site.btaРазкази за пъстротата на живота и колоритните хора на Северозапада представя Любомир Йорданов в новата си книга „Децата на дивите гъски”

В книгата „Децата на дивите гъски” са включени 24 разказа за Северозапада, който познавам, тъй като тук живея. Този край е много интересен. Разказите са за колоритни образи, за интересни хора - чудаци, рибари, безработни, фермери, които губят земята под краката си, трафиканти и бежанци - всичко, което го има днес, каза в интервю за БТА авторът на книгата Любомир Йорданов. 

Премиерата на „Децата на дивите гъски” е тази вечер от 18:00 часа в книжен център „Гринуич” в София. От печат тя излезе в Деня на четенето - 21 ноември. Сборникът се финансира по Програмата за помощ на книгата на Министерството на културата - 2025 г. Редактор е Любомир Русанов, рецензент – Емил Андреев, а художественото оформление е на художничката Люба Халева. Издава се от Издателска къща „ПАН”. 

Името на книгата дойде от първия разказ, който беше завършен преди пет - шест години. В момента, в който написах „Децата на дивите гъски”, Съюзът на българските писатели и Ловно-рибарският съюз обявиха конкурс „Дивото”. Това беше едно съвпадение, като един знак от съдбата, въпреки че не вярвам много в такива неща. Но в момента, в който написах разказа, на компютъра ми се появи обявата за конкурса и си казах: „Този разказ е написан за този конкурс, без дори да знам, че го има”. Изпратих го и след няколко месеца получих съобщение, че съм спечелил конкурса, разказа Любомир Йорданов.

Той допълни, че е приел това като знак и е решил да продължи с другите разкази. Но по-сериозно сяда да работи върху тях, след като се разделя с журналистическата професия и има повече свободно време. 

„Започнах всички тези истории, които бяха отделни образи на хора, отделни случки, отделни пейзажи. За да ги запомня, явно са носели повече от потенциала на ежедневното и на информационното. В тях има една магия, един ресурс, който искаше да се развие, искаше да бъде разказан”, допълва за работата по книгата си авторът. 

Мои приятели, които бяха чели разказите, ме окуражиха, че стават за книга. Първоначално се колебаех, защото, макар че съм започнал с писане на литература преди много години, вече бях влязъл в журналистиката много здраво, накъде към 35 години - и то в ежедневници. Но започнах да пиша разказите и книгата се оформи от само себе си. После представих готовия ръкопис на издателство „ПАН” и те решиха да издадат сборника. Случайностите обаче продължиха да се нареждат. По това време Министерството на културата обяви Програмата за помощ за книгата. Кандидатствахме и спечелихме, разказа още Любомир Йорданов за пътя на книгата от създаването й до читателите. 

На въпроса какво от написаното в нея би искал да достигне до младите хора в България, той отговори, че ще се радва да я четат и млади хора. „Затова съм се стремял историите да са интересни, да са занимателни. Една история трябва да увлича, да разказва, да разсмива и да размисля, но основното е да бъде четивна”, допълни авторът на „Децата на дивите гъски”. На младите хора, а и не само на тях, искам да разкажа за пъстротата на живота от гледната точка на един понатрупал години човек. И да покажа как гледат на живота хората, които не са сред шумотевицата и врявата на злободневието. Те живеят трудно и всяка една промяна бие жестоко върху тях. Вкопчват се с нокти и зъби, за да оцелеят. За да оцелееш, трябва да се хванеш за нещо здраво, нещо истинско – за земята, за любовта, за приятелството. Това е основното, което искам хората да усетят, когато четат книгата, каза още Любомир Йорданов.

След премиерата в София, книгата „Децата на дивите гъски” ще бъде представена в Монтана и Лом, а по-късно и в други градове на страната. 

Любомир Йорданов работи над 30 години като журналист във вестниците „Демокрация”, „24 часа” и „Труд”. Първата му книга – стихосбирката „Присъствие на вятър” излиза през 1987 г. от издателство „Георги Бакалов”, втората му книга „Още любов” излиза през 90-те години от издателство „ПАН” с предговор от Йордан Радичков. Следват още една стихосбирка и няколко художествено-документални книги.