site.btaЧерният пазар ще е темата за игралната индустрия през 2026 година, каза Ангел Ирибозов от Асоциацията на игралната индустрия в България

Водещата темата за игралната и развлекателна индустрия в България през 2026 година ще бъде черният пазар. Това съобщи Ангел Ирибозов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ), по време на пресконференцията, предшестваща официалното откриване на тазгодишното 16-о издание на Балканското изложение на игралната и развлекателна индустрия 2025 и на Източноевропейската конференция, провеждащи се в столичния Интер Експо Център. 

Темата за нелегалните оператори и сайтове той постави в контекста на проектобюджета за 2026 година и регулаторната рамка. 

“Ефектът от предложеното повишение на ставката върху GGR (брутни приходи от игри, бел. авт.) от 20 на 25 процента, увеличението на част от лицензионните такси и корекциите им върху данъчния режим би бил кумулативен върху сектора", смята Ирибозов. “Върху ключови оперативни разходи се начислява невъзстановим ДДС, наслояват се административни и надзорни такси, а корпоративният данък и доста по-високият данък върху дивидента допълнително свиват маржа на инвеститорите в сектора. Това би означавало, че ефективната фискална тежест върху реализираните от бизнеса приходи ще достигне над 40 процента от прихода“. 

Според него съществува риск от повишена активност на черния пазар в сектора. 

Затова той призова законодателя към балансирана регулация; ефективно правоприлагане, включително блокиране на плащания и достъп до нелицензирани сайтове; за ясна комуникация към потребителите как да разпознават лицензираните оператори и сътрудничество между индустрия, регулатор и платежен сектор. По думите му отговорната регулация и ефективното правоприлагане са ключът към ограничаване на сивия сегмент. 

Ангел Ирибозов представи и актуални данни и тенденции в развитието на лицензираната игрална и развлекателна индустрия в България през 2025 година. Същите се съдържат и в публикувания “Обзор на игралната индустрия в България 2025“ на АИИБ.   

“Както навсякъде по света, така и в България секторът преминава през много динамичен период. Технологичните промени, новите модели на потребление и по-строгите изисквания към реклама, плащания, идентификация пренареждат пазара в реално време", каза Ирибозов. 

Съгласно представените от него данни, броят на лицензираните наземни обекти намалява от 1082 игрални зали към 31 декември 2024 година до 1047 зали и 21 казина към 30 септември тази година. 

Подобно изменение той отчете и при инсталираните съоръжения, които намаляват от 32485 машини с 34439 игрални места към края на 2024 година до 31997 игрални съоръжения с 33705 места към края на това деветмесечие. Данните са предоставени от Националната агенция за приходите (НАП). 

Въпреки това Ирибозов отчете стабилни приходи към бюджета, генерирани от игралната индустрия.

Постъпленията за 2024 година в държавния бюджет възлизат на 503 млн. лева, което е ръст от 39 процента спрямо 2023 година, а за периода от 1 януари до 30 септември 2025 година са внесени 388 млн. лева. 

“Това определя относително стабилно и леко нарастващо ниво на данъчните приходи в хазната, с оглед ръста на инсталираните съоръжения, издадените лицензи, стабилното развитие на онлайн сектора и значително увеличените данъци и такси по закона (Закона за хазарта/ЗХ, бел. авт.)“, се посочва в Обзора на игралната индустрия в България 2025“, издаван от Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ). 

Онлайн сегментът продължава да се разширява, според Ирибозов и към 30 септември 2025 година има 26 организатора с 53 лиценза. 

Годишните държавни такси по чл. 30, ал. 3 и 4 са в размер на общо 288 млн. лева за 2024 година и 276 млн. лева за първите девет месеца на тази година. Само за периода от януари до септември на тази година структурата на бюджетните постъпления е следната: 87,5 млн. лева от алтернативни данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане; почти 236 млн. лева по чл. 30, ал. 4 на ЗХ и 40 млн. лева по чл. 30, ал. 3., други 1,5 млн. лева по ал. 5, още 4,1 млн. лева по ал. 6 и почти 15 млн. лева вноски за отговорен хазарт, и 3,5 млн. лева такси по тарифата за хазарта.

“Индустрията продължава да е сериозен нетен приносител към бюджета на Република България и макар приходите да са стабилни, възможностите за допълнително данъчно облагане са ограничени. При всяко следващо нарастване на тежестите има риск да се достигне праг, след който легалната оферта, която легалните организатори предлагат, ще загуби своята конкурентоспособност,“ посочи Ирибозов. 

Започналият днес двудневен форум събира на едно място представителите на индустрията и на регулаторите. В рамките на изложението BEGE и конференцията темата за нелегалния пазар е централна. 

Тази година конференцията поставя акцент върху три взаимосвързани теми – регулации и регулаторно съответствие, технологии за отговорна игра и икономика и финанси.