site.btaТова лято България е от „хладната" страна на струйното течение и затова нямаме екстремни температури, каза проф. Емил Гачев от БАН

Това лято България е от „хладната“ страна на струйното течение и затова нямаме екстремно високи температури, каза за БТА проф. Емил Гачев, член на колектива на секция „Води“ към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките (БАН). Той обясни и защо в Западна Европа периодите с горещо време са толкова дълги.

„От май досега Западна Европа посрещна четири горещи вълни. В Испания и Франция бяха измерени температури над 40 градуса, а в Англия – над 35 градуса. Това са необичайни стойности, а най-куриозното е, че в Южна Англия и част от Уелс за първи път в историята на климатичните наблюдения регистрираха месец юли без валежи“, коментира проф. Гачев. Според него това променя дори ландшафта. Свикнали сме да виждаме зелени, тучни поляни в Англия, които сега пожълтяха така, както се случва през август в България, добави той и припомни, че това не е първото горещо лято в Европа. През 2019 и 2022 година например бяха отчетени температурни рекорди, някои от които сега не бяха подобрени.

Тревожното обаче е увеличаването на честотата на горещите вълни, както и по-голямата им продължителност. Това, което изтощава повече човешкия организъм, е не само един ден с 40 градуса и след това нормални стойности, а няколко дни с примерно 39 градуса, смята проф. Гачев.

Един от най-големите здравни рискове идва от зачестяващите тропически нощи – това са нощите, при които температурата не пада под 20 градуса. Разковничето за тези аномални явления е в Арктика, където тази пролет имаше рекордно малък обхват на арктическите ледове. През март ледената шапка достига своя максимум със сезонен лед, но през последните години обхватът на тези ледове намалява. Това променя поглъщането и отразяването на слънчевата радиация, вследствие на което Северният ледовит океан се затопля, а с него и цялата арктична област коментира проф. Гачев.

Докато по света се отчита повишение на средната температура с 1,4 градуса спрямо прединдустриалната епоха, повишението в Арктическия океан е 3,3 градуса. Затоплянето в северната полярна област намалява температурния градиент между Арктика и тропиците, а Европа е силно повлияна от това, защото заема средно положение между полярната и тропическата зона, обясни той. Градиентът е важен, защото определя зараждането и поведението на т.нар. струйно течение – това е въздушен поток на височина около 10–12 километра. Това са ветрове, които заради въртенето на Земята винаги са от запад на изток.

Когато градиентът е голям, течението е „по-изправено“ и циклоните са по-бързи. Времето в близост до него е динамично, с редуване на валежи и слънчеви дни. Ако градиентът е по-малък, течението отслабва и лъкатуши, а в отворените от юг гънки влиза горещ въздух от Африка. Силното затопляне на Арктика „издърпва“ и самото течение на север спрямо миналите десетилетия, и така горещият африкански въздух, който навремето достигаше само до Испания, сега прониква до Франция и дори до Англия, каза проф. Гачев.

Силно извитите меандри на струйното течение имат склонността да стагнират, при което този горещ и сух въздух може да се задържи до няколко седмици на едно място. Това беше причината за няколкото горещи вълни в Западна Европа това лято. А такива условия пък имаше у нас през аномално сухия юни 2025 г.

Ако меандърът е насочен на юг и отворен откъм север, тогава оттам нахлува студен и по-влажен въздух. Така отслабването и нагъването на струйното течение поражда „петнист“ характер на метеорологичното време в пространството, който създава екстремни ситуации в двете посоки. В България през юни и юли бяхме от „хладната“ страна на тези завои, меандри, образно казано, на струйното течение и затова нямахме екстремни температури, обясни проф. Гачев.

Според прогнозите температурите в България през август ще са над нормата, но не много над нея.  Жълт код за горещо време бе обявен днес в 22 области на България. През юли температурите у нас бяха около нормата, ако сравняваме с периода 1991–2020 година, каза специалистът.

Тревожно е, че река Дунав е с рекордно ниско ниво в България, като причината за това е извън страната. Безпрецедентно малкият отток в момента е резултат от продължителните засушавания в Централна Европа, където е основната част от водосборния басейн на реката. Времето у нас реално влияе съвсем слабо на оттока на р. Дунав, тъй като водите от нашите притоци съставляват незначителен дял от него, отбеляза проф. Емил Гачев.

Заради сушата в Централна Европа, дори водите, получавани в Дунав от пролетно-лятното топене на алпийските ледници бяха по-малко от обичайно. Причината е много малкото количество сняг, паднало през изминалата зима, както, макар и да звучи малко парадоксално, липсата на топли дъждове, които оказват най-силен стопяващ ефект върху ледниците, обобщи проф. Емил Гачев от секция „Води“ към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.

Изменението на климата в световен мащаб, включително и в България, представлява заплаха за човешкото здраве, като последиците от него засягат все повече аспекти от ежедневието ни, каза за БТА доц. д-р Петя Димитрова, която е имунолог от Лаборатория по експериментална имунотерапия в Института по микробиология към БАН. Тя посочи, че екстремните метеорологични явления, най-вече горещите вълни и сушите, зачестяват, а периодите с високи температури се удължават.

„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.