<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom" xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/">
    <channel>
        <title>RSS Икономика</title>
        <description></description>
        <atom:link href="https://www.bta.bg/bg/news/economy/rss" rel="self" type="application/rss+xml" />
        <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/rss</link>
        <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 18:57:30 +0300</pubDate>
        <language>bg</language>
        <sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
        <sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
                                <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/9273549/ffccd99aab954939a3860ed27353cd18--0--5d7da3fcd5c246638e8d552647e74d53.jpg" length="5869849" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177914-nad-tri-chetvarti-ot-avstriyskite-predpriyatiya-izpitvat-nedostig-na-kvalifitsir</guid>
                <title>Над три четвърти от австрийските предприятия изпитват недостиг на квалифицирани кадри, отчита проучване </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177914-nad-tri-chetvarti-ot-avstriyskite-predpriyatiya-izpitvat-nedostig-na-kvalifitsir</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 18:07:00 +0300</pubDate>
                <description>Над три четвърти от предприятията в Австрия изпитват недостиг на квалифицирани кадри въпреки слабата икономическа активност, показва проучването „Радар за квалифицирани кадри“ на Австрийската икономическа камара (WKÖ), изготвено от Института за икономически изследвания в областта на образованието (ibw) и цитирано от АПА.
Според оценките в страната липсват около 155 000 квалифицирани работници.
В проучването са участвали над 2100 предприятия. От тях 56 на сто посочват, че недостигът на квалифицирани кадри ги засяга „силно“ или „много силно“.
Най-сериозно засегнати са предприятията в транспорта и логистиката, където 66 на сто от анкетираните отчитат сериозен недостиг на персонал. Следват туризмът и развлекателният сектор с 63 на сто, търговията и занаятите с 62 на сто и промишлеността с 58 на сто.
Според проучването 56 на сто от предприятията са отчели по-ниски приходи заради липсата на квалифицирани служители, а при 48 на сто недостигът на персонал е ограничил възможностите за иновации и развитие.
Най-трудно се намират кадри в областта на електрониката и електротехниката, техническите професии, търговията и продажбите, както и в сферата на храните.
Недостиг се наблюдава и при кандидатите за стажантски позиции. Половината от предприятията, които предлагат обучение чрез стажове, заявяват, че биха приели повече стажанти, ако разполагат с достатъчно подходящи кандидати.
От Австрийската икономическа камара призовават за по-ефективно използване на наличната работна сила.
„Трябва да укрепим образованието и продължаващото обучение, да разширим грижите за децата, за да дадем възможност на повече родители да работят на пълен работен ден, и да създадем условия, които да насърчават по-дългото участие на пазара на труда“, заяви генералният секретар на камарата Йохен Данингер.
По думите му е необходимо също така да бъде разширена квалифицираната имиграция от страни извън Европейския съюз чрез програмата „Червено-бяло-червено“.
От камарата отбелязват, че търсенето и предлагането на пазара на труда не съвпадат напълно и затова трябва да се постави по-голям акцент върху професионалното образование, чиракуването, както и върху по-пълното използване на потенциала на жените и по-възрастните работници.
Данните на Министерството на труда и Австрийската служба по заетостта (AMS) също показват сериозен недостиг на специалисти. Според техния „Барометър за квалифицирани кадри“ през първото тримесечие на 2026 г. най-търсени са били електроинсталатори, автомобилни механици, машинни техници, водопроводчици и лекари.
Според проучването 61 на сто от предприятията очакват недостигът на квалифицирани кадри да се задълбочи през следващите години, основно заради демографските промени и увеличаващия се брой служители, които ще се пенсионират.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/8893684/e51eda0ea68e4305af93a1b649bb4166--0--8700be596565471d8fc60cb9610bbaa9.jpg" length="5905903" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177900-yaponski-kompanii-vavezhdat-klimatizirani-toaletni-i-sakrashtavat-rabotnoto-vrem</guid>
                <title>Японски компании въвеждат климатизирани тоалетни и съкращават работното време заради екстремните жеги</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177900-yaponski-kompanii-vavezhdat-klimatizirani-toaletni-i-sakrashtavat-rabotnoto-vrem</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 17:36:00 +0300</pubDate>
                <description>Японски компании въвеждат нови мерки за защита на служителите от екстремните летни горещини, включително климатизирани мобилни тоалетни на строителните площадки, съкратено работно време и допълнителни инициативи за предотвратяване на топлинен стрес, съобщи агенция Киодо.
От юни миналата година японското правителство задължава работодателите да прилагат ефективни мерки срещу заболявания, свързани с високите температури. Компаниите, които не изпълняват тези изисквания, подлежат на санкции.
Строителната компания „Дайто Тръст Кънстракшън“ (Daito Trust Construction) е монтирала до средата на юли климатизирани модулни тоалетни на две строителни площадки в Токио. Съоръженията са оборудвани с вентилационни системи, охлаждане чрез водна мъгла, соларни панели и антибактериални покрития.
Компанията планира да инвестира около 150 милиона йени (около 950 000 долара) през финансовата година, приключваща през март, в мерки за предотвратяване на заболявания, причинени от жегата.
От дружеството посочват, че ще поддържат тоалетните чисти и удобни, като отчитат и увеличаващия се брой жени, ръководещи строителни обекти.
Друг голям строителен концерн - „Обаяши“ (Obayashi), съкращава работното време на строителните площадки през юли и август. Вместо от 8:00 до 17:00 часа служителите ще работят от 7:00 до 13:00 часа.
„Решихме, че е по-важно да намалим риска от заболявания, свързани с топлината“, заяви представител на компанията.
От „Обаяши“ уточняват, че при по-ниски температури или ако изпълнението на проектите изостава, работното време може да бъде удължавано.
Корабостроителната компания „Имабари Шипбилдинг“ (Imabari Shipbuilding) е разработила охлаждащо работно облекло, което се активира при изпотяване, а операторът на платформата за доставки на храна „Демае-кан“ (Demae-can) предоставя на куриерите ваучери за напитки.
Според японското Министерство на здравеопазването, труда и социалните грижи през 2025 г. общо 1803 души са починали вследствие на топлинен удар или са отсъствали от работа поне четири дни заради топлинно изтощение. Това е най-високият брой, откакто се води статистика през 2005 година.
Най-засегнати са производственият сектор с 365 случая и строителството с 292 случая, показват данните на министерството.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13688639/434febeb6be64ccb9db957261ef994a9--0--45fa9b0ee72a4f73bff49a643e7b33a4.jpg" length="10112792" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177906-germanskite-banki-nastoyavat-za-po-shiroko-izpolzvane-na-kapitaloviya-pazar-pri-</guid>
                <title>Германските банки настояват за по-широко използване на капиталовия пазар при пенсионното осигуряване</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177906-germanskite-banki-nastoyavat-za-po-shiroko-izpolzvane-na-kapitaloviya-pazar-pri-</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 17:05:00 +0300</pubDate>
                <description>Германските банки призовават за по-широко използване на капиталовия пазар в пенсионната система и за засилване на финансовата грамотност, след като правителството предложи нов модел за капиталово пенсионно спестяване за децата, предаде ДПА.
Според Ларс Стой, главен изпълнителен директор на „Ай Ен Джи Джърмъни“ (ING Germany) и член на управителния съвет на Федералния съюз на германските банки (BdB), отговарящ за пенсионната политика, реформата трябва да бъде съпътствана от национална стратегия за финансово образование.
„Има много похвални инициативи. Но е необходима съгласувана акция“, заяви Стой пред ДПА. По думите му учениците трябва да завършват училище с основни финансови познания.
Той отбеляза, че през последните години интересът на младите хора към инвестирането на капиталовите пазари се е увеличил и новите предложения за частно пенсионно осигуряване отговарят именно на тази тенденция.
Според плановете на германското правителство от 2027 г. всяко дете на възраст между 6 и 18 години ще получава по 10 евро месечно от държавата в индивидуална капиталова пенсионна сметка. Първи ще бъдат обхванати децата, родени през 2020 г., като за тях средствата ще бъдат начислени със задна дата от 1 януари 2026 година. След това всяка година ще бъдат включвани новите шестгодишни деца.
Стой изрази надежда, че впоследствие ще бъдат осигурени средства и за включването на други възрастови групи. Според него би било неправилно голяма част от поколенията да останат извън държавната подкрепа.
По законопроекта родители, кръстници и баби и дядовци ще могат да внасят допълнително до 6840 евро годишно по пенсионната сметка, като средствата ще могат да бъдат изтеглени след навършване на 65-годишна възраст.
Стой определи реформата като възможност за повишаване на личните пенсионни спестявания, но подчерта, че ще е необходимо време, за да се натрупат достатъчно средства и обществото да оцени ползите от системата.
Предложението среща критики от Социалния съюз (SoVD). Председателят на организацията Михаела Енгелмайер предупреди, че капиталовото пенсионно осигуряване крие инвестиционни рискове и не бива да се превръща в модел, от който основно да печели финансовият сектор, както според нея се е случило с пенсионната схема „Ристер“.
От Социалния съюз настояват административните разходи да бъдат сведени до минимум, включително чрез създаването на стандартизиран пенсионен продукт, организиран от държавата.
От своя страна Стой заяви, че банките вече разработват конкурентни продукти с ниски разходи и очакват своевременно политическо решение по окончателните параметри на реформата. По думите му, ако законодателните детайли не бъдат изяснени до октомври, финансовите институции трудно ще успеят да подготвят необходимите продукти и информационни системи навреме за старта на програмата през 2027 година.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/153955/829e22fc71344e1ba60480c279ee265f-ee688621ad9e4d8da96354fc2ae89d6e-1c68932a22484da586b96392fdb72977-aee16.jpg" length="3080494" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177796-po-malko-novi-veshti-i-poveche-remonti-novoto-evropeysko-pravo-na-remont-nasa</guid>
                <title>По-малко нови вещи и повече ремонти: новото европейско „право на ремонт“ насърчава поправката вместо подмяната на електроуреди</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177796-po-malko-novi-veshti-i-poveche-remonti-novoto-evropeysko-pravo-na-remont-nasa</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 16:30:00 +0300</pubDate>
                <description>Новата европейска директива за правото на ремонт има за цел да насърчи поправката на повредени електроуреди и електроника вместо тяхната подмяна, като предоставя повече права на потребителите и цели да ограничи нарастващото количество електронни отпадъци. Директива (ЕС) 2024/1799, която влезе в сила на 31 юли, цели да улесни ремонта на дефектни стоки в полза на потребителите, околната среда и единния европейски пазар. Това се посочва в обзор на нидерландската информационна платформа „Ню“, посветен на новите правила.
Когато първите мобилни телефони станаха популярни през 90-те години, беше съвсем нормално да ги разглобяваш сам. Днес устройствата все по-често се сглобяват с лепило, вместо с винтове, което означава, че дори една износена батерия може да бъде достатъчна причина да изхвърлиш цялото устройство.
В лаптопи, смартфони и перални машини се съдържат ценни и редки суровини, като мед и литий. Въпреки това електрониката представлява най-бързо нарастващия поток от отпадъци. Европейският съюз иска да обърне тази тенденция с т.нар. „право на ремонт“, което трябва да направи ремонта по-привлекателен и достъпен. Директивата все още трябва да бъде транспонирана в законодателството на всички държави-членки. В Нидерландия законопроектът все още трябва да бъде разгледан от Втората камара (парламента).
Въпросът е дали тази регулация ще бъде достатъчна. „Хората са свикнали бързо да си купуват нещо ново“, казва професорът по устойчиво потребителско поведение Рут Муге. „Ремонтът вече не е част от нашия начин на живот.“
„Прахосмукачката ви вече не засмуква толкова силно? Тогава поглеждате в „Бол “ (Bol) –  най-големият и популярен онлайн магазин в Нидерландия и Белгия - и на следващия ден вече имате нова“, обяснява Муге. „Ремонтът е много по-несигурен и по-труден. Къде да отидете? Какво не е наред? А ако все пак решите да я поправите, често оставате без уреда за дълго време. Също така разходите за ремонт често са несигурен фактор.“
Старите резервни части трябва да се предлагат по-дълго
Разходите са най-голямата пречка за много хора да дадат нещо за ремонт, показва проучване на онлайн платформата  „Рифърбд“ (Refurbed), която продава реновирани продукти втора употреба. Освен това една трета от анкетираните споделят, че редовно подменят електроника, която все още работи.
Муге разглежда закона като първа стъпка, която се очаква да повиши осведомеността, че повредените уреди не винаги трябва да се заменят, а могат и да бъдат поправени. Затова уредите получават „ремонтна оценка“ – нещо като етикет, който показва колко лесно може да бъде поправен даден уред.
Производителите трябва също така да поддържат по-дълго резервни части на склад, за да могат по-старите уреди да бъдат ремонтирани. „Много добро развитие“, коментира Борис Блийхам, основател на „ДъФонЛаб“ (ThePhoneLab). Неговата компания вече единадесет години ремонтира телефони и лаптопи.
Според Блийхам много производители вече доставят оригинални резервни части на независими фирми като „ДъФонЛаб“, докато преди това не беше така. Все пак това често е свързано с доста висока цена. „Оригинален екран за „АйФон (iPhone 13, от 2021 г.) струва 275 евро без ДДС. Това е несъразмерно спрямо стойността на устройството.“
Сгъваемият екран се поврежда бързо
Директивата предвижда ремонтите да се извършват на „разумна цена“, но не стига достатъчно напред според Муге. В сравнение с цената на много продукти в ново състояние професионалният ремонт често все още е скъп. „Тогава какво е разумно?“
Професорът вижда и още няколко възможности за по-нататъшно развитие. „Правителството би могло да раздава ваучери за ремонт, за да покаже, че това е важно.“ Във Франция и Австрия вече съществуват схеми, чрез които клиентите получават отстъпка при оторизирани сервизни центрове. Браншовата асоциация „Текник Недерланд“ (Techniek Nederland) също подкрепя тази идея.
Освен това Муге черпи вдъхновение от автомобилния сектор, където ремонтът е норма. „Нека въведем и за смартфоните нещо като технически преглед, при който старите части се подменят.“
Намирането на надежден сервиз вече е станало по-лесно благодарение на национален регистър. В Нидерландия има и няколко „Кафенета за поправка“ (Repair Cafés), където доброволци и посетители заедно се опитват да поправят счупени вещи.
Блийхам забелязва, че хората използват телефоните си по-дълго, отколкото преди. „Новите телефони имат по-малко радикални подобрения в сравнение с преди. Камерата може би е малко по-добра.“ „Самсунг“(Samsung) вече предлага нови сгъваеми модели, но Блийхам предупреждава, че те бързо се повреждат. „Ако попадне дори една песъчинка, екранът се счупва.“ Нов сгъваем екран струва 800 евро, независимо дали това е разумно или не.
Какво включва правото на ремонт?

      Производителите трябва да предоставят информация за това как да се ремонтира даден продукт и да посочат оценка за пригодност за ремонт, която показва доколко това е възможно.
      Продавачите трябва да дават предимство на ремонта пред замяната в рамките на законоустановения гаранционен срок. Ако ремонтът е по-евтин или струва колкото замяната, уредът трябва да бъде ремонтиран. След това гаранцията се удължава с една година.
       Дори след изтичане на гаранционния срок потребителите имат право да поискат ремонт.
      По време на ремонта потребителите имат право на заместващо устройство, което да ползват временно.
      Резервните части трябва да остават на разположение по-дълго, за да могат да се ремонтират и по-старите устройства.
       Производителите не трябва да затрудняват или оскъпяват ремонта без необходимост.
</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Специално за БТА от Ива Тончева</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13579938/853cac2c14a3425eb021ee92c53b871b--0--b095d8c41f954da6bf69eaccb8fb2722.jpg" length="1961690" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177886-pod-60-na-sto-ot-vlakovete-na-dalgi-razstoyaniya-v-germaniya-sa-se-dvizhili-po-r</guid>
                <title>Под 60 на сто от влаковете на дълги разстояния в Германия са се движили по разписание през първото полугодие</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177886-pod-60-na-sto-ot-vlakovete-na-dalgi-razstoyaniya-v-germaniya-sa-se-dvizhili-po-r</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 15:42:45 +0300</pubDate>
                <description>По-малко от шест от всеки десет влака на дълги разстояния в Германия са се движили по разписание през първото полугодие на годината, съобщи изпълнителният директор на германския железопътен оператор „Дойче Бан“ (Deutsche Bahn) Евелин Пала, цитирана от ДПА.
По думите ѝ едва 58,7 на сто от влаковете за дълги разстояния са пристигнали навреме.
„Това не е добър резултат. Няма смисъл да се опитваме да го прикриваме“, заяви Пала в интервю за уикенд изданието на германския вестник „Велт“.
Тя отбеляза обаче, че в около три четвърти от случаите закъсненията са били по-малки от 15 минути.
„Макар все още да не сме доволни от общите резултати, не бива да представяме „Дойче Бан“ в по-лоша светлина, отколкото е в действителност“, добави тя.
Германският железопътен оператор от години е подложен на критики заради зачестилите закъснения. В момента компанията изпълнява мащабна програма за модернизация на железопътната инфраструктура, която включва основен ремонт на ключови железопътни линии с цел подобряване на надеждността на услугите.
Според методологията на „Дойче Бан“ влак се счита за закъснял, ако пристигне с най-малко шест минути закъснение. Отменените влакове не се включват в статистиката за точността.
Евелин Пала, която пое ръководството на компанията през октомври 2025 г., си беше поставила цел през тази година делът на влаковете, пристигащи навреме, да надхвърли 60 на сто.
В интервюто тя отправя критики към предишното ръководство на компанията, като определя организационната ѝ структура като „организирана безотговорност“. От встъпването си в длъжност Пала е започнала преструктуриране на „Дойче Бан“, включващо оптимизиране на централната администрация и съкращаване на ръководни позиции.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13436826/0f5d9496fcc74e6389b19329dca46e33--0--8a52f15ed1af4cec98d578c0675d6f19.jpg" length="897975" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177876-kitay-othvarli-amerikanskite-obvineniya-za-prinuditelen-trud-sled-razshiryavanet</guid>
                <title>Китай отхвърли американските обвинения за принудителен труд след разширяването на санкционния списък</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177876-kitay-othvarli-amerikanskite-obvineniya-za-prinuditelen-trud-sled-razshiryavanet</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 15:12:59 +0300</pubDate>
                <description>Китай отхвърли като неоснователно решението на САЩ да включат още китайски предприятия в санкционния списък заради обвинения в използване на принудителен труд, предаде Ройтерс.
Министерството на търговията на Китай определи мярката като форма на икономически натиск, която нарушава законните права и интереси на китайските предприятия и подкопава стабилността на глобалните вериги за доставки.
„Китай категорично се противопоставя на принудителния труд“, се посочва в изявление на министерството.
Пекин призова Вашингтон да прекрати, по думите му, несправедливия натиск върху китайските компании и заяви, че ще предприеме необходимите действия за защита на техните права и интереси.
В петък Съединените щати добавиха още 43 китайски компании към списъка на предприятията, чиито продукти не могат да бъдат внасяни в страната. Американските власти мотивираха решението с продължаващите нарушения на човешките права в автономния район Синцзян.
През последните години представители на уйгурската общност и международни правозащитни организации многократно съобщават, че стотици хиляди представители на мюсюлманското уйгурско малцинство са били настанявани против волята им в т.нар. лагери за превъзпитание, където според тези твърдения част от тях са били подлагани на изтезания и принуждавани да полагат принудителен труд.
Китайските власти последователно отхвърлят тези обвинения.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13723836/img_3363.jpg" length="1672087" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177865-ayar-izdade-10-godishen-litsenz-za-izvezhdaneto-ot-eksploatatsiya-na-treti-i-che</guid>
                <title>АЯР издаде 10-годишен лиценз за извеждането от експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“ </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177865-ayar-izdade-10-godishen-litsenz-za-izvezhdaneto-ot-eksploatatsiya-na-treti-i-che</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 14:59:05 +0300</pubDate>
                <description>Председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Цанко Бачийски връчи лицензия за извеждане от експлоатация на трети и четвърти енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“ на заместник изпълнителния директор на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО) Елисавета Младенова, съобщиха от АЯР.
Лицензията е издадена на Специализирано поделение „Извеждане от експлоатация 1–4 блок“ към ДП РАО. На церемонията присъства и председателят на Управителния съвет на държавното предприятие Сергей Цочев.
Документът е със срок на валидност 10 години и дава право на ДП РАО да извършва дейностите по извеждането от експлоатация на трети и четвърти блок на централата.
От АЯР посочват, че дейностите следва да се изпълняват при спазване на изискванията на Закона за безопасно използване на ядрената енергия и подзаконовите нормативни актове, като се гарантира приоритет на ядрената безопасност, радиационната защита, физическата защита и безопасното управление на радиоактивните отпадъци пред всички останали аспекти на дейността.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Камелия Цветанова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13714473/1841278a88754df2a948cb8abf503fc8--0--063d455fb215453a9310f0a09dd13d7a.jpg" length="1507403" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177869-aets-paksh-mozhe-da-bade-spryana-oshte-tozi-uikend-zaradi-niskoto-nivo-na-duna</guid>
                <title>АЕЦ „Пакш“ може да бъде спряна още този уикенд заради ниското ниво на Дунав, каза Петер Мадяр </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177869-aets-paksh-mozhe-da-bade-spryana-oshte-tozi-uikend-zaradi-niskoto-nivo-na-duna</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 14:55:54 +0300</pubDate>
                <description>Атомната електроцентрала „Пакш“, която осигурява близо половината от производството на електроенергия в Унгария, може да бъде спряна още този уикенд заради рекордно ниските нива на река Дунав, съобщи премиерът на страната Петер Мадяр, цитиран от Ройтерс.
По думите му нивото на реката е продължило да спада, което е наложило ново намаляване на мощността на централата през нощта.
„Пълно спиране на работата може да се случи по-рано, още този уикенд“, заяви Мадяр във видеобръщение, публикувано във „Фейсбук“ (Facebook).
Четирите руски реактора на АЕЦ „Пакш“ с обща инсталирана мощност 2 гигавата работят в момента на около една четвърт от капацитета си. Водата от Дунав се използва за охлаждането на централата, а продължителната суша и ниските водни нива създават риск за нормалната ѝ експлоатация.
Според прогнозите централата може да бъде напълно спряна за първи път от въвеждането ѝ в експлоатация преди 44 години.
Премиерът предупреди, че прекъсването може да продължи седмици и да доведе до сериозни затруднения в енергийната система.
Заместник-председателят на управляващата партия „Тиса“ Марк Раднай заяви, че енергийната криза може да струва на страната между 100 и 200 милиарда форинта (315–630 милиона долара) заради рязкото поскъпване на вносната електроенергия.
Правителството подготвя извънредни мерки за ограничаване на потреблението. Предвижда се големите индустриални потребители доброволно да намалят използваната електроенергия, като при необходимост операторът на електропреносната мрежа „МАВИР“ (MAVIR) ще може да наложи задължителни ограничения или временно да изключва големи консуматори.
„Домакинствата ще бъдат последните, които ще бъдат засегнати от ограниченията“, подчерта Мадяр.
Властите съобщиха още, че от понеделник товарните железопътни превози ще бъдат преустановявани ежедневно между 15:00 и 20:00 часа по Гринуич с цел намаляване на потреблението на електроенергия. Държавните служители ще работят дистанционно през първите три дни на следващата седмица, а частните компании ще бъдат насърчени да приложат същата практика, когато това е възможно.
Предвижда се също изключване на декоративното осветление на обществените сгради и на друго несъществено външно осветление.
Ниските нива на Дунав вече причиняват затруднения в корабоплаването, туризма и водоснабдяването в най-засегнатите райони на страната, отбелязва Ройтерс.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13691839/fb40cfa400de492ba10aec41e5b9625a--0--94b831f3ec7647d0956d932672a8cbd0.jpg" length="2719315" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177855--royters-oupaneyay-razsledva-novi-sluchai-na-avtonomni-ii-agenti-izlezli-iz</guid>
                <title>„Ройтерс“: „ОупънЕйАй“ разследва нови случаи на автономни ИИ агенти, излезли извън контролираната тестова среда</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177855--royters-oupaneyay-razsledva-novi-sluchai-na-avtonomni-ii-agenti-izlezli-iz</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 14:30:00 +0300</pubDate>
                <description>Американският технологичен стартъп „ОупънЕйАй“ (OpenAI) е открила нови случаи, при които негови автономни агенти са излезли извън контролираната тестова среда, докато разширява вътрешното си разследване след неотдавнашния инцидент с проникване в инфраструктурата на технологичната компания „Хъгинг Фейс“ (Hugging Face), съобщи „Ройтерс“, като се позова на двама източници, запознати с въпроса.
Новите случаи са били установени в хода на разследването на инцидента от началото на юли, при който автономен агент на „ОупънЕйАй“ е напуснал изолирана тестова среда. Според източниците компанията проверява и тези допълнителни случаи, като засега няма данни някой от агентите да е напуснал вътрешната мрежа на „ОупънЕйАй“.
Говорител на компанията е препратил журналистите на Ройтерс към публикувано във вторник изявление, в което се посочва, че освен конкретния случай с „Хъгинг Фейс“ се извършва преглед и на „по-широката дейност на нашите модели“.
Според агенцията новите разкрития могат да засилят призивите за по-строго регулиране на системите с изкуствен интелект в САЩ и Европа.
Разследването на „ОупънЕйАй“ е започнало малко преди конкурентната компания „Антропик“ (Anthropic) да съобщи, че нейни модели също са проникнали в системите на три компании по време на тестове по киберсигурност още през април.
Агенцията отбелязва, че досега не е било известно за допълнителните случаи, установени от „ОупънЕйАй“. Не се уточнява колко са те, нито при какви обстоятелства са възникнали. Според трима източници компанията и външни експерти анализират регистрационни файлове от по-ранни периоди на годината, за да установят какво точно се е случило.
Разследването е започнало след инцидента с „Хъгинг Фейс“, при който агент на „ОупънЕйАй“ е действал автономно в мрежата на друга компания по време на вътрешен тест. По данни на компанията тогава са били компрометирани и четири потребителски акаунта в други организации, една от които е нюйоркската технологична компания „Модал“ (Modal).
Според Морис Чиодо от Центъра за изследване на екзистенциалния риск към Кеймбриджкия университет случаите пораждат опасения, че водещите разработчици на изкуствен интелект създават все по-способни автономни системи, без да разполагат с достатъчно ефективни механизми за контрол върху тях. 
„Изглежда, че дори не са наблюдавали какво се случва“, коментира Чиодо пред „Ройтерс“.
От „Антропик“ заявиха, че при техния случай е имало система за наблюдение в реално време, но тя не е била използвана за конкретния тип заплаха поради недоразумение с външен партньор.
Случаите вече засилват политическия натиск за по-строг надзор върху разработването на усъвършенствани модели с изкуствен интелект.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви пред журналисти, че администрацията разглежда възможности за въвеждане на мерки за контрол. Европейската комисия съобщи в петък, че е провела разговори с „ОупънЕйАй“ и „Антропик“ във връзка с инцидентите.
Водещият демократ в Комисията по разузнаване на Сената на САЩ Марк Уорнър заяви, че случаят с „Антропик“ потвърждава необходимостта от задължително тестване на възможностите на най-модерните модели с изкуствен интелект. </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/232436/bda8c57225924ca29c0e8c6977a00a48-bda8c57225924ca29c0e8c6977a00a48-c453b3612d4f449abed7880f23968158-19012.jpg" length="4140004" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177831-iznosat-na-ruski-gaz-za-evropa-po-turski-potok-e-narasnal-s-3-4-na-sto-za-sede</guid>
                <title>Износът на руски газ за Европа по „Турски поток“ е нараснал с 3,4 на сто за седемте месеца на 2026 г., сочат изчисления на ТАСС</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177831-iznosat-na-ruski-gaz-za-evropa-po-turski-potok-e-narasnal-s-3-4-na-sto-za-sede</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 13:56:00 +0300</pubDate>
                <description>Русия е увеличила износа на природен газ за Европа по газопровода „Турски поток“ с 3,4 на сто през периода януари-юли 2026 г. до 10,25 милиарда куб. метра, сочат изчисления на ТАСС, базирани на данни на Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ENTSOG).
През юли доставките по газопровода към Европа са достигнали 1,5 милиарда куб. метра, което представлява увеличение с 39 на сто спрямо юни, но спад с 5 на сто на годишна база.
Среднодневният пренос към Европа през юли е възлизал на 48,6 милиона куб. метра. Това е с 34 на сто повече спрямо юни, но с 5 на сто по-малко в сравнение със същия месец на 2025 година. По данни на ТАСС през юли газопроводът е бил натоварен на около 86 на сто от капацитета си.
„Турски поток“ има общ капацитет от 31,5 милиарда куб. метра годишно и преминава от Русия до Турция по дъното на Черно море. Газопроводът снабдява Турция и страни от Южна и Югоизточна Европа.
След прекратяването на транзита на руски природен газ през Украйна, „Турски поток“ остава единственият действащ маршрут за доставки на руски газ към Европа.
По-рано ТАСС съобщи, също въз основа на данни на Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи, че през 2025 г. доставките по „Турски поток“ за Европа са достигнали рекордните 18,1 милиарда куб. метра, което представлява увеличение с 8,3 на сто спрямо предходната година.
По данни на агенцията Русия е увеличила и доставките на природен газ за Турция през 2025 г. до 21,2 милиарда куб. метра. Освен по „Турски поток“ руски газ се доставя за Турция и по газопровода „Син поток“.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/11960442/20251230_104005.jpg" length="1438700" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177767-tsenite-na-gorivata-v-balgariya-sa-se-pokachili-za-izminaliya-mesets-nay-golyam</guid>
                <title>Цените на горивата в България са се покачили за изминалия месец, най-голям е ръстът при дизела - със 17 процента</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177767-tsenite-na-gorivata-v-balgariya-sa-se-pokachili-za-izminaliya-mesets-nay-golyam</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 13:50:00 +0300</pubDate>
                <description>Цените на горивата в България са се повишили през последния месец, като най-значителен ръст е отчетен при дизеловото гориво, показват данни на платформата „Фюело“ (Fuelo).
Най-масовият бензин А95 е поскъпнал с 0,06 евро за литър, или с 4,05 на сто. Средната му цена се е повишила от 1,48 евро на 1,54 евро за литър.
Най-сериозно увеличение е отчетено при дизеловото гориво. За последния месец цената му е нараснала с 0,26 евро за литър, или със 17,33 на сто – от 1,50 евро на 1,76 евро за литър.
При пропан-бутана повишението е с 0,01 евро за литър, или с 1,56 на сто, като цената му се е увеличила от 0,64 евро на 0,65 евро за литър.
Метанът също е поскъпнал. Средната му цена се е повишила с 0,02 евро за килограм, или с 1,6 на сто - от 1,25 евро на 1,27 евро за килограм, сочат данните на платформата.
Междувременно ценaтa на суровия петрол тип Брент се повиши с 1,2 на сто до близо 88 долара за барел в петък, като отбелязаха ръст от почти 24 на сто през юли - най-силният месечен ръст от март, обусловен от ескалиращите геополитически напрежения и нарастващите опасения относно световните доставки на петрол.  </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Камелия Цветанова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13723170/100+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8+%D1%82%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%B0.jpg" length="233135" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177823-navarshvat-se-100-godini-ot-poteglyaneto-na-parviya-vlak-po-rodopskata-tesnoline</guid>
                <title>Навършват се 100 години от потеглянето на първия влак по Родопската теснолинейка, припомнят от БДЖ </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177823-navarshvat-se-100-godini-ot-poteglyaneto-na-parviya-vlak-po-rodopskata-tesnoline</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 12:54:51 +0300</pubDate>
                <description>Днес се навършват 100 години от потеглянето на първия влак по Родопската теснолинейка, съобщиха от „Български държавни железници“ (БДЖ).
На 1 август 1926 г. с тържествена програма и празнично пътуване е открита отсечката от гара Сарамбей (днешен Септември) до гара Лъджене (днешната централна гара във Велинград), с което се поставя началото на железопътния транспорт в Родопите. От следващия ден - 2 август, стартира и редовната експлоатация по маршрута.
В началото по 39-километровото трасе между Септември и Велинград се движи по един влак във всяка посока, като пътуването продължава близо три часа и половина.
Изграждането на тясната 760 мм железопътна линия от Пазарджишкото поле при гара Сарамбей на кота 238 м. надморска височина започва през пролетта на 1921 г. по проект на инженер Стоян Митов.  За 5 години е преодоляно непристъпното скалисто дефиле на Чепинска река. Преди да достигне гара Лъджене – днес квартал на Велинград, теснолинейката се изкачва до вододела Чуката на 801 м. над морското равнище и преминава 10 пъти под планинските ридове – по този маршрут се намират първите 10 от общо 35-те тунела. Тази отсечка е една от най-живописните по релсите от Септември до Добринище. Трасето следва извивките на буйната Чепинска река, която си проправя път между скалите на западнородопските ридове, е посочено в съобщението. 
Преди 100 години влакове по линията са теглени от малки парни локомотиви. Днес техните съвременници се задвижват с дизелово гориво и са няколко пъти по-мощни. 
В днешни дни, един век след преминаването на първия влак по линията, Родопската теснолинейка е част от визитната картичка на България пред света и е все по-популярна забележителност и атракция в страната ни. Уникалното съоръжение с нестандартно междурелсие от 760 мм, красивата заобикаляща природа, множеството забележителности и курортни селища по маршрута, превръщат тази железница и пътуването с нея в живописно приключение. 
Туристическите посещения на теснолинейката се увеличават всяка следваща година. Същевременно, линията остава основна транспортна артерия с важно социално значение за местното население. Освен редовните влакове между Септември и Велинград – по 5 пъти в денонощието, БДЖ организира и регулярни атракционни и празнични пътувания по различни поводи, които се радват на голям интерес.
По случай 100-годишнината предстои да бъде възстановен за движение теснопътен парен локомотив. След завършването на възстановителните дейности БДЖ ще организира серия от празнични пътувания с атракционни влакове, теглени от парната машина.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Камелия Цветанова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13554833/d3d52c92a5444e7eb40b84b3be9acbe3--0--fcc65598e64244fd8fa3b818a4babd9a.jpg" length="2855754" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177821--uornar-myuzik-grup-prestrukturira-rakovodstvoto-si-sled-ostavkata-na-finansovi</guid>
                <title>„Уорнър Мюзик Груп“ преструктурира ръководството си след оставката на финансовия директор</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177821--uornar-myuzik-grup-prestrukturira-rakovodstvoto-si-sled-ostavkata-na-finansovi</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 12:42:21 +0300</pubDate>
                <description>Американската музикална компания „Уорнър Мюзик Груп“ (Warner Music Group) обяви промени във висшето си ръководство, след като финансовият директор и главен оперативен директор Армин Зерза подаде оставка по лични причини с незабавен ефект, предаде Ройтерс.
Компанията съобщи, че главният счетоводител Лу Диклер е назначен за временно изпълняващ длъжността финансов директор, докато бъде избран постоянен наследник на поста.
Въпреки незабавното си оттегляне от ръководната позиция Зерза ще остане на разположение на компанията до края на финансовата година, за да подпомогне процеса по предаването на задълженията.
Едновременно с това „Уорнър Мюзик Груп“ повиши Том Корсън, досегашен главен оперативен директор на „Уорнър Рекърдс“ (Warner Records), на поста главен оперативен директор на групата. На новата си позиция той ще се отчита пряко на главния изпълнителен директор Робърт Кинкъл.
Армин Зерза се присъедини към „Уорнър Мюзик Груп“ през май 2025 г., след като преди това заемаше поста финансов директор на „Активижън Близард“ (Activision Blizzard).
Том Корсън е част от компанията от 2018 г. и преди това е заемал ръководни позиции в други големи музикални компании.
„Уорнър Мюзик Груп“ представлява изпълнители като Ед Шийран и Дуа Липа.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13601407/1000134281.jpeg" length="468965" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177793-baddpo-opitite-za-ogranichavane-na-vtoriya-pensionen-stalb-podvezhdat-blizo-4-5</guid>
                <title>БАДДПО: Опитите за ограничаване на втория пенсионен стълб подвеждат близо 4,5 милиона осигурени</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177793-baddpo-opitite-za-ogranichavane-na-vtoriya-pensionen-stalb-podvezhdat-blizo-4-5</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 12:08:25 +0300</pubDate>
                <description>Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) заяви, че не приема опитите за подвеждане на близо 4,5 милиона души, които се осигуряват в универсалните пенсионни фондове. Това се посочва в позиция на асоциацията, изпратена до БТА.
Позицията на асоциацията е по повод на инициатива „Не залагайте на хазарт старините ни!“, стартирана от комитет с председател Ваня Григорова и подкрепена от БСП. Комитетът започна подписка, с която ще сезира Народното събрание с искане да се премахне задължителният характер на осигуряването в частни пенсионни фондове като втори стълб на пенсионната система и за забрана на рисковото инвестиране на парите за пенсии на фондовите пазари, освен с изричното съгласие на осигурените лица, припомня БТА. 
От БАДДПО посочват, че демократичното право на избор съществува и в момента. Осигуряването във втория стълб не е необратимо, тъй като всеки работещ може да се прехвърли в Националния осигурителен институт (НОИ). За 11 години този избор са направили едва 120 000 от общо над 4,5 милиона осигурени лица. Спестяванията на работещите във втория стълб са собствени активи по персоналните им партиди и опитите да бъдат отнети са равносилни на национализация. Средствата в партидите растат благодарение на постигнатата от пенсионните дружества доходност, която с въвеждането на мултифондовете от 1 януари 2027 г. ще се увеличи, отбелязват от асоциацията. 
От 1 януари 2027 г. ще влезе в сила и завишена защита на спестяванията. В момента всички брутни вноски са гарантирани, а след Нова година ще бъде гарантиран и размерът на отпуснатата пенсия, с което ефективно се гарантира натрупаната през годините доходност.
По данни на БАДДПО през първото полугодие на тази година пенсионните дружества са реализирали доходност в размер на 584 млн. евро, която е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. За последните три години и половина общата доходност възлиза на 3,4 млрд. евро, посочват още от асоциацията.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Камелия Цветанова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/2322905/1cf21c2fd8de4a5a805898c61f9a6bf0--0--b3acc1c95d344ac0ab646d0928da8081.jpg" length="2520585" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177800-aktsiite-na-epal-poevtinyaha-nay-silno-ot-april-2025-g-zaradi-po-slaba-progno</guid>
                <title>Акциите на „Епъл“ поевтиняха най-силно от април 2025 г. заради по-слаба прогноза и проблеми с доставките</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177800-aktsiite-na-epal-poevtinyaha-nay-silno-ot-april-2025-g-zaradi-po-slaba-progno</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 12:00:31 +0300</pubDate>
                <description>Акциите на американския технологичен концерн „Епъл“ (Apple) поевтиняха със 7,4 на сто в края на търговията в петък, което е най-големият им еднодневен спад от април 2025 г., след като компанията представи прогноза за по-слаб от очакванията ръст на приходите през текущото тримесечие на фона на продължаващите затруднения във веригата за доставки, предаде Ройтерс. 
Компанията очаква приходите през четвъртото фискално тримесечие, приключващо през септември, да нараснат с между 9 и 11 на сто на годишна база, докато анализаторите прогнозираха увеличение над 12 на сто.
Главният изпълнителен директор Тим Кук посочи, че недостигът на компоненти, особено на съвременни чипове и памети, ще продължи да ограничава доставките на „айФон“ (iPhone), „Мак“ (Mac) и „айПад“ (iPad) през следващите месеци. По думите му силното потребителско търсене надхвърля възможностите на веригата за доставки, а поскъпването на паметите представлява безпрецедентно предизвикателство.
Компанията вече повиши цените на част от моделите „Мак“ и „айПад“, а сроковете за доставка на някои устройства, включително „Мак мини“ (Mac mini) и „Мак Студио“ (Mac Studio), се удължиха.
Допълнителен натиск върху перспективите оказват валутните колебания и очакваното забавяне на растежа при подразделението за услуги.
През третото фискално тримесечие, приключило на 27 юни, приходите на „Епъл“ са нараснали с 16 на сто до 109,4 млрд. долара, над пазарните очаквания. Печалбата на акция е достигнала 2,02 долара при очаквания за 1,89 долара.
Продажбите на „айФон“ са се увеличили с 22 на сто до 54,3 млрд. долара, а тези на компютрите „Мак“ – с 29 на сто до 10,4 млрд. долара, значително над прогнозите на анализаторите.
По-слаби от очакваното обаче са били приходите от услуги, които са нараснали с 12 на сто до 30,7 млрд. долара, както и продажбите в Китай, възлезли на 18,8 млрд. долара.
Компанията предупреди, че новите регулаторни изисквания в Европейския съюз и други пазари оказват натиск върху бизнеса с „Ап Стор“ (App Store), тъй като позволяват на разработчиците да приемат плащания извън платежната система на „Епъл“. Освен това приходите от мобилни игри са останали под очакванията.
На 1 септември Тим Кук ще предаде поста главен изпълнителен директор на ръководителя на хардуерното подразделение Джон Търнъс. Новият главен изпълнителен директор ще поеме компанията в момент, когато тя ускорява разработването на продукти с изкуствен интелект и подготвя ново поколение устройства, включително сгъваем „айФон“ (iPhone), умни очила и нови модели „Мак“ и „айПад“. </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Бойчо Попов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13321498/%D0%91%D0%A2%D0%90+3+%281%29.jpg" length="9868388" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177794-prihodite-ot-noshtuvki-v-pazardzhishka-oblast-narastvat-s-1-na-sto-prez-may</guid>
                <title>Приходите от нощувки в Пазарджишка област нарастват с 1 на сто през май</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177794-prihodite-ot-noshtuvki-v-pazardzhishka-oblast-narastvat-s-1-na-sto-prez-may</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 11:54:13 +0300</pubDate>
                <description>Приходите от нощувки в местата за настаняване в Пазарджишка област през май възлизат на 3 799 755 евро, което е с 1 на сто повече в сравнение със същия месец на 2025 година, съобщиха от отдел „Статистически изследвания – Пазарджик“ към Териториално статистическо бюро - Юг.
През месеца в областта са работили 127 места за настаняване с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други обекти за краткосрочно настаняване. Те разполагат с 3867 стаи и 8263 легла. На годишна база броят на местата за настаняване се е увеличил с 5,8 на сто, а броят на леглата – с 3,8 на сто.
Общият брой на реализираните нощувки е 77 004, което е с 0,7 на сто по-малко спрямо май 2025 година. От тях 94,2 на сто са реализирани от български граждани.
Сред чуждестранните посетители най-много нощувки са реализирали туристите от Израел.
По данни на статистиката най-често туристите са предпочитали престой от две или три нощувки.
Най- висока заетост се регистрира в хотели 3 звезди - 40,5 процента, а в 4 и 5-звездни хотели заетостта на леглата е близо 31 на сто, като общата заетост  намалява с 1,5 процентни пункта в сравнение със същия месец на предходната година.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Кореспондент на БТА в Пазарджик Николета Манджукова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/9086186/065701f345644fa3b19fa2f6e16a40d4--0--e2d58c31adc0471ea85e1be6adbf67fb.jpg" length="1045924" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1177788-italianska-fregata-eskortira-targovski-korab-preminal-uspeshno-prez-cherveno-mo</guid>
                <title>Италианска фрегата ескортира търговски кораб, преминал успешно през Червено море, заяви военноморската мисия на ЕС</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1177788-italianska-fregata-eskortira-targovski-korab-preminal-uspeshno-prez-cherveno-mo</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 11:33:36 +0300</pubDate>
                <description>Търговски кораб премина безопасно през Червено море под защитата на италианската фрегата &quot;Бергамини&quot;, съобщи военноморската мисия на Европейския съюз &quot;Аспидес&quot;, цитирана от Ройтерс.
Отбранителната морска операция на ЕС в Червено море — не посочи името на кораба и не разкри подробности за неговия флаг, собственост или товар.
Корабоплаването в Червено море е изправено пред нови затруднения през последните седмици, след като йеменските хуси, подкрепяни от Иран, обявиха морска блокада на Саудитска Арабия. По-късно те атакуваха саудитски кораби, увеличавайки рисковете за търговския трафик и допринасяйки за повишаването на цените на петрола.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Асен Георгиев</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/11814301/20251114_110144.jpg" length="6738881" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177180-ungarskiyat-forint-navarshva-80-godini</guid>
                <title>Унгарският форинт навършва 80 години </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177180-ungarskiyat-forint-navarshva-80-godini</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 11:00:00 +0300</pubDate>
                <description>Унгария отбелязва днес 80 години от въвеждането на форинта – националната валута, въведена на 1 август 1946 г. като ключов елемент от стабилизирането на икономиката след Втората световна война и една от най-тежките хиперинфлации в световната история. За осем десетилетия форинтът функционира при различни политически и икономически системи – от социалистическата планова икономика и централизираната банкова система до пазарните реформи, прехода към демокрация и интеграцията на страната в европейската икономика.
Съвременният форинт съществува от 1946 г., но той е наследник на седемвековна парична традиция - името му се появява през XIV в., като произлиза от италианския „fiorino d&#039;oro“ – златния флорин, отсичан във Флоренция, който се превръща в една от най-значимите европейски валути през Средновековието и Ранната съвременност. През 1325 г. крал Карой I започва сеченето на първия унгарски златен форинт, подпомогнат от богатите златни находища в страната, благодарение на които средновековна Унгария се утвърждава като един от основните производители на злато в Европа, според публикация на специализираната организация Пи Ем Джи (PMG). 
През следващите векове форинтът остава част от паричната история на страната въпреки политическите промени и преминаването на унгарските територии под властта на различни владетели. След включването на Унгария в Австро-Унгария през XIX век той е заменен от австро-унгарската крона, а след разпадането на империята след Първата световна война страната въвежда собствена крона. Тежката следвоенна инфлация обаче налага през 1927 г. тя да бъде заменена от пенгьото, посочва в научна публикация унгарският историк Ерно Хушчи.
Новата валута обаче също не успява напълно да устои на икономическите сътресения. След края на Втората световна война разрушената инфраструктура, сринатото селско стопанство, изчерпаните ресурси и огромните бюджетни дефицити предизвикват безпрецедентна хиперинфлация. По свидетелства на очевидци през август 1945 г. един килограм хляб струва шест пенгьо, през май 1946 г. цената му достига осем милиона, а само месец по-късно – 5,85 милиарда пенгьо. На този фон на 1 август 1946 г. е въведен новият форинт, който поставя началото на стабилизирането на паричната система.
Първите години след въвеждането му съвпадат с установяването на социалистическата икономическа система. Национализирането на банковия сектор и концентрацията на всички кредитни и валутни операции в Националната банка на Унгария поставят основите на централизирана едностепенна банкова система. Централната банка едновременно изпълнява функциите на емисионна, търговска и кредитна институция, което практически елиминира заличава незавимостта на финансовия сектор.
През 1952 г. започва нов етап с окончателното въвеждане на социалистическата планова икономика. Системата за управление на паричното обращение е заменена с т.нар. касово планиране по съветски модел. Държавата централизира разпределението на финансовите ресурси, а национализираните предприятия са задължени да изпълняват производствени планове и да спазват строго определени финансови показатели. Едновременно с това властите ограничават плащанията в брой и насочват разплащанията към банковата система в опит да ограничат инфлационния натиск.
Въпреки строгия контрол проблемите не изчезват. Нарастващото парично обращение налага през 1953 г. емитирането на нова банкнота от 50 форинта. Финансовата система се сблъсква с хронична неплатежоспособност, която едностепенният банков модел не успява да преодолее. След Унгарската революция през 1956 г. икономиката претърпява нов сериозен удар – производството намалява, бюджетът изпада в дефицит, инфлационният натиск се засилва, а възстановяването отнема близо две години.
Последвалата реформа на производствените цени през 1959 г. е опит за преодоляване на натрупаните дисбаланси и адаптиране на икономиката към новите условия. 
Следващият важен етап настъпва през 1968 г. с въвеждането на т.нар. Нов икономически механизъм. Реформата ограничава ролята на централното планиране и предоставя по-голяма самостоятелност на предприятията. Допуска се частично пазарно формиране на цените, а системата за определяне на възнагражденията става по-гъвкава. Въпреки това държавата продължава активно да регулира икономиката чрез субсидии и административно определяне на цените, което ограничава ефекта от реформите. 
Световната петролна криза през 1973 г. поставя унгарската икономика пред нови изпитания. Рязкото поскъпване на суровините и енергийните ресурси, съчетано с ревалвацията на форинта, отслабва конкурентоспособността на износа и ограничава възможностите за заместване на вноса. До края на десетилетието икономическото равновесие постепенно се влошава, а кризата от 1979 г. задълбочава проблемите. Това налага постепенно ориентиране към по-пазарни механизми и по-тясно обвързване на вътрешните цени със световните пазари. 
През 80-те години започват икономически промени, които предхождат политическия преход. Навлизането на чуждестранен капитал променя структурата на собствеността, докато нарастващите социални различия се съпровождат със спад в производството, заетостта и доходите. След промяната на политическия режим форинтът преминава през един от най-трудните периоди в историята си. Девалвацията на националната валута достига около 20 процента, брутният вътрешен продукт се свива, а инфлацията през 1991 г. достига 35 процента.
Правителството предприема програми за ограничаване на инфлацията и стабилизиране на публичните финанси, включително частично ограничаване на гъвкавостта на валутните курсове. Макар мерките да са съпроводени със значителни социални разходи, те допринасят за постепенното възстановяване на макроикономическата стабилност. В резултат азиатската, руската и южноамериканската финансова кризи през 90-те години оказват значително по-ограничено влияние върху унгарската икономика.
В началото на XXI век въздействието на рецесията от периода 2000–2002 г. е по-слабо в сравнение с предходните икономически сътресения, което е резултат от проведените през предходното десетилетие реформи и по-устойчивата финансова политика. 
Унгария и еврото  
С присъединяването си към Европейския съюз през 2004 г. Унгария поема и ангажимента да приеме еврото, като първоначалните планове са това да се случи през 2007 или 2008 година.  
Поредица от външно- и вътрешнополитически сътресения обаче многократно отлагат това решение и близо 20 години по-късно страната не само не е пристъпила към &quot;чакалнята&quot; на еврозоната - механизма ЕРМ II, но и според най-новия конвергентен доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) е европейската страна, която към момента е най-далеч от изпълнението на критериите за нива на държавния дълг, бюджетния дефицит и инфлацията.
След световната финансова криза от 2008 г. Вероятността Унгария да приеме еврото изглежда се засилва. Унгария получи помощ от Международния валутен фонд (МВФ), Европейския съюз и Световната банка, а през октомври 2008 г. ръководителят на най-голямата банка в Унгария призова за подаване на специална молба за присъединяване към еврозоната.
Финансовите показатели обаче остават далеч от критериите от Маастрихт, включително с доближаване на държавния дълг до близо 80 процента заради заема от МВФ.  
Будапеща така и не подава молба за присъединяване към ЕРМ II, a с идването на власт на Виктор Орбан и неговата партия ФИДЕС след изборите през 2010 г. перспективата за присъединяване към еврото се отдалечава неопределено, въпреки че допитванията до общественото мнение на Евробарометър показват трайно обществена подкрепа от над 50 процента от 2011 г. насам, като от 2022 г. дори надминават 70 процента.
През 2013 г. Орбан обявява, че Унгария няма да приеме еврото, докато паритетът на покупателна способност в страната не достигне 90 процента от средното за еврозоната, което според статистически разчети би могло да се случи към 2056 година. Две години по-късно, през 2015 г., премиерът обявява, че правителството вече не обмисля замяна на форинта с еврото и вместо това очаква форинтът да остане &quot;стабилен и силен през идните десетилетия&quot;. 
След падането от власт на Орбан при изборите от април 2026 г. новото правителство декларира намерения да следва по-проевропейски политики, а премиерът Петер Мадяр заявява, че Унгария би могла да покрие изискванията към 2030 година.  
Експертите са разединени по въпроса дали тази цел е реалистична, а президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви в отговор на БТА, че институцията винаги е готова да приветства нови членове на еврозоната, стига те да изпълняват критериите за присъединяване, което може да отнеме изветно време. 
Как БТА отразява въвеждането на унгарския форинт през 1946 г., четем в архивния &quot;Български бюлетин&quot; на агенцията: 
Лондон, 5 август 1946 г. /Ройтер/ Виенският дописник на в. „Таймс“ съобщава, че съгласно сведения от Будапеща стабилизацията на унгарската валута е започнала благополучно. След най-живи спекулации в последния период на инфлацията пенгьото най-после изчезна в ураган от нули и новата унгарска монета зае неговото място в края на миналата седмица. В последните дни на инфлацията се печатаха банкноти от милиони, билиони и трилиони пенгьо, а един долар се оценяваше в пенгьо с повече от 20 нули. Хората с определени доходи бяха най-нещастни и можеха да преживеят само чрез продажбата на личното си имущество. Провалянето на пенгьото се отразяваше и върху продоволствието, защото, като нямаха доверие в монетата, селяните бяха прекъснали да снабдяват градовете със своите продукти.
От този месец нататък за черноборсови операции с чужда валута наказанието ще бъде смърт; пред официалните бюра се образуват дълги опашки от лица, които идват, предвид това, да предадат своите долари, доста от които, впрочем, се оказват фалшиви.
Най-насърчителното е, че изглежда селяните да имат доверие в новата валута; откакто тя е в сила, в Будапеща масово прииждат селяни, предлагащи разни земеделски продукти.
Жътвата в Унгария е добра.
Съобщава се, че сега в магазините може да се намери всичко. Купонната система е въведена и цените са определени само за главните продукти. Дори някои от тези продукти ще могат да се купуват в бъдеще на свободния пазар, но при цени не по-високи от определените с повече от 60%. 
***
Лондон, 6 август 1946 г. /Ройтер/ Коментирайки заместването на обезцененото пенгьо с новата унгарска монетна единица, „Таймс“ изказва надеждата, че планът на унгарското правителство за стабилизирането на монетата ще може да бъде проведен успешно. Само отстраняването на кошмара на инфлацията може да възвърне Унгария към нормален живот и да допринесе за увеличаването на производството, от което страната има крайно голяма нужда.
Връщането в Унгария на златото й, което се намирало в австрийската зона, окупирана от американските войски, на стойност 8 000 000 английски лири, само по себе си не е достатъчно за пълното заздравяване на монетата. Обаче то все пак ще подейства като един психологически фактор и ще засили доверието на народа в новата унгарска монета.
Начинът, по който Унгария ще изплати дължимите репарации на Русия, също ще окаже значително влияние. Изплащането на репарациите е разсрочено за един период от седем години. Това ще даде възможност на унгарската индустрия и стопанството да се справят със задачата, като подтикът, който по този начин ще бъде даден на производството, ще даде работа на много хора и ще допринесе за установяването на едно спокойствие в областта на труда и производството и на доверие спрямо монетата.
Вижда се, че селяните вече проявяват доверие към новата монета и носят своите произведения на градските пазари. При това положение Унгария може да гледа на бъдещето с по-голямо спокойствие и доверие. 
***
Лондон, 8 август 1946 г. /Ройтер/ Московското радио, цитирайки съобщение от Будапеща, заяви, че унгарският подпредседател на Министерския съвет Матиас Ракоши бил вчера казал, какво въвеждането на новата унгарска валута – флорин – се оказало една много успешна мярка и че още от първите дни на новия експеримент резултатите надминали всички очаквания. Имало обаче и неприятели на новата валута, които се стараели да я подкопаят, и те трябвало да бъдат грижливо следени. </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Елена Савова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/11626409/1000015141.jpg" length="1326274" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177764-vyatarnite-turbini-sa-proizveli-10-na-sto-ot-elektrichestvoto-v-evropa-prez-izmi</guid>
                <title>Вятърните турбини са произвели 10 на сто от електричеството в Европа през изминалото денонощие </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177764-vyatarnite-turbini-sa-proizveli-10-na-sto-ot-elektrichestvoto-v-evropa-prez-izmi</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 10:23:05 +0300</pubDate>
                <description>Делът на електроенергията от вятърни централи в Европа през изминалите 24 часа е 9,8 на сто, сочат данни от днешния бюлетин на платформата WindEurope Power Numbers.
Вятърни турбини, разположени на сушата, са произвели 9,2 процента от общото количество електроенергия (685 гигаватчаса), а на морските вятърни паркове се падат 0,6 процента (47 гигаватчаса) от нея.
Страните в Европа с най-голям дял на вятърната енергия в общия електроенергиен микс през последното денонощие са Гърция (41,1  процента), Финландия (37,9 на сто) и Швеция (36,3 процента). В България делът е 0,8 на сто. 
Най-значителни количества електроенергия от вятър са произведени в Испания (104,9 гигаватчаса),  Германия (98,1 гигаватчаса) и Швеция (97,9 гигаватчаса), сочи още справката. В България вятърните турбини са произвели 0,6 гигаватчаса.  </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Камелия Цветанова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13672490/2.jpg" length="2934118" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177172-spokoen-pazar-za-zarnenite-stoki-po-svetovnite-borsi-otchitat-ekspertite-ot-sofi</guid>
                <title>Спокоен пазар за зърнените стоки по световните борси отчитат експертите от Софийската стокова борса в седмичния си анализ</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1177172-spokoen-pazar-za-zarnenite-stoki-po-svetovnite-borsi-otchitat-ekspertite-ot-sofi</link>
                <pubDate>Sat, 01 Aug 2026 07:00:00 +0300</pubDate>
                <description>Спокоен пазар за зърнените стоки по световните борси отчитат експертите от Софийската стокова борса (ССБ) в седмичния си анализ.
Фючърсите на хлебната пшеница с доставка в следващ месец на чикагската борса се търгуваха на цени около 242-246 долара за тон, а тези на борсата „Юронекст“ (Euronext) в Европа - между 257 и 263 долара за тон.
Тази седмица царевицата се търгуваше като класически пазар на добра реколта. Фючърсите на царевицата с доставка в следващ месец на борсата в Чикаго се търгуваха в диапазона 175-180 долара за тон, а тези на „Юронекст“ - между 279 и 290 долара за тон.
Фючърсите на суровата захар в Ню Йорк се търгуваха на цени около 319-321 долара за тон, а тези на рафинираната в Лондон - около 456-458 долара за тон.
На Софийската стокова борса през тази седмица офертата за търсене на фуражна пшеница повиши цената си от 180 евро на 192 евро за тон, а предлагането на хлебна пшеница остава на 190 евро за тон.
Цените на основните хранителни стоки са стабилни при непроменено ниво на началните цени. Ново е предлагането на разнообразни видове консерви като зелен грах, сладка царевица и белени домати на цени, вариращи от 1,23 до 1,66 евро за килограм. Остава и предлагането на ядки и семена от 1278,23 до 7362,60 евро за тон.
В подкръг „Индустриални стоки” на ССБ през тази седмица се реализираха покупки на дизелово гориво Б6 в рамките на 1141,20-1450 евро за хиляда литра, автомобилен бензин в диапазон 1091,89-1260 евро за хиляда литра и за газьол за ПКЦ в диапазон 1129,68-1139,77 евро за хиляда литра. Продадоха се също газ пропан бутан от 558,33 до 570 евро за хиляда литра и природен газ на 1,10 евро за килограм.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Ивона Величкова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        </channel>
</rss>