site.btaПенчо Славейков не превежда буквално, а пресътворява немските поети, каза доц. д-р Бисера Дакова

Пенчо Славейков си позволява значителни творчески отклонения от оригиналите при преводите на немски поети, като изгражда върху тях собствен поетически език. Това каза литературният историк от Института за литература при Българската академия на науките доц. д-р Бисера Дакова по време на дискусия, посветена на 160-годишнината от рождението на поета, в Националния пресклуб на БТА в Монтана.

Дакова представи ново двуезично преиздание на антологията „Немски поети“, издадена за първи път през 1911 г. По думите ѝ изданието, подготвено от проф. Румяна Златанова, възстановява липсващи досега текстове. За него са издирени оригиналите, по които Пенчо Славейков е работил, а биографичните очерци към авторите са преведени и на немски език.

Според Дакова именно съпоставянето между оригиналните произведения и преводите показва творческия подход на Славейков. Това са не просто преводи, а досътворявания спрямо оригинала, полагане на собствения поетически език върху тези текстове, каза тя.

Литературният историк обърна внимание и на биографичните очерци, които Пенчо Славейков включва към антологията. По думите ѝ те разкриват критичното и често иронично отношение на автора към утвърдени фигури в немската литература. Като пример тя посочи оценките му за Гьоте и писателката Рикарда Хух, които според нея демонстрират отказ от преклонение пред литературните авторитети.

Дакова изрази мнение, че Славейков вероятно съзнателно полемизира с тогавашните немски литературни антологии, като се стреми да опонира от една „надпоставена балканска гледна точка“.

В дискусията доц. Йордан Ефтимов отбеляза, че темата за преводите на Пенчо Славейков рядко попада във фокуса на подобни разговори, въпреки че те заемат важно място в творчеството му. По думите му Славейков е сред българските автори, които използват превода като средство за изграждане на собствената си литературна концепция, а не само за представяне на чужди произведения. Той допълни, че отношението на поета към авторки като Рикарда Хух е показателно за литературните нагласи в началото на ХХ век, когато жените писатели все още трудно получават равностойно признание.

„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.