които понякога остават скрити... само за нас“, допълва Жени Лечева. Тя е позната на публиката като актриса, певица и автор на книги за деца. През последните години реализира музикални проекти, сред които дуетът „Пак с теб“ с Любо Киров и Иван Лечев, както и соловият сингъл „Лавина“.
„Познаваме се с Денис още от времето, когато свиреше на саксофон в групата Dirty Purchase, с която често сме осъмвали. Още тогава ми направи впечатление колко сериозно и отдадено подхожда към музиката и всичко, което прави. Мисля, че създадохме песен, която прекрасно отговаря на темперамента на Жени и я представя пред публиката по един различен начин и с много настроение“, коментира Иван Лечев. 

/ДД</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13702532/ae2be10e827040d58f9afd6f7c6630e3--0--a2a43eb773cc426a977bd15128bcb8c1.jpg" length="4942717" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173815-obekti-v-tunis-yaponiya-indiya-gartsiya-frantsiya-sa-sred-novite-popalneniya</guid>
                <title>Обекти в Тунис, Япония, Индия, Гърция, Франция са сред новите попълнения в Списъка за световното наследство на ЮНЕСКО</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173815-obekti-v-tunis-yaponiya-indiya-gartsiya-frantsiya-sa-sred-novite-popalneniya</link>
                <pubDate>Sun, 26 Jul 2026 12:44:00 +0300</pubDate>
                <description>Синьо-бялото селище Сиди Бу Санд в Тунис, будистки център Сарнат в Индия, древни обекти в японската префектура Нара, гръцката планина Олимп, плажове, участвали в Десанта в Нормандия, вече са част от Списъка за световното наследство на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), предадоха осведомителните агенции. Кандидатурите бяха одобрени по време на заседанието в Пусан, Южна Корея, на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО. То продължава до сряда, 29 юли.
Селището Сиди Бу Санд, разположено на хълм с изглед към залива на Картаген в Тунис, е бисер на тунизийското културно наследство, отбелязва АФП. То е известно с криволичещите си улички, бугенвилии си и традиционните си дървени врати. Населеното място, предлагащо зашеметяващ изглед към Средиземно море, се е развило през XVIII век около религиозен център на суфийския светец Сиди Бу Санд.
Градът се сблъсква с нарастващи предизвикателства, свързани с туристическия поток, климатичните промени и влошаването на състоянието на историческите сгради. Защитниците на културното наследство редовно предупреждават за необходимостта от реставрационни дейности. Тази зима дъждове с интензивност, невиждана от близо 70 години, нанесоха щети. Камъни се откъснаха от хълма, а кал се стичаше по тесните улички, повреждайки постройките, припомня АФП.
Древният будистки център Сарнат в Индия също е одобрен за включване в Списъка на световното наследство. Това е свещено място, където, според преданието, Буда е изнесъл първата си проповед през VI век пр.н.е. и се е срещнал с първите си ученици. В продължение на много векове комплексът се развивал благодарение на владетели, монашески общности и миряни, което довело до издигането на множество ступи, храмове и манастири. След като преживява период на разцвет като голям будистки център, през XII век Сарнат запада и е изоставен до повторното му откриване през XVIII век. Днес се състои от две археологически зони, като остава важна туристическа дестинация и отново е място за поклонение на будистите.
Комитетът за световното наследство на ЮНЕСКО одобри и японската кандидатура на древни останки, разположени в западната префектура Нара. Те обхващат 19 археологически обекта от столиците Асука и Фудживара от VI до VIII век, където Япония е създала първата си централизирана държава по образец на китайските системи. Обектите съхраняват до голяма степен заровените останки от кралски дворци, държавни учреждения, будистки храмове и гробници от населените места, които са оказали влияние върху по-късните столици Нара и Киото.
Кандидатурата на планината Олимп в Гърция също е одобрена от Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО. Олимп е най-високата планина в страната, извисяваща са на 2918 метра над морското равнище и според древногръцката митология е дом на Зевс и останалите богове. Гърция работи 12 години за кандидатурата, която се основава на съчетанието от митологично и културно значение, археологически и религиозни обекти, природна красота и забележителности, както и богато биоразнообразие, отбелязва Асошиейтед прес.
Одобрени за Списъка на културното наследство на ЮНЕСКО са и пет плажа, които участват в Десанта в Нормандия и на 6 юни 1944 г. там пристигат над 150 000 войници, както и мястото на щурма Поан дю Ок. Всички те от ключово значение за победата срещу нацистките сили по време на Втората световна война, отбелязва Асошиейтед прес. Международният съвет за паметници и обекти, който оценява кандидатурите, подадени пред Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, заяви, че в обектите има значителни останки – от укрепления и места, белязани от бомбардировки, до пристанищни съоръжения и потънали кораби, допълва Асошиейтед прес.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                                    <atom:author><atom:name>Теодора Славянова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13678876/20260717_220159.jpg" length="3606543" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/balkans/1173817-gratskoto-turne-na-vakhanki-prodalzhava-kam-oblastta-epir-sas-spektakal-v-anti</guid>
                <title>Гръцкото турне на „Вакханки“ продължава към областта Епир със спектакъл в Античния театър в Додона</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/balkans/1173817-gratskoto-turne-na-vakhanki-prodalzhava-kam-oblastta-epir-sas-spektakal-v-anti</link>
                <pubDate>Sun, 26 Jul 2026 12:31:31 +0300</pubDate>
                <description>Гръцкото турне на „Вакханки“ от Еврипид, под режисурата на Явор Гърдев, продължава към областта Епир със спектакъл тази вечер в Античния театър в Додона, сочи програмата на турнето. 
Представлението ще открие десетото издание на Фестивала на Додона.
Спектакълът бе игран пред публиката в Театър &quot;Гис&quot; в Солун на 22 юли, а преди това турнето премина през няколко сцени в Атина – Театър „Врахон“ на 15 юли, Театър „Петра“ на 17 юли и Театър „Веакио“ в Пирея на 18 юли. Гръцкото турне започна след двете премиерни представления в Античния театър в Епидавър на 10 и 11 юли, включени в програмата на фестивала „Атина – Епидавър“. Последният спектакъл, който трябваше да се играе в театър „Катракио“ в Никея на 24 юли бе отменен заради силния дъжд и вятър в района на столицата Атина. 
„Вакханки“ е българско-гръцка копродукция на Народния театър „Иван Вазов“, фестивала „Атина – Епидавър“ и Държавния театър на Северна Гърция.
Програмата на турнето и подробности за продукцията бяха представени в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция в Атина.
В ролята на Дионис публиката видя Леонид Йовчев, а Самуел Финци се превъплъти в прорицателя Тирезий. Александрос Милонас изпълни ролята на Кадъм, Лукия Михалопулу – на Агава, а Михаил Табакакис – на Пентей. В спектакъла участваха още Иван Юруков, Мартин Димитров и Иван Николов, както и хорът на вакханките, съставен от български и гръцки актриси. Музиката на британското трио „Тайгър Лилис“, създадена за продукцията и изпълнена на живо, е част от сценичното действие.
След края на турнето в Гърция спектакълът ще има две премиери в България – на 30 септември в Античния театър в Пловдив и на 9 октомври в зала 1 на НДК.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/balkans">Балкани</category>
                                    <atom:author><atom:name>Кореспондент на БТА в Атина Иван Лазаров</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13702663/20260726_101038.jpg" length="7161828" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173818-molitvata-i-uchastieto-v-bogosluzheniyata-sa-pat-kam-bozhiyata-blagodat-kaza-vi</guid>
                <title>Молитвата и участието в богослуженията са път към Божията благодат, каза Видинският митрополит Пахомий</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173818-molitvata-i-uchastieto-v-bogosluzheniyata-sa-pat-kam-bozhiyata-blagodat-kaza-vi</link>
                <pubDate>Sun, 26 Jul 2026 12:28:13 +0300</pubDate>
                <description>Видинският митрополит Пахомий призова вярващите да отделят време за молитва и участие в богослуженията, защото чрез тях човек се приобщава към Божията благодат. Той отправи посланието си в словото си след неделната света литургия в старинния храм „Света Петка“ във Видин.
Владиката изрази съжаление, че все по-малко хора посещават Божия храм, тъй като са погълнати от ежедневните си грижи и дори в неделния ден често пропускат възможността за молитва и общение с Бога. По думите му Божията благодат дава на човека сили, здраве и укрепва духа му, за да изпълнява своите задължения. Като християни сме призвани да живеем с Божието слово и молитвата, подчерта той.
В проповедта си митрополит Пахомий припомни евангелския разказ за чудото с нахранването на петте хиляди души с пет хляба и две риби. Той посочи, че това събитие свидетелства както за Божието величие, така и за Неговата любов към човека. Христос не само поучава хората с духовната храна на Божието слово, но се грижи и за техните телесни нужди, каза владиката.
Той подчерта, че човек не живее само с хляб, а и с Божието слово. Затова, по думите му, вярващите трябва да участват активно в тайнствата на Църквата, да се изповядват, да се причастяват и да се възползват от молитвените последования, сред които е и петохлебието, чрез което се измолват Божията помощ и благодат.
Според митрополит Пахомий християнинът е призван да живее в чистота, да се противопоставя на греха и да следва добродетелите, които Христос е показал със Своя живот – смирение, търпение, послушание, кротост и любов. Само така човек може да се подготви за вечния живот и да бъде сред Божиите избраници, каза още той.
По повод предстоящия храмов празник на църквата „Св. вмчк Пантелеймон“ във Видин ще бъде донесена за поклонение частица от мощите на св. великомъченик и лечител Пантелеймон. Светинята ще бъде пренесена с благословението на Видинския митрополит Пахомий от храма в село Медковец. Днес от 17:00 часа в старинния храм „Св. вмчк Пантелеймон“ ще бъде отслужена архиерейска вечерня, а на 27 юли – деня на храмовия празник, от 9:00 часа ще започне архиерейска света литургия. Богослуженията ще бъдат възглавени от Видинския митрополит Пахомий. През двата дни вярващите ще имат възможност да се поклонят пред частицата от мощите на светеца и да отправят молитви за здраве, изцеление и небесно застъпничество.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                                    <atom:author><atom:name>Кореспондент на БТА във Видин Росен Младенов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13702709/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2-%D0%9D%D0%B5%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-3.jpg" length="216847" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173813-hudozhnikat-radoslav-neychev-predstavya-tvorbi-vdahnoveni-ot-rodnoto-oryahovo-</guid>
                <title>Художникът Радослав Нейчев представя творби, вдъхновени от родното Оряхово, бреговете на Дунав и атмосферата на Париж</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173813-hudozhnikat-radoslav-neychev-predstavya-tvorbi-vdahnoveni-ot-rodnoto-oryahovo-</link>
                <pubDate>Sun, 26 Jul 2026 12:10:56 +0300</pubDate>
                <description>Художникът Радослав Нейчев представя творби, вдъхновени от родното Оряхово, бреговете на Дунав и атмосферата на Париж. Откриването на изложбата „Живописни посоки“ е на 28 юли в музея-галерия „Анел“ в София, информират организаторите.
„Изложбата разкрива света на автор, за когото природата не е просто сюжет, а пространство на съзерцание, памет и емоционално преживяване. В неговите картини светлината, отраженията и променящите се състояния на природата се превръщат в основни носители на художественото внушение. Независимо дали рисува крайдунавски пейзаж, парижки мост или декоративна композиция, Радослав Нейчев остава последователен в стремежа си да пресъздаде не буквалния образ на света, а неговата атмосфера“, казва кураторът Моника Тошева.
По думите ѝ „Живописни посоки“ представя повече от две десетилетия творчески търсения, изградени върху наблюдението, уважението към природата и чувствителността към светлината и нейните преходни състояния. Експозицията кани зрителите да забавят ритъма на ежедневието и да се потопят в свят, в който живописта се превръща в пространство за съзерцание, тишина и вътрешен диалог с природата, допълва Тошева.
/ДД</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/7539192/20ce0f9957a34029b3cdb956a418b72d--0--82866617d1ec45538cd68d11b904ff26.jpg" length="1600530" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173800-zasednal-kit-kray-arzhentina-zagina-vapreki-usiliyata-da-bade-spasen</guid>
                <title>Заседнал кит край Аржентина загина, въпреки усилията да бъде спасен</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173800-zasednal-kit-kray-arzhentina-zagina-vapreki-usiliyata-da-bade-spasen</link>
                <pubDate>Sun, 26 Jul 2026 11:36:28 +0300</pubDate>
                <description>Ивичест кит, заседнал на пясъчния бряг на аржентинската река Рио де ла Плата, загина въпреки организираната спасителна операция, предаде ДПА, като цитира природозащитната фондация „Темайкен“.
„За съжаление, въпреки всички усилия, животното не оцеля“, казаха от фондацията.
Спасителните екипи прекараха повече от един ден в опити да освободят кита, чиято дължина според местните медии е около седем метра, след като се заклещи край брега на Сан Фернандо, предградие на север от столицата Буенос Айрес.
Състоянието на бозайника бе определено като критично още в самото начало, тъй като беше легнал върху корема си с цялата си тежест, което затрудняваше функционирането на вътрешните органи. Спасителите поддържаха кожата на животното влажна, за да намалят стреса.
Те се надяваха да използват прилива, за да върнат кита във водата и да го насочат към по-голямата дълбочина, така че да може да се върне в морето. Опитът обаче се оказа неуспешен.
Големите колебания на прилива и многобройните пясъчни плитчини са често срещани в тази част на река Рио де ла Плата, отбелязва ДПА.
Китът е забелязан за първи път в петък. По време на зимата в Южното полукълбо ивичестите китове мигрират на север по атлантическото крайбрежие на Аржентина.
От фондацията казаха, че „вероятно китът е загубил ориентация поради комбинация от фактори на околната среда или здравословен проблем, плувал е срещу течението и накрая се е озовал заседнал на пясъчния бряг“.
 </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                                    <atom:author><atom:name>Теодора Славянова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13702376/d71eab9c3f964a5f9ca3aa14db0ad9e7--0--537aa356d6b64f7983f215a319b05e00.jpg" length="4578802" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173787-studioto-marvel-predstavi-predstoyashti-proekti-na-izlozhenieto-komik-kon-v-</guid>
                <title>Студиото „Марвел” представи предстоящи проекти на изложението „Комик-кон” в Сан Диего</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173787-studioto-marvel-predstavi-predstoyashti-proekti-na-izlozhenieto-komik-kon-v-</link>
                <pubDate>Sun, 26 Jul 2026 10:43:00 +0300</pubDate>
                <description>Студиото „Марвел” се завърна на изложението „Комик-кон” в Сан Диего, за да представи редица предстоящи проекти, сред които „Призрачен ездач“ с Райън Гослинг в главната роля и режисиран от Шон Леви, както и „Черната пантера 3“, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес .
С премиера, насрочена за 15 декември 2028 г., в „Черната пантера 3“ Дейвид Джонсън е в ролята на новия Т’Чала – синът на Черната пантера, в чиято роля се превъпълти покойният вече Чадуик Боузман.
Премиерата на „Призрачен ездач“ също е планирана за 2028 г., макар все още да не е посочена конкретна дата, отбелязва Ройтерс.
Показани бяха и първи кадри от следващия голям проект след „Спайдър-Мен: Нов ден“, който излиза в кината идния петък – „Отмъстителите: Възходът на Доктор Дуум“ .
„Това наистина ли се случва?“, попита Гослинг, като изненада феновете, появявайки се на сцената за представянето на „Призрачен ездач“. „Ако ще работим, има само един режисьор“, добави актьорът от „Барби“. Шон Леви, режисьорът на „Дедпул и Уолвърин“, се присъедини към него на сцената. „Ще се видим през 2028 г.“, каза Леви.
По-късно на сцената излязоха Райън Куглър и част от актьорския състав на „Черната пантера 3“, включително завръщащите се звезди Летисия Райт и Уинстън Дюк. „Искам екранът да говори сам за себе си. Но повярвайте ми, че честта е изцяло моя“, каза Джонсън относно решението си да приеме главната роля в продукцията.
Публиката видя и кратък откъс, в който злодеят Доктор Дуум побеждава Отмъстителите в битка. Тийзърът разкри също, че Дуум командва армия от сентинели– големите роботи, ловци на мутанти, познати от комиксите „Х-Мен“ на „Марвел”.
Събитието беше водено от президента на „Марвел” Кевин Файги, който посрещна на сцената големия екип на „Отмъстителите: Възходът на Доктор Дуум”, включващ  режисьорите Антъни и Джо Русо, както и актьорите Робърт Дауни-младши, Крис Еванс, Педро Паскал, Пол Ръд, Антъни Маки, Симу Лиу, Дейвид Харбър, Летисия Райт, Луис Пулман и други. Към тях се присъедини и Хейли Атуел, която потвърди, че ще се завърне в новия филм в ролята на Пеги Картър.
Всеки от присъстващите получи като подарък маска и наметало на Доктор Дуум, а Робърт Дауни-младши ги прикани да облекат тези костюми в подкрепа на новия злодей. „Не е лесно да си зелен“, каза той.
Сред другите акценти бяха изненадващите участия както на Джон Бърнтол, препълътил се в безкомпромисния антигерой в „Наказателят“, така и на Райън Рейнолдс, който влиза в ролята на супергерой, облечен в червено – в „Дедпул“.
Филмите на „Марвел“ са събрали близо 33 милиарда щатски долара в световните боксофис класации, отбелязва Ройтерс. „Отмъстителите: Краят“, излязъл през 2019 г., е втората най-касова продукция за всички времена.
„Отмъстителите: Възходът на Доктор Дуум” ще излезе на 18 декември, в същия ден като третата част от научнофантастичната поредица на „Уорнър брос“ „Дюн“, което ще доведе до битка за боксофиса, наречена „Дюнсдей“, отбелязва Ройтерс.
След „Отмъстителите: Възходът на Доктор Дуум” следващият филм от поредицата - „Отмъстителите: Тайните войни“, ще излезе по кината през декември 2027 г.
От 14 до 16 август 2026 г. в Анахайм, щата Калифорния, ще се проведе D23 – голямата среща на „Дисни“, посветена на най-новите разработки на компанията. „Марвел“ ще има значително присъствие на събитието, допълва Ройтерс.
 </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                                    <atom:author><atom:name>Теодора Славянова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13688400/AP471144430677.jpg" length="379337" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1171132-navarshvat-se-170-godini-ot-rozhdenieto-na-dzhordzh-barnard-shou-edinstveniyat</guid>
                <title>Навършват се 170 години от рождението на Джордж Бърнард Шоу – единственият творец, удостоен с Нобелова награда за литература и с „Оскар“</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1171132-navarshvat-se-170-godini-ot-rozhdenieto-na-dzhordzh-barnard-shou-edinstveniyat</link>
                <pubDate>Sun, 26 Jul 2026 10:06:43 +0300</pubDate>
                <description>На днешната дата - 26 юли, се навършват 170 години от рождението на Джордж Бърнард Шоу. Той е сред най-ярките и влиятелни личности в историята на световната литература и съвременния театър. Шоу е ирландски драматург, критик и обществен деец, чието творчество преобръща традициите на съвременния театър. Известен със своя остроумен стил и непримирима социална критика, той остава в историята като единствения творец, удостоен както с Нобелова награда за литература (1925 г.), така и с филмовото отличие „Оскар“ (1939 г.) за сценария на своята емблематична пиеса „Пигмалион“.
Неговият житейски и творчески път обхваща почти цяло столетие, изпълнено с бурни социални, политически и културни промени, които той отразява и анализира с неподражаема, безмилостна ирония. Шоу използва силата на парадокса и сатирата, за да провокира интелекта и да изобличи класовото лицемерие на своето време, отбелязва енциклопедия „Британика“. Ирландският драматург е автор на над 60 пиеси.
ОПРЕДЕЛЯ УЧИЛИЩЕТО КАТО ЗАТВОР ЗА УМА И СЕ САМООБРАЗОВА
Джордж Бърнард Шоу се ражда в Дъблин през 1856 година в бедно протестантско семейство. Ранните му години са белязани от финансова несигурност и липса на академично образование. Шоу искрено не харесва училището, определяйки го като затвор за ума. Това изпитание обаче не спира неговото интелектуално развитие.
Той се превръща в класически пример за самообразован човек, който прекарва безброй часове в читалните на Британския музей и държавните библиотеки, попивайки знания по философия, икономика, история и изкуство. През 1876 г. Шоу окончателно се премества в Лондон, където стъпка по стъпка започва неговият истински възход като писател, публицист и мислител, отбелязва енциклопедия „Британика“.
ДРАМАТУРГИЯТА – ИСТИНСКОТО МУ ПРИЗВАНИЕ
В началото на кариерата си Шоу опитва да пробие на литературната сцена с писане на романи, но те нямат успех и са отхвърлени от издателите. Истинското му и неоспоримо призвание се оказва драматургията. Той преобръща изцяло традициите на британския театър, като заменя сантименталните и повърхностни пиеси с дълбоки, ангажирани социални драми. Вдъхновен от реализма на норвежкия драматург Хенрик Ибсен, Шоу превръща театралната сцена в трибуна за сериозни обществени дискусии. Той вярва, че изкуството трябва да възпитава, да провокира критичната мисъл, да задава неудобни въпроси и да изобличава лицемерието на обществото.
Неговото драматургично творчество е огромно по своя обем, но няколко творби остават вечни класики. Пиесата „Пигмалион“ е най-популярното му произведение, в което чрез преобразяването на Елиза Дулитъл той анализира класовите различия, предразсъдъците и силата на езика. Други знакови пиеси са „Къщата на вдовеца“, където атакува експлоатацията на бедните и лицемерието на висшето общество, „Професията на госпожа Уорън“, разглеждаща икономическите причини за проституцията, и историческата драма „Света Йоанна“, която окончателно затвърждава световното му признание.
Автор е и на пиесите „Кендида&quot; (1898), „Избраник на съдбата&quot; (1898), „Човек и свръхчовек&quot; (1903), „Майор Барбара&quot; (1907), „Андрокъл и лъвът&quot; (1916), „Пигмалион&quot; (1916), „Дом на разбитите сърца&quot; (1919) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1925 г. за творчеството си, проникнато от хуманизъм, в което съчетава сатирата с поетична красота.
САРКАСТИЧНИЯТ МУ ХУМОР РАЖДА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО „ШОУВИЗЪМ“
Характерният стил на Шоу се отличава с брилянтен диалог и парадоксален, често саркастичен хумор. Този специфичен подход ражда термина „шоувизъм“ – способността да се разкриват дълбоки истини чрез забавни, остри и на пръв поглед абсурдни твърдения. Неговите герои рядко са изцяло добри или лоши. Те са сложни личности, които пламенно спорят на сцената за морал, религия, капитализъм, социализъм и правата на жените, пише на своя сайт международната организация, посветена на изследването на живота и творчеството на Шоу - The International Shaw Society.
БОРИ СЕ ЗА РЕФОРМИ ЧРЕЗ МИРНИ СРЕДСТВА
Освен като драматург, Шоу е активен и влиятелен обществен деец. Той е един от най-видните членове и основатели на Фабианското общество – организация, която се бори за социални реформи и изграждане на социалистическо общество чрез мирни, еволюционни и демократични средства, а не чрез насилствени революции. Неговите политически есета, памфлети и публични лекции оказват огромно влияние върху формирането на модерната лява политическа мисъл във Великобритания.
Шоу остава в паметта на поколенията и със своя ексцентричен начин на живот. Той е бил строг вегетарианец, пълен въздържател от алкохол и страстен привърженик на реформата на английския правопис. Дори на преклонна възраст запазва своя удивително остър ум, феноменална памет и пиперлив език. Той не спира да пише и да коментира глобалните политически събития до самата си смърт през 1950 г., когато умира на 94-годишна възраст.
Той ни завещава непреходния урок, че най-мощното оръжие срещу глупостта, предразсъдъците и несправедливостта са пречистващият смях, висшият интелект и моралната смелост да казваш истината право в очите на света, отбелязва The International Shaw Society.
Малко след смъртта на Джордж Бърнард Шоу германският писател и носител на Нобелова награда за литература за 1929 г. Томан Ман пише паметното есе G.B.S.Mankind&#039;s Friend („Дж. Б. Ш. - приятелят на човечеството“), публикувано в литературното списание The Yale Review през пролетта на 1951 г. Според Ман естетическият елемент и творческата радост са били най-ефективното оръжие на Шоу за просветление на умовете. 
„На Шоу му пукаше какво ще стане със света до самата му деветдесет и четири годишна възраст. Духовникът, който четеше молитвите до смъртното му легло, беше напълно прав, когато каза: „Този човек със сигурност не беше атеист.“ Той не беше атеист, защото благоговееше пред жизнената сила, която провежда толкова благороден експеримент с човека на земята, и искрено се тревожеше да не би Божият експеримент да се окаже провал. Убеден, че естетическият елемент и творческата радост са най-ефективните инструменти на просветеното поучение, той неуморно въртеше блестящия меч на своето слово и остроумие срещу най-ужасяващата сила, застрашаваща триумфа на експеримента – глупостта. Той направи всичко по силите си, за да поправи съдбовния дисбаланс между истината и реалността, за да издигне човечеството до по-високо стъпало на социална зрялост. Той често сочеше с насмешка човешките слабости, но шегите му никога не бяха за сметка на човечеството. Той беше приятел на човечеството и именно в тази роля ще живее в сърцата и спомените на хората“, пише Томас Ман.
ШОУ И БЪЛГАРИЯ
Ирландският драматург е свързан с България чрез антивоенната си комедия, написана през 1894 г., „Оръжията и човекът“.
Премиерата на пиесата на Уест Енд е първият комерсиален успех за Бърнард Шоу, от който тръгва и неговата популярност като драматург. Това е една от най-често поставяните комедии на  лауреата на Нобелова награда за литература. Чрез езика на комедията текстът цели да осмее обществените настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и излишна романтизация. Именно заради това си намерение авторът избира за заглавие на пиесата цитат от английския превод на началото на античната епическа поема „Енеида“ на Вергилий, отбелязва на сайта си Народен театър „Иван Вазов“. Повод за този коментар е, че през ноември на 2024 г. световноизвестният американски актьор и режисьор Джон Малкович постави на сцената на Народния театър пиесата на Шоу.
Първоначално персонажите, както и средата в пиесата са условни, но в стремежа си към реалистично звучене Бърнард Шоу, посъветван от приятели, решава да постави описаните взаимоотношения и събития в контекста на наскоро приключилата Сръбско-българска война. В световен мащаб пиесата е призната класика, по която е създадена дори популярната виенска оперета „Шоколадовият войник“ на Оскар Щраус. Въпреки това, в България творбата има противоречива съдба заради начина, по който Шоу описва бита и нравите на българите от края на XIX век, включително шеги за липсата на библиотеки и навиците за къпане. 
Премиерата на пиесата в България през есента на 2024 г. доведе до обществени дебати, протести и сблъсъци пред Народния театър „Иван Вазов“ в София, когато Джон Малкович постави пиесата на българска сцена. Критиците на пиесата я определят като антибългарска подигравка, докато защитниците и литературните експерти подчертават, че Шоу използва карикатурата универсално и осмива човешкото тщеславие въобще, а не конкретна нация. </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                                    <atom:author><atom:name>Марина Чертова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13697955/835c441cd3ca4cf492b723fa8b42c49e--0--378000fc3389440497a157efe3c58edb.jpg" length="7637018" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173770-knigata-malkiyat-prints-vdahnovyava-yaponskiya-rezhisyor-hirokadzu-koreeda-za-</guid>
                <title>Книгата „Малкият принц” вдъхновява японския режисьор Хирокадзу Корееда за най-новия му филм</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173770-knigata-malkiyat-prints-vdahnovyava-yaponskiya-rezhisyor-hirokadzu-koreeda-za-</link>
                <pubDate>Sun, 26 Jul 2026 08:33:00 +0300</pubDate>
                <description>В последния филм на прочутия японски режисьор Хирокадзу Корееда скърбяща семейна двойка се обръща към технологиите, за да възстанови това, което е загубила, предаде Асошиейтед прес.
„Овца в кутията” (Sheep in the Box), който преди дни излезе е в кината в САЩ, разказва за съпрузи, чийто син е починал. За да се справят със скръбта си, те поръчват да бъде създаден по негов точен образ.
Заглавието е препратка към „Малкият принц“, детската книга на Антоан дьо Сент-Екзюпери, в която овцата е представена като скрита в кутия. За Корееда това подсказва, че някои от най-ценните неща в живота вероятно са нематериални и се поддържат от невидими връзки.
Семейната драма, чието действие се развива в недалечното бъдеще, имаше премиера на тазгодишния филмов фестивал в Кан.
„Филмът разказва как една двойка се опитва да преосмисли отношенията с детето си, така че не се различава особено от историите, които вече съм разказвал в предишните си продукции“, казва Корееда пред Асошиейтед прес.
Роден в Токио през 1962 г., той започва да режисира документални филми, след като завършва Университета „Васеда“. Обикновено сам пише сценария, режисира и монтира филмите си – огромно предизвикателство в киното, но това му осигурява почти пълен контрол, отбелязва Асошийтед прес.
Пълнометражният му филм от 2013 г. „Какъвто бащата, такъв и синът“ – изследване на бащинството, фокусирано върху бебета, които са разменени при раждането – спечели наградата на журито в Кан, припомня  Асошийтед прес.
Филмът му от 2018 г. „Джебчии“, който беше отличен със „Златна палма“ и получи номинация за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, разказваше за бедно семейство, което оцелява отчасти чрез кражби от магазини.
През 2019 г. Корееда режисира френските актриси Катрин Деньов и Жулиет Бинош във филма „Истината“. В „Посредник“ от 2022 г. той работи с корейски актьори, сред които Сон Кан-хо, който спечели наградата за най-добър актьор в Кан.
Въпреки изискванията към своите продукции, Корееда е известен с това, че се стреми да гарантира, че всички се наслаждават на работата на снимачната площадка. Той също така отдавна е активен противник на тормоза в индустрията, припомня Асошиейтед прес.
Този подход се откроява в индустрия, известна с изтощителните работни часове и ниското заплащане, особено в Япония. Всеки, който бъде заловен да тормози друг човек по време на работа по някой от филмите на Корееда, незабавно е отстранен от продукцията, отбелязва Асошиейтед прес.
Допълнително предизвикателство за осигуряването на благоприятна работна среда е фактът, че в неговите филми често главните герои са деца.
В продукцията от 2004 г. „Никой не знае“ децата живеят без надзор от възрастни, като търсят храна и се справят без течаща вода и електричество.
Този филм изстреля Ягира Юя към славата. Той и днес продължава да работи, спечели наградата за най-добър актьор на филмовия фестивал в Кан, когато беше на 14 години.
В „Овца в кутията“ също се откроява изпълнението на детето актьор Риму Куваки, който се справи с трудната роля на робот при своя дебют на големия екран, отбелязва АП.
Корееда отрича, че приема децата като необходим елемент в своето кинотворчество. Той просто харесва да гледа света на възрастните през детските очи, допълва Асошиейтед прес.
„Това е голяма отговорност. Може би ние сме първите възрастни, освен родителите и учителите, с които тези деца влизат в контакт“, каза той. „Искаме те да си тръгнат с впечатлението, че всички възрастни са били трудолюбиви и са се забавлявали“.
„Киното е единственото хоби, което някога съм имал. То се превърна в моята работа. Да мисля за това хоби 24 часа в денонощието се превърна в моя живот и моята работа“, каза Хирокадзу Корееда. „Благословен съм“.
 </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                                    <atom:author><atom:name>Теодора Славянова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/504457/07.26.jpg" length="653104" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173337-osmata-nedelya-sled-petdesetnitsa-e-chestvame-i-pametta-na-sveta-prepodobnomach</guid>
                <title>Осмата неделя след Петдесетница е, честваме и паметта на света преподобномъченица Параскева Римлянка</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173337-osmata-nedelya-sled-petdesetnitsa-e-chestvame-i-pametta-na-sveta-prepodobnomach</link>
                <pubDate>Sun, 26 Jul 2026 07:00:00 +0300</pubDate>
                <description>Осмата неделя след Петдесетница е, честваме и паметта на света преподобномъченица Параскева Римлянка.
Името Параскева е гръцко и обикновено се дава на момиче, родено в петък, защото денят на гръцки се нарича &quot;параскеви&quot;. В превод то означава &quot;подготовка&quot;, тъй като в петък евреите се подготвяли за съботния покой (седмичната почивка). Има няколко светици с това име, като за честването на всяка една от тях има и отделен ден.
Днес честваната Параскева се определя като преподобномъченица, защото е живяла безбрачна като монахиня и е пострадала за вярата си в Христос. Била родом от Рим и прекарала живота си в служение на ближните и проповядване на вярата в Спасителя Иисус Христос. По времето на император Антонин Пий Параскева била заловена и принуждавана да се откаже от вярата си, защото по това време вече се налагал и култ към обожествяваната личност на императора. Убежденията не помогнали и затова я подложили на жестоки изтезания.
Дори според преданието при хвърлянето й в котел с врящо масло пострадал и сам императорът. Той загубил зрението си, но по молитвите на самата мъченица, която по чудесен начин останала невредима, Антонин се изцерил и отново прогледнал. Много хора, които били свидетели на твърдостта във вярата на Параскева, повярвали в Иисус Христос. След неуспеха на всички изтезания доблестната мъченица била обезглавена.
В този ден се почита и паметта на свещеномъчениците Ермолай, Ермип и Ермократ, пострадалите за вярата през декември 303 г. Те били презвитери на църквата в град Никомидия (днес Измит в Турция). По време на гонението срещу християните от разпита на лекаря Пантелеймон, чиято памет честваме в утрешния ден, станало ясно, че той бил спечелен за вярата в Спасителя на света от свещеника Ермолай. Така мъчителите стигнали до него и другите двама. Тримата заедно станали жертва за Иисус Христос и били убити с меч.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                                    <atom:author><atom:name>Проф. Иван Желев</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13701346/2026-07-26-%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8+%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D0%B7%D0%B0%D0%B6%D0%B8.jpg" length="812093" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173750-dzhaz-i-proizvedeniya-ot-brams-i-chaykovski-shte-zvuchat-dnes-v-kino-kabana-</guid>
                <title>Джаз и произведения от Брамс и Чайковски ще звучат днес в кино „Кабана&quot; </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173750-dzhaz-i-proizvedeniya-ot-brams-i-chaykovski-shte-zvuchat-dnes-v-kino-kabana-</link>
                <pubDate>Sun, 26 Jul 2026 06:00:00 +0300</pubDate>
                <description>Джаз и произведения от Брамс и Чайковски ще звучат днес в столичното кино „Кабана&quot;, което е домакин на лятната концертна поредица „Музикални пейзажи&quot;, съобщават от Столичната община и сдружение „Музикантини&quot;.
Млади български изпълнители, лауреати на национални и международни конкурси, ще представят класическа, камерна и джазова музика.
Днес, 26 юли, от 12:00 ч. Борис Петков ще изпълни джаз стандарти и авторски импровизации, а от 13:00 ч. Йоан Йовчев (виолончело) и Яна Лолова (пиано) ще представят произведения на Йоханес Брамс и Пьотр Илич Чайковски.
Първият концерт от поредица „Музикални пейзажи&quot; беше на 13 юли, когато Тео Николов (класическа китара) и Йоана Дакова (цигулка) изпълниха произведения на Николо Паганини, Ейтор Вила-Лобос, Чикорело Мачадо, Бела Барток и Астор Пиацола.
„Музикални пейзажи&quot; ще завърши на 7 август от 17:00 ч. с концерт на Велислава Манчева и Божидара Трохарова (класически китари), които ще свирятт творби на Жорж Бизе, Мануел де Файя, Енрике Гранадос и Тесар.
Концертната поредица се реализира с подкрепата на Министерството на културата. В София събитията се провеждат с финансовата подкрепа на Столичната община по програма „Лятна програма&quot;.
 
/ИПД</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13702541/20260725_212616.jpg" length="7409170" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173772-stefan-valdobrev-i-obichaynite-zapodozreni-predstaviha-v-straldzha-emblematich</guid>
                <title>Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ представиха в Стралджа емблематични свои песни</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173772-stefan-valdobrev-i-obichaynite-zapodozreni-predstaviha-v-straldzha-emblematich</link>
                <pubDate>Sun, 26 Jul 2026 00:06:00 +0300</pubDate>
                <description>Музиката на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ събра жители и гости на Стралджа (област Ямбол) в южния парк на града. Концертът бе част от програмата на инициативата „Лятна магия в парка”, организирана от местната община. Стефан Вълдобрев, Иван Лечев, Веселин Веселинов-Еко, Стоян Янкулов-Стунджи и Мирослав Иванов представиха емблематични за групата песни.
Още с излизането си на сцената музикантите дадоха заряд на вечерта с парчето „Десет и ½” и накараха публиката да танцува. Последваха изпълнения на „По-полека”, „Рай”, „Към”, „Холивуд”. Продължиха с лиричните „Тази песен не е за любов” и „Фойерверк”.
Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ представиха още „Бряг с цвят най-зелен”, „Обичам те, мила”, „Оцет ли пи, лимон ли яде“ и още любими песни.
Със солови изпълнения всеки от музикантите приковавайки вниманието на публиката, която ги насърчаваше с продължителни аплодисменти.
„Това е нашето първо гостуване и ще ви покажем колко много се вълнуваме”, каза Вълдобрев.
Участието на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ бе кулминацията на музикалната програма, подготвена от домакините. Преди тях на сцената излязоха младите изпълнителки Лиа Неделчева (Lia Milo) и Дебора Манолова. Вечерта завърши с рок триото Storm.
Концертът бе част от културната програма през летния сезон на Община Стралджа. През 2025 г. на откритата сцена в Южния парк на града гостува групата „Д2”. „За следващото лято също сме подготвили изненада”, каза от сцената кметът Атанас Киров в потвърждение на намерението подобни събития да се превърнат в традиция за града.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                                    <atom:author><atom:name>Кореспондент на БТА в Ямбол Севдалина Кръстева</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13701217/20260725_212459.jpg" length="5714861" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173755-starozagorskata-opera-predstavi-baleta-lebedovo-ezero-na-stsenata-na-krepostta</guid>
                <title>Старозагорската опера представи балета &quot;Лебедово езеро&quot; на сцената на крепостта &quot;Царевец&quot; във Велико Търново</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173755-starozagorskata-opera-predstavi-baleta-lebedovo-ezero-na-stsenata-na-krepostta</link>
                <pubDate>Sat, 25 Jul 2026 23:29:00 +0300</pubDate>
                <description>Балетът „Лебедово езеро“, представен от Старозагорската опера, озари сцената на крепостта „Царевец“ в старата столица. Представлението е част от програмата на Летния оперен фестивал „Сцена на вековете“ – Велико Търново 2026.
Един от балетните шедьоври на световната класика – „Лебедово езеро“ от Пьотър Илич Чайковски, завладя историческата сцена на крепостта „Царевец“ в рамките на Летния оперен фестивал „Сцена на вековете“. Под откритото небе в старопрестолния град публиката имаше възможност да преживее вълшебството на най-популярния класически балет в изпълнение на многонационалната балетна трупа на Държавна опера – Стара Загора, със специалното участие на поп изпълнителката Михаела Филева.
По думите на организаторите на фестивала, девет години след премиерата си „Лебедово езеро“ на Старозагорската опера продължава да привлича нова публика, да покорява престижни сцени у нас и в чужбина и да бъде посланик на българското балетно изкуство в Европа. През последните години постановката на Силвия Томова, под звуците на безсмъртната музика на Чайковски, изгради впечатляваща международна биография. Гастролите в Германия и Нидерландия донесоха на спектакъла и на балетната трупа на Старозагорската опера признанието на европейската публика, а през декември 2026 и януари 2027 година предстои петото поред турне на сцените в двете държави.
На сцената на Двореца на царете в крепостта „Царевец“ зрителите имаха възможност да се насладят на изпълненията на първите солисти на балета на Държавна опера – Стара Загора. В ролята на Одета/Одилия танцува примабалерината Анелия Димитрова, а като принц Зигфрид се представи Фиорди Лоха. В спектакъла участваха още Максим Сиденко в ролята на Шута и Даниеле Ченторби като Ротбарт, заедно със солистите и кордебалета на Старозагорската опера.
Специален акцент в спектакъла беше участието на поп певицата Михаела Филева в ролята на Кралицата. Родена и израснала във Велико Търново, тя се срещна с родната публика по време на един от най-утвърдените български фестивали за оперно и балетно изкуство.
След всеки спектакъл на историческата крепост Община Велико Търново прави подарък на зрителите, като излъчва аудио-визуалния спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина“.
Девет заглавия включва тазгодишното издание на Летния оперен сезон „Сцена на вековете“. Директорът на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ Ганчо Ганчев определи фестивала „Сцена на вековете“ като чест за Велико Търново и българските оперни театри по време на представянето на юлския брой на списание ЛИК на БТА, посветен на най-дългогодишния български фестивал за оперно и балетно изкуство на открито.
БТА припомня, че през 2025 г. със спектакъл, включващ произведения на големи български композитори, беше отбелязана 40-ата годишнина от създаването на фестивала „Сцена на вековете“ и аудио-визуалния спектакъл „Царевград Търнов - звук и светлина“.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                                    <atom:author><atom:name>Кореспондент на БТА в Свищов Антоанета Бълдъркова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13701194/20260725_211848.jpg" length="6030413" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173753-veselin-marinov-iznese-kontsert-na-plazha-v-albena-kato-chast-ot-yubileynoto-si-</guid>
                <title>Веселин Маринов изнесе концерт на плажа в Албена като част от юбилейното си турне</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173753-veselin-marinov-iznese-kontsert-na-plazha-v-albena-kato-chast-ot-yubileynoto-si-</link>
                <pubDate>Sat, 25 Jul 2026 23:07:00 +0300</pubDate>
                <description>Веселин Маринов пя повече от час и половина на плажна сцена &quot;Ганвие&quot; в Албена. Концертът бе част от лятното турне на изпълнителя &quot;Ти си любовта&quot;. 
Концертът започна в 21:00 часа. В програмата прозвучаха едни от най-популярните песни на Веселин Маринов, сред които „Ах, твоите сини очи“, „Целувай и не говори“, „Жена на балкона“, „Няма да ти дам да остарееш“, „Сняг“, „Да се събудиш до мен“, „Един миг от рая“, „Умна и красива“, „Лятна жълта рокля“, при изпълнението на която на сцената се качиха и дами облечени с такъв тоалет, „За теб, Българийо“, както и извиканите на бис „Без любов“, „Горчиво вино“ и „Рожден ден“. През цялото време публиката на плажа пя със своя любим изпълнител. 
В края на изявата той представи музикантите, които са с него на концерта и в турнето – Антон Златков (китара), Радослав Терзийски (бас китара), Теодор Янков (барабани) и Ясен Велчев (пиано).
Веселин Маринов започна юбилейното си турне &quot;Ти си любовта&quot; от Плевен и премина през Пловдив, Стара Загора, Габрово, Горна Оряховица, Русе и Шумен. След изявата в Албена той ще се срещне с публиката във Варна, а на 29 юли ще изнесе концерт и в Каварна. Турнето ще продължи още в Созопол и Бургас, преди да завърши през ноември с три концерта в зала 1 на Националния дворец на културата в София.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                                    <atom:author><atom:name>Кореспондент на БТА в Добрич Павлина Живкова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13700790/07c1ec11304a4135a5e5b305ae33af87--0--b68d1b57530744538a3854d8921b23d6.jpg" length="4024306" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173745-bayroytskiyat-festival-otbelyaza-150-ata-godishnina-ot-osnovavaneto-si</guid>
                <title>Байройтският фестивал отбеляза 150-ата годишнина от основаването си </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173745-bayroytskiyat-festival-otbelyaza-150-ata-godishnina-ot-osnovavaneto-si</link>
                <pubDate>Sat, 25 Jul 2026 22:07:15 +0300</pubDate>
                <description>Водещи берлински политици, сред които германският канцлер Фридрих Мерц и бившата канцлерка Ангела Меркел, се събраха в южната провинция Бавария в събота, за да отбележат 150-годишнината от основаването на фестивала в Байройт, предаде ДПА.
Композиторът Рихард Вагнер (1813–1883) организира за първи път оперния форум преди 150 години в града.
В събота вечерта нямаше оперна постановка, с която да бъде открит фестивалът. Вместо това оркестърът изпълни Деветата симфония от Бетовен под диригентската палка на Кристиан Тилеман.
Симфонията е изсвирена и при полагането на основите на Фестивалния театър в Байройт на 22 май 1872 г., като тогава е дирижирана лично от Вагнер в Маркграфската опера, отбелязва ДПА.
Праправнучката на композитора - Найке Вагнер, която дълго време бе директор на фестивала „Кунстфест Ваймар“ и на „Бетовенфест” в Бон, произнесе слово.
Ангела Меркел получи най-много аплодисменти от събралите се за откриването на фестивала почитатели на операта. Бившата канцлерка и съпругът ѝ - Йоахим Зауер, са редовни посетители на Байройт от много години, припомня ДПА.
Катарина Вагнер, директор на Байройтския фестивал, и журналистът с еврейски корени Михаел Фридман се появиха заедно на откриването, въпреки неотдавнашния широко отразен публичен спор относно мемориала на артисти, преследвани и убити от нацистите.
Вагнер, която тази седмица претърпя операция, изглеждаше напълно възстановена, отбелязва ДПА. Тя и Фридман посрещаха гостите, от време на време разговаряха помежду си и изглеждаха много непринудени, допълва осведомителната агенция.
Традиционно град Байройт застла червен килим за политици и знаменитости. Сред тях бяха премиерът на Бавария Маркус Зьодер, както и регионалните лидери на Тюрингия и Баден-Вюртемберг – Марио Фойгт и Джем Йоздемир.
Първата нова постановка за сезона ще има премиера в неделя, 26 юли – произведението на Вагнер „Риенци“ ще бъде изпълнено за първи път на сцената на Фестивалния театър, отбелязва ДПА.
Байройтският фестивал, посветен на Рихард Вагнер, ще продължи до 26 август.
 
 
 </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                                    <atom:author><atom:name>Теодора Славянова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13700968/20260725_191653.jpg" length="5948601" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1173712-priklyuchi-festivalat-dunavski-valni-vav-vidin</guid>
                <title>Приключи фестивалът „Дунавски вълни“ във Видин</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1173712-priklyuchi-festivalat-dunavski-valni-vav-vidin</link>
                <pubDate>Sat, 25 Jul 2026 21:46:00 +0300</pubDate>
                <description>Петнадесетият фестивал на изкуствата „Дунавски вълни“ във Видин завърши след шест дни, изпълнени с разнообразна културна програма, част от която бяха театрални спектакли, концерти, читални, творчески работилници и модно ревю.
Последната вечер на форума започна с акапелния концерт „Магията на фолклорното многогласие“ на вокална група „Шоколадче“ с диригент Росица Кръстева в Културен център „Жул Паскин“. Официалното закриване на събитието се състоя на сцената пред Художествена галерия „Никола Петров“ с участието на Народен ансамбъл за български танцов фолклор „Бесарабия“, оркестър „Бонония“ и самодейни състави от региона.
Община Видин организира фестивала на изкуствата „Дунавски вълни“ за 15-а поредна година, като входът за всички прояви беше свободен. Тазгодишното издание стартира на 20 юли на открито пред Художествената галерия „Никола Петров“ със спектакъла „Мемоарите на един Въргал“ на Владислав Карамфилов – Въргала.
В рамките на фестивалните дни програмата включи съвместен концерт на Градския духов оркестър – Видин и певчески групи към читалищата в селата Синаговци и Гомотарци, гостуването на формацията Los Pambos Show с ръководител хореографа Памбос Агапиу, както и модния спектакъл „Прет-а-порте Видин 2026“ в Културен център „Жул Паскин“, в който участваха дизайнери от Северозападна България. Публиката се наслади и на постановката „Малкият принц“ на Драматичния театър във Видин и спектакъла „Магическо училище“ на Държавния куклен театър.
Успоредно с вечерните прояви бяха организирани творчески работилници на Центъра за творческо и личностно развитие „Свободата да съм“ и читалня на открито на Регионалната библиотека „Михалаки Георгиев“.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria">България</category>
                                    <atom:author><atom:name>Кореспондент на БТА във Видин Силвия Иванова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/8728382/96ec2eee4ce84e1da5c2e43fb9d5cc4b--1--423b13e4446b481c8311b2b33d664f77.jpg" length="818102" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173724-mikroplastmasite-v-okeanite-imat-pamet-za-predishnite-si-dvizheniya-pokazva-p</guid>
                <title>Микропластмасите в океаните имат „памет” за предишните си движения, показва проучване</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173724-mikroplastmasite-v-okeanite-imat-pamet-za-predishnite-si-dvizheniya-pokazva-p</link>
                <pubDate>Sat, 25 Jul 2026 20:15:00 +0300</pubDate>
                <description>Микропластмасите, които плават в океаните, имат „памет“ за предишните си движения и това оказва влияние върху посоката, в която са поели, предаде ДПА, като цитира проучване.
Изследователи от университета „Хериот-Уат“ в Единбург констатират, че вместо да реагират само на „вълните около тях в определен момент“, то по-ранната посока на по-големите микропластмасови частици оказва влияние върху придвижването.
Специалистите се надяват, че проучването ще проправи път за по-точни прогнози за очаквани замърсявания с пластмаса на океаните.
Частиците са с дължина по-малка от пет милиметра и често са от по-големи пластмасови парчета, които са се разпаднали, отбелязва ДПА. Те могат да бъдат вредни за морския живот и екосистемите.
В момента се смята, че движението на микропластмасите в океана зависи единствено от непосредствената околна среда, в която се намират.
Данните от проучването, публикувано в изданието Physics of Fluids, показват, че при много от по-големите микропластмасови частици предишни взаимодействия с океанските вълни продължават да са определящи за движението.
„Замърсяването с пластмаса е едно от най-големите екологични предизвикателства на нашето време, но все още не разбираме напълно как микропластмасите се придвижват в океана или къде в крайна сметка се озовават”, казва Катал Къминс от Факултета по математически и компютърни науки на Университета „Хериот-Уат“, цитиран от ДПА. „Нашата работа показва, че по-големите микропластмасовите частици ефективно запазват „памет“ за предишното си движение във водата”.
Според Къминс тази „памет“ променя начина, по който реагират на вълните и може да окаже значително влияние върху разстоянието, което изминават.
„Като отчетем тези т.нар. ефекти на паметта, можем да разработим по-надеждни математически модели, които да помогнат да се прогнозира по-точно движението и замърсяването с пластмаса”, допълва той. Според изследователя това ще допринесе за екологичния мониторинг, оценката на риска и бъдещи стратегии за защита на морските екосистеми.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                                    <atom:author><atom:name>Теодора Славянова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13700273/_1_-_-_.jpg" length="35218" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173634-vantseti-vasilev-razkazva-emigrantskata-si-istooriya-vav-vsichko-e-dzhaz-pisa</guid>
                <title>Ванцети Василев разказва емигрантската си история във „Всичко е джаз“ </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173634-vantseti-vasilev-razkazva-emigrantskata-si-istooriya-vav-vsichko-e-dzhaz-pisa</link>
                <pubDate>Sat, 25 Jul 2026 18:30:00 +0300</pubDate>
                <description>Ванцети Василев разказва емигрантската си история в новата си книга „Всичко е джаз“, съобщиха издателите от „Знаци“. Изданието ще бъде на пазара на 15 август.
Според поета и белетрист Васил Славов в поредната си книга Ванцети Василев „регистрира незагубената надежда, осъществена след намирането на гаранти и заминаването за държавата зад Океана, към обетованата страна на очакване, когато с него е само ръкописът на непубликуваната му книга, няколко човешки ситности, които пазят житейските ни спомени, и най-вече решителността на силните му години&quot;.
Славов е на мнение, че не е лесно това „завоюване“. „Защото първите стъпки на емигрантството неминуемо следват кръговете на Ада – в неназованост; самотност; нови търсения на смисли, отправни точки, съшивания и прогорявания на спомени. И някъде там „Всичко е джаз“. В разхвърляно-зимните улици на новия град автора герой стига до Нюйоркската библиотека, за да намери и пренареди в мисълта и сърцето си онази „болест по дома“, пише той за книгата.
Ванцети Василев е роден през 1945 г. в гр. Радомир. Завършва Висшия химикотехнологичен институт (днес Химикотехнологичния и металургичен университет) в София и защитава дисертация в катедра „Mинералогия и петрография“. Сменя няколко професии в заводите на Перник, Радомир и Земен. Преследван е от органите за сигурност като син на репресиран и концлагерист от остров Белене. През 1988 г. емигрира в Италия. От края на следващата година живее и работи в Ню Йорк.
 Автор е на книгите „Семената на страха“ (представена в Манхатън, Ню Йорк през 1991 г.), „Влаковете на Рим“ и „Разкази от нюйоркската библиотека“. Член е на редакционна колегия на нюйоркското издателство Cross Cultural Communication от 1991 г. Преез 2013 г. излиза книгата му „Да опаковаш вятъра. По стъпките на Жан-Клод и Кристо“. Има публикувани разкази и есета в списанията „Море“, „Културна палитра“, LiterNet, в. „Про и Анти“ и др. 
Василев участва в европейския проект „Кураж“ с колекция от снимки, документи, копия от досието си в Държавна сигурност и предмети от семейния архив през 2017 г. Документалният му разказ „Паралелни животоописания“ е публикуван в електронното издание „Свободно поетическо общество“ през 2018 г. Представен е като автор и чете свои есета в Кралския поетичен клуб на „Йейл“ в Манхатън през април, юни и октомври 2018 г., информират от издателството.
/КБ</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/9367444/DJI_0460.JPG" length="6195040" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173690-zhitelite-na-obshtina-pravets-izpratiha-v-posledniya-mu-zemen-pat-igumena-na-man</guid>
                <title>Жителите на община Правец изпратиха в последния му земен път игумена на манастир „Св. Теодор Тирон“ архимандрит Йоан </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/lik/1173690-zhitelite-na-obshtina-pravets-izpratiha-v-posledniya-mu-zemen-pat-igumena-na-man</link>
                <pubDate>Sat, 25 Jul 2026 17:48:00 +0300</pubDate>
                <description>Жителите на община Правец изпратиха в последния му земен път игумена на манастир „Св. Теодор Тирон“ архимандрит Йоан. Това се съобщава в официалната фейсбук страница на Община Правец.
Заукопойната литургия в памет на отец Йоан бе възглавена от Ловчанския митрополит Гавриил и свещеници от епархията. 
„Днес сърцата ни са съкрушени от тъга. Скърбим дълбоко и изпращаме в последния му земен път нашия обичан пастир, духовен баща и учител по доброта – игуменът на манастир „Св. Теодор Тирон“ – Негово високопреподобие Архимандрит Йоан“, пише в публикацията.
Мъката е голяма, защото от нас си отиде туптящото сърце на духовната ни общност, чийто живот и дело беше живо Евангелие – изпълнено с безкрайна благост, пълна всеотдайност и неуморна работа за хората и тяхното духовно спасение, посочват от Общината.
Той имаше редкия дар да изслушва, без да съди, да лекува с блага дума и да вдъхва надежда там, където тя бе угаснала, пишат още от Общината. 
Архимандрит Йоан (Сотир Иванов Страшников), игумен на Правешкия манастир „Св. Теодор Тирон&quot; завърши своя земен път на 22 юли тази година. Отец Йоан е роден на 25 септември 1937 г. 
БТА припомня, че Общинският съвет в Правец одобри през април т.г. отпускане на 6 хиляди евро на манастир „Св. Теодор Тирон“ в гр. Правец за изографисване на иконостаса на параклиса в новата сграда на манастирския комплекс. Средствата са от бюджета на Община Правец за 2026 г. От 2019 г. се реализира обект „Изграждане на манастирска сграда в манастир „Св. Теодор Тирон“. Със свои решения Общинският съвет одобри отпускането на средства за изработване на олтар в параклиса, дървен иконостас и други довършителни работи в параклиса към манастирската сграда, съобщи тогава зам.-кметът на община Правец Калинка Асенова. Тя допълни, че с помощта на дарители вече са изографисани стените и куполът. Остава изографисването на иконостаса на молитвения дом. 
</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/lik">ЛИК</category>
                                    <atom:author><atom:name>Юзлем Тефикова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        </channel>
</rss>