site.btaОБНОВЕНА Националният съвет за тристранно сътрудничество подкрепи проекта за бюджет на държавата за 2026 г.

Националният съвет за тристранно сътрудничество подкрепи проекта за бюджет на държавата за 2026 г., като по време на заседанието бяха отправени някои забележки от партньорите в Съвета.

Министърът на финансите Теменужка Петкова представи параметрите на проекта на бюджет.

През последната седмица обсъдихме детайлно проекта на Закона за държавния бюджет и това, което притеснява бизнеса и синдикатите, за да намерим възможност да стигнем до консенсус по важни теми, каза министър Петкова. По думите ѝ няма как да бъдат изчистени всички проблеми, натрупани през последните години. През последните четири години проблемите не бяха решени, а бяха задълбочени, каза още тя.

Първият голям позитив е диалогичният режим в преработката на параметрите по националната план – сметка, каза Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България и изрази надежда за бюджетната процедура за 2027 г. да започнат да работят заедно много по-отрано. Радев обърна внимание, че работодатели и синдикати са направили общ компромис за отпадането на увеличението с два процентни пункта, за отпадането на въвеждането на задължителния софтуер за управление на продажбите в търговския обект, както и по отношение на нивото на максималния осигурителен доход на 2300 евро и др. За преразпределението Радев каза, че се намираме в горната възможна граница и става въпрос за ниво малко под 40,1% - 48,2 млрд. евро. Ако се приспаднат и разчетите, които се правят за въоръжените сили, ще сме под тези 40%, като ниво на преразпределяне, допълни той. По отношение на дълговото финансиране Радев каза, че е направена корекция за сметка на потенциалното нератифициране с по 250 млн. евро заем от Европейската инвестиционна банка и от Банката за развитие на Съвета на Европа, но посочи, че не било отразено в предвидените разходи за лихви по години. Продължаваме да споделяме притеснението си, че поели по този път и обслужването на дълг, който поемаме, става утрояване на относителния дял на разходите за лихви спрямо Брутния вътрешен продукт по разчети и с планираните увеличения и ръст на БВП.

Радев припомни, че беше планирано увеличение на общия бюджет за разходите за персонал с 10%, като това предполага различен ръст в различните структури. Имаме ясното разбиране, че този ръст трябва да е чувствително по-голям в недофинансирани сектори. Съгласихме се да видим премахване на механизма, който автоматизира определянето на работните заплати спрямо нивото на средната работна заплата, добави Радев. По думите му в преходните и заключителни разпоредби на проекта на бюджета параграфи 22-25, засягащи промени в законите за отбраната и въоръжените сили, Министерството на вътрешните работи, Националната служа за охрана и за висшето образование, се виждат изрични записи, фокусирани само върху изменение за 2026 г., а не изобщо. Ако това остане в този вид, АИКБ се въздържаме от подкрепа на този бюджет, каза Радев. Ако се уреди и бъде с траен запис, а не само за 2026 г, АИКБ ще подкрепи бюджета, допълни той.  

В отговор на Радев министър Теменужка Петкова посочи, че по настояване на синдикатите общата политика по доходите е било решено да бъде не пет, а 10%. Оставяме възможността ръководителите на ведомства и синдикалните организации да решават как да разпределят тази обща политика по доходите, добави тя. По отношение на притесненията, свързани с параграфите 22-24 по отношение на отпадането на автоматизма за определяне на заплатите в секторите сигурност, отбрана и висше образование, министър Петкова посочи, че през Закона за държавния бюджет не може да се правят промени в основния закон, който урежда тази материя.

Българска стопанска камара подкрепя отпадането на ръста на осигуровките за фонд „Пенсии“ с два процентни пункта, отпадане ръста на ставката на данъците върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от пет на десет процента, отпадането на СУПТО, първата стъпка към премахване на автоматичните механизми за ръст на възнагражденията в секторите отбрана, висше образование и др. и се надяваме следващите месеци да видим трайно отмяната на тези автоматични механизми, които са крайно вредни за публичните финанси, каза Добри Митрев, председател на Камарата. Подкрепяме предложените промени относно базата за формиране на възнагражденията в съдебната система, както и предложеното съкращаване през следващата година на 1830 трайно незаети щатни бройки в публичния сектор, каза още той. От Стопанската камара изразяват резерви по отношение на мерките за повишаване на събираемостта на приходите в областта на фискалния контрол, каза още той. По думите му очакваният ръст от приходи от ДДС е нереалистичен. Изразяваме опасение и по отношение на нарастването на дълга в следващите три години, каза още той. Митрев посочи, че от Камарата подкрепят проекта на държавния бюджет.

Българската търговско-промишлена палата подкрепя бюджета, каза нейният председател Цветан Симеонов. Кратките срокове, в които се преформатира проектът, не позволиха да се набележат повече мерки за подобряване на икономическата среда, но има всички изгледи да влезем в следващата година с нов бюджет и да не бъдем с предишен, удължен бюджет, добави Симеонов.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също изразиха подкрепа за проекта на бюджет на държавата за 2026 г. Боян Митракиев отбеляза, че също искат да бъдат отменени механизмите за автоматизирана промяна във възнагражденията. Той обърна внимание и на темата за стоките с висок фискален риск и изрази надежда още през януари да започнат срещи с превозвачите. От КРИБ имаме резерви относно Закона за подземните богатства, допълни той. В сектор отбрана Митракиев посочи, че 97% от поръчките на САЩ са към местни доставчици и е добре да се замислим какво бихме могли  и ние да направим, което би било и приход към бюджета. По отношение на бюджетния дефицит Митракиев каза, че това, че Европейската комисия е казала, че три процента са допустими, не означава, че са полезни.

КНСБ ще подкрепи проекта за бюджет, каза Пламен Димитров, председател на синдиката и изрази надежда да бъдат осигурени 15 млн. евро за Български държавни железници, 7,8 млн. евро за „Български пощи“, както и средства за повишаване на заплатите на работещите в обществените медии. Твърденията, че ръстът с един милиард на разходите за заплати щели да напомпат инфлацията, не ги споделям, каза още той.  КНСБ подкрепя отпадането на автоматизираните механизми за нарастване на възнагражденията, допълни  Димитров.

КТ „Подкрепа“ ще приеме проекта на бюджет, каза председателят на конфедерацията Димитър Манолов и призова социалните партньори да съставят пътна карта, по която да се движат и да решават заедно проблемите. Да бъде проведена цялостна реформа в администрацията, призова Манолов.