site.btaКогато черпим от силата на морето, ние ставаме силни, каза пред БТА Андрей Янев по повод новата си изложба „Тихи брегове“

Новата изложба на художника Андрей Янев „Тихи брегове“ беше открита днес в бургаската галерия „Неси“ на празника на града – Никулден. В интервю за БТА авторът обясни, че експозицията, изцяло съставена от акварели, е продължение на дългогодишната му връзка с морето и брега, които присъстват в творчеството му от десетилетия.

„Изложбата няма как да не е свързана с моя роден град, но идеята за нея се роди преди три години“, каза Янев. Той припомни, че тогава е показвал големи формати в изложба, наречена „От горната земя“, с куратор Пламен Петров, днес директор на Казанлъшката градска галерия, с когото впоследствие подготвят и цялата поредица от изложби за 60-годишнина на художника – в археологическия музеи в София, в Бачковския манастир, и последната - тук в Бургаската удожествена галерия "Петко Задгорски". "Тогава реших да изчакам малко време, за да си отдъхне градът от моето постоянно присъствие в изложби. Реших този път да направя нещо ново и да отговоря въпроса на много хора за това защо показвам само по една картина и да този път да представя много и то само акварели."

В „Тихи брегове“ художникът показва и особен детайл, характерен за предишните му изложби, но  – свой текст от 1999 г., озаглавен „Моите брегове“ и поставен на видимо място в галерията, който е своеобразно поетично обяснение за връзката му с морето и неговия бряг.

„Морето винаги е било край мен и винаги пред мен. Ходил съм често сам на брега и продължавам да го правя – с повод и без повод. Ние бургазлии усещаме силата на морето зад гърба си, когато се обърнем към брега. Когато се обърнем към него, знаем, че то е силно, а когато черпим от силата му, ние също ставаме силни “, каза още Янев. 

Художникът определя работата си като процес, сравним с движението на вълната: „Ние работим като вълната, която отмива пясък. Опитах да укротя тази енергия в техниката „мокро в мокро“, в която се изразявам и работя най-добре. Така се получават тихите преговори с водата.“ По думите му, когато се опитваме да се потопим в мъдростта на морето, което е на неопределен брой години, осъзнаваме, че сме песъчинки. "Няма как да не се почувствам част от тази вода и, както чух по-рано днес, и да поискам да бъда погален от нея", каза още той.

За 60-годишнината си Янев прави кратка равносметка: „Единственото, което усещам, е, че имам още много да уча. Не знам дали имам време да го направя, защото този, който ме е създал, знае колко са ми дните. Те може да са като пясък, а може и да са като бряг - много или малко.“ В тази връзка цитира и думи на Карлос Кастанеда за това, че при раждането си смъртта е редом с нас и ни следва през целия си живот. "Когато сте в трудни моменти, обърнете се към Смъртта и попитайте дали ви е време. Тя ще отговори, че ако е време, ще ви потупа по рамото."

Относно онова, което му предстои, той отбеляза, че то стои в неизвестността - също като морският хоризонт. "И друг път съм споделял, че винаги съм искал да направя перфектния хоризонт, защото това е недостижимо. Колкото повече го доближаваш, той толкова повече се отдалечава. Още не съм го постигнал, но ще продължа да се опитвам. Това е и моят хоризонт за бъдещето - ще се опитам да го направя перфектен."