https://www.bta.bg/bg/news/economy/rss Fri, 10 Jul 2026 08:27:07 +0300 bg hourly 1 https://www.bta.bg/bg/news/economy/1163958-tridneven-turisticheski-festival-zapochva-v-rila https://www.bta.bg/bg/news/economy/1163958-tridneven-turisticheski-festival-zapochva-v-rila Fri, 10 Jul 2026 07:00:00 +0300 Третото поредно издание на Националния туристически фестивал започва днес и ще продължи до 12 юли на Меча поляна в курортния комплекс Мальовица в Рила, съобщиха от Българския туристически съюз. Програмата включва туристически походи, лекция по планинско бягане, състезание по вертикално бягане, детски туристически лагер и обучения за деца, обучение по първа помощ в планината, лекция „Телефон за спешни случаи 112”, обучение и състезателни маршрути, игри по ориентиране, презентации на туристически дружества, лекция и надиграване с настолни игри, открит урок с ансамбъл “Шевица” и други. Предвидени са разнообразни активности и зона за изложители, част от които ще организират творчески работилници. Ще има и музикална програма с участие на популярни изпълнители като "Керана и Космонавтите" и хоровия състав на ансамбъл „Шевица”. Икономика Екатерина Тотева https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1164215-parlamentat-shte-obsadi-na-parvo-chetene-proektobyudzhetite-na-doo-i-na-nzok-za- https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1164215-parlamentat-shte-obsadi-na-parvo-chetene-proektobyudzhetite-na-doo-i-na-nzok-za- Fri, 10 Jul 2026 07:00:00 +0300 Парламентът ще обсъди на първо четене Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. и Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за тази година. Това предвижда приетата програма за днешното пленарно заседание. На 7 юли двата проектобюджета бяха приети на първо четене в ресорната комисия по бюджет и финанси.  Проектът на бюджет на ДОО предвижда през 2026 година средната пенсия да достигне 543,46 евро, като очакваният реален ръст на пенсиите възлиза на 4,5 на сто, при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 4,3 на сто за 2026 г. В законопроекта е отразено осъвременяването от 1 юли на всички пенсии, отпуснати до края на 2025 година, по „швейцарското правило“ със 7,8 на сто. Предвидено е и отпадане на ковид добавката от 30,68 евро (60 лева) за новите пенсионери. През 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,503 млрд. евро, което е 10,8 на сто от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт на страната. Тези разходи са със 1,179 млрд. евро или с 9,6 на сто повече средства за пенсии спрямо 2025 г. Средният брой на пенсионерите за 2026 г. се очаква да нарасне до около 2 070 700 лица. Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета на ДОО за 2026 г. е 15,265 млрд. евро, в т. ч. получени трансфери от централния бюджет в размер на 6,745 млрд. евро за покриване на недостига. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 август 2026 г. става 620,20 евро, колкото е и размерът на минималната работна заплата за 2026 година. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава на 2300 евро. Предвижда се още и увеличение на минималния осигурителен доход за определени икономически дейности. От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи.  Законопроектът за бюджета на НЗОК за 2026 г. предвижда с 412,3 млн. евро повече разходи спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява ръст от 8,5 на сто на годишна база. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8% в съотношение 60:40, с изключение на държавните служители, за които съотношението е 80:20 работодател - служител. За първи път се предлага лекарствата да се обособят в две групи, като се предвидят самостоятелни бюджети. Едната група да бъде за оригинални продукти, а втората – за генерични лекарства.  Законопроектът предвижда приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4,93 млрд. евро, което е увеличение с 395 млн. евро или ръст от 8,7 на сто спрямо миналата година.   В дневния ред на пленарното заседание е включен и редовен парламентарен контрол.  България Теодора Цанева https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1164519-otpada-taksata-za-izvarshvane-na-administrativnata-usluga-po-izdavane-i-zaverka- https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1164519-otpada-taksata-za-izvarshvane-na-administrativnata-usluga-po-izdavane-i-zaverka- Thu, 09 Jul 2026 21:29:21 +0300 Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират по Закона за лова и опазване на дивеча, съобщиха от пресслужбата на кабинета. С постановлението отпада таксата за извършване на административната услуга по издаване и заверка на билет за лов, която е въведена за български граждани. С цел по-голяма яснота по събирането на такса за издаване и презаверка на билети за лов както на български, така и на чуждестранни ловци, са приети уточняващи текстове. Постановлението ще влезе в сила от 1-во число на месеца, следващ месеца на обнародването му в „Държавен вестник“. В България всяка година около 130 000 души заверяват ловните си билети като ловци, а практикуващите любителски риболов са не по-малко от 250 000 по данни отпреди две години на Съюза на ловците и риболовците в България. България София Господинова https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164497-pravitelstvoto-odobri-proekta-na-nov-dogovor-za-zastrahovka-obshta-grazhdanska- https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164497-pravitelstvoto-odobri-proekta-na-nov-dogovor-za-zastrahovka-obshta-grazhdanska- Thu, 09 Jul 2026 20:35:21 +0300 Министерският съвет одобри на днешното си заседание проекта на нов договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, покриваща отговорността за ядрена вреда на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, съобщиха от пресслужбата на кабинета. Застрахователният договор ще бъде сключен с Гражданско дружество „Български национален застрахователен ядрен пул“ за срок от една година. Срокът на досегашния договор изтича на 31 юли 2026 г. От 2002 г. „АЕЦ Козлодуй“  ЕАД сключва ежегодно договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, покриваща отговорността на централата за ядрена вреда. Уредбата на гражданската отговорност за ядрена вреда се съдържа във Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и в глава десета „Гражданска отговорност за ядрена вреда“ от Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Съгласно чл. 129, ал. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия експлоатиращият ядрената инсталация е единствено отговорен за вредите от ядрена авария, освен ако във Виенската конвенция е определено друго. АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД е определена за дружество, експлоатиращо ядрената инсталация, представляваща енергийните ядрени реактори и другите съоръжения, разположени на площадката на централата, с изключение на съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци, предоставени за стопанисване и управление на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“. България се нуждае от проекта за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, за да гарантира енергийната си независимост, да намали зависимостта от вносни горива и да подкрепи развитието на икономиката, заяви през май изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ Петьо Иванов. Новите блокове на АЕЦ „Козлодуй“ могат да добавят 55 млрд. евро към българската икономика, каза още Петьо Иванов. Икономика София Господинова https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164480-pravitelstvoto-odobri-otcheta-na-darzhaven-fond-zemedelie-koyto-e-izplatil-na https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164480-pravitelstvoto-odobri-otcheta-na-darzhaven-fond-zemedelie-koyto-e-izplatil-na Thu, 09 Jul 2026 20:04:19 +0300 Министерският съвет одобри Годишния отчет на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция за 2025 г., съобщиха от правителствената пресслужба. През миналата година фондът е изплатил общо над 4,413 млрд. лева на земеделски производители по различни интервенции, мерки и схеми. Най-голям ресурс е насочен към интервенциите по директните плащания, по които са оторизирани над 2,2 млрд. лева. От тях 773,6 млн. лева са изплатени по интервенцията за основно подпомагане на доходите за устойчивост. През 2025 г. са обработени заявленията както по Кампания 2024, така и по Кампания 2025, като подадените заявления са съответно 63 431 и 62 809. През отчетната година Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. е била в заключителен етап на изпълнение. Сключени са 739 договора с общ размер на одобрената субсидия 221,6 млн. лева, а изплатените средства по програмата възлизат на над 1,11 млрд. лева. От правителствената пресслужба посочват, че през 2025 г. е реализиран рекорден брой оторизации – 3661. Паралелно е започнало активно изпълнение на интервенциите по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г. През годината са проведени 13 приема на заявления, сключени са 3329 договора със субсидия в размер на 1,15 млрд. лева, а изплатените средства по плана възлизат на близо 240 млн. лева. Продължило е и изпълнението на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. По него през 2025 г. са обработени 1120 искания за плащане, като е оторизирано европейско финансиране в размер на над 231,2 млн. лева. Правителството отчита също, че бюджетът за инвестиции в технологична и екологична модернизация е увеличен до 385 млн. лева, като са сключени допълнителни 233 договора на стойност 50,9 млн. лева. По схемата за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство, към края на 2025 г. са изплатени близо 100 млн. лева. По 21 схеми за краткосрочно подпомагане финансиране са получили 34 535 бенефициери, като общият изплатен ресурс е 275,6 млн. лева. През 2025 г. по Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г. са изплатени над 1,1 млн. лева, а по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 – 2027 г. – близо 21,9 млн. лева, се посочва още в отчета.  Икономика Николета Василева https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164485-petrolat-poevtinyava-sled-vcherashniya-skok https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164485-petrolat-poevtinyava-sled-vcherashniya-skok Thu, 09 Jul 2026 20:02:22 +0300 Цената на петрола пое надолу днес, компенсирайки част от вчерашния растеж, докато пазарите преминават към режим на изчакване за развитието на ситуацията в Близкия изток, предаде Асошиейтед прес. Петролът Брент от Северно море, който е референтен за Европа, загуби 2,54 на сто до 76,04 долара за барел.  Американският лек суров петрол WTI поевтинява с 2,30 на сто до 71,83 пункта.  Притеснението на пазарите е, че възобновяването на пълномащабна война ще блокира достъпа на петролните танкери до Ормузкия проток и ще попречи на доставките на суров петрол от Персийския залив до клиенти по целия свят. Това би могло да ускори инфлацията, за която икономистите очакваха, че ще се успокои заедно с цените на петрола, и от своя страна може да принуди Управлението за федерален резерв на САЩ и други централни банки да повишат  лихвите си.    Икономика Елена Савова https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164474-ne-mozhe-da-se-iska-po-skapa-voda-bez-yasna-polza-za-horata-kaza-predstavitelya https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164474-ne-mozhe-da-se-iska-po-skapa-voda-bez-yasna-polza-za-horata-kaza-predstavitelya Thu, 09 Jul 2026 19:54:54 +0300 След като Асоциацията по ВиК – Бургас върна за преработка бизнес плана на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД – Бургас за периода 2027–2031 г., представителят на Община Бургас в заседанието Мариян Иванов съобщи пред медиите, че предложеният бизнес план предвижда увеличение на цената на водата с над 33 процента още през следващата година, без да показва убедително как това ще се отрази върху намаляването на загубите по мрежата, броя на авариите и качеството на услугата. "Позицията ми не е срещу инвестициите. Напротив – те са необходими. Но не може да се иска сериозно поскъпване на водата, без ясно да се покаже как направените и бъдещите инвестиции ще доведат до по-малко загуби, по-малко аварии и по-добра услуга за хората", заяви Иванов. Като един от основните проблеми в документа той посочва нивото на водните загуби. Според разчетите в бизнес плана през 2031 г. 52,69 процента от подадената във водоснабдителната система вода ще продължи да бъде неприходна. По думите му това е по-неблагоприятен показател от заложените цели в предходни бизнес планове въпреки извършените през годините инвестиции в рехабилитация на мрежата и дистанционно отчитане. Иванов поставя под въпрос и изпълнението на инвестициите, свързани с резервното водоснабдяване от язовирите "Порой" и "Ахелой". По данни от предходния бизнес план за проекта са били предвидени 46,464 млн. лв., а още през 2022 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е отчела, че избраният модел на финансиране е оказал влияние върху цената на водата. Според него, въпреки направените разходи, двата язовира все още не функционират като резервни водоизточници, докато в новия бизнес план отново са предвидени бъдещи технически проекти за тях. Затова Иванов настоява "ВиК – Бургас" да представи подробна информация за изпълнението на инвестициите – кои обекти са реализирани, кои се планират повторно и какъв е реалният им ефект върху цената и качеството на услугата. По време на заседанието той постави и въпроса за забавеното приемане на инвестиционната програма за 2026 г., която по график е трябвало да бъде одобрена до 30 април. Според него при липсата на ясен график за изпълнение остава неясно кога ще започне реалната работа по предвидените обекти. Целта не е да се режат инвестиции. Целта е те най-накрая да започнат да дават резултат – по-малко загуби, по-малко аварии, по-добра услуга и по-справедлива цена за хората, коментира Мариян Иванов. Икономика Кореспондент на БТА в Бургас Галя Тенева https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164466-s-preobladavasht-rastezh-priklyuchi-borsovata-sesiya-v-evropa https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164466-s-preobladavasht-rastezh-priklyuchi-borsovata-sesiya-v-evropa Thu, 09 Jul 2026 19:39:43 +0300 Основните индекси на водещите фондови борси в Европа закриха днешната търговия с преобладаващо възходяща тенденция, предаде Си Ен Би Си.  Възстановяването на технологичните акции частично компенсира ефекта от продължаващите притеснения от окнфликта в Близкия изток. На Лондонската фондова борса FTSE 100 отстъпи от тенденцията, понижавайки се е 0,16 на сто до 10 472,45 пункта.  Във Франкфурт DAX се повиши с 0,89 на сто до 25 118,27 пункта, а парижкият САС 40 прибави 0,9 на сто до 8326,62 пункта.  Общоевропейският индекс STOXX 600 отбеляза ръст от около 0,8 на сто до 640,88 пункта. Акциите в технологичния сектор и сектора на основните суровиниотбелязаха най-голям ръст, като се поскъпнаха със съответно 2,7 на сто и 3,2 на сто. Растежът на пазара днес последва три поредни сесии на понижения. Забавянето на инфлацията и спадът в цените на петрола през последните няколко седмици бяха изтласкали индекса STOXX 600 до рекордно ниво в понеделник, но новата вълна от сблъсъци между САЩ и Иран разруши спокойствието. Сега пазарите се очаква да насочат вниманието си към предстоящия сезон на корпоративните отчети, което може да отвлече част от вниманието от геополитическите сътресения.  Икономика Елена Савова https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164448-asotsiatsiyata-po-vik-othvarli-biznes-plana-na-vik-burgas-i-poiska-nova-obos https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164448-asotsiatsiyata-po-vik-othvarli-biznes-plana-na-vik-burgas-i-poiska-nova-obos Thu, 09 Jul 2026 19:26:09 +0300 Асоциацията по ВиК – Бургас върна бизнес плана на дружеството "ВиК – Бургас" за периода 2027–2031 г. за преработка заради предвиденото увеличение на цената на водата и липсата на достатъчна обосновка за планираните инвестиции и очакваните резултати. Решението беше взето на извънредно заседание на асоциацията, председателствано от областния управител на Бургас Дико Диков, съобщиха от пресцентъра на областната администрация Според представителите на общините предложеният бизнес план не доказва достатъчно ясно връзката между предвиденото поскъпване на ВиК услугите, инвестициите, намаляването на загубите на вода, повишаването на ефективността и подобряването на качеството на услугата. Затова документът беше върнат с искане да бъде преработен чрез по-добра обосновка на разходите, по-амбициозни мерки за ограничаване на водните загуби и ясна проследимост на изпълнените и планираните инвестиции, обясниха от Областна управа. Преди бизнес планът да бъде внесен отново за разглеждане, "ВиК – Бургас" трябва да представи подробна справка за планираните, изпълнените и повторно заложените инвестиции, както и за отражението им върху цената и качеството на предоставяните услуги. На заседанието беше одобрена инвестиционната програма за 2026 г., която предвижда ремонт на аварийната пречиствателна станция към язовир "Камчия", възстановяване на преливника на язовир "Ново Паничарево", подмяна на водопроводи, както и реконструкция на битово-фекални и дъждовни канализационни мрежи.  Представителите на общините изразиха опасения, че заради късното приемане на инвестиционната програма част от предвидените дейности няма да могат да бъдат реализирани в рамките на тази година, което може да наложи прехвърлянето им за следващата. По време на заседанието беше поставен и въпросът за продължителните съгласувателни процедури между институциите, които забавят изпълнението на ВиК проектите. Областният управител Дико Диков заяви, че ще инициира среща с министрите на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите, както и предложения за законодателни промени за ускоряване на инвестиционните процеси в сектора. Икономика Кореспондент на БТА в Бургас Галя Тенева https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164450--pepsiko-otchete-po-visoki-ot-ochakvanoto-prihodi-za-vtoroto-trimesechie https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164450--pepsiko-otchete-po-visoki-ot-ochakvanoto-prihodi-za-vtoroto-trimesechie Thu, 09 Jul 2026 19:19:20 +0300 Американският производител на безалкохолни напитки "ПепсиКо" (PepsiCo) отчете по-високи от очакваното приходи през второто тримесечие на 2026 г. въпреки по-слабото търсене в Северна Америка, където според компанията потребителите са ограничили разходите си заради икономическите затруднения, предаде Асошиейтед прес. Гигантът в сектора на храните и напитките съобщи днес, че нетните му приходи са се увеличили с 6,4 процента до 24,2 млрд. долара за периода април–юни. Това е по-добър резултат от очакваните от Уолстрийт 23,9 млрд. долара, според анкета сред анализатори, проведена от "ФактСет" (FactSet). През февруари, преди Супербоул, "ПепсиКо" намали цените в САЩ на чипсовете "Лейс" (Lay's), "Доритос" (Doritos), "Читос" (Cheetos) и "Тостотпс" (Tostitos) с до 15 процента в отговор на нарастващото недоволство на потребителите от години на поскъпване. Това стимулира търсенето на снаксове в Северна Америка през първото тримесечие. През второто тримесечие обаче, когато цените на бензина скочиха заради конфликта в Иран, обемите на продажбите на снаксове на "ПепсиКо" в Северна Америка останаха без промяна, докато обемите на продажбите на напитки спаднаха с 4 процента.  Нагласите на американците към икономиката са се подобрили леко с понижението на цените на бензина, но очакванията остават предимно негативни, особено предвид новата ескалация в Близкия изток през последните дни, която отново тласна цените на горивата нагоре.  Продажбите в чужбина са били по-силни, като общият обем на продажбите на снаксове се е увеличил с 3 процента, докато този на напитки – с 2 процента.  Продуктите, свързани с Световното първенство по футбол, включително ограничените серии на "Лейс" с вкусове като "Португалско чоризо" и "Лук", са стимулирали продажбите, съобщи компанията. Чистата печалба се е удвоила през второто тримесечие до 2,98 млрд. долара. С отчитане на еднократни фактори  печалбата на компанията възлиза на 2,18 долара на акция, което е малко под прогнозата на анализаторите за 2,19 долара. Икономика Елена Савова https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164410-germanskite-targovski-banki-nastoyavat-pred-es-za-po-barza-deregulatsiya-na-sekt https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164410-germanskite-targovski-banki-nastoyavat-pred-es-za-po-barza-deregulatsiya-na-sekt Thu, 09 Jul 2026 18:54:19 +0300 Германските търговски банки призоваха регулаторните органи на ЕС да действат по-бързо по въпроса за дерегулацията на сектора, за не изостават в международната конкуренция със САЩ и Великобритания, предаде ДПА.  Европейският съюз трябва да предприеме конкретни мерки значително по-бързо, за да може банките в блока да останат конкурентоспособни, заяви Хайнер Херкенхоф, главният изпълнителен директор на Асоциацията на германските банки (АГБ). Европейската комисия възнамерява да публикува доклада си за банковото регулиране на 17 юли, което означава, че законодателния процес ще започне едва през пролетта на 2027 г., твърди АГБ. Така Европа ще загуби време, докато другите големи икономики вече адаптират и рационализират своите регулаторни рамки, посочва изявлението на асоциацията. Според проучване, поръчано от Европейската банкова федерация, средносрочната нужда на Европа от допълнителни инвестиции е около 1,4 трилиона евро годишно. Това е с 600 милиарда евро повече от посоченото в доклада за европейската конкурентоспособност на бившия президент на ЕЦБ Марио Драги. „Европа се нуждае от силни банки, за да финансира огромните инвестиции, необходими за дигитализация, енергетика, отбрана и индустриална трансформация“, каза Херкенхоф. „Конкурентоспособността на днешните банки не трябва да става жертва на политическия компромис“, добави той. Регулаторните органи в САЩ и Великобритания облекчиха регулациите за банките, въведени след световната финансова криза от 2008 г., като водеща роля в този процес имаше правителството на САЩ. Същевременно обаче критично настроени експерти предупреждават да не се прекалява с „разхлабването на юздите“.   Икономика Борис Зюмбюлев https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164414-referentni-kursove-na-evroto https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164414-referentni-kursove-na-evroto Thu, 09 Jul 2026 18:37:37 +0300 Европейската централна банка (ЕЦБ) определи днес референтен курс на еврото от 1,1435 долара спрямо 1,1404 долара вчера, сочат данни, публикувани на страниците на ЕЦБ и Българската народна банка (БНБ). Курсът на долара съответно е 0,8745 евро спрямо 0,8769 евро. Валутни курсове на чуждестранни валути за 09.07.2026 година.  Наименование Код Чуждестранна валута за едно евро Евро за единица чуждестранна валута Щатски долар USD 1.1435 0.8745 Японска йена JPY 185.72 0.005384 Чешка крона CZK 24.254 0.04123 Датска крона DKK 7.4753 0.133774 Британска лира GBP 0.85363 1.1715 Унгарски форинт HUF 357.80 0.002795 Полска злота PLN 4.3085 0.2321 Румънска лея RON 5.2364 0.1910 Шведска крона SEK 11.0620 0.09040 Швейцарски франк CHF 0.9227 1.0838 Исландска крона ISK 143.40 0.006974 Норвежка крона NOK 11.1305 0.08984 Турска лира TRY 53.5410 0.01868 Австралийски долар AUD 1.6478 0.6069 Бразилски реал BRL 5.8837 0.1700 Канадски долар CAD 1.6202 0.6172 Китайски ренминби юан CNY 7.7712 0.1287 Хонконгски долар HKD 8.9605 0.1116 Индонезийска рупия IDR 20703.75 0.00004830 Израелски шекел ILS 3.4587 0.2891 Индийска рупия INR 109.0765 0.009168 Южнокорейски вон KRW 1729.49 0.0005782 Мексиканско песо MXN 20.0686 0.04983 Малайзийски рингит MYR 4.6620 0.2145 Новозеландски долар NZD 1.9916 0.5021 Филипинско песо PHP 70.438 0.01420 Сингапурски долар SGD 1.4784 0.6764 Тайландски бат THB 38.244 0.02615 Южноафрикански ранд ZAR 18.7213 0.05342 * Валутните курсове се публикуват на основание чл. 12, ал. 1 от Валутния закон и се използват за целите, предвидени по закон. Използването им при сключването на сделки не се препоръчва.   Икономика https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164394-tsenite-na-zhilishtata-v-sasht-narasnaha-do-istoricheski-rekord https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164394-tsenite-na-zhilishtata-v-sasht-narasnaha-do-istoricheski-rekord Thu, 09 Jul 2026 18:21:43 +0300 Продажбите на съществуващи жилища в САЩ отбелязаха забавяне през юни, но ключов показател за цените на жилищата достигна рекордно високо ниво, което допълнително затруднява потенциалните купувачи, информира Асошиейтед прес.  Продажбите на съществуващи жилища са намалели с 2,4 на сто през юни спрямо май до сезонно коригирано годишно ниво от 4,09 милиона единици, съобщи днес Националната асоциация на брокерите на недвижими имоти. Продажбите отбелязват ръст от 2,8 на сто спрямо юни 2025 година.  Новите данни за продажбите са под очакванията на икономистите, които предвиждаха темп от около 4,21 милиона, посочва "ФактСет" (FactSet). Продажбите на жилища като цяло се задържат на годишно равнище от 4 милиона още от 2023 г., което е значително под историческото ниво от близо 5,2 милиона годишно. Продажбите остават слаби, тъй като лихвите по ипотечните кредити отчитат тенденция към повишение през месеците след началото на войната между САЩ и Иран, което подхранва очакванията за по-висока инфлация на фона на скока в цените на суровия петрол. Въпреки това лихвите по ипотеките остават под нивото от преди една година. Въпреки слабите продажби цените на жилищата са продължили да се повишават на национлано ниво през миналия месец. Средната продажна цена в САЩ се е повишила с 1,8 процента през юни спрямо същия период на миналата година до 440 600 долара, което е рекордно високо ниво според данни, започващи през от 1999 г., съобщи Националната асоциация на брокерите на недвижими имоти. Цените на жилищата се повишават на годишна база вече 36 поредни месеца. Икономика Елена Савова https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164369-parlamentarnata-zemedelska-komisiya-prie-na-parvo-chetene-proektobyudzheta-na-da https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164369-parlamentarnata-zemedelska-komisiya-prie-na-parvo-chetene-proektobyudzheta-na-da Thu, 09 Jul 2026 18:09:35 +0300 Парламентарната комисия по земеделието, храните и горите прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г., в частта за земеделието. „За“ гласуваха 13 народни представители, „против“ - трима, четирима се въздържаха. Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски каза, че политиката в аграрния сектор с този бюджет е съобразена с приоритетите и целите на националната програма за развитие на България, която установява стратегическа рамка за развитие на страната ни до 2030 г., националния средносрочен фискално-структурен план на България за периода 2025-2028 г., Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. и други програмни документи. Един от включените в националната програма за развитие до 2030 г. приоритети е устойчиво селско стопанство, коментира министър Абровски. Той уточни, че в детайлизираната стратегия на приоритета са заложени пет подприоритета – структурна и секторна балансираност на селското стопанство, доходи на земеделските производители, конкурентоспособност на селското стопанство, роля на аграрния отрасъл за опазване на околната среда, управление на рибарство и аквакултури, реализацията на които ще позволи укрепване на селското стопанство в дългосрочен план. През 2026 г. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ще работи в три области на политики, съставени от комплексен набор от 16 бюджетни програми, съобразени с управленските приоритети на страната и националните интереси в отрасъла, и представени в програмния и ориентиран към резултати бюджет за 2026 г., посочи министър Абровски.  Директорът на дирекция „Финанси и управление на собствеността“ в земеделското министерство Десислава Стоянова представи основните параметри и цели на законопроекта за държавния бюджет в частта му за земеделието. Планираните приходи в проектобюджета на МЗХ за 2026 г. са в размер на 132,8 млн. евро, което е ръст спрямо миналата година с 20 млн. евро. Предвидената разходна рамка на министерството е в размер на 200,3 млн. евро, от които за политики в областта на селските райони са 158 млн. евро, на рибарството и аквакултурите - 5,2 млн. евро, на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча - 24,3 млн. евро, а за бюджетна програма „Администрация“ са 12,8 млн. евро. Разходите за персонал на министерството са в размер на 136,2 млн. евро, като нетното изменение спрямо миналата година е 5,9 млн. евро надолу и включва ефекта от промените, свързани с подоходната и осигурителна политика на правителството, посочи Стоянова. За разходи за издръжка и други текущи разходи в проектозакона за държавния бюджет са предвидени 46,1 млн. евро. В бюджета на МЗХ има и допълнителни 12 млн. евро за изпълнение на дейности по Националната програма за профилактика, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонози за периода 2025-2027 г. Разходите за данъци, такси и административни санкции са на нивата от миналата година – 1,4 млн. евро. По отношение на субсидиите и другите текущи трансфери в проектозакона на държавния бюджет за 2026 г. са разчетени 14,98 млн. евро за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“, като средствата се запазват на нивата от 2025 г. Капиталовите разходи са намалени спрямо предходната година поради компенсиране на намалението в издръжката и те са в размер 1,7 млн. евро. Изплатени са задължения от предходни финансови години в размер на около 400 000 евро, които са отразени в рамките на проектозакона, каза Стоянова. По отношение на финансирането на разходите бюджетното взаимоотношение с централния бюджет е 118,6 млн. евро. То ще обезпечи разходите и трансферите, като се добавят реализираните от МЗХ собствени приходи. По бюджета на Селскостопанската академия е определена сумата от 43,2 млн. евро, което е увеличение с 3,7 млн. евро спрямо 2025 г. По отношение на трансфери към сметки за средства от Европейския съюз (ЕС) са предвидени 18,1 млн. евро, които в основаната си част представляват национално съфинансиране, за многогодишните програми за профилактика, контрол и надзор на болестите по животните и свързаното с тях финансиране от Европейската комисия, както и програмата за спешни мерки по регламент на Европейския парламент и други. Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) Владислава Казакова представи основните показатели по проектобюджета на Фонда, както и планираните средства от ЕС.  Бюджетът по сметката на средства от ЕС е 482,7 млн. евро, като покрива националното съфинансиране по европейските програми, които изпълнява ДФЗ. Общият размер на разходите за 2026 г. е 300,9 млн. евро, от които за земеделието и селските райони са 281,9 млн. евро, за рибарството и аквакултурите – 0,5 млн. евро, по бюджетна програма „Администрация“ – 18,5 млн. евро. Заложените за тази година приходи на ДФЗ са 1,5 млн. евро, което е същата сума като 2025 г. Разходите за персонал са в размер на 35,2 млн. евро, а средствата за издръжка са 33,6 млн. евро, в които влизат 25,2 млн. евро за извършване на плащания за финансиране на разходи за ДДС на общините по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020, Стратегическия план и Програмата за морско дело, рибарство и аквакутури (ПМДРА) 2021-2027. Предвидените разходи за издръжка на Фонда са в размер на 8,4 млн. евро, което е намаление с над 1 млн. евро спрямо миналата година, посочи Казакова. Капиталовите разходи на ДФЗ за 2026 г. са в размер на 1,8 млн. евро, което е намаление с 50 на сто на годишна база. Средствата за субсидии са заложени на нивата за 2025 г. - 230,3 млн. евро, в това число за държавни помощи, преходна национална помощ, възстановяване на разходи за ДДС по училищни схеми и други подпомагания. В областта на краткосрочните и инвестиционните схеми за кредитиране са предвидени 61,3 млн. евро за 2026 г. Прогнозно-разчетните средства до края на годината за възстановяване на разходи за ДДС на общини, одобрени по ПМДРА, са в размер на 35,3 млн. евро, които се залагат по централния бюджет. Планираните плащания със средства от ЕС през 2026 г. са над 1,68 млрд. евро от сметката за средства от ЕС на ДФЗ, от които 1,2 млрд. евро от ЕС и почти 483 млн. евро от националния бюджет. По ПРСР планираните плащания са в размер на 704,98 млн. евро - 282,49 млн. евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 422,49 млн. евро от националния бюджет. За пазарни мерки са планирани 107,37 млн. евро, в това число 55,34 млн. евро от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 52 млн. евро от националния бюджет. Директните плащания от Европейския фонд за гарантиране на земеделието са 841,53 млн. евро. В областта на рибарството и аквакултурите са предвидени 27,52 млн. евро, от които 19,27 млн. евро от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури и 8,25 от националния бюджет. Казакова призова при подготовката на бюджета за следващата година да бъде извършен задълбочен анализ за дейността и ефективността на отделните институции в държавата, който да спомогне за по-добро разходване на публичните средства.  Свилен Трифонов от ПГ на „Демократична България“ смята, че проблем в бюджета е липсата на отговор как държавата ще направи земеделието по-конкурентоспособно. Според него в настоящата бюджетна рамка преобладава финансиране на текущи дейности, но липсват инвестиции, които да променят начина на производство или да повишават ефективността. Трифонов открои и като особено тревожна липсата на ясна визия за възстановяване на напоителните системи. Той каза, че няма и нови политики за стимулиране на българското производство на плодове, зеленчуци и животинска продукция. Шендоан Халит от ПГ на „ДПС“ заяви, че ще подкрепят проектобюджета, не защото е идеален, а защото земеделието има стратегическо значение за България. Според него има възможност за прецизиране на законопроекта между първо и второ четене в няколко важни направления - инвестициите в напояването, подкрепата за чувствителните сектори и укрепването на административния капацитет, за да се подобри обслужването на земеделските стопани. Председателят на комисията Явор Гечев от ПГ на „Прогресивна България“ каза, че има голямо желание за сериозни политики за напояване, но смята за твърде амбициозно да направят проекти, които тази година да могат да бъдат финансирани. Той съобщи, че до края на годината тяхната парламентарна група ще предложи редица политики, които да дадат насока. По думите на Гечев този проект на бюджет е на база реалността. Кръстьо Врачев от ПГ на „Възраждане“ изказа мнение, че най-слабите места на бюджета са много високата зависимост от европейското финансиране, сравнително ограничения национален ресурс за напояване и адаптация към климатичните промени, липсата на видимо увеличение на държавните помощи. Десислава Танева от ПГ на „ГЕРБ-СДС“ отбеляза, че трябва да се отчетат и положителните неща – с предложения бюджет се обезпечават плащания, които следва да се направят през ДФЗ по европейските програми, държавната подкрепа на земеделските стопани. Тя добави и уверението на финансовия министър Гълъб Донев за обезпечаване на 170 млн. евро за „иранската помощ“. По думите на Танева представителите на „ГЕРБ-СДС“ разбират, че това е бюджет за четири месеца, но не могат да видят някаква стратегия, а трябва да има национална такава.  Икономика Ивона Величкова https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164358-kachestvoto-v-turizma-zapochva-ot-obrazovanieto-i-podgotvenite-hora-zayavi-mini https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164358-kachestvoto-v-turizma-zapochva-ot-obrazovanieto-i-podgotvenite-hora-zayavi-mini Thu, 09 Jul 2026 17:54:19 +0300 Министерството на туризма започна открит разговор с висшите училища, които обучават студенти за работа във важния за България сектор. Фокусът е върху качеството на туристическия продукт, съобщиха от ведомството. „Качеството в туризма започва от образованието и подготвените хора. Щастлив съм, че най-сетне се провежда такава среща, защото тя е ключова за бъдещето на бранша”, обяви министър Илин Димитров, цитиран в прессъобщението. Ръководителите на университетите обсъдиха създаването на Асоциация, която да работи за решаване на проблемите, свързани с обучението на кадри в туризма и да осигури възможности за отлична професионална реализация.  Чрез нея ще се улесни обменът на опит, студенти, мениджъри и преподаватели, ще се развиват съвместни проекти по линия на „Еразъм+“ и ще се търсят възможности за по-силно международно присъствие на българското туристическо образование. „Можем да рекламираме България активно, но ако нямаме качествен продукт и добро обслужване, усилията няма да дадат нужния резултат“, заяви министър Димитров. Темата за образованието ще бъде част и от работата на Съвета за реформи в туризма, който обединява институции, общини и браншови организации за изработване на конкретни решения по най-важните въпроси пред сектора. Министър Димитров отбеляза, че Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism) е заявила подкрепата си за образователната инициатива, а интерес към партньорство има и от други държави. По думите му Министерството на туризма може да бъде медиатор между университетите, институциите, бизнеса и международните партньори, така че образованието в туризма да бъде по-добре свързано с реалните нужди в тази област. Според ректорите на висшите училища секторът има нужда не само от повече кадри, но и от по-ясни стандарти за стажовете, добро практическо обучение и активно участие на бизнеса при формулирането на нуждите от специалисти. Министър Димитров представи и идеята за създаване на Обсерватория по туризъм, която да дава по-задълбочена картина за развитието на бранша. Освен данни за посещения и нощувки, страната ни има нужда от качествени анализи за обслужването и удовлетвореността на гостите, за да се подобри конкурентоспособността на българския туризъм. През втората половина на май, при представянето на Програмата за развитие на сектор „Туризъм“, министърът на туризма Илин Димитров посочи, че ще бъде подкрепена идеята за създаване на Асоциация на висшите училища, изучаващи туризъм и допълни, че ще се засили връзката между бизнеса и образованието за по-качествени студентски и ученически стажове. Ще бъде въведен и механизъм за реално измерване на качеството на туристическата услуга на местно, регионално и национално ниво – т.нар. обсерватория по туризъм, каза тогава министър Димитров. Икономика Екатерина Тотева https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164157-ribarskoto-pristanishte-v-burgaskiya-kvartal-kraymorie-otnovo-pokri-iziskvaniy https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164157-ribarskoto-pristanishte-v-burgaskiya-kvartal-kraymorie-otnovo-pokri-iziskvaniy Thu, 09 Jul 2026 17:50:12 +0300 Рибарското пристанище в бургаския квартал "Крайморие" за поредна година е удостоено с международното еко отличие "Син флаг". Кандидатурата е одобрена както от националното, така и от международното жури на програмата, казаха за БТА от Община Бургас. Оттам посочиха, че тази година общо три пристанища на територията на община Бургас са защитили престижното отличие. Освен рибарското в "Крайморие", сертификатът "Син флаг" получиха рибарското пристанище в квартал "Сарафово" и това в местността "Ченгене скеле". Съгласно правилата на програмата "Син флаг" през активния сезон наградените обекти подлежат на планирани и внезапни проверки от национални и международни експерти, които следят за спазването на всички изисквания. Сертификатът се поддържа чрез постоянен контрол и изисква ежедневно спазване на стандартите на програмата, казаха от Общината. Рибарското пристанище в "Крайморие" разполага с 54 места за плавателни съдове и е оборудвано с колонки за електрозахранване и водоснабдяване. На територията му е монтирано и специализирано съоръжение за събиране на плаващи отпадъци от акваторията. Инфраструктурата на пристанището е разширена и с нов специализиран кран с товароподемност 10 тона. Съоръжението се използва за спускане и изваждане на рибарски лодки, както и за преместване на товари. Кранът е с височина на колоната 8 метра. На разположение на посетителите и ползвателите е и голям паркинг за автомобили.  През последните години пристанището беше модернизирано с четири зарядни станции за електрически лодки, соларна система за топла вода, водолазно оборудване, допълнителен понтон и автоматизирано устройство за събиране на плаващи отпадъци. Според Община Бургас внедрените технологии превръщат лодкостоянката в център за обслужване на електрически плавателни съдове и допринасят за намаляване на въглеродните емисии. Новите съоръжения са осигурени по проекта "Подобряване на безопасността и условията на труд на рибарите и модернизация на лодкостоянката в акваторията северно от кв. 54 по плана на кв. "Крайморие", Община Бургас". Изграждането на рибарското пристанище започна през 2018 г., а строителните дейности приключиха през пролетта на 2019 г. Проектът е реализиран с европейско финансиране по Програмата за морско дело и рибарство. Квартал "Крайморие“ има дългогодишни традиции в риболова. На територията му е регистрирано рибарско сдружение "Крайморие", което обединява около 40 членове. Пристанището в кв. "Крайморие" е второто специализирано рибарско пристанище на територията на община Бургас след това в квартал "Сарафово". Икономика Кореспондент на БТА в Бургас Галя Тенева https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164341-letishte-vav-florida-smeni-imeto-si-na-prezident-donald-dzhey-tramp-interneshan https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164341-letishte-vav-florida-smeni-imeto-si-na-prezident-donald-dzhey-tramp-interneshan Thu, 09 Jul 2026 17:46:20 +0300 Международното летище в Южна Флорида, САЩ. се преименува от „Палм Бийч интернешънъл“ (Palm Beach International) на „Президент Доналд Джей Тръмп интернишънъл“ (President Donald J. Trump International), след като влезе в сила щатски закон, приет преди няколко месеца, предадоха американски медии. Старото име е на повече от половин век, уточнява електронното издание Ен Пи Ар. „Няма човек, който да е направил повече за Флорида и за държава ни от Доналд Тръмп“, заяви синът на държавния глава Ерик Тръмп в публикация в „Екс“ (X). Президентският самолет е бил първият, кацнал на летището след промяната, добави той.   Доналд Тръмп използва летището сравнително често, тъй като то се намира на няколко километра от крайбрежното му имение „Мар-а-Лаго“. Президентът обяви Палм Бийч за свое постоянно местожителство през 2019 г. и редовно пътува дотам от Белия дом, припомня Ен Пи Ар. Всяка година през летището преминават над 8 милиона пътници, обслужвани от повече от дузина авиокомпании. Федералната авиационна администрация разреши промяната и новия код на Международната асоциация за въздушен транспорт за летището ще бъде вече DJT, вместо PBI. През януари отсечка от пътя между летището и „Мар-а-Лаго“ също бе преименувана на Тръмп. Промяната, с всичките нужни актуализации на табелите, брандирането и материалите за пътници, ще се извърши на етапи, заявиха представители на летището. Официалната промяна на кода ще се случи на 18 август. Макар и много летища да са кръстени на американски президенти, това е първото, което е кръстено на някои, който все още е в Белия дом. Тръмп също така е регистрирал търговски марки за новото име на летището. Представител от „Тръмп организейшън“ (Trump Organization) отрече, че първото семейство ще получава финансова компенсация за търговските марки, като по думите му това е ход, който се стреми да опази името и бранда на Тръмп, допълва Ен Пи Ар. Икономика Борис Зюмбюлев https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164329-s-rastezh-na-kotirovkite-zapochna-targoviyata-na-uolstriyt https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164329-s-rastezh-na-kotirovkite-zapochna-targoviyata-na-uolstriyt Thu, 09 Jul 2026 17:28:26 +0300 Основните индекси на Уолстрийт поеха нагоре в началото на сесията днес, тъй като печалбите на компаниите производители на чипове допринесоха за компенсиране на несигурността от подновеното геополитическо напрежение в Близкия изток, предаде Ройтерс.  Промишленият Dow Jones Industrial Average се понижи с 98,9 пункта или 0,19 на сто до 52 249,44 пункта. Промишленият S&P 500 нарасна с 8,9 пункта или 0,12 на сто, а индексът на високотехнологичните дружества Nasdaq е нагоре с 47,7 пункта или 0,18  на сто до 25 918,311 пункта.   Икономика Елена Савова https://www.bta.bg/bg/news/world/1164275-apa-avstriya-zapazva-osmoto-si-myasto-v-evropeyskiya-inovatsionen-barometar https://www.bta.bg/bg/news/world/1164275-apa-avstriya-zapazva-osmoto-si-myasto-v-evropeyskiya-inovatsionen-barometar Thu, 09 Jul 2026 17:22:22 +0300 Както през предходната година Австрия заема осмо място в Европейския иновационен барометър - годишно проучване на Европейската комисия, публикувано днес и цитирано от австрийската новинарска агенция АПА. По този начин страната остава в групата на държавите, определяни като „силни иноватори“. В сравнение с миналата година се наблюдава леко изоставане в някои от 32-та индикатора за измерването на силата на внедряване на иновациите. В тази насока Австрия се намира над средното равнище за ЕС, но изостава от сочените като „лидери на иновациите“ държави, сред които Швеция, Дания и Нидерландия. Зад Австрия се нареждат Германия, Франция и Естония, а в групата на страните, в които се наблюдава най-слабо иновационно развитие попадат така наречените „нововъзникващи иноватори“ в лицето на Хърватия, Полша, Словакия, Литва, България и Румъния.   Ако проучването не обхваща единствено държави членки на ЕС Швейцария заема първо място, а над средното равнище за ЕС за иновации са Южна Корея, Китай, Канада и САЩ. Преимуществата и недостатъците на страните са изброени в така наречените „иновационни измерения“. Австрия отбелязва особено високи показатели при международната свързаност, привлекателността на системата за научни изследвания, „интелектуалния потенциал“ и финансирането и подкрепата, където помощта от държавните органи в изследователската и развойна дейност, технологиите и иновациите е сравнително висока. Много добри резултати се отбелязват и при броя регистрирани патенти и търговски марки, както и при съвместната работа между учените и предприятията. От друга страна Австрия изостава в областта на дигитализацията и особено при прокарването на широколентов интернет. Слабости се отчитат и при финансирането и създаването на нови предприятия (стартъпи). Европейският иновационен барометър измерва и сравнява постиженията на държавите от ЕС, както и на редица държави извън ЕС в областта на научните изследвания и иновациите. Той се публикува всяка година от Европейската комисия и дава на правителствата и политиците ясна представа за предимствата и недостатъците на техните страни в областта на иновациите и представя сравнителен анализ, отчитащ показателите на други страни. (Тази новина се разпространява по договор между БТА и АПА) Свят Николай Джамбазов https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164252--mersk-podnovyava-prevozite-mezhdu-blizkiya-iztok-i-iztochnoto-kraybrezhie-na-s https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164252--mersk-podnovyava-prevozite-mezhdu-blizkiya-iztok-i-iztochnoto-kraybrezhie-na-s Thu, 09 Jul 2026 17:20:55 +0300 „Мерск“ (Maersk), една от най-големите компании за корабни превози в света, съобщи, че възобновява транспортните услуги от Близкия изток до източното крайбрежие на САЩ през Суецкия канал, предаде Ройтерс. Това е поредната стъпка на датската група към възстановяване на корабоплаването през Червено море. Повечето корабни компании изоставиха търговския коридор Азия – Европа през Суецкия канал след атаките на йеменските хути в Червено море. Това принуди много от корабите да поемат по много по-дългия маршрут около нос Добра надежда, ЮАР. Маршрутите през Суецкия канал значително ще намалят времето за транспорт, се казва в изявление на „Мерск“. Компанията изчислява, че времето за превоз в западна посока ще се свие със средно седем дни, а на изток - с 14 дни. „Мерск“ съобщи по-рано тази седмица, че ще започне отново да плава по няколко маршрута през Суецкия канал в рамките на мрежата си за сътрудничество „Джемини“ (Gemini) с германската компания „„Хапаг-Лойд“ (Hapag-Lloyd). Датската компания се сблъска и с прекъсвания на други услуги в Близкия изток покрай войната между САЩ и Иран, като корабите ѝ не можеха да влизат или излизат от Персийския залив. Икономика Борис Зюмбюлев