site.btaИновациите са задължителни за суверенитета, растежа и задържането на хора и компании на държавите

Втората международна конференция „Иновации. Инвестиране. Вдъхновяване.“ продължи важния разговор за еволюцията на иновациите в България и ЕС

Събитието приветства над 200 души, които обсъдиха предефинирането на интелигентните инвестиции в ерата на изкуствения интелект, как България насърчава непрекъснатото развитие за задържане на таланти и компании, както и за насърчаване на ресурсите на инвеститорите

На 16 октомври 2025 г. се проведе 2-та международна конференция за бъдещето на иновациите „Иновации. Инвестиране. Вдъхновяване.“ Събитието посрещна над 200 гости, включително хора с изключителен опит и лидери на мисълта от България, Норвегия, Унгария и Малта, за да насърчи разговора за това как България може да продължи да насърчава екосистемата от иновации и стартиращи компании, които са ключови за конкурентоспособността и устойчивото развитие на страната. Именно този разговор беше подпомогнат от 20 лектори и модератори, които очертаха обхвата на възможностите за непрекъснати усилия от страна на публичните власти, бизнеса и академичните среди, целящи да превърнат България в център на иновации и стартиращи компании. Конференцията беше съорганизирана съвместно от Адвокатска кантора „Боянов и Ко.“ и Американска търговска камара в България, с подкрепата на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, Innovation Norway, Институт GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Британо българска търговска камара. Тя се проведе в хотел „Хилтън София“.

Откриване

Събитието беше открито от адв. Борислав Боянов, съпредседател на Организационния комитет с думите: „Реализирането на иновации изисква свеж ум, адаптивно поведение и силна култура. Това гарантира оцеляване и развитие. Иновациите са нужни да останем актуални.“

Обръщайки се към публиката чрез специално записано видео, Екатерина Захариева, европейски комисар по стартиращи компании, изследвания и иновации, заяви: „Днес иновациите не са просто част от икономиката – те са икономиката. Те определят кого да водят, кой ще създава решенията на бъдещето, кой ще вдъхновява следващото поколение. ЕК има ясна амбиция – да поддържа водещата роля на Европа. Вече работим по Европейския закон за иновациите, който ще бъде представен през 2026 г. Той ще помогне на стартиращите компании да имат директен достъп до пазара. Ще осигури работна, тестова среда за новаторите, за да изпробват своите решения в реални пазарни условия. Скоро ще стартираме фонда Scaleup Europe – многомилиарден инструмент, създаден съвместно с частни и публични инвеститори. Той ще допълни подкрепата от 10 милиарда евро от Европейския съвет по иновациите, който вече финансира смели идеи – от лабораторията до пазара.“ 

Мартин Дановски, заместник-министър на иновациите и растежа на България, имаше две участия по време на събитието – с встъпителна реч и взе участие в Панел 1: “Интелигентно управление за интелигентен растеж”. По неговите думи, политиката за иновации се превръща в стратегическа необходимост за суверенна политика. „България е положила значителни усилия по този път. Ние сме ангажирани да превърнем България в истински иновационен център в Югоизточна Европа. Регулаторните иновации представляват фундаментална промяна в начина, по който правителството и иновациите взаимодействат. Трансферът на технологии и трансформацията на изкуствения интелект са необходими, както и справяне с регионалните дисбаланси – инвестиране в по-бедните региони на страната и подпомагане на растежа им.“ Той беше сигурен, че усилията на Министерството на иновациите и растежа работят за намиране на начини за отключване на съществуващия неизползван потенциал в цялата страна, както и за ангажиране на заинтересованите страни в честен диалог относно законодателните промени, които трябва да бъдат направени.

Основен доклад изнесе Андраш Хаваш, старши партньор в McKinsey Унгария, който представи акценти от неотдавнашния доклад на McKinsey Global Institute – “Силата на един: как открояващите се фирми увеличават националната производителност” (линк). В него се посочва, че за да стимулира растежа, ЕС трябва да инвестира в иновации – това е ключът към отключване на производителността, а производителността е ключът към създаването на стойност за всички. Той говори за предизвикателствата и възможностите пред Европа като цяло и за ключовите поуки за ръководителите на компании, работещи в тази област. Констатациите на доклада са от значение не само за стартиращи компании, но и за утвърдени компании.

„Ускоряването на производителността е единственият път напред за Европа. Във всяка икономика няколко компании движат по-голямата част от нея. Също така, ще бъде ли Европа готова да се изправи пред липса на конкурентоспособност или други глобални и геоикономически заплахи? Ускоряването на производителността е от съществено значение, за да може Европа да възстанови растежа си. Това изисква значително увеличение на инвестициите и иновациите. Например, капиталовите разходи и разходите за научноизследователска и развойна дейност на европейските компании са със 700 щатски долара по-ниски от тези на американските компании.“

Обзор на конференцията

Панел 1: Панел за създаване на политики: Интелигентно управление за интелигентен растеж

Първият панел беше модериран от Филип Генов, главен изпълнителен директор на F27 и член на Организационния комитет, който приветства прозренията и идеите на Мартин Дановски, заместник-министър на иновациите и растежа, Кенет Бринкат, главен изпълнителен директор на Малтийската агенция за дигитални иновации (MDIA), проф. Силвия Илиева, директор на Института GATE, Софийски университет, Мария Маринова, ръководител на Правния отдел, Philip Morris Bulgaria, Александър Нуцов, директор „Политики и стратегия“, BESCO.

Екосистемата за стартиращи компании в България е стабилна мрежа, която се развива през последното десетилетие. В страната има приблизително 1 500 активни стартиращи компании и над 20 фонда за рисков капитал, управляващи около 1 милиард евро. Тя включва инкубатори, акселератори, менторски програми и организации за застъпничество.

Участниците в панела акцентираха върху трипластовия подход за по-нататъшно развитие: Европейско ниво: Хармонизиране на законодателството (Закон за изкуствения интелект, Закон за иновациите, 28-ми режим); Регионално ниво: интегриране на капиталовите пазари, особено пазарите за растеж на МСП, като например българския BIM, и Национално ниво: насърчаване на институционалните и бизнес ангелските инвестиции, подобряване на трансфера на технологии.

Беше интересно да се чуе перспективата на Малта за цифровите иновации, представена от Кенет Бринкат, MDIA. „Малта разглежда регулирането като фактор, който улеснява иновациите, а не като бариера. Фокусът на Малта се е изместил от икономическия растеж към общественото благосъстояние чрез цифрови иновации. През 2018 г. Малта въведе правна рамка за виртуални финансови активи, която сега е хармонизирана в целия ЕС.“ MDIA беше създадена за регулиране на технологиите. Г-н Бринкат също така посочи значението на така наречените „наследени“ индустрии (банки, застраховане, логистика), които възприемат иновациите.

Проф. Илиева обясни ролята на изследователските институти, като Института ГЕЙТ към Софийски университет, който работи с мислене, ориентирано към стартиращи компании. „Днес Института Гейт създава прототип на регулаторна „пясъчна кутия“, която да помогне на компаниите да се ориентират в регулациите на ЕС, като Закона за изкуствения интелект.“ Например, данни от Обединеното кралство показват, че „пясъчните кутии“ значително подобряват финансирането и процента на оцеляване на стартиращи компании. Те могат да бъдат от полза и за регулаторите и обществото, като насърчават иновациите и обратната връзка.

След това разговорът продължи, като обсъдиха предизвикателствата и решенията за европейските стартиращи компании. Лекторите идентифицираха три основни предизвикателства: фрагментирани пазари; по-ниски оценки в сравнение с американските си конкуренти; и слабо развито финансиране в късен етап. Стартиращите компании се нуждаят от капитал, таланти и регулаторна подкрепа.

Потенциалните решения включват реформиране на образованието в подкрепа на дълбоките технологии; отключване на институционален и частен капитал; разработване на платформи за групово финансиране; създаване на „28-ми режим“ за унифицирани правила за регистрация на компании и инвестиции в целия ЕС. Наред с решенията, корпоративното участие е задължително. Корпорациите могат да подкрепят стартиращите компании, като споделят най-добри практики, подобряват производителността и инвестират. По този начин усилията за засилване на сътрудничеството между големите компании и предприемачите трябва да продължат.

Панел 2: Панел на институционалните инвеститори: Капитал в по-голям мащаб

След разговора за нуждите на добре функционираща екосистема за иновации и стартиращи компании, дойде време за мобилизиране на публичния капитал. Този панел беше представен от Натанаил Стефанов, заместник-председател на София Тех Парк, а лектори бяха Теодор Радонов, ръководител на офиса на Групата на ЕИБ за България, Иван Иванов, председател на Надзорния съвет на Фонд на фондовете (ФМФИБ), Венцеслава Янчовска, мениджър на Innovation Norway.

Теодор Радонов представи ролята на Европейския инвестиционен фонд в създаването на нови инвестиционни възможности за следващата вълна от стартиращи компании, както и говори за представянето, резултатите и предизвикателствата на фондовете в България и Централна и Източна Европа.

Иван Иванов подчерта, че Фондът на фондовете вече е инвестирал над 150 милиона евро публичен и частен капитал в пет фонда за дялово и квазидялово финансиране, които са подкрепили 327 български компании – включително водещи примери като MYX (технология за цифрови близнаци) и Alcatraz (решение, базирано на изкуствен интелект, за автономен контрол на достъпа). Той припомни, че 3 от всеки 5 стартиращи компании, финансирани от рискови фондове в България между 2019 - 2023 г., са получили подкрепа чрез фондове, управлявани от ФнФ.

Иван Иванов също така подчерта ключовото предизвикателство, пред което е изправена екосистемата – трудността при привличането на капитал от институционални инвеститори (пенсионни фондове, застрахователни компании и др.), което забавя мащабирането на компаниите. Например, пенсионните фондове само в България, Хърватия, Словакия, Чехия и Полша нямат право да инвестират в рисков капитал. А това изисква регулаторна промяна.

Той цитира и Fi-compass, че недостигът на дялово финансиране в България е 1,3 милиарда евро и около 5 600 жизнеспособни български компании срещат трудности при достъпа до дялово финансиране. Също така, според проучването на ЕЦБ за достъп до финансиране за предприятия (SAFE) от 2024 г., 11% от българските компании са с висок растеж (в сравнение със средно за ЕС от 9%), т.е. са постигнали над 20% годишен ръст на оборота през последните три години.

„През следващите години Фондът на фондовете ще мобилизира над 1 милиард евро публични ресурси в подкрепа на иновациите, дигитализацията и регионалното развитие от програми, съфинансирани от ЕС. Следващата стъпка е привличането на повече частен капитал, за да стане българската екосистема още по-конкурентоспособна на европейско ниво“, подчерта Иван Иванов.

Венцеслава Янчовска представи опита на Innovation Norway, чиято основна цел е да стимулира търговско и социално-икономически печелившо бизнес развитие и да реализира търговския потенциал на регионите. Тя предлага широка гама от услуги на частния бизнес в Норвегия - действа като банка за развитие, предоставя ключови заеми и безвъзмездни средства, насърчава търговията, улеснява инвестициите и развива иновации в различните индустрии.

През ноември 2024 г. Министерството на търговията и промишлеността на Норвегия представи бялата книга за предприемачите и стартиращите предприятия. Докладът се фокусира върху: Подготовка на Норвегия за справяне с бъдещи икономически трансформации, включително прехода към възобновяема енергия, дигитализация, демографски промени; Насърчаване на повече стартиращи предприятия, ориентирани към растеж, а не само на много малки фирми; Изграждане на приобщаващо предприемачество: осигуряване на по-добър баланс между половете, географско равенство; Опростяване на взаимодействието между бизнес участниците и държавата; Да се ​​използва публичната политика, за да се допълни, а не да се замени, частната инициатива.

Норвежкият модел на стартираща екосистема включва подкрепа за публичния сектор, наличие на капитал, квалифицирана работна сила, дигитална готовност и инфраструктура, фокус върху устойчивостта, сътрудничество и партньорства, стратегически фокус върху индустрията.

Като нечленка на ЕС, Норвегия, заедно с Исландия и Лихтенщайн, е част от Споразумението за (EEA) ЕИП, като по този начин влиза в Общия пазар на ЕС. Споразумението за ЕИП включва и обща цел за съвместна работа за намаляване на социалните и икономическите неравенства в Европа и за укрепване на двустранните отношения. По този начин Норвегия подкрепя проекти в България през последните 18 години. Innovation Norway работи в България от 2007 г. и за финансовия период 2014 - 2021 г. отговаряше за изпълнението на програмата за развитие на бизнеса, иновации и МСП. Новото Споразумение за ЕИП 2021 - 2028 г. ще отпусне 260 милиона евро за България за разработване и пускане на пазара, както и за инвестиции и прилагане на зелени или сини технологии, продукти, процеси и услуги; насърчаване на стартиращи предприятия и жени предприемачи в синята или зелената икономика; Подобряване на бизнес уменията и насърчаване на предприемаческото мислене.

Панел 3: Рисковият капитал - Подкрепа за еднорозите на утрешния ден

Като жизненоважна част от всяка екосистема, осигуряването на капитал за стартиращи компании и отговорът на въпроса „Какво следва“ бяха централни теми на разговора, модериран от Момчил Василев, управляващ директор на Endeavor Bulgaria. Той приветства Ангел Ангелов, управляващ партньор в Innovation Capital, която е активна в предварителни инвестиции в Югоизточна Европа, със 180 компании в портфолиото си. Също така участва в OEC Ventures (фокусирана върху изкуствен интелект, здравеопазване и FinTech). Йордан Стоянов, главен изпълнителен директор и основател на Payman Group и партньор, както и партньор в Neveq І и Neveq ІІ, и в New Vision 3 - фонд в по-късен етап, управляващ близо 40 компании. Третият панелист беше Стоян Недин, управляващ партньор във Vitosha Ventures, която е инвестирала в 107 компании и стартира втори фонд от 34 милиона евро.

Разговорът им започна с цикличния характер на финансирането на рисковия капитал, тъй като в България активността на рисковия капитал е силно повлияна от бюджетните цикли на Европейската комисия. Например, пиковете във финансирането през 2023 г. бяха последвани от „суши“ през 2024 – 2025 г. Това създава нестабилност, която засяга както инвестиционните стратегии, така и портфолийните компании, много от които се затрудняват да наберат последващи кръгове финансиране по време на спадове.

Въздействието върху стартиращите компании може да се характеризира с преминаването им от модели, ориентирани към растежа, към модели, ориентирани към паричния поток, по време на сушите във финансирането. Можем да видим как някои се развиват в лайфстайл бизнеси, които предлагат различни профили на възвръщаемост. Липсата на местна подкрепа в по-късни етапи принуждава стартиращите компании да търсят международно финансиране, често преди да са готови.

Наличието на фондове за рисков капитал в панела неминуемо доведе до ролята на частните инвеститори. Частните фондове за рисков капитал са по-рационални и фокусирани върху възвръщаемостта, за разлика от институционалното финансиране от ЕС, което може да завиши оценките. Недостигът на капитал може да бъде предимство, насърчавайки устойчиви и стабилни бизнес модели.

Четиримата професионалисти в областта на рисковия капитал говориха за структурните предизвикателства. България разполага с много фондове в ранен етап, но с недостатъчен капитал за етап на растеж (Серия A/B). Въпреки това, така наречената „мъртва долина“ между кръговете от 3 милиона евро и 15 милиона евро е особено трудна за запълване. Мандатите на фондовете често ограничават обхвата на инвестициите (напр. фокус само върху локално ниво), което ограничава мащабируемостта.

Накрая те споделиха някои от своите препоръки. По-ранното набиране на средства от мениджърите на фондове трябва да бъде разрешено, за да се поддържа пазарната активност. Мандатите трябва да бъдат по-гъвкави, позволявайки регионални инвестиции и по-големи чекове. Акцентът трябва да се измести от количеството към качеството на стартиращите компании, с по-големи инвестиции в по-малко на брой, по-силни компании.

Панел 4: „Стартиращи компании 2030: Изграждане на смели компании в едно десетилетие с високи залози

Последният панел беше модериран от Калин Радев, главен изпълнителен директор на Software Group, и включваше лектори като Михаил Петров, главен изпълнителен директор на Schwartz IT, Андрей Бъчваров, главен изпълнителен директор на Anthill, съосновател на EPIX.AI, Йордан Илиев, главен изпълнителен директор на MY Synergy, и Виктор Данчев, главен технологичен директор на Endurosat.

Дискусията им започна с образованието като основа за иновации. Например, EnduroSat създаде образователна инициатива, наречена Space Challenges, която се превърна в канал за таланти. Schwarz IT управлява програми като GEN-I (Generation Innovation), които насърчават мултидисциплинарното сътрудничество между университети и бизнеса, решавайки проблеми от реалния свят. Всяка от тях подчертава повишаването на квалификацията и кръстосаното обучение като съществени за изграждането на адаптивни таланти в бързо променящия се технологичен пейзаж.

Изграждането на следващото поколение основатели изисква устойчивост, поемане на риск, любопитство, гъвкавост, увереност и глобално мислене. Европейските стартиращи екосистеми са по-консервативни от американските, което изисква по-високи нива на готовност преди... финансиране. Също така, менторството и ранното запознаване с предприемачеството са жизненоважни, особено в консервативни сектори като здравеопазването.

С участието на панел от глобално опитни професионалисти, беше логично да се обсъди глобална срещу локална стратегия за стартиращи компании. Разбира се, дебатът продължи дали стартиращите компании трябва да станат глобални от първия ден или първо да се докажат локално. Някои от тях твърдят, че България може да служи като пясъчник за тестване, докато други подчертават необходимостта от глобално мислене поради ограничения размер на местния пазар и начин на мислене.

Модераторът насочи разговора към това как да се използва изкуственият интелект в стартиращите компании. В отговорите си лекторите споменаха, че стартиращите компании трябва да използват съществуващите рамки за изкуствен интелект (напр. ServiceNow, Google, Microsoft), вместо да изграждат от нулата. Възходът на агентния изкуствен интелект и инструментите с нисък/без код означава, че неинженерите вече могат да изграждат мощни решения. Ключовият извод беше, че изкуственият интелект трябва да се третира като младши член на екипа - полезен, но изискващ надзор и валидиране.

Разбира се, провеждането на реалистичен разговор доведе до развенчаване на митовете за изкуствения интелект. Това не е магическо решение; контекстът и оркестрацията са ключови за ефективното му използване. Примери от реалния свят (напр. Waymo, AstraZeneca) показват, че изкуственият интелект превъзхожда хората в специфични задачи. Подходът, насочен към регулиране на първо място в Европа, може да възпрепятства иновациите в сравнение с по-гъвкавия модел на САЩ.

В заключение, лекторите дадоха своя съвет на амбициозните основатели: Проваляйте се бързо, повтаряйте по-бързо; Работете усилено, останете верни на визията си; Използвайте изкуствения интелект като инструмент, а не като патерица; Бъдете смели, но стойте здраво стъпили на земята.

За събитието 

Институционални партньори 

Конференцията за бизнес цикъла на стартиращите компании и начините за стимулиране на иновациите се организира с подкрепата на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, Британско-българската търговска камара, Innovation Norway и Института GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

Партньори 

·  Диамантен спонсор: M Car Sofia (дистрибутор на BMW) и Philip Morris Bulgaria. 

·  Златен спонсор: ING Bank и DPM Metals Bulgaria.

·  Сребърен спонсор: Schwarz IT. 

Медийни партньори са Българска телеграфна агенция, Bloomberg TV Bulgaria, Bulgaria On Air, Investor.bg и Capital Weekly.