<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom" xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/">
    <channel>
        <title>RSS Икономика</title>
        <description></description>
        <atom:link href="https://www.bta.bg/bg/news/economy/rss" rel="self" type="application/rss+xml" />
        <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/rss</link>
        <pubDate>Sun, 13 Sep 2026 11:55:56 +0300</pubDate>
        <language>bg</language>
        <sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
        <sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
                                <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13620625/1000059106.jpeg" length="1643605" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203216-po-liniya-na-sotsialniya-plan-za-klimata-se-raboti-za-zakupuvaneto-na-oshte-23-v</guid>
                <title>По линия на Социалния план за климата се работи за закупуването на още 23 влака, съобщи транспортният министър</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203216-po-liniya-na-sotsialniya-plan-za-klimata-se-raboti-za-zakupuvaneto-na-oshte-23-v</link>
                <pubDate>Sun, 13 Sep 2026 11:27:52 +0300</pubDate>
                <description>Министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев съобщи в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ на БНТ, че по линия на т.нар. Социален план за климата се работи за закупуването на още 23 влака, като последният от тях трябва да бъде произведен до края на април.
Пеев информира, че се водят се интензивни разговори с вицепремиера Атанас Пеканов и Европейската комисия, така че да бъде осигурено финансиране за закупуване на още нови влакове до влизането в следващия програмен период, който е от 2028 г., за да се гарантира непрекъснат процес на модернизация.
Правителството е направило доста сериозна програма и нашето намерение е последователно да подменим целия подвижен състав, каза още Пеев.
 
 </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Екатерина Тотева</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13847051/1000063524.jpeg" length="5096394" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203208-reformata-v-patnata-bezopasnost-nyama-da-iziskva-dopalnitelni-sredstva-zayavi-t</guid>
                <title>Реформата в пътната безопасност няма да изисква допълнителни средства, заяви транспортният министър</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203208-reformata-v-patnata-bezopasnost-nyama-da-iziskva-dopalnitelni-sredstva-zayavi-t</link>
                <pubDate>Sun, 13 Sep 2026 11:11:36 +0300</pubDate>
                <description>Реформата в пътната безопасност ще струва нула лева, тъй като се базира на преструктуриране и събиране на съществуващи ресурси и данни в едно ядро, заяви министърът на транспорта Георги Пеев в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ на БНТ.
В средата на седмицата правителството прие 31 мерки за подобряване на безопасността на движението по пътищата.
Очакваният ефект от реформата е 28 процента кумулативна оптимизация в състава, каза транспортният министър и изтъкна, че крайната и най-важна цел е спасяване на човешки животи и прекратяване на компромисите с пътната безопасност. „Тази реформа ще доведе до 28 процента оптимизиране в състава кумулативно, защото когато използваш по-ефективно своите ресурси, те не са фрагментирани, то ти постигаш по-голяма ефективност“, коментира министърът. Той посочи, че средносрочно тази система трябва да се надгражда с още технологии и технически системи.
Пеев изтъкна, че до момента в страната липсва системна политика в областта на пътната безопасност, а се действа кампанийно и с размита отговорност. Той заяви, че реформата не предвижда създаване на нови „мегаструктури“, а се основава на прецизиране на функциите, дигитализация, технологии и обединяване на данните в единен център. Той допълни, че се създава високотехнологично информационно ядро към Министерството на транспорта, което да събира и обработва масивите от данни от камери, сензори и системи на различните институции.
Целта е контролът да се дигитализира, а нарушителите да се установяват на база рискови профили, нарушенията да излизат директно на таблетите на патрулите, а глобите да се издават автоматично, електронно и без човешка намеса.
Ние планираме мегареформа и сериозна реформа, значителна реформа в пътната безопасност, но не с мегаструктури, а с технологии, иновации, обработка на информацията, изкуствен интелект, категоричен беше министърът.
Той уточни, че се предвижда Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да координира политиката, анализира рисковете и управлява безопасността. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“ и общините ще отговарят  за пътната инфраструктура, МВР ще поеме единния контрол на пътя. Към МВР ще преминат част от служители, работещи на терен от тол контрола, за да подпомогнат физическия контрол, инспекторите от ДАИ, които правят проверките на пътя, преминават към МВР. Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ ще запази  всички свои регулаторни, лицензионни и контролни функции извън самия път – проверки на технически пунктове, превозвачи и автошколи.
Технологичната част от тол системата - камери, рамки, влиза в информационното ядро за обработка на данни в Министерството на транспорта.
„Не мисля, че е така, не съм за момента компетентен по въпроса да ви отговоря&quot;, коментира министърът твърденията за отпадане на винетките от 2030 г. &quot;Има директиви, има регламенти. Нека да проверя. И аз прочетох такива твърдения в пресата. Далеч от намерението на правителството и на Министерството на транспорта в частност е да прави допълнителни ограничения към хората и към шофьорите&quot;, допълни той.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Екатерина Тотева</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/4807687/c71b4710007c4e73a76620ae114fc512--0--eac80b5468ab498f914b8d73f9ad82f9.jpg" length="681011" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1202047-afrika-i-nadprevarata-za-kritichnite-minerali-shte-uspee-li-kontinentat-da-pre</guid>
                <title>Африка и надпреварата за критичните минерали - ще успее ли континентът да превърне богатствата си в просперитет?</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1202047-afrika-i-nadprevarata-za-kritichnite-minerali-shte-uspee-li-kontinentat-da-pre</link>
                <pubDate>Sun, 13 Sep 2026 11:00:00 +0300</pubDate>
                <description>Светът навлиза в нова битка за ресурси, а Африка може да се окаже в самия ѝ център. Надпреварата за критични минерали - метали, от които зависят зелените технологии, електромобилите, батериите и дори центровете за данни, захранващи изкуствения интелект, може да се превърне в повратен момент за континента, пише Ройтерс в свой анализ.
Африка вече е голям производител на ключови за енергийния преход метали като мед, кобалт и манган, но това обаче далеч не е целият ѝ потенциал.
Континентът притежава около 30 на сто от световните запаси на минерални суровини, но делът му в приходите от тях е едва 10 на сто, сочат данни на института „Брукингс“ (Brookings Institution), а в недрата на земята вероятно се крият още богатства. Трудно е обаче да се каже колко са те, тъй като през 2024 г. Африка е била обект само на 10 на сто от световните инвестиции в проучване за минерални залежи, според базирания във Вашингтон мозъчен тръст мозъчен тръст „Център за стратегически и международни изследвания“ (CSIS).
Това обаче може да се промени. С нарастването на глобалното търсене Африка все повече се превръща във фронтова линия в борбата за ресурси. Западът и Китай се съревновават за достъп и влияние върху метали, които са основополагащи както за зелените технологии, така и за центровете за данни за изкуствения интелект.
Въпросът е дали Африка ще успее да се възползва от този момент.
За целта континентът ще трябва да скъса с дългата си история на експлоатация на природните ресурси от външни сили.
Европейската колонизация на Африка в края на XIX и началото на XX век полага основите на неравнопоставени търговски отношения, при които суровините се добиват в Африка, а след това се изнасят за пазарите в чужбина. Този модел до голяма степен продължава и днес, се посочва още в материала а Ройтерс.
От каучуковите плантации в Белгийско Конго (днешната Демократична република Конго) през златните находища в Република Южна Африка до медните мини на територията на днешна Замбия - африканците са давали труда, потта и дори живота си, докато печалбите са отивали при чуждестранни собственици.
Днес все повече африкански правителства осъзнават, че световният глад за критични метали може да предостави уникален шанс да бъдат променени правилата на играта.
От добив към преработката
Един от очевидните начини африканските държави да задържат по-голяма част от стойността, създавана от минната индустрия, е да изградят собствен капацитет за преработка на суровините.
Индонезия вече показа как може да се случи това. През 2020 г. страната забрани износа на никелова руда и принуди миннодобивните компании да инвестират в предприятия за преработка на минерални суровини.
Стратегията се оказа толкова успешна, че днес Индонезия е водещият световен производител на никел и изнася широка гама никелови продукти - включително високочист метал и никелов сулфат за производителите на батерии - пример, който бе забелязан от африканските държави.
Зимбабве въведе ограничения върху износа на литий, Гвинея - върху боксита, а Демократична република Конго - върху кобалта и медта. Целта е една, а именно природните богатства да се използват като основа за развитие на собствена преработваща индустрия.
Пътят обаче не е лесен. Според съвместен анализ на консултантската компания за търговия със суровини Си Ар Ю (CRU) и Световната банка (СБ) от юни препятствията пред успешния преработващ бизнес са „огромни“.
Електроснабдяването, инфраструктурата, логистиката, техническият капацитет и държавната политика трябва да работят едновременно. Само тогава бизнес с традиционно ниски маржове може да остане печеливш дори когато цените на суровините падат.
Понякога тези фактори могат да се окажат дори по-важни от самите минерални залежи.
Показателен е примерът с Ангола. Страната изгражда алуминиев завод в пристанището на град Бара до Данде, въпреки че няма нито боксит, нито капацитет да го преработва до междинния материал алумина, от който се рафинира алуминият.
Това, което Ангола притежава, е дълбоководно пристанище, подходящо за обработка на суровини, както и стратегическо местоположение в свободна търговска зона. Така проектът може да се възползва от обща инфраструктура, благоприятни бизнес условия и надеждно електроснабдяване.
Коридори на властта
Ангола се намира и в края на един от най-големите инфраструктурни проекти в Африка на юг от Сахара - проект с огромно значение за стремежа на региона да намали зависимостта си от външни сили.
Това е коридорът „Лобито“ - инфраструктурна система от нови и съществуващи железопътни линии, която свързва миннодобивните райони на Централна Африка с анголското пристанище Лобито.
Амбициозният проект има силната подкрепа на САЩ и Европа не само заради икономическите ползи, които може да донесе, но и заради стратегическото му значение.
Коридорът „Лобито“ осигурява на региона маршрут за износ на суровини на Запад, който е алтернатива на построената от Китай железопътна линия ТАЗАРА, която свързва Замбия, която няма излаз на Индийския океан, с танзанийското пристанище Дар ес Салам.
По ТАЗАРА преминава голяма част от медта и кобалта в региона по дългия им път към китайските пристанища.
Китайски компании притежават и управляват някои от най-големите медни и кобалтови мини в региона. Така започва верига за доставки, която завършва с произведени в Китай електромобили или съвсем обикновени климатици. Коридорът „Лобито“ е пряко предизвикателство към това господство.
Проектът съкращава времето за превоз на товари от мините в Конго до океана от повече от месец на около седмица. Това намалява рисковете и може да улесни бъдещи частни инвестиции.
Китай реагира на това, като пое с ангажимент на стойност 1,4 млрд. долара за модернизирането на ТАЗАРА – железопътна линия, чието изграждане Пекин финансира през 70-те години.
В крайна сметка двата железопътни коридора - единият на Запад, другият на Изток, могат да се окажат печеливши и за Конго, и за Замбия.
Двигатели на растежа
Коридорът „Лобито“ обаче има амбицията да бъде нещо много повече от бърз изход за африканските метали към световните пазари.
Идеята е той сам по себе си да се превърне в двигател на икономическия растеж, създавайки земеделски, промишлени и технологични центрове по протежение на 1800-километровия маршрут.
Западните партньори инвестират не само в железопътни линии, пристанища и друга физическа инфраструктура. Те влагат средства и в това, което Европейският съюз определя като „мека свързаност“ - улесняване на търговията, техническо и професионално обучение и създаване на местни работни места.
Резултатите вече се виждат в Ангола. Там железопътната инфраструктура просто се модернизира, вместо да бъде изграждана от нулата, както се очаква да стане с планираното продължение на линията към Замбия през 2030 г. А модернизацията създава икономически възможности много по-бързо.
По пътя си към Лобито медта и кобалтът от Демократична република Конго вече са придружавани от земеделски продукти от Ангола, произведени в селскостопанския район на страната - провинция Уамбо.
Миналия ноември Ангола изнесе за първи път авокадо за Европа благодарение на финансирана от ЕС платформа за търговска логистика и инвестиционна програма на стойност 50 млн. евро за устойчиви селскостопански вериги.
Именно този цялостен подход към коридора „Лобито“ може да предложи изход от историческия капан на Африка, защото дори изграждането на преработващи предприятия не гарантира, че богатството ще достигне до местната икономика. Заводите могат да функционират като своеобразни изолирани експортни анклави - произвеждат за чуждите пазари, но ползата за местната икономика остава ограничена.
Производството на мед в Демократична република Конго вече до голяма степен е под формата на високочист рафиниран метал. Въпреки това страната изнася почти целия този метал за Китай, където той се превръща в готови промишлени изделия.
Ако Африка иска да получава по-голям дял от приходите от своите минерални богатства, този модел трябва да се промени.
Миньорите от миналото
Може би най-голямото предизвикателство пред африканските държави, които искат да превърнат минералните си богатства в устойчив икономически растеж, е какво ще се случи с хората, които традиционно работят в мините.
Предполага се, че около 10 милиона души в Африка са пряко заети в малки и занаятчийски мини, а още много хора разчитат на този добив, за да преживяват.
Африканците добиват полезни изкопаеми от хилядолетия, а малките колективни рудодобивни дейности са били обичайни през по-голямата част от това време - особено в селските райони, където възможностите за работа са ограничени.
Работата е опасна, но това не спира в нея да участват жени и деца. Смъртните случаи са чести, а последиците за околната среда могат да бъдат опустошителни.
Думата „занаятчийски“ създава впечатление за независима дейност. На практика обаче дребният добив често прилича повече на форма на зависим труд. Добитата от земята руда се продава на прекупвачи за малка част от реалната ѝ стойност.
В конфликтни райони, като източните провинции на Демократична република Конго и някои държави от Сахел (географски район в Африка, който представлява преходна зона между пустинята Сахара на север и по-влажните тропически райони на юг), дребният добив може да представлява откровен принудителен труд в мини, контролирани от въоръжени бунтовнически групировки.
Милиони африканци, които се занимават с традиционен добив, и днес са в правна сива зона заради закони, въведени още през колониалната епоха, които обявяват този вид местен добив за незаконен.
Резултатът е криминализиране на милиони хора, загуба на приходи за държавите и сериозна етична дилема за западните компании. Много от тях основателно се опасяват да купуват метал, който може да съдържа руда, добита в занаятчийски мини.
Правят се множество опити този сектор да бъде узаконен, като работещите в него бъдат включени в официалната минна индустрия. Най-амбициозната инициатива е в Конго - страна, която отдавна е подложена на критики заради т.нар. кървав кобалт.
Правителството в Киншаса вече неведнъж се е опитвало да намери начин да включи „незаконните“ миньори в официалния сектор, но без успех.
Сега обаче има надежда за по-добри резултати благодарение на новите квоти за износ на кобалт, разширените правомощия на държавния минен регулатор „Ентерприз Женерал дю Кобалт“ (Entreprise Generale du Cobalt) и новата схема, разработена съвместно с доставчика на миннодобивни материали и суровини „Юрейжън Рисорсиз Груп“ (Eurasian Resources Group - ERG). Тук обаче се крие и един парадокс.
Ако Западът иска кобалта на Конго, но не иска да разчита на китайски оператори, ще трябва да се обърне към сектора на дребния добив, но трябва да има гаранции, че добитият метал не е свързан с нарушения на човешките права.
В интерес на всички е миньорите, които добиват полезни изкопаеми по традиционния начин, да бъдат извадени от сивата зона и включени в официалната икономика.
За самата Африка това може да се окаже и най-важният инструмент за промяна на една болезнена историческа история - тази на експлоатацията, насилието и богатствата, които твърде често са напускали континента, без да променят живота на хората, които ги добиват.
Днес светът отново има нужда от африканските ресурси. Въпросът е дали този път Африка ще успее да получи и по-голямата част от ползите.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Марин Милков</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13852069/1000063610.jpeg" length="2450233" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203191-na-balgarskite-grazhdanski-i-voenni-letishta-v-momenta-nyama-razpolozheni-amerik</guid>
                <title>На българските граждански и военни летища в момента няма разположени американски или съюзнически самолети, които да участват във военни операции или конфликти, заяви транспортният министър</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203191-na-balgarskite-grazhdanski-i-voenni-letishta-v-momenta-nyama-razpolozheni-amerik</link>
                <pubDate>Sun, 13 Sep 2026 10:19:00 +0300</pubDate>
                <description>Министърът на транспорта Георги Пеев заяви в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ на БНТ, че на българските граждански и военни летища в момента няма разположени американски или съюзнически самолети, които да участват във военни операции или конфликти, включително спрямо Иран.
„Няма военни самолети - било то на Съединените американски щати, било на други съюзни държави, на граждански летища, включително и на военни в момента, които да участват в някакви военни операции. Нито в Иран, нито в който и да е друг конфликт“, коментира министърът.
Той посочи, че военните самолети, кацащи на граждански летища, изпълняват полети по общите авиационни правила и се ръководят от гражданските органи за контрол на въздушното движение. По думите му подобни кацания носят финансови приходи и често изпълняват хуманитарни и спасителни задачи и даде пример с българските самолети „Спартан“ за донорски ситуации.
Военните самолети в 90 процента най-вероятно от времето си изпълняват полети не за военни цели. Те се подчиняват на всички правила, на които се подчиняват гражданските самолети, изтъкна министърът. Гледайте на военните самолети като такива, които носят бизнес на държавата, допълни той и увери, че кацането на военни самолети на граждански летища не представлява никаква опасност.
По темата за сигурността на летищната инфраструктура министърът подчерта наличието на институционална координация. Той обаче посочи нуждата от технологично надграждане, като каза, че държавата трябва да инвестира в модерни антидрон системи с много по-широки възможности.
Пеев изтъкна, че летищата разполагат с разписани ясни процедури за реакция при навлизане на дронове в забранените за полети зони.
В отговор на въпрос за готовността на летище Бургас за „Евровизия“ министърът изрази увереност, че летището разполага с нужния капацитет и инфраструктура да поеме очаквания пътникопоток за събитието. По думите му летището може да поеме дори двойно по-голям трафик от очаквания за „Евровизия“, като се отчита фактът, че в предпандемични години през летните месеци е обслужвало повече полети от летище София. Пистата и системите за контрол на въздушното движение в момента се модернизират, каза още транспортният министър. Той съобщи, че се планира се работна среща с кмета на Бургас за осигуряване на цялостна транспортна логистика и координация, като посочи, че са водени разговори с транспортния министър на Турция за евентуална логистична помощ.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Екатерина Тотева</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13864960/c56e1e407ed74251bc813a9db3ccef74--0--9abe6adc5ff347e2a38d4c986573dacf.jpg" length="1444460" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203148-tramp-ochakva-sporazumenie-s-kanada-dosta-skoro-i-omalovazhi-veroyatnostta-sas</guid>
                <title>Тръмп очаква споразумение с Канада „доста скоро“ и омаловажи вероятността САЩ да напуснат северноамериканския търговски пакт</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203148-tramp-ochakva-sporazumenie-s-kanada-dosta-skoro-i-omalovazhi-veroyatnostta-sas</link>
                <pubDate>Sun, 13 Sep 2026 07:39:11 +0300</pubDate>
                <description>Президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази оптимизъм за уреждането на търговския спор с Канада и омаловажи вероятността Вашингтон да се оттегли от Споразумението за свободна търговия между САЩ, Мексико и Канада (USMCA), предаде Блумбърг.
На среща с ирландския премиер Михол Мартин в Дъблин в събота Тръмп беше попитан дали възнамерява да изведе САЩ от тристранното споразумение.
„Всичко върви чудесно. Ще имаме отлични отношения с Мексико. Всъщност имаме добри отношения и с Канада“, отговори той.
Тръмп заяви, че споразумение с Отава може да бъде постигнато „доста скоро“, но не уточни дали официалните търговски преговори са възобновени. Той настоя Канада да подобри отношението си към американските земеделски производители и да премахне митата върху продукцията им, които според него достигат 400 процента.
„Вероятно ще видите споразумение с Канада доста скоро“, добави президентът.
Търговският конфликт между двете страни се разрасна отвъд митата и застрашава трансграничните вериги за доставки, от които зависят ключови отрасли като автомобилостроенето, отбелязва Блумбърг.
Преговорите за по-широко търговско споразумение се провалиха в последния момент през август, след което Тръмп наложи 50-процентни мита върху канадски стоки на стойност милиарди долари.
На 8 септември канадският премиер Марк Карни отговори с мита върху редица американски потребителски стоки и увеличи ставките за много стоманени продукти от САЩ от 25 на 50 процента. Тръмп на свой ред обяви допълнителни мерки, включително забрани за определени канадски продукти и разширяване на обхвата на митата.
Карни обаче впоследствие даде знак, че нов кръг от ответни мерки е малко вероятен. По думите му последните американски ограничения ще имат като цяло „скромно“ въздействие. В четвъртък той потвърди, че наскоро е разговарял с Тръмп по геополитически въпроси, без да уточни дали двамата са обсъждали и търговията.
Изявленията на двамата лидери подхранват надеждите за намаляване на напрежението и намиране на изход от икономическия спор, прераснал в по-широка конфронтация, посочва Блумбърг.
Тръмп многократно е заявявал, че Канада трябва да стане 51-вият американски щат, и е наричал нейния премиер „губернатор“. Тези коментари засилиха настроенията срещу американския президент в Канада и позволиха на Карни да се представи като защитник на националния суверенитет.
Влошаването на отношенията породи опасения, че Тръмп може да заплаши с оттегляне от USMCA - ход, който би променил съществено правилата за търговия в Северна Америка. Всяка от трите държави може да напусне споразумението с шестмесечно предизвестие, макар според Блумбърг формулировката му да оставя неясноти около процедурата.
Спорът с Канада има особено значение за Тръмп преди междинните избори през ноември, на които Републиканската партия ще се опита да запази контрола си над Конгреса. Според агенцията подкрепата за президента е на рекордно ниски равнища на фона на недоволството от икономическата му политика и войната с Иран.
Взаимното налагане на мита създава риск от допълнително поскъпване на стоките – основно притеснение за избирателите. Това може да навреди на републиканците в ключови гранични щати като Мичиган, където предстои решаваща надпревара за място в Сената.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13858629/econ-ceni-hrani-stoki-07-11.jpg" length="1446581" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1202541-s-po-nad-10-na-sto-poevtinyavat-plodovete-na-edno-u-nas-prez-sedmitsata-pokazva</guid>
                <title>С по над 10 на сто поевтиняват плодовете на едно у нас през седмицата, показват данните на ДКСБТ</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1202541-s-po-nad-10-na-sto-poevtinyavat-plodovete-na-edno-u-nas-prez-sedmitsata-pokazva</link>
                <pubDate>Sun, 13 Sep 2026 07:00:00 +0300</pubDate>
                <description>С по над 10 на сто поевтиняват плодовете на борсите у нас през седмицата. Спад се наблюдава и в цените на повечето зеленчуци, както и при някои от основните хранителни стоки, показват данните от седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, продължава да се движи надолу и тази седмица като се понижава с 1,23 на сто до 2,256 пункта спрямо 2,284 пункта седмица по-рано. Базовото равнище на индекса (1,000 пункта) е от 2005 година.
При плодовете, пролселявани от комисията, най-много поевтиняват кайсиите, които са с 15,25 на сто надолу до 1,00 евро за килограм. Прасковите се търгуват с 11,81 на сто по-малко до 1,06 евро за килограм. Цената на ябълките спада с 12,67 на сто до 1,02 евро за килограм, а на лимоните - с 12,73 на сто до 1,70 евро за килограм.
При зеленчуците през седмицата най-значително поевтиняват морковите - с 21,39 на сто до 0,61 евро за килограм, следвани от зелените чушки - с 15,11 на сто до 0,91 евро за килограм. Цената на червените чушки е надолу с 13,65 на сто до 1,05 евро за килограм. Картофите се предлагат с 13,68 на сто по-малко по 0,53 евро за килограм.
Зелената салата също е по-евтина  - с 12,92 на сто до 0,62 евро за килограм, както и зелето - с 5,45 на сто до 0,52 евро за килограм, и тиквичките - с 1,68 на сто до 0,82 евро за килограм. Краставиците също се предлагат на по-ниска цена - с 1,85 на сто до 1,17 евро за килограм. През седмицата поскъпват единствено доматите - с 12,46 на сто до 1,30 евро за килограм, и зрелият лук кромид - с 0,34 на сто до 0,59 евро за килограм.
Спад се отчита в цената на кравето сирене - с 0,69  на сто до 6,08 евро за килограм, докато на кашкавала тип „Витоша“ тя е нагоре - с 2,36 на сто до 9,37 евро за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е по-скъпо с 1,60 на сто до 0,76 евро за кофичка от 400 гр., а прясното мляко е по-евтино с 3,78 на сто до 1,17 евро за литър. Кравето масло (пакетче от 125 грама) се търгува по 1,44 евро за брой, което е спад в цената от 5,64 на сто. Замразеното пилешко месо поскъпва с 0,28 на сто до 3,64 евро за килограм. Яйцата (размер М) са надолу  с 3,06 на сто до 0,19 евро за брой на едро.
Цената на ориза е с 1,11 на сто надолу до 1,61 евро за килограм, на зрелия фасул - с 3,09 на сто до 2,07 евро за килограм, на брашното тип 500 - с 8,05 на сто до 0,64 евро за килограм, на захарта - с 2 на сто до 0,88 евро за килограм, на олиото - с 0,23 на сто до 1,73 евро за литър. Лещата поскъпва с 2,40 на сто до 2,05 евро за килограм.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Анелия Цветкова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13792471/25bba0311d4740c48220f8bd0d32e5d8--0--104b4ef9e7ee4d17bdf40a4cffecbcf9.jpg" length="8226612" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203150-amodey-altman-i-mask-prizovaha-za-zabavyane-na-razrabotvaneto-na-nay-moshtnite-</guid>
                <title>Амодей, Алтман и Мъск призоваха за забавяне на разработването на най-мощните модели с изкуствен интелект</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203150-amodey-altman-i-mask-prizovaha-za-zabavyane-na-razrabotvaneto-na-nay-moshtnite-</link>
                <pubDate>Sun, 13 Sep 2026 06:34:00 +0300</pubDate>
                <description>Ръководителите на водещи компании за изкуствен интелект Дарио Амодей, Сам Алтман и Илон Мъск подкрепиха призиви за забавяне на разработването на най-напредналите модели заради нарастващите рискове, свързани с технологията, предаде Блумбърг.
Главният изпълнителен директор на „Антропик“ (Anthropic) Дарио Амодей заяви в обширна публикация в блога си в събота, че компанията ще въведе допълнителни мерки за безопасност, включително независими оценки. Той призова и останалите компании в сектора да подкрепят по-широко забавяне на темпото на развитие.
Ръководителят на „ОупънЕйАй“ (OpenAI) Сам Алтман бързо се ангажира да възприеме предложението за „независими оценители с достъп, подобен на този на служителите“. Илон Мъск, който оглавява „ЕксЕйАй“ (xAI), написа: „Дарио е прав“.
Макар тримата от години да предупреждават за рисковете от изкуствения интелект, координирано забавяне на разработките почти няма прецедент в сектора, отбелязва Блумбърг. Досега компаниите пускаха последователно нови продукти в стремежа си да привличат потребители, да увеличават пазарния си дял и приходите.
Обществените опасения се засилиха след масово отразената тази седмица оставка на изследовател от „Антропик“, който обвини компанията в безотговорно поведение и предупреди за рискове за съществуването на човечеството. Случаят е поредният от серия предупреждения от представители на сектора, че бързото развитие на технологията създава нарастващи заплахи за националната сигурност и световната икономика.
Същевременно в САЩ се засилва недоволството срещу натоварването на местните ресурси от новите центрове за данни. Опасенията за повишаване на сметките за електроенергия и загуба на работни места превърнаха изкуствения интелект във важна тема преди междинните избори през ноември, посочва агенцията.
Засега не е ясно докъде ще стигнат компаниите при въвеждането на ограничения и проверки за безопасност на фона на острата конкуренция помежду им и с китайските разработчици.
Демис Хасабис, главен учен в „Алфабет“ (Alphabet) и съосновател на „Гугъл ДийпМайнд“ (Google DeepMind), заяви в социалната мрежа „Екс“ (X), че предложената от Амодей посока е правилна, но подробностите трябва да бъдат доработени.
Остават въпроси и дали антимонополните органи биха допуснали координирано регулиране на темпото на разработките, както и как инвеститорите, очакващи висока рентабилност и печалби, биха реагирали на подобно забавяне.
Амодей посочи две основни причини за по-предпазливия си подход: способността на изкуствения интелект да се самоусъвършенства и неотдавнашен инцидент, свързан с „Оупън Ей Ай“ и „Хъгинг Фейс“ (Hugging Face), при който група агенти с ИИ са действали съвместно, за да проникнат в чужд уебсайт.
„Трябва да забавим темпото, с което подобряваме възможностите на моделите с ИИ“, написа той. „Напредъкът все пак ще изглежда бърз и трябва да използваме разумно спечеленото време“.
Той подчерта още, че забавянето трябва да отчита конкурентната среда. По думите му то не означава прекратяване на обучението на моделите или на техническия напредък, а осигуряване на достатъчно време компаниите да съгласуват поведението на системите с човешките интереси, да гарантират безопасността им и да подложат резултатите на независима проверка.
През годините на бърз растеж на сектора ръководителите на водещите лаборатории многократно предупреждаваха за потенциални рискове за съществуването на човечеството. Тези предупреждения понякога бяха посрещани със скептицизъм и определяни като опити да се рекламират възможностите на продуктите и разработчиците им да се представят като най-надеждните пазители на технологията. Самият Амодей по-рано оцени на 25 процента вероятността нещата да се развият „наистина, наистина зле“.
„Антропик“ отдавна се представя като компания, която поставя акцент върху отговорното и безопасно разработване на изкуствен интелект, за да ограничи опасностите и да увеличи ползите за обществото. По-рано тази година тя предприе действия за ограничаване на пускането на модела си „Митос“, след като установи, че той създава специфични заплахи за киберсигурността. Компанията призова и за създаване на механизъм за колективно вземане на решения кога развитието на технологията да бъде забавяно.
Същевременно „Антропик“ продължава да се конкурира ожесточено с „ОупънЕйАй“ в разработването на все по-сложни модели, способни да автоматизират по-трудни и икономически значими задачи за бизнес клиентите.
Двете компании са подали поверително документи за първично публично предлагане на акции, като се очаква „Антропик“ да дебютира на борсата още тази година, посочва Блумбърг.
Алтман обаче заяви в интервю за списание „Форчън“, публикувано в събота, че тази година би била неподходящ момент за излизане на „ОупънЕйАй“ на борсата и че това няма да стане преди 2027 г.
„Смятам, че е неприемливо да поемаме риск от около 10 процента до края на десетилетието всички да загинем“, добави той.

Dario is right https://t.co/EwKgqQGaUo
— Elon Musk (@elonmusk) September 12, 2026</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/1781316/120ff6e5b00f40f3ac3c7fb52f07e7e5--0--48dd5ecc0317469097ad18c6aa6a52b9.jpg" length="5043865" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1203147-razshireniyat-zakon-za-shpionazha-v-yuzhna-koreya-vliza-v-sila-ot-dnes-na-fona-n</guid>
                <title>Разширеният закон за шпионажа в Южна Корея влиза в сила от днес на фона на усилия за защита на ключови технологии</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1203147-razshireniyat-zakon-za-shpionazha-v-yuzhna-koreya-vliza-v-sila-ot-dnes-na-fona-n</link>
                <pubDate>Sun, 13 Sep 2026 06:20:00 +0300</pubDate>
                <description>В Южна Корея днес влизат в сила законови промени, които разширяват обхвата на престъпленията, свързани с шпионаж, и включват действия в полза на всички чужди държави, а не само на Северна Корея, предаде Ройтерс. Мярката е част от усилията на Сеул да защити ключови технологии на фона на засилващата се конкуренция в производството на полупроводници и други стратегически отрасли.
Националното събрание прие измененията в Наказателния кодекс на 26 февруари след години на критики, че съществуващите разпоредби не позволяват адекватно наказване на технологичния и промишления шпионаж в полза на други държави освен Северна Корея.
Поправката въвежда нов състав на престъпление за шпионаж в полза на чужда държава или приравнена на нея организация, за който се предвиждат най-малко три години лишаване от свобода. Досегашните разпоредби за шпионаж в полза на „вражеска държава“ остават в сила.
По предишната уредба обвиненията в шпионаж обикновено се отнасяха само до действия в полза на Северна Корея. Това принуждаваше прокуратурата да прилага други закони за защита на промишлените технологии или търговските тайни в много от случаите, свързани с чужди правителства или компании.
Националната разузнавателна служба приветства приемането на поправката, като заяви, че тя ще засили възможностите за предотвратяване на изтичането на стратегически технологии в областта на полупроводниците, дисплеите, батериите и изкуствения интелект.
Според експерти по право и сигурност промяната запълва дългогодишна законодателна празнина, която често е водела до по-леки наказания при изтичане на съвременни промишлени технологии. Поддръжниците ѝ смятат, че тя ще има по-силен възпиращ ефект срещу промишления шпионаж.
Поправката беше обнародвана на 12 март и влиза в сила след шестмесечен преходен период.
Промяната следва нашумели случаи на изтичане на технологии. Сред тях е повдигнатото миналата година обвинение срещу петима бивши служители на „Самсунг електроникс“ (Samsung Electronics) за прехвърляне на ключова технология за чипове с динамична памет с произволен достъп (DRAM) на китайския производител на памети Си Екс Ем Ти (CXMT). Тогава двете компании не коментираха случая.
Попитана дали законът, който не посочва конкретна държава, може да бъде разглеждан като насочен срещу Пекин, говорителката на китайското външно министерство Мао Нин заяви в петък, че Китай изисква от своите предприятия да осъществяват международно сътрудничество в съответствие с международните правила и законите.
Тя добави, че всички държави трябва да защитават нормалната инвестиционна и стопанска дейност на предприятията и да осигуряват справедлива и недискриминационна бизнес среда.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13801079/0adca0e0a21a4a86bb3ea34999fa23b9--0--b9d9efd9a3ba41b3b64093c6cfa84ab7.jpg" length="4833057" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1203140-kitay-e-predupredil-sasht-che-shte-otmeni-sreshtata-tramp-si-pri-novi-orazheyni</guid>
                <title>Китай е предупредил САЩ, че ще отмени срещата Тръмп–Си при нови оръжейни продажби на Тайван</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1203140-kitay-e-predupredil-sasht-che-shte-otmeni-sreshtata-tramp-si-pri-novi-orazheyni</link>
                <pubDate>Sun, 13 Sep 2026 03:05:00 +0300</pubDate>
                <description>Китай е уведомил САЩ, че ще отмени планираната за по-късно този месец среща между президентите Си Цзинпин и Доналд Тръмп, ако дотогава Вашингтон одобри нови продажби на оръжие на Тайван, съобщи Киодо, като се позова на няколко източника, запознати с двустранните отношения.
Тръмп придава голямо значение на срещата със Си, като очевидно се стреми да демонстрира дипломатически успехи преди междинните избори за Конгрес през ноември, отбелязва агенцията.
В хода на подготовката за посещението на китайския президент Пекин отново е подчертал, че въпросът за Тайван е „червена линия“ в отношенията с Вашингтон, посочват източниците.
Китай смята самоуправляващия се демократичен остров за част от своята територия и не изключва употребата на сила, за да установи контрол над него.
На срещата си с Тръмп в Пекин в средата на май Си заяви, че Тайван е „най-важният въпрос“ в двустранните отношения, и предупреди за риск от конфликт при неправилен подход към него.
По това време Тръмп каза в телевизионно интервю, че продажбите на оръжие на Тайван могат да бъдат „много добър коз в преговорите“ с Китай. Изявлението породи съмнения за дългосрочните ангажименти на Вашингтон към сигурността на съюзниците му в Азия, посочва Киодо.
Засилената китайска военна активност в Тайванския проток и около него поражда опасения от евентуално нахлуване и по-широк регионален конфликт, който би могъл да въвлече САЩ и техните съюзници.
Вашингтон доставя оръжие на Тайван, за да подпомага способността му за самоотбрана, съгласно Закона за отношенията с Тайван. Законът е приет, след като през 1979 г. САЩ прекъсват дипломатическите си отношения с Тайпе и установяват такива с Пекин.
През декември миналата година администрацията на Тръмп обяви пакет от оръжейни продажби на Тайван на стойност 11 млрд. долара – най-големия досега, което предизвика остра реакция от Китай.
Тръмп заяви, че ще посрещне Си и съпругата му в Белия дом на 24 септември и ще даде държавна вечеря в тяхна чест. Китайското правителство все още не е обявило официално посещението.
Сред основните теми на срещата може да бъде и войната на САЩ срещу Иран, чийто ключов икономически партньор е Китай. Конфликтът, започнат от САЩ и Израел в края на февруари, продължава без изгледи за скорошен край, а американската администрация оказва натиск върху Пекин да прекрати търговските си отношения с Техеран.
„Китай демонстрира готовност за сътрудничество и не възпрепятства диалога със Съединените щати“, заяви един от източниците.
Американските министерства на финансите и на търговията ръководят преговорите с Пекин. Очаква се двамата президенти да обсъдят ключови икономически въпроси, включително подготвяно споразумение за намаляване на митата върху стоки на стойност по 30 млрд. долара от всяка страна.
Според източниците сред водещите теми вероятно ще бъде и създаването на рамка за диалог по безопасността на изкуствения интелект.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13863509/1757a9a22a9f407f96362b4b1079b8fb--0--d4646917fd704f1e947c022957f9010e.jpg" length="5337441" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203139-domat-v-koyto-donald-tramp-e-prekaral-rannoto-si-detstvo-e-prodaden-za-blizo-2</guid>
                <title>Домът, в който Доналд Тръмп е прекарал ранното си детство, е продаден за близо 2 млн. долара</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203139-domat-v-koyto-donald-tramp-e-prekaral-rannoto-si-detstvo-e-prodaden-za-blizo-2</link>
                <pubDate>Sun, 13 Sep 2026 02:38:00 +0300</pubDate>
                <description>Къщата в Ню Йорк, в която президентът на САЩ Доналд Тръмп е прекарал ранното си детство, е продадена за 1,93 млн. долара след основен ремонт, превърнал занемарения имот в модерно жилище, предаде Асошиейтед прес.
Тръмп е живял до четиригодишна възраст в къщата в тюдорски стил в квартал „Джамайка Естейтс“ в Куинс. Тя е построена през 1940 г. от баща му, строителния предприемач Фред Тръмп. Семейството отдавна не притежава имота.
Продажната цена е публикувана в петък на сайтове за недвижими имоти. Купувачът, чиято самоличност не е разкрита, е сключил договор през юли.
Продавачът, предприемачът Томи Лин, е купил къщата с пет спални и три бани миналата година за 835 000 долара, след като тя е стояла необитаема и занемарена в продължение на години.
Лин е вложил още 500 000 долара в осеммесечен основен ремонт на интериора, съобщи в. „Ню Йорк пост“. Обновеното жилище разполага с кухня с професионално оборудване, дървени подове, подредени във формата на рибена кост, и бани в спа стил.
Според платформата за недвижими имоти „Зилоу“ (Zillow) къщата е сменяла собствениците си няколко пъти през последните години. Няколко месеца след встъпването на Тръмп в първия му президентски мандат през 2017 г. тя е продадена за 2,14 млн. долара.
Тогава купувач е дружеството „Тръмп Бърт Хоум“ (Trump Birth Home LLC). За кратко имотът е предлаган под наем чрез платформата „Еърбиенби“ (Airbnb). В него е имало картонни фигури на Тръмп в естествен ръст, екземпляри от книгата му „Изкуството на сделката“ и поставена в рамка корица на списание „Пийпъл“ с неговия образ.
През 2019 г. къщата отново е обявена за продажба с искана цена от 2,9 млн. долара, но остава непродадена до покупката ѝ от Лин.
Междувременно имотът запустява. Спукана тръба причинява щети от вода и появата на мухъл, а в къщата се заселват безстопанствени котки, съобщава „Ню Йорк пост“.
Осемдесетгодишният Тръмп натрупва богатството си в бизнеса с недвижими имоти, преди да започне политическа кариера. Той построява небостъргача „Тръмп тауър“ в Манхатън, където живее в продължение на десетилетия.
Като президент Тръмп ръководи преустройство и на Белия дом, включващо изграждането на огромна бална зала и декорирането на Овалния кабинет с позлатени елементи, характерни за неговите имоти, отбелязва АП.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13336386/ea4c191e4259415bb315c21634972082--0--8376b83ff850430ba5602805c7145f44.jpg" length="3275758" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203136--oupaneyay-nyama-da-izleze-na-borsata-tazi-godina-zayavi-sam-altman</guid>
                <title>„ОупънЕйАй“ няма да излезе на борсата тази година, заяви Сам Алтман</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203136--oupaneyay-nyama-da-izleze-na-borsata-tazi-godina-zayavi-sam-altman</link>
                <pubDate>Sun, 13 Sep 2026 00:50:00 +0300</pubDate>
                <description>Първичното публично предлагане на акции на „ОупънЕйАй“ (OpenAI) няма да се състои тази година, заяви главният изпълнителен директор на разработчика на „ЧатДжиПиТи“ (ChatGPT) Сам Алтман в интервю за списание „Форчън“, цитирано от Ройтерс.
„Би било неразумно да излезем на борсата точно сега“, каза Алтман, като се позова на дебата за рисковете, свързани с усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.
Попитан дали допуска отлагане и за следващата година, той отговори: „Бих казал, че не през 2026 г.“. По думите му остава много работа по изпълнението на изискванията за безопасност и изясняването на възможностите за сътрудничество между сектора и правителствата.
Още през юни в. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че „ОупънЕйАй“ обмисля да отложи за 2027 г. евентуално първично публично предлагане, при което компанията би могла да бъде оценена на един трилион долара.
В интервюто Алтман намекна също, че водещите компании за изкуствен интелект може да са близо до споразумение за забавяне на разработките и съвместна работа за предотвратяване на рисковете.
По-рано през уикенда ръководителят на конкурентната компания „Антропик“ (Anthropic) Дарио Амодей призова за по-предпазлив подход и забавяне на темпото, с което се подобряват възможностите на моделите с изкуствен интелект. Алтман подкрепи позицията му в социалната мрежа „Екс“ (X) и посочи, че въпросът е сред основните теми в „ОупънЕйАй“ през последните седмици.
Опасенията за безопасността обаче засега не са забавили плановете на „Антропик“ за излизане на борсата. Според запознати източници компанията възнамерява да започне представянето на публичното си предлагане пред инвеститори най-рано в средата на октомври и да приключи процедурата преди изборите за Конгрес на САЩ през ноември.
„ЧатДжиПиТи“ даде тласък на сегашния интерес към изкуствения интелект преди няколко години. Очаква се евентуалното излизане на „ОупънЕйАй“ на борсата да привлече десетки милиарди долари и да осигури висока пазарна оценка на компанията.
През последните седмици опасенията за рисковете от изкуствения интелект се засилиха, предизвикани основно от случаи на хакерски атаки, извършени от автономно действащи системи с ИИ по време на изпитания.
Дебатът беше подхранен и от оставката на изследователя от „Антропик“ Джейкъб Коксън. Той предупреди, че големите разработчици на изкуствен интелект действат безотговорно и „си играят с живота ни“.
Неговият колега Еван Хубингер, който работи по съгласуването на поведението на системите с ИИ с човешките интереси, впоследствие подкрепи опасенията му. В публикация в „Екс“ Хубингер заяви, че според личната му оценка рискът изкуственият интелект да унищожи човечеството през следващото десетилетие надхвърля 10 процента.
В САЩ се засилва и обществената съпротива срещу изграждането на огромни центрове за данни, на които компании като „ОупънЕйАй“ разчитат за разширяване на дейността си.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/11500723/9ab220fa93ea43c99cffb6b13198769c--0--09d223ce19e043d9b7ef4ec664195f6d.jpg" length="2161850" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203129-kiev-se-podgotvya-za-vazobnovyavane-na-tristrannite-pregovori-prez-oktomvri-zay</guid>
                <title>Киев се подготвя за възобновяване на тристранните преговори през октомври, заяви Кирилo Буданов</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203129-kiev-se-podgotvya-za-vazobnovyavane-na-tristrannite-pregovori-prez-oktomvri-zay</link>
                <pubDate>Sat, 12 Sep 2026 23:08:00 +0300</pubDate>
                <description>Киев се подготвя за евентуално възобновяване през октомври на тристранните преговори с Русия и САЩ за прекратяване на войната, заяви ръководителят на канцеларията на украинския президент Володимир Зеленски Кирилo Буданов, цитиран от Ройтерс.
„Подготвяме се. През октомври“, каза Буданов пред журналисти в кулоарите на конференция в Киев, цитиран от украински медии.
Изявлението му е дадено няколко дни след посещенията на американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър в Москва и Киев. Това бе първата им визита в руската столица от февруари и първото им посещение в украинската столица.
Последната тристранна среща се състоя през февруари в Женева. Дипломатическите усилия под ръководството на САЩ бяха в застой, докато Вашингтон насочваше вниманието си към конфликта с Иран, отбелязва Ройтерс.
След посещенията Уиткоф заяви, че двете столици приветстват новия импулс за продължаване на преговорите.
Зеленски каза, че американските пратеници са представили „много добри и ценни идеи“. Той предложи домакин на нова тристранна среща да бъде Турция, Обединените арабски емирства, Швейцария или друга държава.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Москва не изключва възобновяване на мирните преговори, но е твърде рано да се посочат дата и място за провеждането им.
Между Киев и Москва остават сериозни разногласия за условията за прекратяване на войната, която продължава повече от четири години и половина. Сред основните спорни въпроси е съдбата на частите от Донбас, които остават под украински контрол. Русия претендира за тези територии, но не е успяла да ги превземе въпреки продължилите с години ожесточени сражения, посочва Ройтерс.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13852205/1000063621.jpeg" length="3057769" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203093-tsenite-na-hranite-v-magazinite-ne-se-ochakva-da-rastat-neobosnovano-pone-do-avg</guid>
                <title>Цените на храните в магазините не се очаква да растат необосновано поне до август 2027 г., докогато действа законовата забрана, заяви министърът на земеделието</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203093-tsenite-na-hranite-v-magazinite-ne-se-ochakva-da-rastat-neobosnovano-pone-do-avg</link>
                <pubDate>Sat, 12 Sep 2026 20:13:26 +0300</pubDate>
                <description>Цените на храните в магазините не се очаква да растат необосновано поне до август 2027 г., докогато действа законовата забрана, заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски в предаването „Говори сега“ на БНТ.
Когато реши някой да повиши цените, той трябва да се обоснове защо ги е повишил, заяви министърът. Той напомни, че се осигурява държавна помощ за земеделците заради кризата с петрола. Извадихме и сега ще дадем 170 милиона евро държавна помощ на земеделските производители, за да компенсираме разликата в цената на горивата между 2025 г. и 2026 г. заради проблема в блокажа на Ормузкия проток, посочи той.
В отговор на въпрос за цената на хляба министър Абровски посочи, че въпреки добрата зърнена реколта, зърното остава борсова стока със световно ценообразуване, но добави, че &quot;България е благословена да може да произвежда, и да произвежда качествено и прекрасна храна&quot;.
По думите на министъра неконтролируемото покачване на цените е започнало още в началото на 2024 г. на фона на дебатите за приемане на еврото, след което е ескалирало в средата на 2025 г. Според Абровски предишното редовно управление не е въвело навременни защитни механизми срещу необосновано вдигане на цените, като мярката е била забавена до ноември 2025 г.
Министърът каза, че силното поскъпване, което гражданите усещат, идва основно от сектора ресторантьорството. Цените на храните като цени на храните не са се повишили. Даже за миналия месец, за август, имахме и леко понижаване, отбеляза Абровски.
Министърът се спря и на темата с безопасността на храните и проверките на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), както изтъкна затягането на режима по отношение на вноса на слънчоглед. В момента, в който дойде, ако дойде, една малка семчица от Аржентина или откъдето и да било, (БАБХ) е на място, тя ще я запечата, ще я проследи, ще запечата силозите“, увери земеделският министър.
В отговор на въпрос за инициативата „Кошница с грижа“ министърът напомни, че това е доброволна съвместна програма между държавата и 14 търговски вериги за срок от минимум 6 месеца. По думите му продуктите в инициативата покриват предимно диапазона от 5 до 10 евро и отчитат ръст в потреблението за някои от продуктите до 65 на сто.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Екатерина Тотева</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13861992/a60b8474a0954b30add0f67c68ca5abd--0--b91c809dbe5e458da3cf0ac2faf7d343.jpg" length="3065774" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1203055-narendra-modi-i-si-tszinpin-privetstvaha-stabilniya-napredak-v-otnosheniyata-mez</guid>
                <title>Нарендра Моди и Си Цзинпин приветстваха стабилния напредък в отношенията между Индия и Китай</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1203055-narendra-modi-i-si-tszinpin-privetstvaha-stabilniya-napredak-v-otnosheniyata-mez</link>
                <pubDate>Sat, 12 Sep 2026 18:21:24 +0300</pubDate>
                <description>Индийският премиер Нарендра Моди днес разговаря с китайския президент Си Цзинпин в кулоарите на срещата на върха на БРИКС в Делхи, като двамата лидери приветстваха стабилния напредък в двустранните отношения след последната им среща в Тиендзин през август 2025 г., предаде индийската национална новинарска агенция ПТИ, като се позова на изявление на индийското външно министерство. 
Това е първата визита на Си в Индия от 2019 г. насам. Отношенията между двете страни се влошиха през 2020 г., когато на китайско-индийската граница избухнаха кръвопролитни военни сблъсъци. Отношенията между Делхи и Пекин обаче се затоплиха, откакто през септември 2025 г. Моди посети Китай за срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).
Моди и Си днес се съгласиха с необходимостта от дългосрочна стратегическа перспектива в двустранните отношения. Различията не трябва да се превръщат в спорове, отбелязаха двамата лидери. Индийският премиер подчерта, че Делхи и Пекин трябва да се ръководят от трите принципа на взаимност – взаимно уважение, взаимна чувствителност и взаимен интерес.
Индийският премиер подчерта, че мирът и спокойствието в граничните райони остават важна основа за по-нататъшното развитие на двустранните отношения. Моди постави акцент върху необходимостта двете страни да спазват съществуващите споразумения и договорености по въпросите, свързани с границата. Двамата лидери заявиха, че са ангажирани със справедливото, разумно и взаимно приемливо разрешаване на граничния въпрос, изхождайки от политическата перспектива на цялостните им двустранни отношения и дългосрочните интереси на двата народа.
Освен това Моди и Си отбелязаха и напредъка в засилването на контактите между гражданите на Индия и Китай и подчертаха необходимостта от по-нататъшно насърчаване на културния обмен, бизнес връзките и по-голямата мобилност между двете страни. 
Индийският премиер и китайският президент също така се спряха на въпроса за икономическите и търговските отношения и изтъкнаха необходимостта от намирането на решения на въпроси като структурния търговски дисбаланс и проблемите с веригата за доставки и улесняването на значителен и предвидим достъп до пазара.
Двамата лидери се съгласиха, че Индия и Китай трябва да продължат да търсят допирни точки по регионалните и глобалните въпроси и да работят заедно за справяне с предизвикателствата.
Моди високо оцени оказаната от Китай подкрепа за председателството на Индия на БРИКС и неговия принос за успеха на тазгодишната среща на върха. 
По-рано днес Си направи обръщение към участниците в срещата върха на БРИКС, като подчерта, че Китай ще работи със страните членки на блока за постигането на мир и спокойствие в Близкия изток и региона на Персийския залив, добавя ПТИ.
Китайският лидер определи БРИКС като най-влиятелната платформа в света за сътрудничество между развиващите се пазари и развиващите се страни и призова групата да изиграе „полагащата ѝ се роля“ за постигането на мир в Близкия изток.
Си посочи, че войната в Близкия изток е довела до сериозни загуби за хората в региона и че конфликтът противоречи на общите интереси на международната общност.
Си призова страните от БРИКС да задълбочат взаимното разбирателство чрез комуникация и диалог, да управляват правилно различията помежду си и да гарантират, че сътрудничеството в рамките наблока ще продължи да се развива стабилно.
 </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Николай Велев</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/12182981/1e82b5de757e411abcdb85a499d8170a--1--92a2005b956844e38803e2b27d823638.jpg" length="9300995" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203043-razvitieto-na-nay-moshtnite-modeli-s-izkustven-intelekt-tryabva-da-se-zabavi-za</guid>
                <title>Развитието на най-мощните модели с изкуствен интелект трябва да се забави, заяви главният изпълнителен директор на &quot;Антропик&quot; Дарио Амодей</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203043-razvitieto-na-nay-moshtnite-modeli-s-izkustven-intelekt-tryabva-da-se-zabavi-za</link>
                <pubDate>Sat, 12 Sep 2026 17:56:00 +0300</pubDate>
                <description>Главният изпълнителен директор на „Антропик“ (Anthropic) Дарио Амодей призова водещите компании в сектора на изкуствения интелект съзнателно да забавят темпа, с който разширяват възможностите на своите модели, за да остане повече време за овладяване на свързаните с тях рискове.
В публикация в личния си сайт, озаглавена „We Must Pace the Frontier“ - „Трябва да контролираме темпа на развитие на най-мощните модели с изкуствен интелект“, Амодей предлага план от три стъпки за по-умерено развитие на най-мощните системи. „Трябва да забавим темпа, с който подобряваме възможностите на моделите с изкуствен интелект. Напредъкът все пак ще изглежда бърз и трябва разумно да използваме времето, което печелим“, пише той.
Амодей подчертава, че призивът му не означава прекратяване на обучението на нови модели или спиране на технологичния напредък. По думите му целта е компаниите да отделят достатъчно време за съгласуване на поведението на системите с човешките намерения, за изграждане на надеждни защитни механизми и за независима проверка на тези мерки.
Ръководителят на „Антропик“ посочва две основни причини за предложението. Според неговата публикация от началото на лятото способността на изкуствения интелект да подпомага създаването на следващото поколение модели е ускорила значително развитието на технологията. Той предупреждава, че подобно самоускоряващо се усъвършенстване може да изпревари възможностите на разработчиците да разбират и контролират системите.
Като втори повод за безпокойство Амодей посочва описан от него инцидент с група ИИ агенти, които при изпитване извършили действия извън поставената им задача. Макар никой да не е пострадал и икономическите щети да са били минимални, той смята, че сходно поведение при по-мощни системи би могло да има много по-тежки последици. Амодей допълва, че по-слабо изразени проблеми са възниквали и в други компании, включително в „Антропик“.
Първата стъпка от предложения от Амодей план е всяка компания, която разработва водещи модели, да осигури постоянен достъп на независим екип от външни оценители. Те трябва да могат да проверяват спазването на правилата за безопасност, да съобщават за инциденти и да оценяват не само завършените модели, но и процесите и системите за тяхното обучение.
„Антропик“ се ангажира да приложи тази мярка самостоятелно и възнамерява да предостави на външните проверяващи достъп, сходен с този на служителите, които извършват вътрешни оценки на риска. Според Амодей независимите екипи трябва да имат право да публикуват основните си заключения за установените рискове, инцидентите и достъпа, който са получили, без компанията да упражнява редакционен контрол върху констатациите им.
Втората стъпка предвижда компаниите, разработващи водещи системи в демократичните държави, да координират общи стандарти за безопасност и ограничения върху неконтролираното ускоряване на технологичния напредък. Амодей признава, че някои форми на сътрудничество могат да срещнат пречки заради правилата за защита на конкуренцията и затова ще изискват съдействие от правителствата.
Третата стъпка е международна координация, при която САЩ и други демократични държави да търсят договорености и с авторитарни страни. Амодей определя тази задача като най-трудната част от плана и предупреждава, че всяко споразумение трябва да разполага с надежден начин за проверка на изпълнението му.
Като възможни равнища на международно сътрудничество той посочва забрана на ясно опасни приложения на изкуствения интелект, общи изпитвания на моделите преди пускането им, ограничаване на скоростта на самоускоряващото се усъвършенстване и – като най-трудно постижим вариант – по-широко забавяне или временно преустановяване на развитието. Последната възможност според него едва ли може да бъде осъществена в близко бъдеще заради трудностите при проверката и риска някоя страна да не спазва ограниченията.
Спечеленото време трябва да се използва за подобряване на практическата надеждност на системите, за по-добро разбиране на начина, по който те вземат решения, и за разширяване на изпитванията им, пише Амодей. По оценката му дори една или две допълнителни години преди моделите да достигнат критично равнище на възможности биха могли значително да намалят риска от сериозни проблеми, ако времето бъде използвано за работа по безопасността.
Амодей същевременно продължава да вижда големи потенциални ползи от технологията, включително за медицината и икономиката. „Ползите ще бъдат постигнати само ако изградим технологията по правилния начин“, заключава той и добавя, че напредъкът може да остане сравнително бърз, но трябва да протича с необичайно висока степен на предпазливост.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Спас Стамболски</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/3913797/1cf018a41885412daecae1b20de37480--0--ce040fce417a4b8eaf0e7dd6132e03fb.jpg" length="7743825" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1203036-hilyadi-hora-izlyazoha-na-klimatichen-protest-v-amsterdam</guid>
                <title>Хиляди хора излязоха на климатичен протест в Амстердам</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1203036-hilyadi-hora-izlyazoha-na-klimatichen-protest-v-amsterdam</link>
                <pubDate>Sat, 12 Sep 2026 17:38:28 +0300</pubDate>
                <description>Хиляди хора излязоха днес следобед в Амстердам на климатично шествие марш, съобщава телевизия Ен О Ес. Участниците вървят от площад „Дам“ до площад „Музеумплейн“, за да привлекат внимание към климатичните проблеми.
Протестиращите настояват Нидерландия да се откаже от изкопаемите горива и искат ускорен преход към чиста енергия. Част от тях носят транспаранти и плакати, на които има надписи като „Божичко, спрете петрола“ и „Изкопаемите горива не са готини“. Виждат се също палестински знамена и знамена на „Бунт срещу изчезването“ (Extinction Rebellion).
Шествието с дължина 2,5 километра се организира от така наречената Коалиция за климатичната криза, която се състои от различни екологични и граждански организации, сред които „Защита на природата“ и „Бунт срещу изчезването“.
Има хора от различни възрасти, включително и деца.
През последните години климатичното движение все по-често организира шествия в Амстердам, най-вече през есента. Най-голямо беше присъствието през 2023 г. , когато според организаторите са присъствали около 85 000 души.
Организаторите на днешното шествие говорят за 40 000 участници от всички слоеве на обществото, съобщава нидерландската информационна агенция АНП. Полицията и общината заявяват, че не могат да коментират броя на участниците.
 </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Специално за БТА от Ива Тончева</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13801919/954d7585df0645e7bdffedcb1a12debf--0--3761c2f711be4253a3e6e0a8e456898d.jpg" length="3163576" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1200764--folksvagen-zalaga-na-poveche-ot-dvoyna-pechalba-ot-avtomobil-i-ekspanziya-na-n</guid>
                <title>„Фолксваген“ залага на повече от двойна печалба от автомобил и експанзия на нови пазари като Индия</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1200764--folksvagen-zalaga-na-poveche-ot-dvoyna-pechalba-ot-avtomobil-i-ekspanziya-na-n</link>
                <pubDate>Sat, 12 Sep 2026 17:31:00 +0300</pubDate>
                <description>Групата „Фолксваген“ (Volkswagen) обяви в края на миналата седмица това, което обещава да бъде „най-дълбоката стратегическа трансформация в историята ѝ“. Планът, наречен „Бъдеще 2030“, има за цел да адаптира автомобилния гигант към новата реалност, в която китайските автомобилостроители имат господстваща позиция по цялата верига на стойността при електромобилите и започнаха да изнасят продукцията си в почти целия свят, пише испанското издание „Синко диас“. 
Основната цел на плана е значително да увеличи маржа на печалбата на групата от всяка продажба до 9 на сто - повече от два пъти над отчетените през първата половина на тази година 3,8 на сто. За целта „Фолксваген“ ще намали разходната си структура, като свие производствения си капацитет от 12 млн. автомобила годишно на 9 милиона. Това ще доведе до затваряне на заводи, четири от които в Германия (концернът увери, че за тях се търсят алтернативни приложения), както и до допълнително съкращаване на още 50 000 работни места до 2030 г. 
Макар че става дума за сериозно намаляване на броя на служителите, то е по-малко от очакваното, след като през юни в германските медии се появи информация, че допълнителните съкращения ще засегнат 100 000 работни места- брой, който в крайна сметка беше намален наполовина. „По-скоро изглежда като минимален компромис, отколкото като по-мащабно преструктуриране“, коментираха вътрешни източници от компанията пред изданието малко след оповестяването на документа. Други представители на пазара приветстват споразумението, обявено от Надзорния съвет, в който участват акционери и синдикати: „Това е амбициозен план, но не е нереалистично да се очаква, че при подобно преструктуриране компанията може да достигне рентабилност от 9 на сто от продажбите. Дори можеха да си поставят двуцифрена цел“, обясняват те.
„Фолксваген“ коментира следното по отношение на Китай -  най-големият пазар за компанията, на който обаче продажбите му непрекъснато намаляват от 2019 г.: „Групата се адаптира към новите прогнози за растеж на китайския автомобилен пазар и разширява експортния си бизнес към страните от Глобалния юг.“  В рамките на експанзията към нови пазари „Фолксваген“ поставя особен акцент върху Индия, посочват източници, близки до компанията. Става дума за пазар с огромен потенциал за растеж, тъй като присъствието на „Фолксваген“ там все още е ограничено, но се разраства: през 2025 г. компанията е продала в страната малко над 115 000 автомобила  - с 34,9 на сто повече спрямо предходната година.
„Това е единствената страна, която може да компенсира като обем загубените продажби в Китай“, посочват други експерти, потърсени за коментар. Те обаче отбелязват, че „Фолксваген“ не разполага с подходяща продуктова гама, за да постигне бърз растеж на индийския пазар. „В краткосрочен план не виждам как компанията може да увеличи значително дела си. Пазарът продължава да е голям, но все още е недостатъчно развит. Там трябва да продаваш малки автомобили  - нещо, с което например японските производители разполагат“, твърдят експертите.
Китай -  коренът на проблема за „Фолксваген“
Германският автомобилостроител е принуден да приеме новата реалност в Китак, където между 2019 г, и 2025 г. е загубил 1,54 милиона продажби годишно.
Групата „Фолксваген“ е силно зависима от китайския пазар заради десетилетията на доминация, които постигна там благодарение на автомобилите с двигатели с вътрешно горене. Тази технология позволи на компанията да бъде убедителен лидер, но след пандемията господстващото ѝ положение постепенно започна да отслабва и в момента тя вече е третият по големина производител в страната след Би Уай Ди (BYD) и „Джийли“ (Geely). Компанията успява да запази мястото си в челната тройка именно благодарение на лидерската си позиция при продажбите на автомобили с двигатели с вътрешно горене.
Във финансовите резултати на „Фолксваген“ ясно се вижда този постоянен спад от 2019 г. . През същата година германската група е продала 4,23 млн. автомобила и лекотоварни превозни средства в Китай, което представлява 39,4 на сто от регистрациите на компанията в световен мащаб. През 2025 г. продажбите на „Фолксваген“ в азиатската страна са спаднали до 2,69 млн. автомобила, а делът им от общите продажби на групата е намалял до 31 на сто.. Това означава, че спрямо периода преди пандемията компанията е загубила 1,54 млн. продажби.
Спадът в Китай се е ускорил особено през първата половина на 2026 г.: продажбите на „Фолксваген“ там са намалели с 26 на сто спрямо същия период на предходната година, в резултат на което делът на китайския пазар в общия брой регистрации на групата в световен мащаб е спаднал до 24 на сто. Това представлява понижение с 15 процентни пункта спрямо дела му през 2019 г.
Всичко това се случва въпреки усилията на компанията да пуска нови продукти за този пазар. През април тази година „Фолксваген“ обяви най-мащабната продуктова офанзива в историята си в Китай - до 2030 г. ще бъдат представени 50 електрифицирани модела, включително плъгин хибриди и изцяло електрически автомобили, като 20 от тях ще бъдат налични още тази година. „Стратегията ни „В Китай, за Китай“  вече придобива реални измерения. Само за 36 месеца „Фолксваген“ разработи изцяло нова гама от интелигентни електрически автомобили в Китай“, заяви Ралф Брандщетер, президент и главен изпълнителен директор на групата в Китай по време на провелия се през пролетта автосалон в Пекин. В тази област обаче - при електромобилите - задачата ще бъде изключително трудна, отбелязва испанското издание.  Според данни на консултантската компания „Аутомобилити“ (Automobility) девет от десетте най-големи производители на електромобили в страната са китайски.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Галя Горнишка</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13862162/20260912_131726.jpg" length="2889069" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203018-natsionalen-protest-sreshtu-izgrazhdaneto-na-vetrogeneratori-i-fotovoltaichni-pa</guid>
                <title>Национален протест срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове върху земеделски земи и в близост до населени места се състоя днес в страната</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1203018-natsionalen-protest-sreshtu-izgrazhdaneto-na-vetrogeneratori-i-fotovoltaichni-pa</link>
                <pubDate>Sat, 12 Sep 2026 16:42:40 +0300</pubDate>
                <description>Национален протест срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове върху земеделски земи и в близост до населени места се състоя днес в страната. Той бе организиран от Националната гражданска инициатива „Бялата лястовица“ и Сдружение „Беледие хан - Богьовци“.
Протестът в Добрич започна със затваряне за около 20 минути на пет входно-изходни точки на града. След това участниците се включиха в автошествие през града, което предшества митинга на площад „Демокрация“. Председателят на Националната гражданска инициатива „Бялата лястовица“ адвокат Владимир Калчев каза, че основното искане на протестиращите е предприемане на законодателни действия за регламентиране на изграждането на ВЕИ съоръженията извън определените приоритетни зони, както и за ограничаване на предоставянето на земеделски земи за такива проекти. Те настояват и за преустановяване на започнатите процедури за изграждане на ветропаркове в географската област Добруджа до законодателното уреждане на процеса, допълни Калчев.
Протестно автошествие имаше и в Пернишко. В него се включиха фермери, ловци, граждани и представители на сдружения и инициативни комитети от региона и съседни области. Мирослав Бонев, председател на Инициативния комитет за опазване на обществения интерес в област Перник и координатор за Западна България на „Задруга за запазване на България“, каза, че в община Радомир площите, засегнати от различни проекти, достигат около 14 000 декара, като има и нови инвестиционни намерения. Той посочи проекти в землищата на селата Прибой, Друган, Стефаново, Чуковец и Долна Диканя. Според протестиращите е необходимо да се отчита общото въздействие на всички подобни проекти върху даден район, вместо инвестиционните намерения да се разглеждат поотделно. Те настояват да бъдат определени конкретни територии и ограничения за изграждането на ВЕИ мощности, като се използват покриви и терени, подлежащи на рекултивация.
Протестиращи в Пловдив настояха да бъда наложен пълен мораториум върху изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове върху земеделски земи, горски фонд и в близост до населени места. Те преминаха в автошествие от  ул. &quot;Васил Левски&quot; до площад &quot;Съединение&quot;, където говориха за последствията за природата от енергийните съоръжения. Олга Дочева от „Задруга за запазване на България“, едно от 26-те земеделски и екологични организации, организиращи протеста, подчерта, че България все още няма национална карта на всички изградени до момента мощности. По думите й парковете с възобновяеми източници обикновено са чуждестранни компании, които пазят природата в собствените си държави, но унищожават българската.
Протестиращи в Русе организираха шествие с автомобили по улици на града, към което се присъединиха и хора от Силистра и събираха подписи в подкрепа на провеждането на референдум по темата. Антон Антонов, който заяви за БТА, че е председател на инициативен комитет „Непримиримите“ за Русе и заместник-председател на Централния комитет на организацията, каза, че застрояването на плодородни земеделски земи с вятърни турбини и фотоволтаични инсталации застрашава флората и фауната, а много земеделци и пчелари са застрашени от това да загубят поминъка си. Антонов добави, че подписката, която организират, е за референдум против изграждането на вятърни електроцентрали и срещу „Зелената сделка“.
Национален протест се състоя и в Софийска област. Силвия Иванова, представител на Сдружение „Земята, водата, гората“, посочи сред поводите за недоволството на гражданите планираното изграждане на голям фотоволтаичен парк върху приблизително 1000 декара общинска земя по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в землището на с. Богьовци. Тя каза, че терените са пасища и отдаването им на инвеститори ще остави населеното място без нито едно пасище за местните нужди. Иванова изрази загриженост, че в страната безконтролно и с решения на общинските съвети се отнемат огромни площи за ВЕИ - фотоволтаици и ветрогенератори, без да има ясна национална енергийна стратегия и енергиен план. Тя изрази и солидарност с протестиращите в Добрич. Адвокат Яничка Методиева, председател на Български централен комитет „Непримиримите“, информира, че преди два месеца е внесено искане за гласуване на законопроект, изготвен от нея, за налагане на 6-месечен мораториум върху изграждане на ВЕИ централи. </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Екатерина Тотева</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/11627659/Agrofitnes_024.jpg" length="7089373" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1202105-avstriya-ochakva-nay-slabata-rekolta-ot-grozde-ot-2010-g-</guid>
                <title>Австрия очаква най-слабата реколта от грозде от 2010 г. </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1202105-avstriya-ochakva-nay-slabata-rekolta-ot-grozde-ot-2010-g-</link>
                <pubDate>Sat, 12 Sep 2026 16:34:03 +0300</pubDate>
                <description>Заради сушата реколтата от грозде в Австрия тази година се очаква да бъде най-малката от 2010 г. насам, съобщава АПА.
Лозарите очакват от събраното грозде да произведат 1,7 млн. хектолитра вино или с 28 процента по-малко от средната стойност за периода 2021 – 2025 година.
„Екстремната суша е оставила ясни следи. В много случаи зърната на гроздето са много малки“, заяви председателят на Асоциацията на лозарите Йоханес Шмукеншлагер по-рано тази седмица във Виена.
Миналата година реколтата беше почти рекордна – около 2,6 млн. хектолитра (1 хектолитър се равнява на 100 литра или 133 стандартни бутилки вино).
Прибирането на гроздовата реколта тази година започна „изключително рано“ заради жегата и вече е в разгара си, заяви председателят на Асоциацията на лозарите. В провинциите Долна Австрия, Щирия и Виена прибирането на основната реколта започна в началото на септември.
Източните райони на Австрия през лятото бяха особено силно засегнати от екстремна суша и жега и винопроизводителите във Вайнфиртел - най-големия винен регион на страната, очакват с до процента по-малко вино.  
„Малките гроздови зърна означават по-малко сок, но висока концентрация на ценни съставки“, каза Шмукеншлагер. Поради това се очакват „особено ароматни и изразителни вина“.
Резерви от реколта 2025
Слабата реколта през 2026 г. поставя лозарите под финансов натиск, но няма риск от недостиг на пазара на вино, защото може да се разчита на резерви от добрата реколта от 2025 г., заяви председателят на лозарската асоциация. Цената на бялото вино, по думите му, е „много стабилна“, докато при червеното вино браншът среща затруднения, защото в Европа има излишък.
Австрийската асоциация на лозарите, подобно на колегите си от Франция и Германия, възнамерява да се възползва от финансова подкрепа от резерва на ЕС за селскостопански кризи и да преработи 7 до 10 милиона литра излишно местно червено вино в промишлен алкохол. 
В Австрия реколтата от вино обикновено се състои от две трети бяло вино и една трета червено вино. Асоциацията на лозарите прогнозира, че поради трудната пазарна ситуация при червеното вино, в страната ще се наблюдава по-нататъшна тенденция към отглеждане на бяло вино.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Елена Савова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13862200/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD+%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2+.jpg" length="4202197" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1202959-protestirashti-v-ruse-se-obyaviha-sreshtu-izgrazhdaneto-na-vyatarni-i-fotovoltai</guid>
                <title>Протестиращи в Русе се обявиха срещу изграждането на вятърни и фотоволтаични мощности</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1202959-protestirashti-v-ruse-se-obyaviha-sreshtu-izgrazhdaneto-na-vyatarni-i-fotovoltai</link>
                <pubDate>Sat, 12 Sep 2026 15:42:37 +0300</pubDate>
                <description>Протестиращи в Русе се обявиха срещу изграждането на вятърни и фотоволтаични мощности. Те организираха шествие с автомобили по улици на града, към което се присъединиха и хора от Силистра и събираха подписи в подкрепа на провеждането на референдум по темата. действията им са част от Национален протест срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове върху земеделски земи и в близост до населени места. 
Антон Антонов, който заяви за БТА, че е председател на инициативен комитет „Непримиримите“ за Русе и заместник-председател на Централния комитет на организацията, каза, че застрояването на плодородни земеделски земи с вятърни турбини и фотоволтаични инсталации застрашава флората и фауната, а много земеделци и пчелари са застрашени от това да загубят поминъка си.
Антонов добави, че подписката, която организират е за референдум против изграждането на вятърни електроцентрали и срещу „зелената сделка“.
Антонов определи състоянието на Северна България като „окаяно“ и заяви, че е необходимо да се защитават земеделието и малкият и средният бизнес, и да се инвестира повече в туризма. Вместо това по думите му държавните институции обслужват „олигарси“ и „политико-мафиотската власт“.
Той заяви, че участниците възнамеряват да продължат с действията си.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Кореспондент на БТА в Русе Андрей Кючуков</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        </channel>
</rss>