site.btaЗдравко Дафинов, автор на автобиографична книга за Пенчо Славейков, е новатор и в библиотечното дело в България, каза във Враца Йоанна Петрова

Здравко Дафинов, написал автобиографична книга за Пенчо Славейков, е новатор и в библиотечното дело в България и един от създателите на модерното библиотекознание, каза началникът на Държавния архив във Враца Йоанна Петрова по време на дискусията „Пенчо Славейков днес“ в Националния пресклуб на БТА във Враца. Тя бе посветена на 160-ата годишнина от рождението на поета.

По думите на Петрова Дафинов е писател, автор на биографиите на редица български писатели, поети и други обществени деятели. Той е роден във Враца на 9 септември 1913 г. Първоначално следва „Философия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но през 1938 г. завършва Военното на Негово Величество училище. 

„До 1946 г. служи като действащ офицер с чин капитан от зенитната артилерия. Учи в Генералщабната академия в гр. София като неин стипендиант. След уволнението от Българската народна армия като офицер през 1946 г., завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски".  От 1949 г. до пенсионирането си през 1978 г. работи като библиотекар в Университетската библиотека на Софийския университет и началник на методическия отдел в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, каза още Петрова. В изследването си тя е използвала документи от фонд 1161 на Централния държавен архив към Държавна агенция „Архиви“.

По думите ѝ Здравко Дафинов е старши научен сътрудник по библиотечно дело и кандидат на архитектурните науки. Той е един от учредителите на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, създател и първи главен редактор от 1992 г. до 2001 г. на органа на Съюза на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, сп. „Един завет“. 

От 1993 г. до 2008 г. Дафинов написва и публикува 27 тома – документални хроники за най-големите български поети, писатели, учени и политици. (Петко и Пенчо Славейкови, Христо Ботйов, Иван Вазов, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Алеко Константинов, Димитър Талев, Иван Шишманов, Йордан Йовков, Боян Пенев и Петко Каравелов). Здравко Дафинов умира на 21 юни 2008 г. 

През 1998 г. излиза от печат книгата на Здравко Дафинов „Хромият титан“. Творбата е посветена на живота, личната драма и творческото дело на Пенчо Славейков. Книгата има фактологичен характер и е резултат от дългогодишни архивни проучвания на Здравко Дафинов. Авторът избягва идеализацията и представя Славейков чрез автентични писма, дневници, спомени на съвременници и държавни архиви, посочи още Петрова. 

„Метафората в заглавието („Хромият титан“) насочва към тежката съдба на поета. След измръзване в младостта си, Пенчо Славейков остава с трайни увреждания до края на живота си, но въпреки физическия недъг, той проявява титанична воля. Славейков се превръща в интелектуален двигател на кръга „Мисъл“ и европеизатор на българската култура. Книгата проследява хронологията на живота на българския поет – от детството в Трявна, следването в Лайпциг, работата в Народната библиотека и Народния театър, чак до смъртта му в Брунате, Италия. Детайлно са представени сложните му взаимоотношения с властта и емоционалната му връзка с Мара Белчева. Дафинов залага на безпристрастното излагане на фактите, оставя документите и кореспонденцията да говорят сами за епохата и за сложния характер на твореца като представя 862 документа“, разказа Йоанна Петрова.

В предговора към книгата Здравко Дафинов казва, че Светослава Славейкова - внучката на Пенчо Славейков, му предоставя доста богат изворов материал от документи за поета. Книгата е публикувана едва през 1998 г., тъй като по времето на социализма в България е имало отрицателно отношение на правителството към „индивидуалиста“ Пенчо Славейков.

Здравко Дафинов казва за Славейков: „Далеч надхвърлил своето време, неразбран и неоценен навремето си, модерните възгледи на Пенчо Славейков го правят сега истински наш съвременник“, цитиран от началника на отдел „Държавен архив“ – Враца Йоанна Петрова.

„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.