site.btaДиректорът на Драматичен театър-Пловдив представи доклад за ефекта на Пловдив като Европейска столица на културата в развитието на театъра

Конференция на тема „Ефектът на Пловдив 2019: Пътуващият човек и европейският път на Драматичен театър-Пловдив“ се състоя днес в Камерната зала на културната институция в града.

„Натрупаният европейски опит показва, че истинският ефект от една Европейска столица на културата не може да бъде измерен единствено чрез броя на събитията, посетителите, туристите или медийните публикации в рамките на конкретната година. Подобни показатели са важни, но те отразяват преди всичко непосредствения резултат“, каза в доклада си Сузанна Арутюнян-Василевска, директор на Драматичния театър-Пловдив.

По думите ѝ много по-съществен е въпросът какви процеси, партньорства, художествени модели и институционални трансформации остават след края на титлата и именно през тази перспектива може да бъде разглеждан опитът на Пловдив. „Днес, седем години след Пловдив – Европейска столица на културата 2019, вече съществува необходимата времева дистанция, която позволява да анализираме не само случилото се през самата година, а процесите, които тя е породила. Сред най-показателните примери за подобно развитие е Драматичен театър – Пловдив“, посочи тя.

Според нея след 2019 година започва процес, който постепенно променя не само художествения профил на институцията, но и нейното място в европейския театрален обмен.

В представения доклад тя разгледа този процес, като основната теза бе, че един от най-видимите ефекти на Пловдив 2019 може да бъде открит именно в развитието на Драматичен театър – Пловдив като европейски разпознаваема културна институция.

„Това развитие не се случва еднократно и не е резултат от един спектакъл или едно международно участие. То представлява последователен процес, в който се преплитат културната политика на града, програмите за наследство на Фондация „Пловдив 2019“, художествената визия на театъра, работата на режисьора Диана Добрева, драматурга Александър Секулов, творческите екипи и цялата институция“, каза Сузанна Арутюнян-Василевска, подчертавайки, че в центъра на този процес стоят четири спектакъла: „Одисей“, „Коприна“, „Едип и пророците“ и „Без кръв“. „Разгледани заедно, те очертават не просто поредица от успешни театрални заглавия. Те разказват историята на един театър, който постепенно изгражда нов художествен почерк, ново институционално самочувствие и ново европейско присъствие“.

Директорът посочи, че опитът на Драматичен театър – Пловдив категорично показва, че развитието на един театър може да бъде разглеждано като доказателство за дългосрочния ефект на една Европейска столица на културата.

Тя отбеляза още, че когато говорим за наследството на една Европейска столица на културата, обикновено насочваме вниманието си към видимите резултати – нови културни пространства, реализирани проекти, статистика за публика, туристически поток или международна разпознаваемост. „Всички тези показатели безспорно са важни. Но съществува и друг ефект, който трудно може да бъде измерен количествено и именно поради това често остава извън официалните оценки. Това е промяната в начина, по който културните институции възприемат собствените си възможности и собственото си място в обществото“, каза тя.

Според нея един от най-съществените резултати от Пловдив – Европейска столица на културата 2019 е, че за първи път културата бе поставена в центъра на стратегическия разговор за развитието на града. „Тя престана да бъде възприемана единствено като сфера на духовния живот и се превърна в ключов фактор за международния образ на Пловдив, за неговата публична видимост и за бъдещото му развитие“.

Директорът коментира и гостуването на театъра в Рим, Италия. „Самият избор на Рим има силно символично значение. Не само защото Италия е родината на Барико. Не само защото спектаклите бяха представени на една от утвърдените театрални сцени на италианската столица. А защото тук художественият път на театъра достигна до мястото, откъдето произлизат литературните текстове, вдъхновили едни от най-важните му спектакли. В известен смисъл това беше завръщане – завръщане на художествените образи към културната среда, която ги е породила; завръщане на литературата към своя първоизточник чрез езика на театъра“, каза тя.

Според нея ако днес можем да говорим за действителен ефект на Пловдив 2019, то той се открива именно в способността на културата да създава бъдеще. „Защото най-важният резултат от всяка успешна културна политика не е самото събитие, а способността му да поражда бъдеще. Най-важният резултат е онова, което продължава след него. А историята на Драматичен театър – Пловдив през последните години показва, че този процес продължава“, завърши своя доклад Сузанна Арутюнян-Василевска.

В срещата взеха участие и изпълнителният директор на Фондация „Пловдив 2019“ Кирил Велчев, бившият ѝ изпълнителен директор Валери Кьорленски, артистичният директор на Драматичен театър-Пловдив Кръстьо Кръстев, директорът на Драматичен театър-Скопие Роберт Веляновски и драматургът и режисьор Сашо Димовски.

На въпрос дали седем години сега след това събитие са се сбъднали очакванията и какво според него е най-устойчивото наследство на Пловдив 2019 днес, изпълнителният директор на Фондация „Пловдив 2019“ Кирил Велчев отговори с „категорично да, защото Пловдив вече стана притегателно място“. Той подчерта, че е много важно да се възпитава публика, да се възпитават младите хора да се качват на Античния театър, да си купуват билети за Драматичния театър, да посещават фестивалите, да слушат хубава музика и „да бъдат едни нормални граждани с високо самочувствие в тази част на Европа“.

На въпрос ако днес Пловдив трябваше отново да кандидатства за Европейска столица на културата, дали би направил нещата по същия начин и какво би направил различно, стъпвайки върху опита на последните години, Валери Кьорленски отговори, че „ако ефектът от Европейската столица на културата беше и само изнесеният от директора на Драматичния театър по-рано доклад, то това е достатъчно“.

Той отбеляза, че когато в края на 2011 година се е взимало решението дали градът да кандидатства, не са имали и представа за мащаба на културната столица и какво би могло да се случи. Според него най-важни са били два критерия: устойчивост и европейско измерение. „Могат да се променят много неща, но основната концепция е, че ние заедно можем да правим повече неща, основната концепция е, че различните народи не се различаваме по нищо, защото сме биологични хора, които живеем, обичаме, гладни сме, умираме и така нататък. Причината да се мразим, да се караме и да има войни е безумна и безсмислена. Истината е, че заедно можем повече. Най-парадоксалното е, че ние сме врагове с най-близките. Това е странно“, посочи той.

Артистичният директор на Драматичния театър Кръстьо Кръстев отбеляза, че самата идея за Европейска столица на културата е прекрасна. „Но тя е една възможност. И съм много щастлив и горд, и ще го кажа така: Пловдив не изпусна тази възможност. Пловдив имаше самочувствието, имаше обема, имаше капацитета. Имаше точните хора, на точното място, в точното време, за да се случи тази мечта“, каза той.

„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.