site.btaЦветозар Цаков, БТА Паралели: Научих сръбски заради диск с пънкарска музика

Той попада в Българската телеграфна агенция по случайност. Съдбовната роля се пада на колежка, с която се познават от предишна работа. Познавайки добре силния му интерес към Балканите, тя го съветва да пробва в Агенцията. „Фирмата я затваряха и трябваше много бързо да решавам, така че това ми дойде като подарък. Определено се почувствах на мястото си, макар че никога не съм си представял, че ще работя със сръбски“, спомня си обстоятелствата около назначаването си Цветозар Цаков, редактор в Дирекция „Балкани“, в подкаста БТА Паралели.

Обича да се шегува, че е научил езика от кафаните в Ниш, след което признава, че това не е далече от истината. „Там и български можеш да научиш, но това е една друга тема. Никога не съм го учил, академично имам предвид, Но много се занимавах сам, много исках да мога да го говоря, Това тръгна още от 2004 г., пак случайно – докато учих в Германия ми попадна един диск със сръбски пънк и за мен това беше сблъсък на светове. Дотогава за мен сръбско беше това, което повечето хора знаят, и бях много изумен, че има такова нещо, макар че е логично да има, но и аз се носех по инерцията на мисълта. А пънкът беше много добър. После се появиха и други стилове – хард рок, прогресив, джаз. Така покрай музиката започнах да се интересувам от културата, от хората, започнах да ходя там и сега половината Ниш ме познава, приятели сме“, разказва той.

Въпреки че живеем на взривоопасно място, за каквото се смятат Балканите, според журналиста културната близост между народите реално е по-силна от политиката, а където е възможен диалогът, е възможно и разбирателството. „Не знам дали е имало момент, в който отношенията на Балканите да не са били обтегнати. Въпреки че политиката е част от живота и го определя до някаква степен, има много неща, които да ни обединят и културният обмен е едно от тях. Общувайки с хора от Балканите, предимно македонци и сърби, не срещам никакво напрежение, даже точно обратното“, допълва още Цаков.

Той е активен участник в този процес на културен диалог със сдружението си Balkans – WTF (Ways To Friendship), покрай което се е нагърбил със задача, едновременно трудна и приятна – да бъде официален посланик на инициативата за балканско сприятеляване в България. Споделя, че темата за културата винаги му е била слабост, вероятно защото е заразен с творческия „бацил“ от малък, когато в трети клас започва да пише стихотворения. По-късно отново той го кара да се научи да свири на китара, когато вече е „пораснал“. И пак с него са свързани дори първите му журналистически опити. А днес може да се похвали с три издадени книги, като най-новият му сборник с проза беше представен пред публика тази седмица. Именно премиерата на „Сънища и явища“ е поводът да го поканим за разговор в подкаста и в ролята му на автор.

„Предполагам, че всеки творящ човек има някаква тайна на писане, но в повечето случаи работата е там, че тя е тайна и от самия него. Много често нещата се раждат по начин, който не е твърде ясен и на човека, който ги прави. Така че ако някой очаква от мен да издам тайната на писането, първо трябва аз да я науча. Това, което излиза изпод моето перо образно казано, защото с пера никой не работи вече, е реално моят живот, колкото и фантастичен да е разказът – това са сюжети, случили се в моя живот, които са преработени и съответно отлежали известно време, понякога и години в мен, и излезли поради някакъв повод, който не е предизвикан от мен, а (нещо) случило се изневиделица“, описва Цаков предисторията на разказите в своите книги.

Заедно с прозата има издадена и стихосбирка – всъщност, стиховете са причината да пише: „Как започнах да пиша, е въпрос без отговор. Човек го прави обикновено заради вътрешна нужда. Аз започнах, мисля, от трети клас, с римувана детска поезия. Дълго време само това пишех.“

„Прозата определено много по-лесно се случва при мен. Според мен поезията е един от най-трудните жанрове. Може би за някой друг е точно обратното, но ако говорим за хубава поезия, тя е трудна. Макар че изглежда бърза, с много малко думи, номерът е в тях да кажеш възможно най-много, докато в разказа можеш да се разпростреш, всичко да обясниш. В поезията трябва да те разберат с минимален брой думи, даже и с паузите между тях", продължава разговорът ни с него за скритите усещания на пишещия човек.

Определя новата си книга като експериментална, защото въпреки че е съставена от разкази, думите в тях носят неговия „стегнат“ почерк, което им придава специфична авторова непринуденост. „Факт е, че в новия ми сборник разказите са много кратки, даже някои от тях могат да минат за поезия в проза, макар че не претендирам за това. Казвали са ми някои хора, че има такива забежки към поезията. Просто личният ми етап е такъв и така съм ги предал в книгата. Като цяло пиша в стила на класическия разказ, а тази книга е малко експеримент и отразява не само начина, по който пиша в момента, а и начина, по който мисля. Опитвам наистина да вкарам възможно повече смисъл в по-малко думи, независимо дали са казани, написани или дочути.“

На въпрос дали БТА има връзка с тези сюжети и ги „дочува“ на път за работа, например, Цаков отговаря, че всички текстове са писани, преди да дойде в Агенцията, но е факт, че доста от тях са "продуцирани" на път за работа. „Със сигурност, живот и здраве, по-нататък ще има и истории, провокирани от събития, случили се вътре и около БТА. Тук средата е динамична и интересна, дори май вече имам текстове, генезисът на които е свързан със сегашната ми работа.“ Той допълва, че в началото взискателността в Агенцията към правилата за обективно и фактологично поднасяне на информацията е била в конфликт с творческия му Аз. „Последния път, когато работих като журналист, беше преди 15 години в един вестник в Ловеч, и там текстовете ми бяха много по-творчески. Много повече пишех за култура, което вървеше разбираемо с много по-голяма свобода. В БТА трябва да спазваш фактите и в началото наистина ме беше страх, че ще ми повлияе и ще спра да пиша абстрактно. Но мисля, че в крайна сметка се оказа от полза, защото сблъсъкът на светове винаги поражда трети.“

Разговорът ни води и до един естествен паралел – този между неговите къси разкази и кратките форми в социалните мрежи. Стигаме до извода, че и двете много си приличат и всъщност, може би, той е издал първия сборник с ТикТок разкази. След което признава, че е едновременно възхитен и резервиран към социалните мрежи: „Наистина някои от тях, признавам, звучат като Фейсбук статуси. Там съм много активен – направих си акаунт заради ученически музикален фестивал, на който свирих. Понеже в ученическите ми години не можех да свиря на китара и после се научих, се явих като бивш ученик. Та си направих акаунт, за да намеря клипове и снимки от въпросния фестивал. Оттам нататък открих плюсовете да споделяш лични неща, за които получаваш обратна връзка. И сега ми е интересно, но има и негативи. Затова не смея да го нарека любим. Отнема много време, действа пристрастяващо малко или много, но от друга страна, като организирам музикални и литературни събития, това е основният канал да стигам до хората.“

Цаков също така, е на мнение, че тепърва ще трябва да осмисляме и постигаме разбирателство с технологичния напредък: „Новините идват вече първо там, което е проблем, защото това ни приучава на бърза и повърхностна консумация, която забавя мисловния процес и се отразява на начина, по който възприемаме света, но едва ли можем да променим бъдещето. Технологиите винаги са се развивали и всяка следваща вълна в началото е била проблем.“

Гледайте ни в YouTube

Слушайте ни в SoundCloud и Spotify