site.btaОА Русе: Областният управител Драгомир Драганов с поредно отличие за активния си принос към насърчаването на патриотизма

Областният управител на Русе Драгомир Драганов получи поредно отличие за активния си принос към насърчаването на патриотизма. Късно вчера вечерта той бе удостоен с кристален плакет за оказаната в последната година и половина логистична и морална помощ в дейността на клуб „Родолюбие“ към Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва /РСОСЗР/ в крайдунавския град. Наградата идва на фона на организираните съвместни мероприятия по случай 140 години от победата в Сръбско-българската война. Припомняме, че вчера под патронажа на Драганов се състоя възпоменателна церемония по полагане на венци и цветя пред паметника, издигнат в чест на Пети пехотен дунавски полк, намиращ се на площад „Александър Батенберг“. „Това е победа, родена не само от оръжие, но от дух, обединение и непоколебимата воля на един млад народ да защити своето право да бъде единен и свободен. Това е войната, в която България доказа пред света, че силата не се измерва само в численост, нито в снаряжение, а в готовността да отстояваш своето достойнство. Сръбско-българската война беше изпитанието, което показа, че Съединението не е просто политически акт – то е решение на един народ да бъде господар на съдбата си“, заяви Драганов по време на провела се дискусия във Военния клуб с над 100 ученици от средни и основни училища в града. Събитието се реализира и с подкрепата на началника на Регионалното управление на образованието д-р Росица Георгиева. Специално внимание по време на форума бе отделено на русенци, допринесли за победата. Възникна и идея за възстановяване на паметника на капитан Марин Маринов, намиращ се в момента на гробищния парк в Чародейка. 

„Кръглата маса с акцент към учащата младеж на Русе беше голямо предизвикателство, с което в клуб „Родолюбие“ се захванахме с ентусиазъм. Сама по себе си Сръбско–българската война е единствена в новата ни история, резултатът, от която дава еднозначен, категоричен и недвусмислен отговор на породилите я въпроси. Не само на прекия, свързан със Съединението, но и на натрупаните от няколко години съседки дрязги, действия и провокации. В учебниците преките въпроси по отношение на двата акта – Съединението и последвалата го война са къде по-добре, къде по-слабо, но отразени. Нашата цел бе да покажем не само величието на подвига, но да разчупим общата картина, която поражда един въоръжен конфликт. Затова подбрахме докладчици, които се характеризира и с конкретика, но излизат и извън рамките на бойното поле. Така представихме отражението в литературата чрез разказа на Живодар Душков „6.30 часа сутринта на 6 септември в Пловдив“, от своя страна председателят на клуб „Родолюбие“ към РСОСЗР – Русе майор о.з. Евгени Алексиев.

От своя страна чрез материала на д-р Надежда Цветкова, която е главен експерт в „Държавен архив“ – Русе бе показан на учениците пътят, по който могат да черпят достоверна и точна информация за изминали събития от нашата история. Заместник-директорът на Регионалния исторически музей в Русе и специалист по „Нова история“ Ренета Рошкева представи женското участие във войната. Акцентът бе поставен върху руската лекарка Леокадия Регутенко, която по време на Руско-турската война е лекар в полева болница край Русе. След това остава в града, завършва гинекология в Берн и практикува в Русе по време на Сръбско-българската война. Тя се оказва и единственият лекар в Русенската болница, като поема и 60 ранени, докарани с кораб от Видин, където са се сражавали русенските войски. 

От своя страна преподавателят по история в едно от най-големите училища в страната СУ „Васил Левски“ и председател на Регионален клон „Ангел Кънчев“ – Русе при Национално дружество „Традиция“ Мартин Календжиев представи малко известни факти за русенския принос в победата в Сръбско-българската война. Той акцентира специално и на ролята на поручик Панайот Дворянов – запасният офицер, благодарение на чиито решителни действия е била организирана и проведена брилянтно защитата на Белоградчик и съответно предотвратен опитът на сръбските войски да преминат през прохода Петрохан и да атакуват българските войски при Сливница. „Съединението не е акт само на един – двама човека, а на цялото население“, посочи Календжиев. Учителят по история от СУПНЕ „Фридрих Шилер“ Николай Чакъров разказа подробно за Съединението и Сръбско-българската война в българските учебници по история (80-те години на ХХ в. – 2021 г.)

От своя страна Драганов връчи поздравителни адреси на майор о.з. Евгени Алексиев и на председателя на РСОСЗР о.р. полковник Веселин Додев.