site.btaМузеят в Дупница показва истории от късния соцреализъм в нова изложба

Музеят в Дупница откри наскоро новата си зала за временни експозиции с изложбата "Бунтът в малкия град. Истории от късния соцреализъм". Проектът представя бунтарите срещу тогавашния режим като цветни, различни и провокиращи вниманието тийнейджъри, каквито са били алтернативните млади хора в Дупница – различен образ на тогавашната българска младеж, освободен от идеологията на режима. Експозицията привлече желаещите да се докоснат до духа на отминалите години. 

Изложбата е подредена от младите служители на музея Виктория Крумова и Полина Панайотова и се основава на техни проучвания чрез срещи с представители на градските субкултури от 80-те години – почитатели на ню уейв, хеви метъл, хипи движението. В нея са включени разкази, спомени, снимки, вещи и аудиозаписи от времето на късния социализъм. Показани са също дрехи и аксесоари, знак на принадлежност към определени музикални течения тогава - информация, които достигаше основно през границата с бивша Югославия. В изложбата са включени и аксесоари тип "направи си сам", с които тогавашните младежи се стремяха да се отличават от тълпата. Показва също различни музикални инструменти, дори ученически чин, с издълбани с пергел и изрисувани с химикал имена на любими музикални рок групи. 

Според Крумова и Панайотова досега тази тема не е била обект на изследване в града, а това ни дава възможност да поставим началото на по-обстойно изследване на културата на късния социализъм в малкия град. 

"Идеята дойде от една литературна обиколка, посветена на Димитър Воев, в която се разказва за софийските субкултури. Минава се през местата, където са се събирали тогавашните им представители – през "Кравай", "Попа", "Синьото". Стана ми любопитно какво се е случвало в Дупница, в контекста на малкия провинциален град, в периферията на София, имало ли е такива хора, протичали ли са тези процеси", разказа пред БТА етнологът Виктория Крумова.

"Бях сигурна, че ги има, но не знаех нищо за тях - кои са, къде са се събирали, как са изглеждали, каква култура са генерирали, какви книги са чели. Всичките тези въпроси си ги задавах и идеята, че може да се направи такова проучване, а защо не и изложба, узря", посочва още Крумова. Споделила идеята си с колежката си Полина, която е културолог. Двете успели да убедят музейния екип и изготвили проекта, който след това печели пред Министерството на културата.

"В началото тръгнахме малко на сляпо, защото все пак темата е по-специфична. Излиза извън музейните рамки и като че ли все още този период не се интерпретира много в музейното пространство. Тръгнахме с интервюта, с работа на терен, тъй като младежки субкултури и контракултури от соца в Дупница е тематика, по която не са правени изследвания. Започнахме да издирваме хора в  социалните мрежи, чрез познати, да ги гоним по улицата, музиканти, фенове, хора, гравитирали около рок музиката", разказа тя.

"Първото нещо, което трябваше да направим е да намерим източници. Хора, които преди това са работили по тази тема, а това беше много трудно, защото почти не е писано", разказа Полина Панайотова.

В тази изложба се уповаваме главно на разказите на хората и избягваме да правим обобщения, анализи, опитвайки се да общ поглед. Изследвали сме една специфична група от хора в един много малък отрязък от време. И да, тези разкази не представят реалността такава, каквато е напълно, но ние се надяваме в бъдеще да можем да изследваме много повече аспекти на този период", каза още Полина Панайотова.

Докато провеждали проучванията, с изненада двете установили, че и хората, и интервютата, с които се срещали и провеждали, се оказали доста различни, въпреки очакванията им. "Това са хора, гравитирали в едни и същи среди, но те се оказаха напълно различни", отбеляза тя.  Неочаквано установили факта, че в Дупница по онова време е имало много рок групи. "И макар, че сега показваме лицата им, предстои тепърва да се задълбочим в събирането на архив за тези групи. Това е работа за следващ проект", допълват авторките на изложбата.

Тя е създадена по проект, финансиран от Министерството на културата, по който е оборудвана и новата зала за временни експозиции в бившия Младежки дом в града - мястото, на което са се събирали представителите на различни контракултури в този период. В експозицията са включени лични истории, снимки и архивни материали от култови събития и прояви, популярни сред младежта в града в онези години. 

С тази инициатива музеят цели да популяризира дейността си и да привлече нова публика. За първата си изложба специална атмосфера беше създадена от световни рок групи и бивши членове на различни рок – формации от 70-те и 80-те години на миналия век.

"Искахме изложбата да стане точно тук, за да направим връзката с предишното предназначение на Младежкия дом и да представим това място като основен топус, събирателно място на тези младежи. Те не само са свирили тук, защото са имали достъп до техника, репетирали са, но и са купонясвали на това място, около което са гравитирали. Затова тук беше най-подходящото място за изложбата", разказаха още двете авторки.

"Тези хора, носители на този тип култура, досега убягваха на музея. Ние традиционно работим с ученици, хора от сферите на културата, а точно тези хора не достигаха до тук. Това се промени именно с тази изложба. Тези хора идваха, търсеха ни, дори музикантите Бойко Ковачев – един от първите в групата БТР и други членове на тогавашни групи се намериха покрай нас и свириха заедно на откриването на изложбата", разказа Панайотова. 

Изложбата е пътуваща и след Дупница ще посети и други малки градове с подобен исторически и социокултурен контекст на този в Дупница. Авторките на експозицията се надяват по този начин да насърчат изследването на периода, социалните явления и процесите, които водят до промените в страната в края на 80-те години. Експонатите, събрани от тях по време на проучването, пък ще бъдат съхранени в музея в Дупница.