site.btaКомуникацията и устойчивото лидерство са ключови за управлението на кризи, каза Марина Саприкина на дискусия в Стопанския факултет на Софийския университет

Устойчивостта на лидерите, ефективната комуникация и предварителната подготовка за кризи са сред ключовите фактори за конкурентоспособността на компаниите в условия на несигурност. Това каза Марина Саприкина – председател на Управителния съвет на Центъра за развитие на корпоративната социална отговорност (КСО) в Украйна и основател на Хъба за украински жени предприемачи (U&WE Hub), по време на открита лекция на тема „Издръжливостта като двигател на конкурентоспособността – от управление на риска към готовност за управление при кризи“ в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

По думите ѝ украинските компании са били принудени да изградят механизми за работа в среда на постоянна несигурност и риск, но въпреки това много от тях продължават да се развиват и да разширяват дейността си. Като пример тя посочи украинска логистична компания, която преди началото на войната е работила само на местния пазар, а днес развива дейност в 16 европейски държави.

Саприкина подчерта, че една от основните причини за устойчивостта на бизнеса са лидерите на компаниите. Според нея устойчивите изпълнителни директори предават увереност и спокойствие на своите екипи, а много украински компании инвестират в обучения на мениджъри за управление на хора в условия на криза и хаос.

Особено важна е комуникацията при извънредни ситуации, отбеляза тя. Като пример Саприкина разказа за свой неотдавнашен полет до София, който е бил върнат в Истанбул заради лоши метеорологични условия и временно затваряне на летището. По думите ѝ авиокомпанията е спазила всички процедури, но липсата на достатъчно информация е породила напрежение сред част от пътниците. Това показва колко важно е хората да получават своевременни отговори и яснота за следващите действия, особено когато са изправени пред риск или несигурност, каза тя.

В лекцията бяха представени конкретни примери за управление на кризи от украински компании. Саприкина разказа за банка, чиято централа е била поразена от ракета през миналата година. В рамките на минути е бил задействан планът за непрекъсваемост на бизнеса, активирани са резервни центрове за данни и комуникация, а клиентите и служителите са били своевременно информирани за предприетите мерки. Благодарение на тези действия не е имало прекъсване на банковите услуги и клиентите са могли да продължат да използват сметките си без затруднения.

По думите ѝ непрекъсваемостта на бизнес процесите е от първостепенно значение за украинските компании, които ежедневно работят в условията на въздушни тревоги и заплахи за инфраструктурата. Тя отбеляза, че много предприятия са изградили защитени работни пространства, резервни комуникационни системи и процедури за преместване на дейността при необходимост.

Саприкина даде пример и с украинската логистична компания „Нова поща“, чиито складове нееднократно са били обект на атаки. Въпреки това дружеството е поело ангажимент да компенсира клиентите за всички унищожени пратки, което е помогнало за запазването на доверието към компанията.

Лекторът обърна внимание и на значението на психичното здраве на служителите. Според нея много украински компании развиват програми за психологическа подкрепа, предотвратяване на професионалното прегаряне и подпомагане на ветерани от войната. Тя посочи, че в някои организации между 10 и 20 процента от служителите са на фронтовата линия, което налага специални политики за подкрепа както на тях, така и на техните семейства.

Като пример Саприкина посочи компании, които организират консултации с психолози, групи за взаимна подкрепа и програми за благосъстояние на служителите. Според нея подобни инициативи не само подобряват психичното здраве, но и засилват доверието към работодателя и ангажираността на екипите.

По време на лекцията тя подчерта и нарастващата роля на бизнеса в развитието на местните общности. По думите ѝ много украински компании инвестират в социални проекти, подкрепа за общини, културни инициативи и програми за съхраняване на националната идентичност, разглеждайки своята дейност като част от развитието и устойчивостта на обществото като цяло.

Според Саприкина кризите често стимулират и иновациите. Тя даде примери за украински компании, които са разработили проекти с едновременно социален, екологичен и обществен ефект. Сред тях са инициативи за рециклиране на отпадъци с цел подпомагане на отбранителни и хуманитарни каузи, както и кампании за кръводаряване, реализирани съвместно с представители на бизнеса и творческите индустрии.

Лекторът посочи и пример за голяма украинска търговска верига за електроника, която е въвела т.нар. „тихи часове“ в магазините си. В определени периоди от деня се намаляват шумът, музиката и визуалните стимули, за да се създаде по-комфортна среда за ветерани, хора с увреждания и посетители със свръхчувствителност към шум. По думите ѝ инициативата е довела и до намаляване на енергийното потребление и е започнала да се прилага и от други търговски обекти в страната.

Саприкина представи и примери за компании, които подкрепят кръводарителски кампании, културни проекти и инициативи за съхраняване на националната идентичност. Според нея подобни проекти показват как бизнесът може да допринася за развитието на обществото дори в условията на продължителна криза.

По време на лекцията бе обърнато внимание и на ролята на компаниите в подкрепа на животните, пострадали от войната. Саприкина разказа за производител на храни за домашни любимци, който е организирал доставки на хуманитарна помощ за приюти и е подпомогнал спасяването на стотици хиляди животни от засегнатите райони. Тя сподели и историята на украинка, принудена да напусне окупиран район, която след участие в програма за жени предприемачи е създала собствен бизнес за производство на дрехи за домашни любимци.

Лекцията бе организирана в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и събра представители на академичната общност, бизнеса и студенти.