site.btaСтилът на Антони Георгиев мога да нарека естетика на паметта, каза доц. Георги Лозанов при откриването на фотоизложбата „Споделена памет“

Изложбата „Споделена памет“ на фотографа, журналист и писател Антони Георгиев беше открита тази вечер в галерия „Квадрат 500“ в София.

Стилът на автора може да бъде определен като „естетика на паметта“ и „споделена памет“, каза на откриването доц. Георги Лозанов, главен редактор на сп. ЛИК на БТА. По думите му фотографиите на Георгиев са едновременно документ за културното наследство на еврейството по българските земи и емоционално преживяване. „Те подсказват как да го преживееш през емоцията на толерантността – като нещо близко и разбираемо, и да го усетиш като свое“, подчерта той.

Доц. Лозанов допълни, че в кадрите присъства специфична атмосфера – „леко меланхолична, носталгична и мистична“, която превръща визуалния разказ не само в свидетелство за миналото, но и в лично, споделено усещане.

Изложбата включва 50 фотографии и може да бъде разгледана до 17 май. Тя е резултат от много пътувания и щателно изследване на еврейското материално наследство в България, посочват организаторите от Националната галерия и „Вагабонд медия“ и допълват: „Авторът ни води от Видин до Бургас и от Силистра до Гоце Делчев — места, където е имало или все още има еврейско присъствие“.

Доц. Георги Лозанов открои и мястото на Антони Георгиев в българската фотография, като го определи като „един от големите български фотографи, познат на много места по света“.

По думите му една от основните каузи на автора е да представя многопластовата българска културна идентичност, свързана с различни общности и наследства. С работата си Георгиев успява „да ни накара така да погледнем на другия, че да го усетим като част от нашата собствена общност“.

Лозанов подчерта, че именно чрез своя фотографски талант и „естетика на паметта“ авторът дава възможност различните общности да бъдат възприети като част от общата културна идентичност. Той акцентира, че това се случва „на базата на толерантността към различието, а не на подобието, което често се превръща в основание за агресивност към другия“.

Председателят на Организацията на евреите в България „Шалом“ д-р Алина Леви подчерта, че изложбата надхвърля рамките на фотографската експозиция.

„За нас това не е просто една фотографска експозиция, въпреки класата и майсторството на автора. Това е пътуване през времето, през пространства и съдби — среща с една част от българската история, която остава недостатъчно видима, но никога не е преставала да бъде част от нея“, каза тя.

По думите ѝ еврейското присъствие по българските земи има многовековна история и е оставило следи в архитектурата, надписите, молитвените домове, гробищата и градската среда. „Те са свидетелства за живот, принадлежност и принос в развитието на България“, отбеляза д-р Леви.

Тя подчерта още, че фотографиите на Антони Георгиев не показват само сгради и места, а разказват за самата същност на паметта — „какво означава тя, когато е оставена сама, и какво означава, когато бъде открита отново“.

"Сред образите има красота, има тъга, има достойнство, има въпроси към нас как пазим наследството, какво предаваме нататък, как разказваме историята си. Особено ценен е самият подход, повече от 15 години търсене, пътуване и изследване. Това е труд и отдаденост, който заслужава признание, защото опазването на паметта започва с това някой да я забележи, да я документира и да я сподели. За еврейската общност в България тази изложба има още едно значение - тя напомня, че ние не сме само минало, ние сме и настояще, нашето бъдеще също е тук", посочи д-р Леви.

Авторът Антони Георгиев отбеляза, че макар изложбата да включва фотографии, заснемани през последните 15 години, тя е резултат от много по-дългогодишен личен интерес. По думите му той се заражда още когато е бил на 16 години и за първи път е посетил синагога.

Фотографът разказа, че този интерес го е съпътствал през целия му живот и в различни точки по света — от старото еврейско гробище в Прага, чиито снимки му носят награди в редица биеналета на българската фотография, до Лос Анджелис.

Георгиев допълни, че различни версии на експозицията вече са били представяни в чужбина — в Лондон, във Виена, в Прага, както и в Будапеща и Сегед в Унгария. „Това е една тема, която ме следва през годините“, обобщи авторът.

Директорът на Националната галерия Анелия Николаева подчерта, че с тази изложба Антони Георгиев „отново ни изправя пред въпросите на живота“ и показва как „една малка общност минава през вековете и оставя своите следи“.

Тя отбеляза, че именно екипът на галерията стои зад заглавието на експозицията. „Името „Споделена памет“ се роди тук, защото много точно отговаря на сюжетите, обектите и мотивите, които фотографската камера на автора улавя“, обясни Николаева.

По думите ѝ в центъра на изложбата стоят образи като синагоги и гробища — „символи на началото и края на човешкия живот, а оттам и на паметта, която остава за идните поколения“.

Историкът доц. д-р Тодор Чобанов подчерта значението на еврейското културно наследство като част от българската идентичност. По думите му „еврейското културно наследство в цялото му многообразие се е превърнало в неделима част от културния код на днешните български земи и на българския народ“.

Той акцентира, че многовековното съжителство между българи и евреи е ценност, която трябва да бъде съхранявана. „Това е нещо, с което трябва да се гордеем, да го пазим, и част от мисията ни да опазваме културното си наследство е да съхраняваме и еврейското наследство“, посочи Чобанов. Според него изложбата има важна роля именно в тази посока — да припомня, съхранява и прави видима тази част от общата историческа памет.

Президентът на „Фондация Америка за България“ Нанси Шилър също открои силата на фотографския и разказваческия талант на Антони Георгиев. По думите ѝ той притежава „око на артист, който улавя красотата дори в разрухата и руините“, както и „глас на разказвач на истории, който те кара да му обърнеш внимание, да го слушаш и да се учиш от него“.

Тя подчерта значението на ангажирането на хората с миналото: „За да живеят в бъдещето заедно, те трябва да разберат миналото“, като отбеляза, че Георгиев прави това „проникновено“.

„За Фондация „Америка за България“ тази изложба е много значима“, заяви Шилър и благодари на автора, че чрез работата си предава на бъдещите поколения свидетелство за една богата култура.

Организаторите уточняват, че изложбата се осъществява с подкрепата на Организацията на евреите в България „Шалом“, Организацията на приятелите на Израел в България „НЕГЕВ“, Федерацията на ционистите в България, Фондация „Америка за България“ и Американския еврейски комитет. БТА е медиен партньор на събитието.

Антони Георгиев е български журналист, писател и фотограф. Роден е в Бургас през 1963 г. Живял е и е работил в Копенхаген, Лондон, Мюнхен и Прага. Автор е на над 30 самостоятелни изложби в Европа и Северна Америка. Автор и/или съавтор на над 20 книги на английски език за историческото, културното и етническото наследство на България. Живее и работи в София.