site.btaЗащо знанията и уменията са важни за живота научиха ученици от Търговище в занимания в Музейния образователен център

Защо знанията и уменията са важни за живота научиха ученици от Търговище в занимания, проведени в Музейния образователен център в града. Възпитаници от различни випуски на Първо основно училище “Христо Ботев” вече пета година участват в съвместни дейности с Регионалния исторически музей, съобщи за БТА музейният педагог Маргарита Зидарова.

Стремежът на ръководството е младите хора да бъдат включвани в различни тематични дейности. Екипът на музея и ръководителят на проекта тази година Ваня Таскова още преди началото на учебната 2025/2026 година решават заниманията да са по-различни от предишните. В предходни в тематични работилници децата изработваха сурвакници в дните преди Коледа, мартеници - в навечерието на Баба Марта, а преди Възкресение Христово - пишат и боядисват великденски яйца с различни техники.

През тази учебна година те имат изнесени уроци на тема „Ключът на знанието” и „Дом на доброто”. В първия се включват ученици от първи и втори клас, а във втория - от трети и четвърти. Инициативата се реализира в рамките на дейностите по Националната програма „България – образователни маршрути", модул „Културните, държавните и научните институции като образователна среда".

„Исках и момичета, и момчета да добият практически умения. Знаете приказката за царя, който не дал дъщеря си на царския син, докато не научил занаят - да плете кошници“, каза Зидарова. „Мъдър е нашият народ и знае, че и богатство, и власт, и слава много бързо могат да изчезнат. Но когато можеш да работиш с ръцете си, няма кой да ти вземе уменията”. Затова и заниманията са насочени именно към придобиване на умения, които ще им бъдат полезни в живота.

„Ключът на знанието” започва през ноември и в него се включват всички ученици от първи до четвърти клас. Учениците имат възможност да разгледат Възрожденската класна стая в Славейковото училище. Научават кога и как изградено най-старото училище в Търговище - през 1863 г., със съвместен труд и дарения от местните хора, за които образованието е било и остава ценност през годините. От разказа на музейния педагог те разбират какви са били методите на поощрение и наказания в недалечното минало, как са протичали часовете, с какво и на какво се е пишело. Работят групово и прилагат наученото веднага. Най-млаките - първи и втори клас, изписват букви на глаголица, а по-големите - играят състезателна игра, в която наградата е свитък, който им казва каква същността на знанието. 

По втората част на проекта - третокласниците и четвъртокласниците имат възможност да „влязат” в „Дом на доброто". В него се запознават с българските традиции и обичаи. Опитват за бъдат като предците си и правят първи стъпки в овладяването на занаяти. Децата се връщат назад в годините чрез разказа на музейния педагог за живота на българите и за разпределението на труда в семействата. Разглеждат традиционни предмети от бита, носии, запознават се със символиката, вплетена в традиционното женско облекло.

В практическата част момичетата правят първи стъпки в плетенето на една кука, а момчетата с пирограф изработват дървени плочки с традиционната българска канатица - един от най-старите и разпространени символи в българската народна шевица. Произходът й се свързва с древните представи за хармония, семейство и вечност. Символът представлява ромб или два свързани триъгълника, които често наподобяват разперени крила или пеперуда, които младежите изрисуваха сръчно.

Момчетата, по подобие на мъжете от миналото, които трябвало да съградят къщата, „построяват” на хартия свой Дом на доброто с „тухлички” - всяка с изписана положителна дума и така „влагат в градежа” доброта, жертвоготовност, съпричастност, истина, надежда, образование, приятелство и други, разказа Зидарова. 

Интересът на учениците е голям - включват се с интерес, занимават се и дори проявяват желание да изработват различни изделия в домовете си, отбелязва музейният педагог. “Моето мнение е, че когато подходиш неформално към това, което вършиш - тогава няма как да не се получи добър резултат”, отбеляза Зидарова.