<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom" xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/">
    <channel>
        <title>RSS Икономика</title>
        <description></description>
        <atom:link href="https://www.bta.bg/bg/news/economy/rss" rel="self" type="application/rss+xml" />
        <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/rss</link>
        <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 21:11:49 +0300</pubDate>
        <language>bg</language>
        <sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
        <sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
                                <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13663430/22f891f82f7c45caa5a3cd924c4c1f16--0--dd732aba74df45bfb47ff5d1d07b127f.jpg" length="8531622" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1175761-zashto-frantsiya-shte-poluchi-novite-si-protivopozharni-samoleti-kanader-edva-</guid>
                <title>Защо Франция ще получи новите си противопожарни самолети „Канадер“ едва през 2028 г.? </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1175761-zashto-frantsiya-shte-poluchi-novite-si-protivopozharni-samoleti-kanader-edva-</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 19:55:00 +0300</pubDate>
                <description>В производствената база на канадската компания „Де Хавиланд“ (De Havilland) в Калгари продължава сглобяването на новото поколение противопожарни самолети „Канадер“ (Canadair), чието производство беше възобновено след почти десетгодишно прекъсване, предаде Франс прес.
Над производствената линия са поставени знамената на Франция и на останалите европейски държави, чиито поръчки направиха възможно възстановяването на производството на самолета, превърнал се в основен инструмент за борба с горските пожари.
Първите доставки се очакват през 2028 г. въпреки нарастващото търсене на фона на зачестяващите горски пожари, включително във Франция.
Производството на самолета беше прекратено през 2015 г. от канадската компания „Бомбардие“ (Bombardier). През 2024 г. правата върху програмата бяха придобити от „Де Хавиланд“, която възобнови производството в Калгари.
Новият модел DHC-515 е модернизирана версия на самолета CL-415. Той може да загребва над 6000 литра вода за 12 секунди чрез две водозагребващи устройства, разположени под фюзелажа.
В производствената база фюзелажът и крилата се сглобяват на линия, която е далеч не е напълно автоматизирана. „Всички отвори и нитове, които виждате по фюзелажа, са направени и поставени ръчно“, обяснява пред АФП директорът на производствените операции Виктор Окадис.
Възобновяването на производството стана възможно благодарение на първата поръчка за 22 самолета, направена през 2024 г. от ЕС, Франция, Испания, Италия, Гърция, Португалия и Хърватия, припомня Жан-Филип Коте, директор „Стратегия“ в канадската компания.
Оттогава зачестилите горски пожари по света, причинени от климатичните промени, увеличиха портфейла с поръчки до близо 40 самолета. Производственият капацитет обаче остава ограничен до около 10 самолета годишно.
Въпросът за броя на наличните самолети „Канадер“ придоби политически измерения във Франция. Опозиционни партии обвиняват правителството, че през 2024 г. е отменило поръчка за два самолета заради съкращения в бюджета.
Франция разполага с остаряваща флотилия от 12 самолета CL-415. Париж поръча през 2024 г.  два самолета от новото поколение DHC-515 в рамките на европейската поръчка, а през юни добави още два.
„Де Хавилнад&quot; ще спази графика, като продължава да увеличават темпа на производство, за да достави първите самолети навреме“, твърди Жан-Филип Коте.
„Трябва да доставим два самолета на Франция през 2028-2029 г., а двата самолета, обявени миналия месец, ще бъдат доставени през 2032-2033 г.“, уточнява той.
През юни френският министър на вътрешните работи Лоран Нюнес заяви, че първите два самолета трябва да бъдат доставени през април и ноември 2028 г., като подчерта, че графикът ще бъде спазен.
Запитана за по-точните срокове, говорителка на „Де Хавиланд“ каза само, че те „остават в съответствие с планираното“, без да даде допълнителни подробности.
Първият DHC 515 -  модернизираната версия на CL  415 - който ще слезе от производствената линия, ще бъде доставен на Гърция в началото на 2028 г., посочва Коте.
Най-голямото предизвикателство при възобновяването на производството за„Де Хавиланд“ е било възстановяването на цялата верига за доставки след почти десетгодишно прекъсване.
Компанията е трябвало отново да започне производството на над 50 000 различни части и да избере нови доставчици, тъй като много от предишните вече не съществуват.
Според Коте това е добра новина и за 160-те самолета „Канадер“ от по-старото поколение, които все още са в експлоатация по света -  половината в Европа, а другата половина в Северна Америка. Някои от тях са на повече от 30 години и изискват сериозна поддръжка.
„Ако някой самолет бъде повреден, можем бързо да вземем необходимата част от производствената линия и да я изпратим във Франция. Все по-лесно можем да отговаряме на нуждите от ремонти“, уверява директорът по стратегията на „Де Хавиланд“</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Галя Горнишка</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13711801/1000141448.jpeg" length="643926" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178198-prepiskite-za-hemus-i-drugi-patni-obekti-sa-bili-zabraveni-tri-godini-kaza-iv</guid>
                <title>Преписките за „Хемус“ и други пътни обекти са били забравени три години, каза Иван Шишков</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178198-prepiskite-za-hemus-i-drugi-patni-obekti-sa-bili-zabraveni-tri-godini-kaza-iv</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 18:37:01 +0300</pubDate>
                <description>Преписките, свързани с авансовите плащания за автомагистрала „Хемус“, незаконното строителство на четвъртия ѝ лот, Северната скоростна тангента на София, Софийския околовръстен път и участъци от автомагистрала „Тракия“, са останали без развитие в продължение на три години. Това заяви министърът на регионалното развитие и инфраструктурата Иван Шишков в предаването „Метроном“ по Радио „Фокус“. 
БТА припомня, че на 30 юли временно изпълняващият функциите главен прокурор Ваня Стефанова проведе работна среща в Съдебната палата с Иван Шишков и министъра на правосъдието Николай Найденов относно обектите.
По думите на Шишков преписките са от периода 2021–2023 г. и са резултат от проверките, извършени по време на служебните правителства, в които той е участвал като заместник-министър и министър. Той посочи, че през 2021 г. е било установено, че за автомагистрала „Хемус“ са изплатени над 1 млрд. лева авансово, без да има проектна документация.
„Тогава започна разследването и за незаконното строителство на 4-ти лот на магистрала „Хемус“, защото още повече беше установено, че освен, че нямаше проектна документация, се беше оказало, че има извършено незаконно строителство. Аз като заместник-министър бях дал абсолютно пълната документация със съответните документи, създадени от Дирекция &quot;Национален строителен контрол&quot;. След това нямаше никакво интензивно развитие по нещата“, добави още министър Шишков.
По думите му тази тема продължава да се развива и през 2022-2023 г.
„Успоредно с развитието на пътната инфраструктура продължихме да търсим и причините за състоянието на пътища в България и липсата на пари. Тогава се установиха още по-драстични нарушения. Това вече бяха проверките с взимането на ядките на втори, третия лот на магистрала „Хемус“. Когато взехме ядките, това бяха първите строителства, извършени през 2016-2017 година в очевидно един задаващ се период, в който асфалта е става все по-тънък и какво се установи тогава – между 12 и 17 процента от асфалта липсваше“, припомни министърът. 
„Това са очевидни неща си, затова казах, че тези кражби са и най-очевидните, защото може да ги измериш. Липсата на асфалт се измерваше с линийка. След това обаче задълбочихме в нашите проверки, направихме магистрала „Хемус“ частта, която е веднага след София, направихме поредната проверка и там се оказва, че между 20 и 25 процента от асфалта липсват“, допълни той.
Той допълни, че при последващи проверки на участъка на автомагистрала „Хемус“ след София липсата на асфалт е достигала между 20 и 25 процента, а при Северната скоростна тангента е установено отклонение от около 33 процента.
По думите му през март 2023 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съвместно със служебния кабинет на премиера Гълъб Донев, е изпратило подробен сигнал до прокуратурата с констатациите от проверките.
Според Шишков тези пътища се нуждаят от ремонт. „Тук става въпрос вече за това, че някой не си върши работата по начина, по който цялото общество разчита. Щетите започват да стават много сериозни и затова си мисля, че бяхме почти задължени да се помолим на прокуратурата да погледне към тези преписки“, добави още той. </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Камелия Цветанова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/5121965/1000128113-01.jpeg" length="4892001" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178186-aets-kozloduy-prodalzhava-da-raboti-po-grafik-vapreki-rekordno-niskite-niva-na</guid>
                <title>АЕЦ „Козлодуй“ продължава да работи по график въпреки рекордно ниските нива на Дунав, съобщи енергийното министерство </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178186-aets-kozloduy-prodalzhava-da-raboti-po-grafik-vapreki-rekordno-niskite-niva-na</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 17:55:23 +0300</pubDate>
                <description>Двата енергоблока на АЕЦ „Козлодуй“ продължават да работят с планираното натоварване въпреки рекордно ниските нива на река Дунав, съобщи Министерството на енергетиката в актуализирана информация до медиите. 
Към 17:00 ч. на 2 август двата блока на централата произвеждат електроенергия съгласно утвърдения график. От министерството отбелязват, че ниското ниво на Дунав вече е довело до спиране на унгарската АЕЦ „Пакш“ и създава затруднения за атомни електроцентрали и в други държави.
По оценка на ведомството, ако се запази средният темп на понижаване на нивото на реката, наблюдаван през изминалата седмица, не се очаква да се наложи значително намаляване на производствената мощност на АЕЦ „Козлодуй“ поне през следващите три седмици.
Министерството на енергетиката посочва, че е предприело необходимите действия за своевременно информиране на българските институции и за осигуряване на международно съдействие в рамките на договореностите за управление и използване на водите на река Дунав. Поддържа се постоянен контакт на най-високо равнище с властите в Сърбия и Румъния.
От ведомството допълват, че са в постоянна координация с АЕЦ „Козлодуй“, Националната електрическа компания и Електроенергийния системен оператор, за да бъде гарантирана сигурността и надеждното функциониране на електроенергийната система.
В края на работната седмица АЕЦ „Козлодуй“ въведе мерки заради рекордно ниското ниво на Дунав, припомня БТА. По инициатива на министъра на енергетиката Ива Петрова е осъществен контакт с министъра на минното дело и енергетиката на Сърбия Дубравка Джедович за съдействие в рамките на техническите възможности на хидроенергийния комплекс „Джердап“ нивото на р. Дунав след АЕЦ „Козлодуй“ да бъде поддържано над критичните експлоатационни прагове, за да се гарантира безопасната и надеждна работа на централата. Хидроенергийният комплекс „Джердап“, съвместно с хидроенергийната система от румънска страна, се експлоатират в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за експлоатация, подписана през 1998 г. от правителствата на Сърбия и Румъния, както и при условията, определени в разрешителното за водоползване.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/580597/34d7b95aaa4247d4a318e1f77d06975f-caa9adc2b47b4c6a9840392d5060194c-bd5558538f79448cb4a04782ec44655d-5fbd1.jpg" length="9577134" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178172-ikonomicheskata-kriza-uvelichava-stresa-sred-raboteshtite-v-germanskata-promishl</guid>
                <title>Икономическата криза увеличава стреса сред работещите в германската промишленост, сочи проучване </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178172-ikonomicheskata-kriza-uvelichava-stresa-sred-raboteshtite-v-germanskata-promishl</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 17:45:00 +0300</pubDate>
                <description>Продължителната криза в германската промишленост води до повишено психическо и физическо натоварване за значителна част от служителите, сочи проучване на агенция „ЮГов“ (YouGov), цитирано от ДПА.
Според допитването, проведено сред 1153 работещи, 44 на сто от анкетираните съобщават за по-голямо психическо или физическо натоварване на работното място. Още 29 на сто посочват, че поне отчасти усещат повишен стрес.
Най-често посочваните причини са мерките за намаляване на разходите и програмите за повишаване на ефективността, отбелязани от 49 на сто от участниците, както и съкращенията на персонал или незапълването на овакантени работни места, посочени от 48 на сто. При въпросите е било възможно да бъдат дадени повече от един отговор.
Проучването е възложено от швейцарската финансова компания „Суис Лайф“ (Swiss Life) и германския синдикат И Ге Бе Це Е (IG BCE), който представлява работещите в минната, химическата и енергийната промишленост.
Председателят на синдиката Михаел Василиадис определи резултатите като „сигнал за тревога“ за икономиката и политиците.
Допитването отчита съществени различия между служителите в производството и тези в административните и офисните дейности. Докато 59 на сто от работещите в производството съобщават за повишено натоварване, при служителите в администрацията този дял е 37 на сто.
Над половината от анкетираните очакват натискът върху работещите да продължи да се увеличава. Според 54 на сто изискванията към личната гъвкавост и устойчивост ще нараснат, а други 33 на сто смятат, че това ще се случи поне частично.
В проучването са участвали служители от отрасли, представлявани от синдикалната организация, включително химическата, фармацевтичната, енергийната и минната промишленост.
Според главния изпълнителен директор на „Суис Лайф Германия“ Дирк фон дер Кроне резултатите показват, че мнозинството от работещите се подготвят за още по-труден период.
Допитването сочи още, че по-младите служители изпитват по-силни опасения за бъдещето на работните си места. Сред анкетираните под 30-годишна възраст 37 на сто се страхуват, че изкуственият интелект може да направи професията им излишна. При родените между 1965 и 1980 г. този дял е 17 на сто.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/548802/40aa7f47559245f0be811593c71ffc93-40aa7f47559245f0be811593c71ffc93-82d91eddffba47e7b4e0552bebbeeeb7-1f8df.jpg" length="8795416" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1174872-valnuvashti-vremena-za-rechnite-kruizi-v-niderlandiya-kraynata-destinatsiya-e-n</guid>
                <title>Вълнуващи времена за речните круизи в Нидерландия: крайната дестинация е неясна поради ниското ниво на водата</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1174872-valnuvashti-vremena-za-rechnite-kruizi-v-niderlandiya-kraynata-destinatsiya-e-n</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 17:40:00 +0300</pubDate>
                <description>Ниското ниво на водите в реките Рейн и Дунав създава сериозни затруднения за организаторите на речни круизи в Европа, които са принудени да променят маршрути и да следят ежедневно хидрологичната обстановка, съобщи нидерландската обществена телевизия Ен О Ес.
Круизният кораб „Отела“ (Otella) отплава от пристанище Ваалкаде в Неймеген с около 140 пътници, като по първоначален план трябва да достигне до Страсбург. Заради ниското ниво на водата обаче достигането на крайната дестинация остава под въпрос.
„Трябва да преценяваме ден за ден колко далеч можем да стигнем“, разказва капитан Тойн Сайбрандс от „СайФа Круизес“ (SijFa Cruises). „Отела“ има газене от 1,45 метра. „Можем да плаваме до Кобленц, но това все още не е Страсбург. За да стигнем дотам, ни е нужен повече дъжд, но засега не се очертава такъв. Така че за нас това е доста голям проблем.“
За организаторите на речни круизи времената са напрегнати. През следващите дни те ще следят нивата на водата минута по минута, защото при по-нататъшно понижаване на нивото ще трябва отново да променят целия маршрут. „Рейн става все по-труден, но и Дунав е сериозно предизвикателство“, казва Морис Елтинк от „Фейнстра Ривиркроизес“ (Feenstra Riviercruises).
През последните седмици компанията трябваше да промени маршрутите си. „Трябваше да пренасочим едно пътуване към Базел. Сега отиваме към Трир“, разказва Елтинк.
Акостиране в Арнем
И в Националната асоциация „Де Зоннеблум“ следят внимателно ситуацията. „Де Зоннеблум“ организира пътувания за хора с физически увреждания. Разходките с кораб в Нидерландия все още могат да се осъществяват. „Но засега не можем да отидем в Германия. През септември е планирано първото ни пътуване в тази посока. Дали ще се осъществи, все още е под въпрос“, разказва говорител.
Корабът на „Де Зоннеблум“ акостира в Арнем, град в източната част на Нидерлания, на Долен Рейн. През 2022 г. това не се е получило поради ниското ниво на водата. Тогава се плаваше в кръг по езерото Ийселмеер. За следващите седмици се очаква Арнем да остане достъпен. „А ако все пак не се получи, ще акостираме на друго място. За гостите това няма голямо значение, те с нетърпение очакват ваканцията си.“
Да променим плана?
Освен „Отела“, който в понеделник отплава от Наймеген, „СайФа Круизес“ има още един кораб, който стои на пристанището на Дунава. „Той ще остане там поне до средата на август. Друг кораб там все още може да плава на къси разстояния“, разказва Сайбрандс.
Капитанът предпочита да не променя маршрута, защото тогава гостите няма да получат пътуването, което са закупили. „Следваме програмата колкото се може по-дълго, защото ако хората не получат това, което е описано в брошурите, имат право на възстановяване на парите“, обяснява Сайбрандс. „А това струва доста пари.“
Ниското ниво на водата тази година е изключително ранно. „Обикновено това се случва през септември или октомври. Юли е изключително рано през годината. Никога досега не сме имали такова нещо“, казва Сайбрандс. В момента река Рейн при Лобит (мястото, където река Рейн влиза от Германия в Нидерландия) носи около 745 кубически метра вода в секунда. Обикновено по това време количеството е над 1900 кубически метра.
Поради климатичните промени сушата може да се случва по-често. За Сайбрандс това е повод да преразгледа годишното планиране. „Всички искат да отидат на почивка през лятото. През ноември работата ни е в застой. Проучваме дали можем да преместим този период, но трябва да се съобразяваме и с желанията на клиентите,“ казва той пред Ен О Ес.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Специално за БТА от Ива Тончева</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/11967620/aa13d6bf03d94745b6052be7f719b7ca--0--57216f4de28448faba65d44369a2a349.jpg" length="10293381" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178166-siriya-zapochna-petgodishen-protses-po-izteglyane-na-starite-banknoti-ot-obrasht</guid>
                <title>Сирия започна петгодишен процес по изтегляне на старите банкноти от обращение</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178166-siriya-zapochna-petgodishen-protses-po-izteglyane-na-starite-banknoti-ot-obrasht</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 17:15:00 +0300</pubDate>
                <description>Централната банка на Сирия започна процеса по окончателното изтегляне от обращение на банкнотите от стария образец след приключването на периода за тяхната замяна, съобщи ТАСС, като се позова на официално изявление на сирийския регулатор.
От централната банка уточняват, че от 31 юли е започнал петгодишен етап на изтегляне на старите банкноти. След приключването на периода за обмен на 30 юли те са загубили статута си на законно платежно средство и вече не могат да бъдат използвани за плащания, финансови операции или погасяване на задължения.
По предварителни оценки по време на обменната кампания са били заменени над 95 на сто от старите банкноти.
Регулаторът предоставя допълнителна възможност гражданите да обменят останалите банкноти безплатно в периода от 2 до 6 август. Това ще може да става чрез държавните и частните банки, както и чрез клоновете на сирийските пощи във всички провинции на страната.
След 6 август обменът ще продължи в продължение на пет години единствено в Централната банка на Сирия в Дамаск. За целта гражданите ще трябва предварително да подадат електронно заявление чрез официалния сайт на банката и да запишат час за посещение.
От 1 януари тази година в Сирия е в обращение нова серия банкноти (на сирийските лири) с променени номинали, при които са премахнати две нули.
Сирийската лира загуби повече от 99 на сто от стойността си от избухването на войната през 2011 г. Обменният курс в момента е около 10 хил. лири (стари лири) за щатски долар в сравнение с 50 преди войната. Рязкото обезценяване направи всекиневните трансакции и паричните преводи все по-трудни. Семействата обикновено плащаха за седмичните покупки на хранителни стоки с черни найлонови торбички, съдържащи поне половин килограм банкноти от 5 хил. сирийски лири – те досега бяха с най-голям номинал.
На лицевата страна на новите банкноти са изобразени природни символи и селскостопански продукти. Банкнотата от 10 сирийски лири съдържа изображения на пеперуда и дамаска роза, тази от 25 лири – плодове от черна черница, а банкнотата от 50 лири – морска мида и портокали. На купюрата от 100 лири са изобразени газела и памук, на тази от 200 лири – арабски кон и маслинови клонки, а на банкнотата от 500 лири – житни класове.
На обратната страна на всички нови банкноти са изобразени сградата на Централната банка на Сирия в Дамаск и куполът на съкровищницата „Куббат ал-Хазна“ в двора на джамията на Омаядите, построена през VIII век.
Като воден знак е използван държавният герб на Сирия, а защитата срещу фалшифициране включва защитна нишка с динамичен ефект.
В предишната серия банкноти бяха изобразени обекти на културното наследство в Босра, Палмира, Хама и древни мозайки.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/4814734/b44460fe6e694ff4aea5f2b042c33528--0--667eaf0dbbe040c69fefe9c04b778934.jpg" length="1641858" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178141--kepital-uan-zayavi-che-e-zakrila-smetkite-na-tramp-organizeyshan-sled-prove</guid>
                <title>„Кепитъл Уан“ заяви, че е закрила сметките на „Тръмп Организейшън“ след проверка за пране на пари</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178141--kepital-uan-zayavi-che-e-zakrila-smetkite-na-tramp-organizeyshan-sled-prove</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 16:40:00 +0300</pubDate>
                <description>Американската банка „Кепитъл Уан Файненшъл“ (Capital One Financial) заяви, че е закрила банковите сметки на „Тръмп Организейшън“ (Trump Organization) след продължила месеци проверка, извършена от нейния екип за борба с прането на пари, предаде Ройтерс.
Това се посочва в съдебен документ, внесен в петък в рамките на дело, заведено от семейния бизнес на президента на САЩ Доналд Тръмп. Банката настоява искът да бъде отхвърлен и оспорва твърденията, че сметките са били закрити по политически причини.
Според „Кепитъл Уан“ решението е било взето след „месеци на анализ и внимателен преглед“ в съответствие с вътрешните политики на банката и действащите регулаторни изисквания за противодействие на изпирането на пари.
В съдебния документ се подчертава, че банката никога не е обвинявала „Тръмп Организейшън“ в участие в незаконно пране на пари. Според нея обаче представените по делото документи показват, че закриването на сметките е било мотивирано именно от съображения, свързани с правилата за борба с изпирането на пари.
През март 2021 г. „Кепитъл Уан“ е уведомила, че ще закрие над 300 банкови сметки, свързани с „Тръмп Организейшън“.
През март 2025 г. „Тръмп Организейшън“ и Ерик Тръмп заведоха дело във федерален съд във Флорида, твърдейки, че банката е прекратила отношенията с компанията заради политическите си възгледи и стремежа да се съобрази с обществените настроения след щурма срещу Капитолия на 6 януари 2021 г.
Федералният съд в Маями два пъти отхвърли исковите молби, като и в двата случая даде възможност на ищците да внесат коригирани версии. Според „Кепитъл Уан“ последната редакция на иска, подадена през юли, „страда от същите фундаментални недостатъци“ като предишните.
Банката определя твърденията за политически мотивирано прекратяване на отношенията като „неоснователни“ и заявява, че те се основават на извадени от контекста цитати от съдебните документи.
В становището се посочва още, че моделите на транзакции, установени при проверката, попадат сред видовете дейности, които федералните банкови насоки определят като рискови от гледна точка на мерките срещу изпирането на пари.
Казусът се развива на фона на засиления политически спор в САЩ относно практиките на банките за прекратяване на отношения с клиенти поради предполагаеми политически или репутационни съображения.
През август 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписа указ, забраняващ дискриминационно прекратяване на банково обслужване. По-рано тази година той заведе дело и срещу „Джей Пи Морган Чейс“ (JPMorgan Chase) по сходни обвинения.
Още през 2019 г., по време на първия си президентски мандат, Тръмп даде „Кепитъл Уан“ и „Дойче банк“ (Deutsche Bank) под съд с цел да попречи на двете банки да предоставят негови финансови документи на Конгреса в рамките на разследване, водено от демократите. По това време медийни публикации твърдяха, че експерти по борба с изпирането на пари в „Дойче банк“ са сигнализирали за съмнителни транзакции, но ръководството не е предприело действия. Германската банка тогава отхвърли тези твърдения.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/11710608/20251016_083350.jpg" length="3193084" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178153-opek-uvelichi-za-shesti-poreden-pat-kvotite-za-dobiv-na-petrol</guid>
                <title>ОПЕК+ увеличи за шести пореден път квотите за добив на петрол</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178153-opek-uvelichi-za-shesti-poreden-pat-kvotite-za-dobiv-na-petrol</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 16:02:46 +0300</pubDate>
                <description>Държавите от групата ОПЕК+ решиха за шести пореден път да увеличат тавана за добив на петрол, като през септември разрешеното производство ще бъде повишено с 188 000 барела дневно, съобщиха участниците в групата след проведена онлайн среща, предадоха Ройтерс и ДПА.
Новите квоти не означават автоматично увеличение на доставките на световния пазар, отбелязват анализатори. Според тях някои от големите производители, сред които Саудитска Арабия, през последните месеци не са достигали разрешените им максимални нива на добив.
Основната причина е частичната блокада на Ормузкия проток - ключов морски маршрут, през който преминава значителна част от износа на саудитски петрол.
ОПЕК, чиято централа се намира във Виена, координира добивните квоти на своите членове с цел влияние върху световния петролен пазар.
От края на февруари, когато започнаха военните действия на САЩ и Израел срещу Иран, цената на петрола сорт Брент се е повишила с около 26 на сто и в момента се търгува около 88 долара за барел. Според информацията Иран е реагирал на атаките, като е ограничил корабоплаването през Ормузкия проток.
Анализаторът на „Ристад Енерджи“ (Rystad Energy) Хорхе Леон заяви, че след приключването на постепенното възстановяване на производството групата вероятно ще направи пауза.
„Паузата все още е възможен вариант“, каза Леон. По думите му ОПЕК+ е приключила с отмяната на доброволните ограничения на добива, а следващото предизвикателство ще бъде управлението на евентуален излишък на предлагане при нормализиране на експортните потоци.
„След като приключи кампанията за възстановяване, ОПЕК+ няма особени стимули да се впуска в по-нататъшни промени в предлагането. Нашият базов сценарий е пауза през четвъртото тримесечие, докато групата се подготвя за преговорите за квотите за 2027 г.“, допълни той.
След договореното увеличение през септември ОПЕК+ запазва в сила и другия пакет ограничения на добива, които обхващат повечето държави членки. Те възлизат на около 2 милиона барела дневно и действат от 2022 г., като е предвидено да останат в сила до края на настоящата година.
Междувременно групата извършва преглед на производствения капацитет на страните членки, който ще послужи за определяне на базовите нива на добив през 2027 г. Именно върху тях ще бъдат изградени бъдещите национални квоти.
Очаква се преговорите да бъдат трудни, тъй като някои държави, сред които Ирак, настояват за по-високи индивидуални квоти, които според тях отразяват увеличения им производствен капацитет.
ОПЕК+ обединява 21 държави - членовете на Организацията на страните износителки на петрол, както и Русия и други съюзници. През последните години решенията за месечните промени в добива се вземат от ограничен кръг държави, сред които Саудитска Арабия, Русия, Ирак, Кувейт, Казахстан, Алжир и Оман, както и Обединените арабски емирства до излизането им от този формат.
Следващото заседание, на което ОПЕК+ ще обсъди политиката си по отношение на добива, е насрочено за 6 септември.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13720682/%D0%9A%D0%9F.png" length="3048285" type="image/png" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177477-lipsata-na-darzhavna-politika-zaplashva-proizvodstvoto-na-praskovi-kaza-predsed</guid>
                <title>Липсата на държавна политика заплашва производството на праскови, каза председателят на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ – Сливен </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177477-lipsata-na-darzhavna-politika-zaplashva-proizvodstvoto-na-praskovi-kaza-predsed</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 15:48:00 +0300</pubDate>
                <description>Председателят на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ – Сливен Коста Петров смята, че в България липсва последователна държавна политика за сектора на овощарството. Това каза той пред БТА по време на 24-ото издание на празника „Златна праскова“ в сливенското село Гавраилово.
Попитан дали след медийните публикации по темата е имало интерес от страна на Министерството на земеделието и храните към проблемите на производителите, Петров отговори, че такъв няма.
По думите му Испания произвежда около 1,2 милиона тона праскови годишно, като близо един милион тона се изнасят. Според него това е възможно благодарение на изградена държавна система, кооперативи и добра организация на производството и реализацията.
„Да се знае какво и как се произвежда, да има пакетиращи линии, за да бъде подготвена продукцията – дали за вътрешния пазар, дали за износ. Ще има години с много добра реколта от череши, праскови и сливи. Ако няма организация за реализация извън България, продукцията ще остане на вътрешния пазар и цените ще спаднат“, посочи Петров.
Той предупреди, че ако производителите в продължение на няколко години не успяват да реализират продукцията си, може да се стигне до изкореняване на овощни градини.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Кореспондент на БТА в Сливен Сабина Стефанова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/10575713/b4685c69c32c4f82b345798b5e8edea5--0--3a50cdf8093f486b81e5d8c9d978912f.jpg" length="7098839" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178135--dzhiyli-automobayl-otchete-5-protsenta-rast-na-prodazhbite-prez-yuli</guid>
                <title>„Джийли Аутомобайл“ отчете 5 процента ръст на продажбите през юли</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178135--dzhiyli-automobayl-otchete-5-protsenta-rast-na-prodazhbite-prez-yuli</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 15:28:00 +0300</pubDate>
                <description>Китайският автомобилостроител „Джийли Аутомобайл Холдингс“ (Geely Automobile Holdings), чиито акции се търгуват на фондовата борса в Хонконг, съобщи, че неодитираните му приходи през юли са нараснали с 5 процента на годишна база, предаде Ройтерс.
В подадено до Хонконгската фондова борса уведомление компанията посочва, че през юли е реализирала продажби на общо 250 161 автомобила, включително на марката „Зийкр“ (Zeekr). За сравнение, през същия месец на миналата година продажбите са възлизали на 237 717 автомобила.
Компанията не посочва допълнителни подробности за представянето на отделните марки или пазари.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/7121321/2903f1290cfd49709adc7ebebb0d8f0b--0--8d9263c3e4a44c94871d69dd21aa9636.jpg" length="2425992" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178110-kitay-osadi-novite-ogranicheniya-na-sasht-varhu-vnosa-ot-43-kitayski-kompanii</guid>
                <title>Китай осъди новите ограничения на САЩ върху вноса от 43 китайски компании</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178110-kitay-osadi-novite-ogranicheniya-na-sasht-varhu-vnosa-ot-43-kitayski-kompanii</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 15:10:00 +0300</pubDate>
                <description>Китай разкритикува остро решението на САЩ да включат 43 китайски компании в списъка на предприятията, чиито стоки се считат за произведени с принудителен труд и по правило не могат да бъдат внасяни на американския пазар, предаде ДПА.
Говорител на китайското Министерство на търговията определи обвиненията като „напълно неоснователни“ и заяви, че действията на Вашингтон представляват „типичен случай на икономически натиск“. По думите му Китай ще предприеме необходимите мерки, за да защити законните права и интереси на своите компании.
Министерството на вътрешната сигурност на САЩ обяви в петък включването на новите предприятия в списъка по Закона за предотвратяване на принудителния труд на уйгурите. От понеделник продукцията на тези компании ще се счита за произведена с принудителен труд и няма да може да бъде внасяна в САЩ, освен ако вносителите не представят доказателства за обратното.
С разширяването на списъка броят на засегнатите предприятия нараства от 144 на 187, което е най-голямото му увеличение от въвеждането му през юни 2022 г. Засегнати са компании от електронната, фармацевтичната и памучната промишленост.
Според американските власти включените в списъка компании използват суровини от автономния район Синдзян или участват в държавни програми за заетост в региона.
Синдзян, разположен в северозападната част на Китай, е населен предимно с представители на уйгурското мюсюлманско малцинство. Правозащитни организации и експерти на ООН обвиняват китайските власти в системно потискане на уйгурите и в използване на принудителен труд. Пекин отхвърля тези обвинения и заявява, че в региона не се използва принудителен труд.
Китайското министерство на търговията разкритикува и момента на обявяване на американските мерки. Ден по-рано китайският вицепремиер Хъ Лифън е провел видеоконферентен разговор с министъра на финансите на САЩ Скот Бесънт и с търговския представител на САЩ Джеймисън Гриър.
Междувременно продължава подготовката за втора среща през тази година между президентите на САЩ Доналд Тръмп и на Китай Си Цзинпин. Според изявление на Тръмп китайският лидер се очаква да посети Белия дом на 24 септември.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13458959/adaaa6dacbae45c2b7aafad651e5048d--0--ee14b52871d245cf8235d3fcb6585259.jpg" length="9013463" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1176056-kuba-otvarya-novi-sektori-na-ikonomikata-za-chastni-predpriemachi-na-fona-na-zad</guid>
                <title>Куба отваря нови сектори на икономиката за частни предприемачи на фона на задълбочаващата се икономическа криза</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1176056-kuba-otvarya-novi-sektori-na-ikonomikata-za-chastni-predpriemachi-na-fona-na-zad</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 14:34:00 +0300</pubDate>
                <description>Куба разширява достъпа на частния сектор до редица икономически дейности, включително бензиностанции, аптеки, пристанищни услуги, управление на отпадъците, възобновяема енергия и туризъм, в рамките на продължаващите икономически реформи, предприети на фона на тежката икономическа криза и засиления натиск от страна на САЩ.
Новите правила значително намаляват броя на дейностите, които остават забранени за частните компании. Те бяха приети няколко седмици след като кубинският парламент одобри пакет от 176 мерки за постепенно разширяване на ролята на частния сектор в икономиката.
Според правителствено постановление, цитирано от държавните медии, новата нормативна уредба „значително разширява възможностите за действие на предприемачите и частните компании на острова“.
Сред дейностите, които вече могат да бъдат развивани от частни компании, са разпространението на горива, фармацевтичните и оптичните услуги, управлението на домове за възрастни хора, пътнически и товарни терминали, пристанищните услуги, вносът на автомобили, производството на енергия от възобновяеми източници, управлението на определени туристически и спортни обекти, както и някои дейности в петролната и минната промишленост.
Властите подчертават, че медицинските услуги остават изцяло държавна отговорност, като болничната помощ за кубинските граждани ще продължи да бъде безплатна.
Образованието също остава под държавен контрол. Предвижда се обаче ограничено участие на частния сектор в дейности като грижи за деца, езиково обучение и допълнителни образователни курсове.
Безплатното здравеопазване и образование са сред основните принципи на Кубинската революция, довела Фидел Кастро на власт. През последните години обаче продължителната икономическа криза доведе до сериозно влошаване на качеството на публичните услуги.
Под държавен контрол остават производството на тютюн и пури – един от основните експортни отрасли на страната, както и медиите, телекомуникациите, секторът на сигурността и стратегическите дейности в отбраната.
Ускоряване на икономическите реформи
На 18 юни Националното събрание на народната власт одобри пакет от 176 мерки, предвиждащи отваряне на почти всички икономически дейности за частния сектор, включително в земеделието и банковата система. 
Реформите представляват една от най-мащабните промени в икономическия модел на Куба през последните десетилетия. Те се осъществяват в условията на дълбока икономическа криза и засилен натиск от страна на администрацията на американския президент Доналд Тръмп.
Според властите страната е изправена от близо пет месеца пред петролна блокада, която допълнително е задълбочила икономическите затруднения. Куба е под американско ембарго от 1962 г., а недостигът на горива, храни, лекарства и питейна вода, както и честите прекъсвания на електрозахранването, продължават да оказват сериозно влияние върху ежедневието на населението.
Правителството съобщи още, че ще ускори и децентрализира процедурите по одобряване на малки и средни предприятия, чието създаване беше разрешено през 2021 г.
По официални данни в страната вече функционират над 15 000 малки и средни предприятия. Новите правила ще им позволят да наемат повече от 100 служители.
Частният сектор заема все по-значима роля в кубинската икономика. През 2025 г. малките и средните предприятия са формирали повече от половината от търговията на дребно в страната, а към момента осигуряват работа на над една трета от икономически активното население.
Предстои парламентът да разгледа и законопроекти, свързани със земеделието, жилищната политика, преструктурирането на държавната администрация и трудовото законодателство.
В земеделието държавната собственост върху земята ще бъде запазена, но се предвижда разширяване на правата за нейното ползване от фермери, кооперации и частни компании, включително чуждестранни инвеститори.
В жилищния сектор се предлага кубинските граждани да могат да притежават до две жилища в градовете вместо досегашното ограничение до едно, както и едно жилище в селските райони. Предвижда се също въвеждането на ипотечно кредитиране. </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Марин Милков</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13714471/c1b184ad03ae4afdbc998d6f3cdad638--0--86794793c4a246a98f46568bf3911019.jpg" length="1145152" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178112-slovakiya-predlaga-pomosht-na-ungariya-sled-spiraneto-na-aets-paksh-zaradi-nis</guid>
                <title>Словакия предлага помощ на Унгария след спирането на АЕЦ „Пакш“ заради ниското ниво на Дунав</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178112-slovakiya-predlaga-pomosht-na-ungariya-sled-spiraneto-na-aets-paksh-zaradi-nis</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 14:15:00 +0300</pubDate>
                <description>Словашкият премиер Роберт Фицо предложи на Унгария незабавна помощ с доставки на електроенергия, след като унгарската атомна електроцентрала „Пакш“ беше изключена от електропреносната мрежа заради критично ниското ниво на водите в река Дунав и недостига на вода за охлаждане, предаде АПА.
В публикация във „Фейсбук“ (Facebook) Фицо заяви, че словашките атомни електроцентрали не са засегнати от подобна ситуация и страната е готова да подкрепи Унгария в преодоляването на енергийната криза.
Предложението беше направено, след като унгарският министър-председател Петер Мадяр съобщи, също чрез публикация във „Фейсбук“, че АЕЦ „Пакш“ ще бъде напълно спряна в неделя след 44 години експлоатация.
По думите му отпадането на около 2000 мегавата производствен капацитет ще бъде компенсирано чрез всички налични резервни електроцентрали в страната и чрез внос на електроенергия.
Мадяр посочи, че унгарските власти са в постоянен контакт с институциите за управление на водните ресурси в Австрия и Словакия. Той отхвърли разпространяваните в интернет твърдения, че двете съседни държави са въвели ограничения в управлението на водите, които да намаляват притока на Дунав към Унгария.
По думите му ниското ниво на реката се дължи основно на продължителната липса на валежи във водосборния басейн на Дунав, като през следващите дни се очаква нивото на водата да продължи да спада.
Унгарските власти са разпоредили незабавно въвеждане на ограничения от трета степен върху използването на вода с цел гарантиране на снабдяването с питейна вода. На практика това означава ограничаване на всички несъществени дейности, включително миене на автомобили и поливане на градини.
Междувременно в страната влезе в сила правителствено постановление, което позволява временно прекъсване на електрозахранването на големи промишлени предприятия, ако те не изпълнят предписаните ограничения на потреблението.
Според Мадяр електроснабдяването на домакинствата ще бъде ограничавано само ако всички останали възможности за намаляване на потреблението бъдат изчерпани.
От понеделник се въвеждат ограничения и за железопътния товарен транспорт в часовия интервал между 17:00 и 22:00 часа, за да бъде намалено вечерното потребление на електроенергия и да се освободят допълнителни резерви в системата.
Правителството разпореди служителите в държавната администрация да работят дистанционно през първите три дни на следващата седмица, доколкото това позволява нормалното функциониране на институциите. Кабинетът призова и работодателите от частния сектор да приложат същата практика, когато е възможно.
Като част от мерките за пестене на електроенергия е изключено и декоративното осветление на държавните сгради, а на общините е препоръчано да предприемат максимални мерки за ограничаване на потреблението.
Временният държавен глава Агнеш Форстхофер е поискала среща с министър-председателя в понеделник, на която да бъде информирана за предприетите действия във връзка с екстремната гореща вълна и енергийната криза. На срещата са поканени и лидерите на парламентарните опозиционни партии, след като планираното пленарно заседание на парламента беше отменено.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/7764064/4955c83a030d468d8c42addb5ca7e65f--0--c5690cbaef00410582365cecac891270.jpg" length="6440405" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178103--uestdzhet-zapochva-da-otmenya-poleti-v-navecherieto-na-obyavenata-stachka</guid>
                <title>„УестДжет“ започва да отменя полети в навечерието на обявената стачка</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178103--uestdzhet-zapochva-da-otmenya-poleti-v-navecherieto-na-obyavenata-stachka</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 14:10:00 +0300</pubDate>
                <description>Канадската авиокомпания „УестДжет“ (WestJet) съобщи, че е започнала да отменя полети след полученото предизвестие за стачка, свикана от синдиката на кабинния екипаж (CUPE), предаде Ройтерс. 
Вторият по големина авиопревозвач в Канада е отменил общо 86 полета.
От компанията посочиха, че преговорите със синдиката на стюардите продължават и че ръководството остава ангажирано с постигането на предварително споразумение чрез преговори, с цел да бъде избегната стачката.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/918541/c8d6b1d3422d45369a1e37e764cdc5dc--1--4abade566609407f9aafac5ffce6fd3a.jpg" length="7458262" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178100--holsim-dogovori-prodazhbata-na-biznesa-si-vav-filipinite</guid>
                <title>„Холсим“ договори продажбата на бизнеса си във Филипините</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178100--holsim-dogovori-prodazhbata-na-biznesa-si-vav-filipinite</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 13:25:41 +0300</pubDate>
                <description>Швейцарската компания за строителни материали „Холсим“ (Holcim) подписа споразумение с китайската „Хуасин Билдинг Матириълс“ (Huaxin Building Materials) за продажбата на бизнеса си във Филипините, предаде АПА. 
Сделката предвижда първоначално „Холсим“ да продаде мажоритарен дял от 67,623 на сто за 527 млн. долара (459 млн. евро).
След приключването на тази част от сделката компанията планира да продаде и оставащия си дял от около 31 на сто в рамките на период между три и пет години. За него е договорена минимална продажна цена от 280 млн. долара.
Според „Холсим“ тези условия определят обща минимална оценка на филипинското подразделение от 807 млн. долара. Швейцарската компания ще може да получи и допълнителни средства, ако през посочения период стойността на бизнеса се повиши.
Сделката подлежи на обичайните административни и регулаторни одобрения. Очаква се продажбата на мажоритарния дял да бъде приключена през първата половина на 2027 година.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13614594/yen-illustr.jpg" length="1238551" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178074-royters-yaponiya-i-sasht-sa-predprieli-parvata-si-savmestna-valutna-interventsi</guid>
                <title>Ройтерс: Япония и САЩ са предприели първата си съвместна валутна интервенция в подкрепа на йената от 2011 г.</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178074-royters-yaponiya-i-sasht-sa-predprieli-parvata-si-savmestna-valutna-interventsi</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 11:59:58 +0300</pubDate>
                <description>Япония и Съединените щати са предприели съвместна интервенция на валутния пазар в опит да спрат обезценяването на йената, достигнала 40-годишно дъно, съобщи Ройтерс, позовавайки се на свои източници. 
Според двама правителствени представители, запознати с въпроса, японският министър на финансите Сацуки Катаяма ще обяви в понеделник координираните действия. Очаква се той да подчертае решимостта на двете държави да противодействат на прекомерното отслабване на японската валута.
На въпрос дали Катаяма ще потвърди съвместната интервенция, един от източниците е отговорил утвърдително и е допълнил, че „операцията все още продължава“.
Към момента нито японското Министерство на финансите, нито американското Министерство на финансите са коментирали информацията.
Според участници на пазара японските и американските власти са купували йени в четвъртък и петък. Ако информацията бъде потвърдена, това ще бъде първата съвместна валутна интервенция на двете държави от 2011 година.
Действията следват изявление на министъра на финансите на САЩ Скот Бесънт, който миналата седмица определи йената като „силно подценена“.
Ройтерс съобщи, че на снимка от петък върху бележника на Бесънт се вижда ръкописна бележка с текст „Да се купят японски йени (JPY) за 5-10 млрд. долара“.
Освен това източник, запознат със ситуацията, е заявил пред агенцията, че Министерството на финансите на САЩ е уведомило няколко банки да се „подготвят за по-нататъшни стъпки“.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/11175549/40c2f68fd64843a8a40f224c371870b1--0--35a6f8024e4b43fea38f6f00565d9aec.jpg" length="4572965" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1176977-ot-dnes-v-es-zapochvat-da-se-prilagat-novi-pravila-za-prozrachnost-pri-izpolzvan</guid>
                <title>От днес в ЕС започват да се прилагат нови правила за прозрачност при използването на изкуствен интелект</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1176977-ot-dnes-v-es-zapochvat-da-se-prilagat-novi-pravila-za-prozrachnost-pri-izpolzvan</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 11:00:00 +0300</pubDate>
                <description>От днес в Европейския съюз започват да се прилагат нови изисквания за прозрачност при използването на системи с изкуствен интелект (ИИ), предвидени в европейския Акт за изкуствения интелект (AI Act). Те задължават доставчиците и операторите на определени системи да уведомяват потребителите, когато взаимодействат с изкуствен интелект, както и да обозначават съдържание, създадено или променено с помощта на ИИ, припомня АПА. 
Актът за изкуствения интелект, който влезе в сила на 1 август 2024 г., е първата цялостна правна рамка в света за регулиране на тази технология. Той въвежда единни правила за всички държави от ЕС, основани на оценка на риска, като целта е развитието и използването на изкуствения интелект да бъдат безопасни, прозрачни и в съответствие с основните права.
От днес системите, които общуват директно с хора, включително чатботове, по правило трябва ясно да информират потребителите, че взаимодействат с изкуствен интелект. Изключение е допустимо, когато това е очевидно от естеството на услугата.
Нови изисквания се въвеждат и за т.нар. дийпфейкове. Изображения, аудио- и видеоматериали, създадени или променени чрез изкуствен интелект, трябва да бъдат обозначавани като такива. Задължението обхваща и текстово съдържание от обществен интерес, генерирано с помощта на ИИ.
Регламентът предвижда изключения за материали, използвани за целите на наказателното правосъдие, както и за художествени, творчески и сатирични произведения. Не се изисква обозначаване и когато съдържанието е преминало човешка редакционна проверка и отговорността за публикуването му се носи от физическо или юридическо лице.
Отлагане има единствено за изискването за машинно четимо обозначаване или цифров воден знак на генерираното с ИИ съдържание, което ще започне да се прилага от 2 декември 2026 година.
Прилагането на регламента се осъществява съвместно от Европейската комисия и определените от държавите членки национални органи за надзор. На европейско равнище контролът върху моделите с общо предназначение е възложен на Бюрото за изкуствен интелект към Европейската комисия.
За България национален координатор по прилагането на Закона за изкуствения интелект е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), определена със законови промени, приети по-рано тази година. Комисията участва в европейската система за надзор и координира изпълнението на регламента на национално равнище.
Европейският закон класифицира системите с изкуствен интелект в четири категории според степента на риск. За системите с минимален риск, като филтри за нежелана поща и видеоигри, не се предвиждат специални изисквания. При системите с ограничен риск, каквито са чатботовете, се прилагат правилата за прозрачност. За приложенията с висок риск, използвани например в здравеопазването, транспорта или критичната инфраструктура, са предвидени значително по-строги изисквания.
Регламентът забранява и определени практики, включително системи за манипулиране на човешкото поведение, социално оценяване на гражданите и някои форми на разпознаване на емоции.
При установени нарушения националните надзорни органи могат да разпоредят отстраняване на несъответствията, ограничаване или забрана на съответната система, както и изтеглянето ѝ от пазара. За най-тежките нарушения регламентът предвижда санкции до 35 млн. евро или до 7 на сто от световния годишен оборот на предприятието, а за доставчиците на модели с общо предназначение Европейската комисия може да налага глоби до 15 млн. евро или до 3 на сто от световния годишен оборот, в зависимост от това коя сума е по-висока.
Следващите етапи от прилагането на европейския Закон за изкуствения интелект включват въвеждането на задължително машинно четимо обозначаване на съдържание, създадено с ИИ, от 2 декември 2026 г., създаването до 2 август 2027 г. на поне една национална регулаторна тестова среда („пясъчник”) във всяка държава членка, както и поетапното прилагане на правилата за системите с висок риск.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/11626410/1000015140.jpg" length="1223449" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178038-ot-vyatarna-energiya-sa-osigureni-9-protsenta-ot-elektrichestvoto-v-evropa-prez-</guid>
                <title>От вятърна енергия са осигурени 9 процента от електричеството в Европа през изминалото денонощие</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1178038-ot-vyatarna-energiya-sa-osigureni-9-protsenta-ot-elektrichestvoto-v-evropa-prez-</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 10:42:04 +0300</pubDate>
                <description>Делът на електроенергията от вятърни централи в Европа през изминалите 24 часа е  9,2 на сто, сочат данни от днешния бюлетин на платформата WindEurope Power Numbers.
Вятърни турбини, разположени на сушата, са произвели 8,6 процента от общото количество електроенергия (566 гигаватчаса), а на морските вятърни паркове се падат 0,7 процента (46 гигаватчаса) от нея.
Страните в Европа с най-голям дял на вятърната енергия в общия електроенергиен микс през последното денонощие са Гърция (41  процента), Дания (32,3 на сто) и Швеция (26 процента). В България делът е 1,2 процента. 
Най-значителни количества електроенергия от вятър са произведени в  Германия (128,3 гигаватчаса), Испания (93 гигаватчаса) и Гърция (65 гигаватчаса), сочи още справката. В България са произведени 0,9 гигаватчаса. 
 </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Камелия Цветанова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13714473/1841278a88754df2a948cb8abf503fc8--0--063d455fb215453a9310f0a09dd13d7a.jpg" length="1507403" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1178037-ungariya-obyavyava-bezpretsedentno-spirane-na-aets-paksh-zaradi-goreshtata-val</guid>
                <title>Унгария обявява безпрецедентно спиране на АЕЦ &quot;Пакш&quot; заради горещата вълна</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1178037-ungariya-obyavyava-bezpretsedentno-spirane-na-aets-paksh-zaradi-goreshtata-val</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 10:00:00 +0300</pubDate>
                <description>Унгарският премиер Петер Мадяр обяви спирането на АЕЦ &quot;Пакш&quot;, за пръв път от 44 години, заради прекалено ниското равнище на водата в Дунав, предаде Франс прес.
&quot;Поради новото спадане на нивото на водите на Дунава, една от двете последни производствени единици на атомната централа Пакш ще бъде спряна в 1:30 сутринта&quot;, написа той в Екс малко преди планираното спиране.
&quot;С това производството на централата ще падне до едва 240 мегавата&quot;, допълни той. Централата &quot;ще бъде напълно спряна за първи път от 44 години&quot;.
Разположена на около сто километра южно от Будапеща, централата Пакш осигурява около 40% от годишното производство на електроенергия в страната.
В петък операторът на централата — чиито четири реактора, построени с технология от съветската епоха, се охлаждат с вода, изпомпвана от Дунав — предупреди, че спадът на нивото на реката може да наложи пълно спиране на централата към средата на следващата седмица. Правителството обаче предупреди, че това може да се случи още през уикенда.
Заради продължителния недостиг на валежи и екстремната жега, която обхваща Европа от пролетта, водите на Дунав на места са достигнали исторически ниски равнища. А ситуацията може да се влоши заради прогнозирани температури между 40 и 42 градуса през следващите дни.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Асен Георгиев</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13721181/econ-ceni-hrani-stoki-07-31.jpg" length="1422984" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177543-s-nad-16-protsenta-nagore-e-tsenata-na-edro-na-domatite-u-nas-tazi-sedmitsa-soc</guid>
                <title>С над 16 процента нагоре е цената на едро на доматите у нас тази седмица, сочат данни на ДКСБТ</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177543-s-nad-16-protsenta-nagore-e-tsenata-na-edro-na-domatite-u-nas-tazi-sedmitsa-soc</link>
                <pubDate>Sun, 02 Aug 2026 07:00:00 +0300</pubDate>
                <description>Продължава движението надолу на цените на едро на повечето плодове и зеленчуци у нас тази седмица отчита Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повишава с 0,56 на сто до 2,336 пункта спрямо 2,323 пункта седмица по-рано. Базовото равнище на индекса (1,000 пункта) е от 2005 година.
При зеленчуците тази седмица най-значително поскъпват на доматите, които са с 16,08 на сто нагоре и се търгуват по 1,53 евро за килограм. По-високи са също цените на краставиците - с 3,45 на сто до 1,20 евро за килограм, и зелето – с 0,35 на сто до 0,58 евро за килограм. 
На обратната страна, най-много поевтиняват морковите - с 9,31 на сто до 0,74 евро за килограм. Отстъпват също цените на чушките, като зелените са с 8,37 на сто надолу и се търгуват по 1,16 евро за килограм, а червените - с 5,14 на сто до 1,77 евро за килограм. По-евтини са още тиквичките - с 5,69 на сто до 0,63 евро за килограм, зрелият лук кромид – с 4,93 на сто до 0,54 евро за килограм, и картофите - с 2,56 на сто по 0,61 евро за килограм. Зелената салата запазва стойността си от миналата седмица и се търгува по 0,65 евро за килограм.
При плодовете, наблюдавани от ДКСБТ, най-много поевтиняват ябълките, които са с 9,02 на сто надолу и се търгуват по 1,21 евро за килограм. Отстъпват също цените на лимоните - с 6,09 на сто до 2,16 евро за килограм, прасковите - с 5,73 на сто до 1,25 евро за килограм, и кайсиите - с 3,23 на сто до 1,20 евро за килограм.
Цената на кравето сирене отстъпва с 1,99 на сто до 6,10 евро за килограм, а на кашкавала тип „Витоша“ - с 1,3 на сто до 9,12 евро за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е по-скъпо с 3,54 на сто до 0,76 евро за кофичка от 400 гр., а прясното мляко е по-евтино с 5,66 на сто до 1,10 евро за литър. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) е по-ниска и то се търгува по 1,45 евро за брой, което е спад с 1,49 на сто.
Замразеното пилешко месо поскъпва с 2,66 на сто до 3,71 евро за килограм, а яйцата (размер М) поевтиняват с 5 на сто до 0,19 евро за брой на едро.
Цената на ориза е с 0,97 на сто нагоре до 1,70 евро за килограм, а на зрелия фасул - с 1,77 на сто до 2,07 евро за килограм. Лещата поскъпва с 0,49 на сто до 2,04 евро за килограм, а олиото - с 0,34 на сто до 1,75 евро за литър. Отстъпват цените на брашното тип 500 - с 5,97 на сто до 0,63 евро за килограм, и захарта - с 2,05 на сто до 0,86 евро за килограм.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Ивона Величкова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        </channel>
</rss>