site.btaВярващи почетоха свети пророк Илия в един от най-старите храмове край Благоевград

Множество вярващи почетоха днес празника, посветен на свети пророк Илия, в храма, носещ неговото име в благоевградското село Селище. В тържествената литургия бе отслужен водосвет за здраве от отец Петър Стефанов. Пред събралите се миряни той припомни житието на светеца, като подчерта, че паметта за него ни връща „дълбоко назад във вековете, 900 години преди Христос да се е родил на Земята“.

Отец Петър разказа, че пророк Илия е пратеник от небето, който още от детските си години носел Божието благословение. „Той наистина израства с тази вяра, която са имали древните евреи и очаквали, че в бъдеще ще дойде спасител – Христос, който да промени човечеството в своята вяра“, допълни той.

Свещеникът припомни и историческия контекст на времето, в което е живял пророк Илия — периода на царуването на нечестивия цар Ахав и царица Йезавел. Въпреки пророческите увещания, те продължавали да се кланят на езическите божества. „В Свещеното писание е описано, че много години на земята не е имало дъжд, настанал е глад, но по молитвите на свети пророк Илия Бог се умилостивява и дава благодатен дъжд на земята“, каза още отец Петър. Той посочи, че неслучайно Църквата е поставила празника на пророка в разгара на лятото, когато е най-горещо – „той да ни бъде водител, да знаем, че Бог никога няма да ни остави“.

Храмът в село Селище, който днес събра хора от селото и от близките населени места, е една от най-старите църкви в района и е обявен за паметник на културата, съобщиха от църковното настоятелство. Първият камък за построяването ѝ е положен през 1862 г., а първата служба и освещаването са извършени две години по-късно – на Илинден 1864 г. Църквата е изградена изцяло с дарения и доброволния труд на местните жители.

Сред по-малко известните факти, разказани от настоятелството, е, че през годините в храма „Свети пророк Илия“ са се черкували редица видни личности, преминавали по пътя за Царево село (дн. Делчево), Кочани, Щип и Скопие. Сред тях са Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, а през 1941 г. — цар Борис III и царица Йоана, по пътя им за Щип и Скопие. Тези исторически сведения могат да се прочетат и от всеки посетител на църквата – изписани са на голямо табло при входа, заедно с други подробности за историята на храма.