<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom" xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/">
    <channel>
        <title>RSS Икономика</title>
        <description></description>
        <atom:link href="https://www.bta.bg/bg/news/economy/rss" rel="self" type="application/rss+xml" />
        <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/rss</link>
        <pubDate>Sat, 11 Jul 2026 10:23:34 +0300</pubDate>
        <language>bg</language>
        <sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
        <sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
                                <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/11289282/IMG_2857.jpg" length="1352589" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164892-sravnitelno-slab-pazar-za-pshenitsata-na-svetovnite-borsi-tazi-sedmitsa-otchitat</guid>
                <title>Сравнително слаб пазар за пшеницата на световните борси тази седмица отчитат експертите на Софийската стокова борса</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1164892-sravnitelno-slab-pazar-za-pshenitsata-na-svetovnite-borsi-tazi-sedmitsa-otchitat</link>
                <pubDate>Sat, 11 Jul 2026 07:00:00 +0300</pubDate>
                <description>Сравнително слаб пазар за пшеницата на световните борси тази седмица отчитат експертите на Софийската стокова борса (ССБ).
Фючърсите на хлебната пшеница с доставка в следващ месец на борсата в Чикаго се търгуваха на цени около 223-228 долара за тон, а тези на борсата „Юронекст“ (Euronext) в Европа - между 233 и 234 долара за тон.
Царевицата остава най-слабото звено в зърнения комплекс, като фючърсите с доставка в следващ месец на чикагската борса се търгуваха в диапазона 169-174 долара за тон, а тези на „Юронекст“ – между 266 и 273 долара за тон.
Международната организация за захарта (ISO) наскоро повиши оценката си за излишъка за 2025/26 г. на над 2 милиона тона и потвърди рекордно производство, което продължава да оказва влияние върху настоящите настроения, но анализът, насочен към бъдещето, все повече е доминиран от прогнози за дефицит за 2026/27 г. при силно Ел Ниньо. Фючърсите на суровата захар в Ню Йорк се търгуваха на цени около 333-335 долара за тон, а тези на рафинираната в Лондон - около 466-479 долара за тон.
На Софийската стокова борса и през тази седмица остават офертите за търсене на фуражна пшеница на начална цена от 180 евро за тон и предлагане на хлебна пшеница на 190 евро за тон.
Цените на основните стоки са стабилни при непроменено ниво на началните цени. Ново е предлагането на изворна вода в бутилки на начална цена 0,47 евро за брой, остава и предлагането на ядки и семена от 1278,23 до 7362,60 евро за тон.
В подкръг „Индустриални стоки” на ССБ през тази седмица имаше сделки за скрап от черни метали на цени от 140 до 190 евро за тон и за скрап от алуминий от 409,03 до 864,08 евро за тон. Минерални масла се изкупиха на 20,16 евро за литър. При енергоносителите се реализираха покупки за дизелово гориво Б6 в рамките на 1174,50 – 1390 евро за хиляда литра и за газ пропан бутан в диапазон 500-530 евро за хиляда литра. Продължава предлагането на лигнитни въглища на 63,91 евро за тон.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Ивона Величкова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13609234/7557000b7477478d93b1a7301701495b--0--fdb608c6ea054e4c873e8f7fa58e434e.jpg" length="8562283" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1165015-v-kontrast-s-drugi-zapadni-strani-ispaniya-privlicha-migranti-neobhodimi-na-ne</guid>
                <title>В контраст с други западни страни, Испания привлича мигранти, необходими на нейната растяща бързо икономика</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1165015-v-kontrast-s-drugi-zapadni-strani-ispaniya-privlicha-migranti-neobhodimi-na-ne</link>
                <pubDate>Sat, 11 Jul 2026 07:00:00 +0300</pubDate>
                <description>Испания си осигурява работници, като узаконява статута на нелегални имигранти. Тази политика на социалистическото правителство е в контраст с действията на повечето други западни държави, включително такива, също управлявани от леви партии, на фона на засилващото се обществено недоволство от миграцията, намиращо израз и във възхода на крайната десница в редица страни. Испанската икономика, която нараства с бързи темпове и е давана за пример в западния свят, обаче има нужда от работна ръка.
Над 1,17 милиона имигранти в Испания са подали заявления за участие в безпрецедентната програма на правителството за масово узаконяване, съобщи в началото на този месец националната новинарска агенция ЕФЕ.
Повече от половината от тези молби (608 хиляди) вече са били одобрени, като съответните мигранти ще получат временно разрешение за пребиваване и работа в Испания.
Високото число може и да е изненадало правителството, което очакваше да кандидатстват около половин милион мигранти, но не и мозъчни тръстове и полицията, чиито прогнози, цитирани от Асошиейтед прес, се доближаваха до прага от един милион.
Неслучайно срокът за кандидатстване беше удължен от 16 април до 30 юни по настояване на социални организации и политически партии, посочва ЕФЕ. Според тях първоначалният период е бил твърде кратък заради административни и бюрократични пречки.
Инициативата предизвика разделение в испанското общество. Тя беше приветствана от леви партии, неправителствени организации като &quot;Каритас&quot; и синдикати. Срещу нея обаче се обявиха десни политически сили като основната опозиционна сила - консервативната Народна партия, и крайнодясната &quot;Вокс&quot;.
Нещо повече, тя влиза в контраст със засилените мерки за депортиране на незаконно пребиваващи мигранти в други страни от Европейския съюз (ЕС) и в Съединените американски щати (САЩ), отбелязва АП.
Това важи с особена сила за САЩ след връщането на власт на президента републиканец Доналд Тръмп. Показателна за тенденциите в ЕС е, че затягат политиката си по отношение на мигрантите дори страни, управлявани от левицата, като Дания на министър-председателката Мете Фредериксен от социалдемократическата партия. Това донякъде е в отговор на промяната на обществените настроения, намираща отражение във възхода на крайната десница. Показателно е, че формации като &quot;Алтернатива за Германия&quot; и Националния сбор водят в социологическите проучвания в двете водещи европейски сили.
Испанският министър-председател Педро Санчес впрочем е един от водещите лидери на прогресивното политическо течение в ЕС. Той защити програмата като &quot;акт на справедливост и необходимост&quot;, като каза, че хората, които вече живеят и работят в Испания, трябва да могат да го правят &quot;при равни условия&quot; и да плащат данъци.
Консервативната и крайнодясната опозиция обаче критикуват управляващата социалистическа партия, че подкопава устоите на испанското общество, преследвайки своите собствени интереси, като си осигури избиратели от мигрантски произход.
И така, заявления са подали общо 1 170 000 мигранти. От тях вече са получили временно разрешение да работят 608 781 души. Този брой обаче със сигурност ще бъде по-голям, тъй като крайният срок за обработване на заявленията е три месеца, считано от 30 юни.
При това около 160 000 от мигрантите, получили разрешение, вече са си намерили официално работа, посочва ДПА.
Най-много молби са подали емигранти от Латинска Америка - нещо логично, предвид близките езикови, културни и исторически връзки, заради които в Испания живеят милиони хора от този регион.
На първо място, с дял от 26%, са колумбийците, отбелязва Асошиейтед прес. Венецуелците са трети (11%), а перуанците - четвърти (9%). На второ място, с дял от 13%, са мароканците, като ключовият фактор тук е географската близост.
Впрочем Испания на няколко пъти е обявявала подобни програми, припомня АП. Първите три пъти това направи правителството на премиера социалист Фелипе Гонсалес през 80-те и 90-те години на миналия век, но и министър-председателят консерватор Хосе Мария Аснар излезе с две подобни инициативи през първото десетилетие на този век.
В резултат на повишаването на стандарта на живот в Испания след края на диктатурата на Франко през 1975 г. и влизането на дотогава бедната страна в ЕС през 1986 г. нейното население се увеличи значително, за да достигне 50 милиона души. Една пета от тези хора - около 10 милиона човека, са родени в чужбина.
А Испания има нужда от работна ръка, при условие че страната, засегната тежко от световната финансова криза от 2008 г., наред с другите южноевропейски държави, сега е смятана за един от отличниците сред икономиките в ЕС.
Ключови отрасли на испанската икономика като селското стопанство, туризма и услугите, зависят от емигранти от Латинска Америка и Африка, посочва АП.
По прогнози на правителството, цитирани от Ройтерс, броят на чуждестранните туристи тази година може да достигне 100 милиона - впечатляващо равнище.
Иберийската държава, която е на второ място сред туристическите дестинации след съседна Франция, посрещна миналата година рекордните 96,8 милиона туристи - увеличение от 3,2% в сравнение с предходната.
В края на миналия месец испанското правителство повиши прогнозата си за икономическия растеж тази година от 2,2% до 2,6%, предаде Франс прес.
Показателно за бързите темпове, с които се развива икономиката, е фактът, че въпреки увеличаването на работната ръка безработицата намалява.
Броят на безработните в Испания е намалял миналия месец под 2,3 милиона за първи път от януари 2008 г., съобщи Министерството на труда, цитирано от ДПА.
При това младежката безработица, която е сериозен структурен проблем в страната, е намаляла до исторически минимум от 159 800 души.
Аналитичното подразделение на американската банка &quot;Голдман Сакс&quot; (Goldman Sachs Research) обяснява високия икономически растеж на  Испания, по-конкретно в сравнение с еврозоната като цяло, с повишаването на производителността на труда и подобряването на фискалната позиция на четвъртата икономика в елитния клуб.
Списание &quot;Атлантик&quot; отбелязва, че Испания, която е била част от групата на лошо представящите се южни икономики в еврозоната, си е взела необходимите поуки, за да стане &quot;отличник&quot;. За целта страната е осъществила необходими структурни и фискални реформи, както разказва американското издание. 
 </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Николай Станоев, БТА</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13655207/image00001.jpeg" length="4722301" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165242-tselta-ni-e-da-razvivame-tselogodishno-kurorti-kato-malyovitsa-kaza-ventsislav-</guid>
                <title>Целта ни е да развиваме целогодишно курорти като Мальовица, каза Венцислав Венев на откриването на туристически фестивал в курорта</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165242-tselta-ni-e-da-razvivame-tselogodishno-kurorti-kato-malyovitsa-kaza-ventsislav-</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 22:24:43 +0300</pubDate>
                <description>Целта ни е да развиваме целогодишно курорти като Мальовица. Много хора забравиха, че туризмът е една от традициите на българския народ – още преди 130 години от Алеково време. Това каза за БТА председателят на Българския туристически съюз Венцислав Венев, който откри тазгодишното издание на Националния туристически фестивал в курортен комплекс Мальовица. 
По думите на Венев, всички участници са възродили традиция за национален туристически събор, преименуван днес на фестивал. Тази година са записани над 1200 души от цялата страна. 
Той посочи, че програмата на това издание се оказва по-различна. Има много повече хора и изложители, а дейностите, които всички те ще имат през следващите дни, също не са малко. Участниците показват на своите щандове продукти и дейности от своя регион.
Венцислав Венев посочи, че е важно не само Мальовица, но и други краища на страната да се утвърдят още повече като летни туристически дестинации. „По този начин ние решаваме няколко големи проблема. Един от най-големите е, че всички говорят за опазване на природата, а в същото време всички се концентрират в три места от България – Седемте рилски езера и върховете Вихрен и Мусала“, каза той. Венев допълни, че тяхната идея е да разконцентрират туристическия поток през лятото и туристите да посещават и други места. 
Той изрази надежда ситуацията с лифта, за който се установи, че се строи незаконно, да бъде решена. Председателят на БТС каза, че подкрепят изграждането на съоръжението. „Ние подкрепяме всички инициативи, които се правят в полза на туризма“, добави още Венев и изрази надежда проектът да тръгне по законен начин и да бъде в интерес на България. 
На откриването тази вечер беше изпълнен химнът на БТС.  
Програмата през трите дни включва туристически походи, лекция по планинско бягане, състезание по вертикално бягане, детски туристически лагер и обучения за деца, обучение по първа помощ в планината, лекция „Телефон за спешни случаи 112”, обучение и състезателни маршрути, игри по ориентиране, презентации на туристически дружества, лекция и надиграване с настолни игри, открит урок с ансамбъл „Шевица“ и др. Предвидени са разнообразни активности и зона за изложители, част от които ще организират творчески работилници.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Кореспондент на БТА в Самоков Иван Ласкин</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/3581254/1000047259-01.jpeg" length="6170418" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/balkans/1165180-turtsiya-planira-da-izgradi-gazoprovod-do-severnata-chast-na-kipar</guid>
                <title>Турция планира да изгради газопровод до северната част на Кипър</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/balkans/1165180-turtsiya-planira-da-izgradi-gazoprovod-do-severnata-chast-na-kipar</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 21:00:00 +0300</pubDate>
                <description>Турция и т.нар. Севернокипърска турска република (СКТР), призната само от Анкара, подписаха в меморандум за разбирателство за изграждането на подводен газопровод, съобщи ДПА.
Планираният газопровод за който турските власти се надяват, че ще повиши енергийната сигурност на територията, ще бъде с дължина около 97 километра под Средиземно море и се очаква да заработи през 2028 г., добавя агенцията, позовавайки се на турската държавна телевизия ТРТ.
Турция вече доставя вода на отцепилата се територия чрез подводен тръбопровод, отбелязва агенцията.
Турският вицепрезидент Джевдет Йълмаз е подписал споразумението по време на свое посещение в Северен Кипър днес, описвайки проекта като „историческа инициатива“, допълва агенцията.
Министърът на енергетиката Алпарслан Байрактар, който е придружавал Йълмаз, е заявил в мрежата Екс, че Турция разглежда енергийната сигурност на непризнатата от други държави република като „неразделна част от себе си“.
Според ТРТ газопроводът може да се използва и за транспортиране на природен газ до Турция, ако в бъдеще бъдат открити залежи в Източното Средиземноморие.
Пред телевизията премиерът на СКТР Юнал Юстел е заявил, че „следващият приоритет на сътрудничеството ще бъде подводен електрически кабел, свързващ северната част на острова с Турция.
Кипър е разделен на две части от 1974 г., когато турската армия нахлува в северната част на острова като реакция на държавен преврат, целящ присъединяването на Кипър към Гърция. През 1983 г. в северната част на острова едностранно е обявена Севернокипърска турска република (СКТР), призната само от Анкара. Турция настоява за решение на кипърския въпрос чрез създаване на две държави, докато Република Кипър и Гърция поддържат позиция за федеративно решение. Последният кръг от преговорите беше в швейцарския курорт Кран Монтана през 2017 г., който обаче завърши с неуспех.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/balkans">Балкани</category>
                                    <atom:author><atom:name>Иво Радойков</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/2926837/59e72aa33ac443f99037a013121bbadf--0--d80a5bd4eb4a4ec69247b35589ccda29.jpg" length="2973585" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1165201-rusiya-sprya-koraboplavaneto-po-kanala-mezhdu-reka-don-i-azovsko-more-sled-ukrai</guid>
                <title>Русия спря корабоплаването по канала между река Дон и Азовско море след украински атаки срещу петролни танкери</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1165201-rusiya-sprya-koraboplavaneto-po-kanala-mezhdu-reka-don-i-azovsko-more-sled-ukrai</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 20:16:24 +0300</pubDate>
                <description>Русия спря временно корабоплаването по канала между река Дон и Азовско море, предаде Ройтерс, като се позова на източници от сектора за износ на зърно.
Това решение е било взето след днешната украинска атака в Азовско море срещу 13 руски плавателни съда, включително 10 танкера. По оценки на експерти то би могло да засегне почти една четвърт от руския износ на пшеница, който преминава през Азовско море.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Владимир Арангелов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13273210/7a5b4c3296f64686ac2db1cd5f6c8046--0--d0190f1a46f44ae0a182ad5c1f1acd99.jpg" length="3449718" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165199-evropeyskite-borsi-zatvoriha-predimno-na-polozhitelna-teritoriya</guid>
                <title>Европейските борси затвориха предимно на положителна територия</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165199-evropeyskite-borsi-zatvoriha-predimno-na-polozhitelna-teritoriya</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 19:58:05 +0300</pubDate>
                <description>Водещите индекси на европейските фондови борси затвориха възходящо последната търговска сесия за седмицата, информира Си Ен Би Си. 
Парижкият САС 40 е нагоре с 12,35 пункта или 0,15 на сто до 8338,97 пункта, докато във Франкфурт DAX се понижи с 51,81 пункта или 0,2 на сто до 25 067,09 пункта.
На Лондонската фондова борса FTSE 100 прибави 24,84 пункта или 0,24 на сто до 10 497,29 пункта. 
Общоевропейският STOXX600 е нагоре с 0,23 пункта или 0,04 на сто до 641,1 пункта.  
Инвеститорите следят особено внимателно развоя на акциите на южнокорейската компания &quot;Ес Кей Хайникс&quot; (SK Hynix) след днешния й дебют на Нюйоркската фондова борса.
 </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Галя Горнишка</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13647103/80288fea18114cd29ac7ba7855bd62d2--0--84c18da5fcbf42dab095692dc6133f1a.jpg" length="2791611" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165192-avtomobilostroiteli-specheliha-parvata-bitka-v-mashtabni-sadebni-dela-vav-veliko</guid>
                <title>Автомобилостроители спечелиха първата битка в мащабни съдебни дела във Великобритания за манипулирани дизелови емисии</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165192-avtomobilostroiteli-specheliha-parvata-bitka-v-mashtabni-sadebni-dela-vav-veliko</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 19:45:19 +0300</pubDate>
                <description>Някои от най-големите автомобилостроители в света спечелиха първата фаза от мащабна съдебна битка относно това дали някои от дизеловите им модели са съдържали забранени устройства, които са ограничавали работата на системите за контрол на дизеловите емисии и са манипулирали крайните резултати, предаде Ройтерс.
Съдия Сара Кокърил заяви в обобщение на решението си, че е „отхвърлила повечето от основните твърдения, отправени срещу производителите, чиито автомобили са били разгледани по време на процеса“, макар че е направила и някои неблагоприятни констатации спрямо тях.
Решението последва съдебен процес, който се фокусира върху 20 тестови автомобила, произведени от пет автомобилостроителя: „Мерцедес-Бенц“ (Mercedes-Benz), „Форд“ (Ford), „Нисан“ (Nissan), „Рено“ (Renault) и марките, притежавани от „Стелантис“ (Stellantis)  - „Пежо“ (Peugeot) и „Ситроен“ (Citroën).
 
 </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Галя Горнишка</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13653933/de9f1f56fdea44c3b4b9fe3d92616524--0--e0392a50b34544b588dae95e82306c12.jpg" length="2969417" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165181-aktsiite-na-yuzhnokoreyskata-kompaniya-es-key-hayniks-skochiha-s-14-na-sto-pri</guid>
                <title>Акциите на южнокорейската компания „Ес Кей Хайникс“ скочиха с 14 на сто при дебюта им на Уолстрийт</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165181-aktsiite-na-yuzhnokoreyskata-kompaniya-es-key-hayniks-skochiha-s-14-na-sto-pri</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 19:28:26 +0300</pubDate>
                <description>Акциите на южнокорейския производител на чипове памет „Ес Кей Хайникс“  (SK Hynix) скочиха с 14 на сто над цената при дебюта си в технологичния индекс Nasdaq на Нюйоркската фондова борса днес, предаде Ройтерс. Това показва, че инвеститорският интерес към компании, свързани с бума на изкуствения интелект, остава висок.
Акциите на „Ес Кей Хайникс“ започнаха търговията си в Nasdaq в на цена от 170 долара, като американските инвеститори се възползваха от възможността да придобият дял във втората по пазарна капитализация компания в Южна Корея, информира Си Ен Би Си.
Акциите се търгуват под борсовия символ SKHYV, като от вторник той ще бъде променен на SKHY.
Американските депозитарни разписки (ADR) на компанията бяха оценени на 149 долара, като чрез предлагането бяха набрани 26,5 млрд. долара за агресивните планове за разширяване, включително инвестиции в нови заводи и оборудване.
„Ес Кей Хайникс“ изостава само от „Самсунг Електроникс“ (Samsung Electronics) по пазарна капитализация в родната си страна. Подобно на по-големия си конкурент, компанията произвежда компютърна памет, която се използва в телефони и компютри за съхраняване на краткосрочни данни. Сред клиентите на „Ес Кей Хайникс“ са някои от най-големите имена в технологичния сектор като „Енвидиа“ ( Nvidia) и „Епъл“ (Apple).
В продължение на десетилетия чиповете памет бяха смятани за по-незабележим сегмент от света на полупроводниците, но бумът на изкуствения интелект ги превърна в огромен пазар с висок потенциал за растеж, отбелязва Си Ен Би Си.
Южнокорейският милиардер Че Те-вон удари днес звънеца за откриване на търговията на Nasdaq по повод листването на &quot;Ес Кей Хайникс&quot; на стойност 26,5 млрд. долара, което оправда бизнес решението му, смятано от мнозина за рисково: придобиването на губещ производител на чипове, който се превърна в лидер в областта на изкуствения интелект, подчертава Ройтерс
Придобиването на „Хайникс“ (Hynix) от „Ес Кей груп“ (SK Group) през 2012 г. беше възприемано като проблематично дори вътре в самия бизнес конгломерат. Производството на чипове памет е цикличен и капиталоемък бизнес, а компанията тогава губеше финансови средства, изоставайки от „Самсунг Елктроникс“ по пазарен дял и технологично развитие.
Но под ръководството на Че, който търсеше начин да получи предимство спрямо основния си конкурент, &quot;Ес Кей Хайникс&quot; инвестира повече от десетилетие в чипове с висока пропускателна способност на паметта (HBM – High Bandwidth Memory), които по онова време бяха нишова технология.
Това бизнес решение се оказа успешно, тъй като въпросните чипове се превърнаха в ключов компонент в ускорителите за изкуствен интелект на „Енвидиа“ (Nvidia), помагайки на „Ес Кей Хайникс“ да се утвърди като най-големия производител на този тип чипове в света.
„Това е наистина исторически момент. Чакахме го много, много дълго време“, заяви днес в интервю за Си Ен Би Си Че „Това е нещо като мечта и сега тази мечта се сбъдна“, добави той.
„Ес Кей Хайникс“ е нашият най-голям партньор в областта на чиповете памет. Без партньорството с тях днешната индустрия за изкуствен интелект нямаше да се развие толкова впечатляващо&quot;, заяви главният изпълнителен директор на „Енвидиа“ Дженсън Хуан пред медии в Сеул през юни, като 65-годишният Че стоеше до него тогава.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Галя Горнишка</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/11183809/may23-Pampororvo.jpg" length="3230864" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165150-planinskite-i-spa-kurorti-v-smolyanska-oblast-posreshtat-predimno-balgarski-leto</guid>
                <title>Планинските и СПА курорти в Смолянска област посрещат предимно български летовници</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165150-planinskite-i-spa-kurorti-v-smolyanska-oblast-posreshtat-predimno-balgarski-leto</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 18:45:49 +0300</pubDate>
                <description>Туристическият поток към летните курортни дестинации в Смолянска област се активизира през юли, по данни от к.к. Пампорово, с. Баните и гр. Девин.  В планинския район се очакват повече туристи след повишение на температурите и първите юлски жеги.  
Летният сезон в Пампорово показва добър старт, на фона на опасенията за отлив на туристи след свлачището на пътя Смолян – Пампорово през май, коментира пред БТА Стефан Присадов, изпълнителен директор на „Пампорово“ АД. По-висока заетост на хотелите и повече туристи в курорта се очакват в края на юли и август. Летовниците са предимно български клиенти, а прогнозите за следващите седмици са за пристигания и на гръцки, турски и румънски туристи. Приключенски парк „Язовира“, Велопарк, СПА център Body &amp; Soul SPA Lounge  и туристически маршрути в планината са основните акценти в лятната програма в Пампорово.
Всички открити басейни с минерална вода в Девин вече са отворени, съобщиха за БТА от Общинската администрация. Заради по-хладните дни, в началото на летния сезон в града се наблюдава известно намаление на туристите, в сравнение с други години, посочи кметът Здравко Иванов. Той прогнозира след 15 юли да започнат да пристигат българи от чужбина, избиращи родните курорти за лятната си ваканция. В Девин през лятото могат да се видят и гръцки мотористи, предимно за уикенд почивки.
Минералните басейни в аквапарка в с. Баните работят, уточнява кметът на общината Павлин Белчев. Той допълва, че максималната заетост на хотелите в Баните е обичайно в края на юли и август. Усилията на туристическия бранш са насочени към удължаване на сезона през септември, обяснява кметът.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Кореспондент на БТА в Смолян Христина Георгиева</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/12821850/5756fdc653e14fc2b0f96e8a8d9bc070--1--9a82cebb4a074f9297dbbcb2ce8e934b.jpg" length="6317943" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165159-rekoltata-ot-kakao-v-kot-d-ivoar-mozhe-da-namalee-s-nad-10-na-sto-prez-sezon-202</guid>
                <title>Реколтата от какао в Кот д&#039;Ивоар може да намалее с над 10 на сто през сезон 2026/2027</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165159-rekoltata-ot-kakao-v-kot-d-ivoar-mozhe-da-namalee-s-nad-10-na-sto-prez-sezon-202</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 18:37:19 +0300</pubDate>
                <description>Основната реколта от какао в Кот д&#039;Ивоар през сезон 2026/2027 се очаква да намалее с над 10 на сто заради прекомерните валежи, разпространението на болести по растенията и недостатъчните грижи за насажденията, съобщиха оценители на реколтата и износители, цитирани от Ройтерс.
Прекомерните валежи са свързани с климатичното явление Ел Ниньо, което според прогнозите ще се засили и може да наруши режима на валежите, ветровете и температурите в Западна Африка – регион, който произвежда около 70 на сто от световното какао.
Четирима оценители на реколтата и представители на пет големи износители очакват основната реколта, която се прибира от 1 септември до края на февруари, да бъде между 1,35 млн. и 1,45 млн. тона при приблизително 1,6 млн. тона през настоящия сезон.
Консултантската компания „Оксфорд икономикс“ (Oxford Economics) прогнозира, че общата реколта от какао в Кот д&#039;Ивоар през сезон 2026/2027 може да намалее с около 20 на сто, тъй като въздействието на Ел Ниньо се съчетава с високите цени на торовете и увеличава риска за насажденията.
Проучвания, извършени в края на юни, показват, че между май и юни са загинали над 20 на сто от цветовете и младите какаови плодове вследствие на обилните валежи. Според оценителите и износителите по-хладното време и високата влажност са благоприятствали разпространението на черното гниене – гъбично заболяване, което причинява загниване на какаовите шушулки.
В същото време наличието на голям брой едри зелени плодове в районите, които произвеждат около 80 на сто от какаото в страната, сочи, че междинната реколта през настоящия сезон ще бъде добра. Според експертите обаче това може да е за сметка на основната реколта през следващия сезон, тъй като дърветата са изтощени след необичайно високата продуктивност.
Износителите очакват до края на август в пристанищата на Кот д&#039;Ивоар да постъпят още около 200 000 тона какао, което ще увеличи окончателния добив за настоящия сезон.
Опасенията за въздействието на Ел Ниньо се засилват, след като по време на предишното проявление на климатичното явление – от средата на 2023 г. до средата на 2024 г. – световните цени на какаото почти се утроиха, допълва Ройтерс.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Спас Стамболски</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13654458/%E2%82%AC120+million+investment+planned+to+develop+tourism+clusters+across+Armenia.jpeg" length="135405" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1165136-armenpres-planirana-e-investitsiya-ot-120-miliona-evro-za-razvitieto-na-turizma</guid>
                <title>АРМЕНПРЕС: Планирана е инвестиция от 120 милиона евро за развитието на туризма в Армения </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1165136-armenpres-planirana-e-investitsiya-ot-120-miliona-evro-za-razvitieto-na-turizma</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 18:26:22 +0300</pubDate>
                <description>Арменският министър на икономиката Кеворк Папоян се срещна с постоянния представител на Световната банка в страната Фабрицио Дзарконе, съобщи арменската новинарска агенция АРМЕНПРЕС.
Двамата обсъдиха напредъка по проекта за развитие на туризма и подобряване на регионалната инфраструктура &quot;Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет&quot; (TRIРP).
Те подчертаха значението на инициативата за развитието на туристическия сектор и модернизирането на инфраструктурата в регионите и се договориха да продължат тясното си сътрудничество, за да осигурят ефективното и навременно изпълнение на предвидените дейности.
Проектът TRIPР предвижда инвестиции в размер на 120 милиона евро за изграждането и развитието на туристически клъстери (обединение на компании, които си сътрудничат за развитието на регионален туризъм - бел. ред.) в Горис, Арени, Джермук, Егегис, Двин, Гюмри и Дилижан.
Програмата има за цел да насърчи развитието на винения, балнеоложкия, приключенския, културния, образователния и екотуризма, като същевременно повиши привлекателността на Армения като туристическа дестинация и укрепи конкурентоспособността на нейните региони.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и АРМЕНПРЕС)</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Габриела Иванова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/9489240/BKK_4960.JPG" length="3536451" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165137-sofix-priklyuchi-sedmitsata-s-ponizhenie</guid>
                <title>SOFIX приключи седмицата с понижение</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165137-sofix-priklyuchi-sedmitsata-s-ponizhenie</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 18:14:04 +0300</pubDate>
                <description>Основният индекс на Българска фондова борса (БФБ) приключи седмицата с понижение, отстъпвайки с 0,50 на сто до 1252,83 пункта. Индикаторите BGBX40 и beamX намаляха с 0,24 на сто и 0,59 на сто до съответно 215,12 пункта и 114,45 пункта. BGTR30 добави 0,04 на сто до 1065,10 пункта, докато BGREIT не измени нивото си, оставайки на равнище от 233,78 пункта.
Оборотът на основен пазар на БФБ достигна 1,057 млн. евро. На алтернативен пазар бяха сключени сделки за близо 100 000 евро. На пазар „Бийм“ оборотът възлезе на 23 483 евро, а на сегмента MTF BSE Internаtional бяха регистрирани сделки за 20 605 евро.
Най-търгуваната позиция днес бе тази на „Химимпорт“ АД. В рамките на 62 сделки бяха прехвърлени 262 097 лота, отчитайки оборот от 124 313 евро. Книжата на компанията поевтиняха с 4,17 на сто до 0,46 евро за брой.
Акциите на „Шелли груп“ ЕД поскъпнаха с 0,57 на сто до 58 евро за брой, докато тези на „Българска фондова борса“ АД поевтиняха с 2,57 на сто до 6,82 евро за брой.
Книжата на ТБ „Първа инвестиционна банка“ АД и „Зърнени храни България“ АД отстъпиха днес с 2,50 на сто и 7,14 на сто до съответно 3,12 евро за лот и 0,05 евро за брой.  </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Мартин Леков</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13605421/5c18bba89a7043b38cccd5a4ae196b59--0--725216569ebc4ddb9f8e642f6d667455.jpg" length="8960757" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165131-proizvodstvoto-na-benzin-v-rusiya-pokriva-65-na-sto-ot-potreblenieto-kam-momenta</guid>
                <title>Производството на бензин в Русия покрива 65 на сто от потреблението към момента, според информация на Ройтерс</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165131-proizvodstvoto-na-benzin-v-rusiya-pokriva-65-na-sto-ot-potreblenieto-kam-momenta</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 18:07:15 +0300</pubDate>
                <description>Производството на бензин в Русия е спаднало до ниво, равняващо се на едва около 65 на сто от средното сезонно потребление, след като атаки с украински дронове доведоха до спиране на работа в големи петролни рафинерии, според два източника от сектора и изчисления на Ройтерс.
Украйна засили атаките си срещу руската енергийна инфраструктура, включително големи петролни рафинерии, в опит да отслаби военните усилия на Москва.
На фона на недостига на горива и редящите се на опашки, за да зареждат автомобилите си шофьори, властите използват казаци, които през последните години са подпомогали полицията, за да поддържат обществения ред на някои бензиностанции.
Щетите са довели до спиране на производството в много петролни рафинерии, включително НОРСИ (NORSI) и Омската рафинерия, които произвеждат най-много бензин в страната. Друга голяма рафинерия за бензин  - Саратовската  - също е била принудена да прекрати производството, съобщиха източници от сектора.
Източниците, които не могат да бъдат назовани, тъй като нямат право да говорят публично, заявиха, че производството на бензин е било с между 40 000 и 45 000 метрични тона дневно под необходимото за този период от годината количество – или с около 35 на сто по-малко. Причината е, че през летните месеци по-високите температури увеличават търсенето на гориво.
През юни дневният недостиг е бил 25 на сто.
Дневното потребление на бензин в Русия е около 115 000–120 000 тона по време на пиковия летен сезон, посочват източниците.
Руското енергийно министерство не е отговорило на запитване за коментар.
Сред предложенията на правителството за справяне с недостига на горива са забрани върху износа на дизелово гориво, бензин и авиационно гориво.
Русия е започнала също и да внася горива. Доставките на бензин и дизел от Беларус за Русия са достигнали месечен рекорд през юни, а източници от сектора обявиха миналата седмица, че Русия е започнала внос на бензин от Индия по море.
Търговци посочват, че до 6000 тона бензин дневно се доставят от съседна Беларус в Русия. Освен това се използват и натрупаните запаси.
Вицепремиерът Александър Новак заяви по време на излъчено по телевизията заседание на правителството в сряда, че положението с горивата остава сложно и „е ясно, че настоящата ситуация на бензиностанциите предизвиква безпокойство сред населението“.
Източници от сектора посочват, че ситуацията на пазара на горива би трябвало да се подобри през втората половина на юли-  ако няма нови атаки срещу петролни рафинерии -  след като заводите възобновят работа, а вносът на горива се увеличи.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Галя Горнишка</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/11974869/HKStefanovMoney-13.jpg" length="1942701" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165133-referentni-kursove-na-evroto</guid>
                <title>Референтни курсове на еврото</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165133-referentni-kursove-na-evroto</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 18:03:45 +0300</pubDate>
                <description>Европейската централна банка (ЕЦБ) определи днес референтен курс на еврото от 1,1435 долара спрямо 1,1435 долара вчера, сочат данни, публикувани на страниците на ЕЦБ и Българската народна банка (БНБ).
Курсът на долара съответно е 0,8745 евро спрямо 0,8745 евро.
Валутни курсове на чуждестранни валути за 10.07.2026 година.




Наименование
Код
Чуждестранна валута за едно евро
Евро за единица чуждестранна валута




Щатски долар
USD
1.1430
0.8749


Японска йена
JPY
185.02
0.005405


Чешка крона
CZK
24.259
0.04122


Датска крона
DKK
7.4751
0.133777


Британска лира
GBP
0.85155
1.1743


Унгарски форинт
HUF
356.40
0.002806


Полска злота
PLN
4.3475
0.2300


Румънска лея
RON
5.2333
0.1911


Шведска крона
SEK
11.0145
0.09079


Швейцарски франк
CHF
0.9223
1.0842


Исландска крона
ISK
143.60
0.006964


Норвежка крона
NOK
11.1485
0.08970


Турска лира
TRY
53.7039
0.01862


Австралийски долар
AUD
1.6447
0.6080


Бразилски реал
BRL
5.8505
0.1709


Канадски долар
CAD
1.6177
0.6182


Китайски ренминби юан
CNY
7.7433
0.1291


Хонконгски долар
HKD
8.9611
0.1116


Индонезийска рупия
IDR
20661.50
0.00004840


Израелски шекел
ILS
3.4368
0.2910


Индийска рупия
INR
108.9665
0.009177


Южнокорейски вон
KRW
1720.12
0.0005814


Мексиканско песо
MXN
20.0340
0.04992


Малайзийски рингит
MYR
4.6520
0.2150


Новозеландски долар
NZD
1.9808
0.5048


Филипинско песо
PHP
70.378
0.01421


Сингапурски долар
SGD
1.4757
0.6776


Тайландски бат
THB
38.079
0.02626


Южноафрикански ранд
ZAR
18.6557
0.05360


 
 





* Валутните курсове се публикуват на основание чл. 12, ал. 1 от Валутния закон и се използват за целите, предвидени по закон. Използването им при сключването на сделки не се препоръчва.
</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Спас Стамболски</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13654385/%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BD+%D1%84%D0%B0%D0%B9%D0%BB+%289%29.jpg" length="157091" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165116-obshta-initsiativa-za-uskoryavane-na-obedinyavaneto-na-energiyniya-pazar-obsadi-</guid>
                <title>Обща инициатива за ускоряване на обединяването на енергийния пазар обсъди енергийният министър Петрова с гръцкия си колега Ставрос в Атина</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165116-obshta-initsiativa-za-uskoryavane-na-obedinyavaneto-na-energiyniya-pazar-obsadi-</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 17:48:38 +0300</pubDate>
                <description>България и Гърция ще работят за изготвянето на общ стратегически документ, който да бъде представен пред Съвета на министрите на енергетиката с конкретни предложения за ускоряване обединяването на енергийния пазар. Общата цел е изграждане на надеждна и ефективна енергийна система в Югоизточна и Централна Европа, съобщиха от пресцентъра на Министерството на енергетиката. 
Това бе основният акцент от срещата между министъра на енергетиката Ива Петрова и министъра на околната среда и енергетиката на Гърция Ставрос Папаставру, която се проведе в Атина. 
Енергийните министри се включиха  и в работната среща на операторите на газопреносни системи от страните по Вертикалния коридор – Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна, Молдова - и присъстващите от Северна Македония и Сърбия.
Обсъден бе напредъкът по изграждането на Вертикалния газов коридор и възможностите за разширяване на инициативата. 
„Днес вече не говорим за планове или намерения. Има реален напредък и той е резултат от общите усилия на всички партньори в инициативата. Когато започнахме този проект, целта ни беше диверсификация на руските газови доставки. Неговото значение вече е много по-голямо“, заяви министър Петрова.
По думите ѝ в настоящата геополитическа среда енергийната сигурност е неразривно свързана с устойчивостта, икономическата и националната сигурност. „Затова е изключително важно да запазим темпото и дори да ускорим още повече усилията си. Регионът трябва да излезе с ясно предложение, със силна политическа подкрепа“, подчерта тя.
Министър Ива Петрова участва в Атина и на юбилейното 30-о издание на Годишната правителствена кръгла маса на &quot;Економист&quot; (The Economist) в Атина. </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Делян Петришки</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13654346/1+%2812%29.jpeg" length="544997" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165113-rabotim-za-ulesnyavane-na-izdavaneto-na-vizi-i-poveche-turski-turisti-v-balgariy</guid>
                <title>Работим за улесняване на издаването на визи и повече турски туристи в България, заяви министърът на туризма</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165113-rabotim-za-ulesnyavane-na-izdavaneto-na-vizi-i-poveche-turski-turisti-v-balgariy</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 17:43:09 +0300</pubDate>
                <description>„Работим за конкретни решения, които да улеснят издаването на визи и да доведат повече турски туристи в България“, заяви министърът на туризма д-р Илин Димитров по време на среща с посланика на Турция Мехмет Саит Уянък, съобщиха от Министерството.
Министър Димитров посочи още, че се предприемат действия за увеличаване на капацитета на консулските служби. Обсъждат се и възможности за облекчена процедура за турски граждани, които вече са получавали визи.  „Турция е сред най-добре свързаните с България държави. Близостта между двете страни позволява лесни пътувания с автомобил, а ако облекчим визовия процес, можем значително да увеличим туристическия обмен“, подчерта министър Димитров.
Посланик Мехмет Саит Уянък определи туризма като един от най-силните мостове между двата народа. По думите му през 2025 г. около 3 млн. българи са посетили Турция, което нарежда страната ни сред петте водещи пазара за турския туризъм. От началото на 2026 г. пътуванията на български граждани до Турция вече са около 1,2 млн. „България разполага с огромен потенциал. СПА туризмът е област, в която страната е изключително силна, а Банско и Боровец вече са много популярни сред турските туристи“, заяви посланик Уянък. Той подчерта, че повече гъвкавост при издаването на визи ще насърчи турските граждани да посещават България по-често и да откриват нейните зимни, балнео и СПА дестинации.
Министерството на туризма планира през зимния сезон да организира посещение на турски туроператори, които да се запознаят на място с възможностите, които предлагат Банско и Боровец. Министър Димитров отправи покана и към посланика да участва в инициативата.
Министър Димитров посочи в средата на юни при представянето на един от приоритетите на ведомството - достъпност и визова политика, че се търсят се законови възможности в рамките на европейските регламенти за въвеждане на краткосрочни 72-часови визи и визи с многократен вход. В момента има сериозно забавяне при издаването на визи за турски граждани, желаещи да почиват у нас, каза министърът и допълни, че целта е да се подсилят консулските служби и да се ускори процесът.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Екатерина Тотева</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13654301/1+%2811%29.jpeg" length="838892" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165087-elektroenergiynata-mrezha-sledva-da-stane-infrastruktura-s-parvostepenno-ikonomi</guid>
                <title>Електроенергийната мрежа следва да стане инфраструктура с първостепенно икономическо значение, заяви зам.-министър Якимов на Съвета по конкурентоспособност</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165087-elektroenergiynata-mrezha-sledva-da-stane-infrastruktura-s-parvostepenno-ikonomi</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 17:41:57 +0300</pubDate>
                <description>Заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов посочи на заседание на Съвета по конкурентоспособност на Европейския съюз (ЕС), че България смята за необходимо да бъде извършена цялостна оценка на въздействието на Системата за търговия с емисии на ЕС върху енергоемките отрасли, както и да бъдат насърчени инвестициите в развитието и модернизацията на електроенергийните мрежи, съоръженията за съхранение на енергия и цифровизацията на инфраструктурата. Той подчерта, че България споделя позицията електроенергийната мрежова инфраструктура да бъде определена като инфраструктура от първостепенно икономическо значение, което ще създаде условия за ускорено реализиране на стратегически инвестиции в сектора, съобщиха от Министерството.
Заместник-министътъ участва в неформалното заседание на Съвета, което се състоя в Дъблин, Ирландия. Форумът събра представители на държавите членки за обмен на позиции и добри практики по ключови теми, свързани с бъдещето на европейската икономика. 
В рамките на първата работна сесия „Мобилизиране на частно финансиране за разрастващи се малки и средни предприятия“ заместник-министър Якимов представи българската позиция за необходимостта от подобряване на достъпа до финансиране за предприятията с висок потенциал за растеж.
„България приветства инициативите на ЕС в областта на спестяванията и инвестициите. В този контекст подчертаваме необходимостта от предприемане на действия за облекчаване на достъпа до финансиране за европейските предприятия с висок потенциал за растеж и за промяна на регулациите на ниво ЕС, ограничаващи възможностите на институционалните инвеститори да инвестират в стартиращи и разрастващи се предприятия“, заяви Якимов.
Той подчерта още, че България счита за необходимо да бъдат предприети мерки за намаляване на регулаторните различия в ЕС, засилване на стимулите за институционалните инвеститори да инвестират в рискови активи с висок потенциал, както и за по-добро свързване на капиталовите пазари с цел насърчаване на растежа на малките и средните предприятия. „Успоредно с това, държавите членки биха могли да насочат публично финансиране към свързване на активните и водещи предприемачески екосистеми с такива от други държави членки с цел постигане на синергия и регионален растеж“, посочи още заместник-министърът. По думите му подкрепата за бизнес инкубатори към водещи университети с технически и икономически профил, както и насърчаването на финансовата грамотност и инвестиционната култура, са сред важните предпоставки за развитието на капиталовия пазар и предприемаческата екосистема в ЕС.
Втората работна сесия на заседанието беше посветена на темата „Стимулиране на декарбонизацията на индустрията: енергийни системи, мрежи и конкурентоспособност в ЕС“. По време на дискусията заместник-министър Якимов коментира необходимостта индустриалната декарбонизация да бъде съчетана със запазването и повишаването на конкурентоспособността на европейската индустрия.
„България споделя разбирането, че индустриалната декарбонизация следва да бъде разглеждана не само като инструмент за постигане на климатичните цели, но и като ключов фактор за повишаване на конкурентоспособността на европейската индустрия“, подчерта той. Заместник-министърът акцентира върху необходимостта от създаване на предвидима и балансирана рамка за индустриална електрификация, която да подкрепя както конкурентоспособността на енергоемките отрасли, така и инвестициите в декарбонизация, енергийна ефективност и гъвкаво потребление.
Неформалното заседание на Съвета по конкурентоспособност предостави възможност на държавите членки да обменят позиции по въпроси, свързани с укрепването на конкурентоспособността на европейската икономика, насърчаването на инвестициите и развитието на индустрията в ЕС.
Вчера правителството прие позицията на България за неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност и определи за ръководител на българската делегация заместник-министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Екатерина Тотева</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13654292/fig_4_1_wheat_real_price_index_1900_2024.png" length="153522" type="image/png" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165086-izborat-na-targovska-politika-igrae-klyuchova-rolya-za-ustoychivostta-na-svetovn</guid>
                <title>Изборът на търговска политика играе ключова роля за устойчивостта на световните пазари на храни, установява водещ доклад на ФАО</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165086-izborat-na-targovska-politika-igrae-klyuchova-rolya-za-ustoychivostta-na-svetovn</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 17:41:02 +0300</pubDate>
                <description>Шоковете върху все по-взаимосвързаните световни пазари на храни и селскостопански продукти зачестяват и се засилват, а данните сочат, че съществуват ефективни политически мерки, които могат да смекчат и съкратят тяхното въздействие. Това се посочва в нов водещ доклад, публикуван от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Стойността на търговията с храни и селскостопански продукти е нараснала петкратно от 2000 г. насам до около 2 трилиона долара. Тъй като все повече страни се интегрират в търговските мрежи, укрепването на тяхната устойчивост пред лицето на разрушителни шокове е глобален проблем. Създаването на подкрепящи политически рамки, които изискват международно сътрудничество, има доказано положителен ефект за ограничаване на последиците от шоковете върху цените и глада. Това показва изследване, представено в новото издание на доклада „Състоянието на пазарите на селскостопански стоки“ (SOCO) 2026.
По-малкото и по-краткотрайни ограничения за износ по време на пандемията от КОВИД-19, например, доведоха до това, че само 8 на сто от световно търгуваните калории бяха засегнати. За сравнение, този дял беше 16 на сто през периода 2007-2008 г., когато съчетание от шокове предизвика рязък скок в цените на хранителните стоки.
Докладът за 2026 г. разглежда как световните пазари на храни и селскостопански продукти могат да абсорбират смущения и да възстановят пазарното равновесие след шокове, вариращи от бедствия или екстремни метеорологични епизоди, социално-икономически кризи и конфликти, до биологични и технологични събития. Търговията е от решаващо значение, тъй като позволява на храните да стигнат бързо там, където внезапно може да има нужда от тях. Докладът анализира как характеристиките на търговските мрежи, интензивността и политическата среда могат да засилят способността на търговията да се справя с глада и да възстановява пазарната стабилност.
„Всички страни могат да се възползват от по-силно международно сътрудничество, добре функциониращи и интегрирани търговски мрежи и по-голямо доверие в многостранната търговска система. И обратното, всички страни губят от фрагментацията, несигурността и намаляващото сътрудничество“, пише генералният директор на ФАО Ку Донгю в предговора си към доклада, подчертавайки как това е особено валидно за най-бедните в света.
Ключови послания на доклада

Световните пазари на храни и селскостопански продукти са изложени на редица сътресения, включително екстремни метеорологични явления, икономически и финансови сътресения, геополитическо напрежение и конфликти, пандемии и колебания в цените на енергията, като тези смущения могат да бъдат системни.
По-добрата свързаност в рамките на търговската мрежа засилва капацитета за поемане на сътресения – държавите, които могат да си набавят храна от повече търговски партньори, обикновено са по-устойчиви на шокове.
Когато основни производители налагат експортни ограничения, за да защитят вътрешните си пазари, те прехвърлят нестабилността върху световните пазари и допринасят за повишаване на продоволствена несигурност в световен мащаб.
След сътресение обемът на износа по двустранните търговски връзки намалява значително, като ефектите отшумяват в рамките на шест месеца.
Предизвиканите от сътресения скокове в цените на хранителните стоки могат да имат трайно въздействие и да не са последвани от низходящи движения на цените.
Запасите от храна са неразделна част от стратегиите за устойчивост. Докато поддържането на големи буферни запаси за стабилизиране на вътрешните цени е много скъпо и фискално неустойчиво, по-малките резерви от храна за спешни случаи, интегрирани в мрежите за социална закрила, насочени към нуждаещите се и уязвимите, могат ефективно да се справят с продоволствената несигурност, без да изкривяват пазарите.

Нови доказателства
Новият доклад на ФАО представя няколко констатации, базирани на оригинални изследвания, които хвърлят светлина върху относително недостатъчно проучената област на динамиката на пазарните реакции при шокове, свързани с пазарите на храни.
Те показват, че световната търговия с храни е относително устойчива и обикновено се адаптира към шокове в рамките на месеци. Тази устойчивост не зависи само от структурата на световните пазари и търговия, но и от политическите решения. Въпреки това, тази адаптация е съпътствана от широки колебания на цените на храните, които могат да бъдат трайни и да създадат рискове за продоволствената сигурност, особено за страните с ниски доходи, които са нетни вносители на храни.
Глобализираните пазари означават, че големите шокове генерират значителни последици на вътрешните пазари. Докладът анализира средната скорост и степен, с които метеорологичните шокове, влияещи върху световните цени на пшеницата, царевицата и ориза, се разпространяват и пренасят върху местните пазари. Въпреки че специфичните фактори могат да варират, пазарите на пшеница обикновено се нормализират най-бързо, докато при ориза смущенията продължават по-дълго и ценовите движения са по-големи, което отразява ниската интензивност на търговията на световния пазар на ориз.
Държавите, които разчитат в голяма степен на ограничен брой износители, са изложени на по-големи рискове и са особено уязвими. Проучване, базирано на месечни търговски данни от всички страни по света през периода 2007–2024 г., установява, че за страна вносителка на храни, връзката с износители с много търговски връзки – например търговски центрове – може да смекчи ефектите от сътресението.
Промените в търговските политики са допринесли значително за повишаването на световните цени на основните храни по време на глобалната криза с цените на храните през 2007-2008 г. Изчислено е, че изолиращите политики и реактивните гранични защитни мита обясняват около 45 на сто от увеличението на световния пазар на ориз и 30 на сто от това за пшеницата.
Сценарий, симулиращ въздействието на шок от силна топла фаза на Ел Ниньо, засягащ множество страни, показва, че експортните ограничения добавят 21,4 милиона души към тези, които първоначално са били тласнати към глад поради шока.
Тъй като световните пазари на храни са подложени на нарастващ натиск от геополитическо напрежение, конфликти и екстремни метеорологични условия, международното сътрудничество и координацията на политиките могат да допринесат за бърза адаптация на търговията и да ограничат честотата на скоковете в цените на храните, укрепвайки устойчивостта, се отбелязва в доклада.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Ивона Величкова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13058352/dda39dad18b14afa920e721d87256f13--0--5f20b364f67e42c29d2ede97e4fc5390.jpg" length="3803272" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/world/1165080-stranite-tryabva-da-se-protivopostavyat-na-usiliyata-na-iran-da-kontrolira-ormuz</guid>
                <title>Страните трябва да се противопоставят на усилията на Иран да контролира Ормузкия проток, пише в документ на ООН</title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/world/1165080-stranite-tryabva-da-se-protivopostavyat-na-usiliyata-na-iran-da-kontrolira-ormuz</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 17:20:09 +0300</pubDate>
                <description>Страните трябва да се противопоставят на усилията на Иран да наложи суверенитета си над Ормузкия проток и „едностранното решение“ на Техеран да създаде орган за контрол на трафика през протока, заяви Управителният съвет на агенцията за морски транспорт на ООН, цитиран от Ройтерс.
Базираната в Лондон Международна морска организация (ММО) на ООН е отговорна за регулирането на безопасността и сигурността на международния морски транспорт и за предотвратяване на замърсяването, и в нея членуват 176 страни.
Защитата на жизненоважните морски маршрути бе обсъдена тази седмица по време на сесия на Управителния съвет на организацията, в който членуват 40 страни. Страните от Залива, САЩ и Иран влязоха в конфликт относно бъдещето на Ормузкия проток.
Съветът „категорично осъди“ решението на Иран да „създаде орган, който твърди, че контролира трафика през протока“, пише в текста на необвързващо решение след срещата. Резолюцията призовава страните членове да не признават „твърденията на Иран за суверенитет над Ормузкия проток, твърденията му за юрисдикция над морските зони на трети страни в и в близост до протока, които нарушават суверенитета, суверенните права и ексклузивната юрисдикция на тези страни“ и да не признава решенията на Иран, целящи „затваряне, възпрепятстване или намеса чрез други средства в международното корабоплаване и правото на транзитно преминаване“.
Иран неотдавна създаде Орган за управление на корабоплаването в Персийския залив, който миналия месец заяви, че през протока не може да преминават кораби „без валидно разрешително за преминаване“, издадено от органа.
Иран, който не членува в съвета на ММО, тази седмица заяви, че отхвърля „избирателните, политически мотивирани и юридически необосновани обвинения“, отправени срещу него. Иран не е страна по международната Конвенция на ООН за морското право и „не е обвързан от договорния режим“, заяви иранската делегация към ММО.
„Предприетите от Иран мерки имат за цел да подкрепят морската безопасност и сигурност, да предотвратят предоставянето на подкрепа или помощ на актове на агресия, да защитават суверенитета на Иран и жизнените му интереси в сферата на сигурността и да гарантират, че навигацията ще продължи да бъде безопасна и няма да представлява заплаха. Тези мерки не представляват затваряне на протока“, каза още иранската делегация.
Междувременно през Ормузкия проток преминават все по-малко кораби на фона на последната ескалация между САЩ и Иран, предаде ДПА, като се позова на доклад на платформата „Кплер“ (Kpler).
Само 22 кораба са преминали през протока вчера. В сряда са преминали 30. Миналия четвъртък, преди най-новото ожесточаване на конфликта – през Ормузкия проток са преминали 48 кораба, посочва платформата за анализ на данни, която следи световното корабоплаване.
Като цяло броят на корабите, които преминават през протока, спада от средата на юни, когато достигна пик, след като Вашингтон и Техеран подписаха рамково споразумение, целящо слагане на край на конфликта.</description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/world">Свят</category>
                                    <atom:author><atom:name>Владимир Арангелов</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        <item>
                                    <enclosure url="https://www.bta.bg/upload/13460974/20260526_145918.jpg" length="3357613" type="image/jpeg" />
                                                <guid isPermaLink="false">https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165069-zapochva-remont-na-ulitsi-v-krivodol-na-pet-sela-ot-obshtinata-i-na-obshtinski-</guid>
                <title>Започва ремонт на улици в Криводол, на пет села от общината и на общински път в Краводер </title>
                <link>https://www.bta.bg/bg/news/economy/1165069-zapochva-remont-na-ulitsi-v-krivodol-na-pet-sela-ot-obshtinata-i-na-obshtinski-</link>
                <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 17:20:00 +0300</pubDate>
                <description>Осем улици в град Криводол, участъци от уличната мрежа в пет села и на общински път в Краводер ще бъдат ремонтирани по проект, финансиран по програма за развитие на селските райони, съобщи за БТА кметът на общината Христо Доков. По думите му вече е подписан договор с Държавен фонд „Земеделие“ за изпълнението на проекта, а след проведена обществена поръчка е избран и изпълнител – „Строител – Криводол“.
Проектът предвижда ремонт на осем улици в Криводол, две улици в село Осен, по три улици в селата Пудрия и Галатин, както и по една улица в Лесура и Ракево.
Предвидено е също да бъде основно ремонтиран участък от общинския път в Краводер. Към момента отсечката е с нарушена асфалтова настилка, множество надлъжни и напречни неравности и влошени експлоатационни характеристики, които създават предпоставки за пътнотранспортни произшествия, посочи кметът. Освен нова асфалтова настилка проектът предвижда изграждане на бордюри, канавки и заустващи тръби за подобряване на отводняването.
По улиците на Криводол и селата в общината са предвидени освен подмяна на асфалтовата настилка, така и демонтаж на стари пътни знаци и изграждане на нова хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация. Общата стойност на инвестицията е над 2,27 млн. евро. </description>
                <category domain="https://www.bta.bg/bg/news/economy">Икономика</category>
                                    <atom:author><atom:name>Кореспондент на БТА във Враца Лиляна Рашкова</atom:name></atom:author>
                            </item>
                        </channel>
</rss>