site.btaВ Университета по библиотекознание и информационни технологии се обучават общо 59 чуждестранни студенти, съобщиха за БТА от висшето училище

В Университета по библиотекознание и информационни технологии се обучават общо 59 чуждестранни студенти, съобщиха за БТА от висшето училище
В Университета по библиотекознание и информационни технологии се обучават общо 59 чуждестранни студенти, съобщиха за БТА от висшето училище
Сградата на Университета по библиотекознание и информационни технологии в София. Снимка: БТА/архив

В Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) към настоящия момент се обучават общо 59 чуждестранни студенти. От тях двама студенти са граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), а останалите 57 студенти са граждани на държави извън ЕС, съобщиха за БТА от висшето училище.

Чуждестранните студенти в УниБИТ произхождат от общо седем държави: Република Северна Македония, Сърбия, Молдова, Украйна, Гърция, Кипър и Русия. Тези държави са разположени в рамките на европейския континент и непосредствено свързаните с него геополитически и образователни пространства, което дава възможност за по-задълбочен аналитичен прочит на структурата на международната студентска общност.

В географски и регионален план ясно се откроява доминацията на Балканския полуостров, представен от Република Северна Македония, Сърбия и Гърция. Този факт е индикатор за силна регионална образователна свързаност, която се обуславя от няколко ключови фактора: географска близост, сходство в образователните системи, исторически установени академични контакти, както и относително ниски бариери за мобилност в рамките на региона. Балканският компонент може да бъде интерпретиран като основен „ядро-поток“ на международни студенти към УниБИТ, отбелязват от университета.

Втора ясно очертана група е тази на Източна Европа, включваща Молдова, Украйна и Русия. Тези държави се вписват в по-широкото постсъветско и източноевропейско образователно пространство, което се характеризира с традиции в хуманитарните и социалните науки, както и с относително висока съвместимост на академичните квалификации. Тук може да се отбележи, че изборът на България като образователна дестинация често се мотивира от езикова близост, исторически контакти и възможности за по-лесна академична адаптация.

Отделно място заема Кипър, който представлява специфичен случай на малка, но силно интернационализирана образователна система в рамките на Европейския съюз. Присъствието на студенти от Кипър може да се разглежда като резултат от активна европейска мобилност, включително участие в образователни програми и двустранни академични контакти, които УниБИТ има от години.

Ако се разгледа континенталната структура, се установява, че 100 процента от чуждестранните студенти са от Европа, като не се наблюдава съществено участие на студенти от други континенти като Азия (извън Русия в географско-граничен смисъл), Африка, Америка или Австралия. Това ясно позиционира УниБИТ като институция с регионално-европейски профил на интернационализация, а не като глобално диверсифициран университет.

От гледна точка на академичната интерпретация тази структура може да бъде анализирана като резултат от т.нар. регионална образователна гравитация – процес, при който студентските потоци се концентрират около географски, културно и институционално близки държави. УниБИТ се явява част от такъв регионален образователен център, който привлича студенти основно от съседни и близки държави.

Този модел има както положителни, така и стратегически измерения. От една страна той улеснява академичната интеграция, комуникацията и признаването на предходно образование. От друга страна той показва ограничена степен на глобална диверсификация, което от гледна точка на интернационализацията на висшето образование може да бъде разглеждано като потенциална зона за развитие.

Структурата на чуждестранните студенти в УниБИТ ясно показва силно изразен регионален европейски профил, доминиран от Балканите и Източна Европа, с ограничено, но стабилно присъствие на държави от Европейския съюз като Кипър. Това позиционира УниБИТ като значим регионален образователен център в Югоизточна Европа с потенциал за бъдещо разширяване на международната си видимост и привлекателност.

Чуждестранните студенти в УниБИТ се обучават във всички професионални направления и специалности, които университетът предлага, като това ясно показва широкия спектър и интердисциплинарния характер на образователния профил на нашето бутиково висше училище, отбелязват от УниБИТ.

От университета съобщават, че в рамките на професионалното направление 2.2 „История и археология“ чуждестранни студенти се обучават в специалността „Културно-историческо наследство“. Тази програма е насочена към изучаване, опазване и популяризиране на културното наследство – съчетава исторически, културологични и практически компетентности.

В професионалното направление 3.5 „Обществени комуникации и информационни науки“ се наблюдава най-широко участие на чуждестранни студенти. Те се обучават в специалностите: „Информационни ресурси на туризма“, „Иновативни комуникации и медийни технологии“, „Библиотечен и информационен мениджмънт“, „Комуникации и информиране“ и „Архивистика и документалистика“. Тези програми формират ядрото на УниБИТ и подготвят специалисти в областта на информационните процеси, медиите, библиотечното дело, управлението на документи и знания.

В професионалното направление 4.6 „Информатика и компютърни науки“ чуждестранните студенти се обучават в специалности като „Компютърни науки“, „Информационни технологии“, „Информационни технологии в институционална и корпоративна среда“, „Информационна сигурност“ и „Компютърни науки и информационно брокерство“. Тези програми имат силна технологична насоченост и подготвят кадри за работа в сферата на дигиталните системи, киберсигурността и информационните технологии.

В професионалното направление 9.1 „Национална сигурност“ чуждестранни студенти се обучават в специалностите – „Национална сигурност“ и „Национална сигурност и културно-историческо наследство“, които комбинират знания от областта на сигурността, управлението на рискове и опазването на културни ценности.

Като обобщение може да се каже, че чуждестранните студенти в УниБИТ са разпределени равномерно в различните професионални направления, което още веднъж подчертава интердисциплинарния характер на университета и неговата способност да привлича студенти еднакво в хуманитарните и социалните науки, в технологичните специалности и в специалностите, свързани със сигурността. Това показва, че УниБИТ функционира като мултидисциплинарна образователна институция с широк спектър от академични възможности.

На въпрос има ли специалности, които са предпочитани за обучение от чуждестранните студенти, от висшето училище отговарят, че всички специалности в УниБИТ са разпознаваеми и търсени от чуждестранните кандидат-студенти, тъй като университетът предлага разнообразие от направления – от хуманитарни и социални науки до информационни технологии и национална сигурност. В същото време, ако трябва да се очертае по-ясна тенденция, се наблюдава по-силен и устойчив интерес към специалностите в професионалното направление 4.6 „Информатика и компютърни науки“. Това са програми, които най-пряко отговарят на съвременните потребности на пазара на труда и на глобалната дигитална трансформация.

Този интерес е напълно логичен, защото специалностите в това направление дават на студентите реална възможност да се реализират в една изключително динамична и перспективна сфера – информационни технологии, киберсигурност, софтуерни системи и дигитални услуги. За много от чуждестранните студенти това е и основният мотив да изберат именно УниБИТ – съчетанието между практическа насоченост, съвременни технологии и възможности за професионална реализация.

Не може да се говори за „непопулярни“ специалности – напротив, различните профили се допълват взаимно и често студентите избират УниБИТ именно заради възможността да се докоснат до интердисциплинарна академична среда. В този смисъл може да се каже, че УниБИТ успява да привлича чуждестранни студенти с различни интереси, но информационно-технологичните специалности естествено се открояват като най-силно предпочитани в съвременния образователен контекст.

На въпрос увеличава ли се с годините броят на чуждестранните студенти, от университета поясняват, че развитието на броя на чуждестранните студенти в УниБИТ се осъществява в рамките на нормативната и регулаторна рамка, определена от Министерството на образованието и науката (МОН). Именно МОН ежегодно определя и утвърждава приема чрез конкретни бройки за държавно финансирани и платени места за обучение, което пряко влияе върху възможностите за записване на чуждестранни студенти.

В този контекст броят на чуждестранните студенти не следва строго линейна тенденция на нарастване или намаляване, а се променя динамично всяка година в зависимост от утвърдените от МОН места за прием, както и от интереса на кандидат-студентите към различните специалности, включително тези в направление 4.6 „Информатика и компютърни науки“, които традиционно са сред най-предпочитаните.

От УниБИТ поясняват, че динамиката в броя на чуждестранните студенти е резултат от съчетание между държавната политика за прием, определяна от МОН, институционалния капацитет на университета и реалния интерес на кандидат-студентите към отделните професионални направления.

Въпреки тази вариативност може да се отбележи, че УниБИТ запазва стабилна и устойчива привлекателност за чуждестранни студенти през годините, особено в направленията, свързани с информационни технологии, където интересът е по-силен и последователен.

Този процес не е просто количествено нарастване, а устойчива международна присъственост, която се развива в рамките на регламентираните от МОН условия и образователните приоритети на УниБИТ.

Интересът на чуждестранните студенти към България и в частност към УниБИТ далеч не се изчерпва само с размера на таксите за обучение. Финансовият фактор безспорно има значение, но той е по-скоро входна точка, а не решаващ мотив. В основата на избора стои търсенето на качествено висше образование, академична среда и реални перспективи за развитие. Чуждестранните студенти все по-често избират университети, които предлагат диплома след смислено академично преживяване, съчетано с практическа приложимост на знанията, обясниха от висшето училище.

В този смисъл УниБИТ се откроява като специфична и разпознаваема академична институция – университет на духовността, знанието и съхранението на културната памет, на съвременните дигитални технологии и информационни науки. Той заема бутиково място в българското висше образование, защото съчетава в една система области, които рядко съществуват заедно – библиотечни науки, културно наследство, комуникации, информационни технологии и национална сигурност.

Именно тази уникална комбинация създава неговата отличителност – УниБИТ не е масов университет, а специализирана академична среда, в която образованието има по-скоро характер на индивидуално академично развитие и интелектуално израстване.

Чуждестранните студенти избират университета не само заради достъпността, но и защото разпознават неговата идентичност и академична мисия – да бъде мост между традицията и съвременността, между духовното наследство и дигиталното бъдеще.

В този смисъл може да се каже, че УниБИТ привлича и обучава студенти, които на първо място са търсещи млади хора, които искат образование със смисъл, характер и специална академична атмосфера, обобщиха за БТА от висшето училище.

/ВБ/

„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.

Списание ЛИК

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 03:21 на 20.07.2026 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация