site.btaСценографи настояват за по-добро съхранение на материалната памет за театралните спектакли като движимо културно наследство

Сценографи настояват за по-добро съхранение на материалната памет за театралните спектакли и обявяването й за културно наследство. Това беше съобщено на конференцията „Архивите и театърът“, която се проведе в рамките на Международния театрален фестивал (МТФ) „Варненско лято“. Участие взеха сценографи и преподаватели в Националната художествена академия (НХА) и НАТФИЗ - проф. Мира Каланова, д-р Борис Далчев, д-р Невена Георгиева, доц. Розина Макавеева, проф. Маня Вапцарова, д-р Елица Рангелова, проф. Камелия Николова.

Наш дълг към изкуството е да съхраняваме материалната памет на театралните произведения, каза д-р Борис Далчев. По думите му, когато едно представление „падне“ от репертоар, следва да се погрижим по-добре за декорите, костюмите и реквизита, които се превръщат от активни обекти в история. Практиката у нас е те да се бракуват или преизползват, но има случаи, когато се пренасят цели структури или части без тяхната промяна, което според специалистите следва да се обсъди с авторите им. В момента няма правила и регулации как протичат тези процеси и най-често договорите касаят времето до премиерата, затова е необходимо това да се опише в нормативната база, подчерта Далчев. 

Проектите, ескизите на сценографите, готовите декори и костюми представляват уникален художествен обект и трябва да се съхраняват в специални депа с практики, подобни на музейните, смятат специалистите. Така ще могат да се използват и в бъдеще, а авторът им да се произнесе по този въпрос. По думите им в България визуалната информация за театрални спектакли е ограничена и недостъпна, свеждаща се често само до рецензии и статии в медиите, както и до фото и видеоархив. Проектите за сценография и костюми следва да се разглеждат като артефакти, подчерта на дискусията проф. Каланова. 

Според д-р Невена Георгиева от НХА съхранението на костюми и реквизит е по-трудно от това на текстове и фотоси, но те носят сведения за епоха, стил, режисьорско решение, за майсторството на ателиетата. Този художествен обект трябва да бъде възприет като музеен и като движимо културно наследство, подчерта тя като добави, че към момента на него се гледа само като на дълготраен материален актив. От консултация с реставратор от Националната галерия е станало ясно, че костюмите трябва да се пазят не на закачалки и в сандъци, а в „дишащи“ кутии при определени условия на влажност. 

Необходимо е също така материалният обект на театралната продукция да бъде надлежно описван и инвентаризиран от специалисти, каза още Георгиева и посочи за пример в това отношение „Комеди франсез“. По думите й в България няма институция, която да се грижи за това засега, освен музеите. Театрите нямат пространства и условия, а консервацията изисква човешки и финансов ресурс, допълни тя. 

Това е изграждане на памет и история, за да може да има приемственост и надграждане. Част от тези въпроси допират не до финанси, а до вътрешна организация на самите културни институти. Считаме, че е наш дълг към професията и гилдията, и изобщо към изкуството, да съхраняваме тази памет, посочи в обобщение д-р Борис Далчев. 

Костюмът и реквизитът са част от културното наследство на театъра и трябва да пазят системно. Те са материални носители на сценичната памет, носят не само визуалния образ на спектакъла, но и следи от творческия процес, културния контекст на времето, затова тяхното архивиране, съхранение и консервация са важна част от опазването на театралното наследство, каза д-р Невена Георгиева. 

На конференцията бе обърнато внимание и върху етиката и правните норми, касаещи работата на сценографите. По темата бе подготвила доклад ас. Михаела Добрева от НХА. Нейният извод е, че въпросите по преизползването и унищожаването на декори, реквизит и костюми не са добре регулирани в Закон за авторското право и сродните му права и трябва да бъдат обект на договорите между театрите и специалистите. 

Лекторите припомниха, че от около година действа Асоциация на сценографите в България, която се занимава с всички повдигнати на форума въпроси. Конференцията бе фокусирана върху темата и във връзка с 80-годишнината на специалността „Сценография“ в Националната художествена академия, отбелязана с изложба, съпътстващо събитие на МТФ „Варненско лято“, която може да се види до 11 юни в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. 

„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.