site.btaНационалният съвет за тристранно сътрудничество обсъди проектозакон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди проектозакон за изменение и допълнение на Кодекса на труда
Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди проектозакон за изменение и допълнение на Кодекса на труда
В Гранитна зала на Министерски съвет се провежда заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). На снимката (от ляво надясно): секретарят на НСТС Васка Шушнева, председателят на НСТС Томислав Дончев, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов и заместник-министърът на труда и социалната политика Гергана Алексова.Снимка: Христо Касабов/БТА

На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество беше обсъден законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от народния представител Божидар Божанов и група депутати. Законопроектът е разгледан предварително на заседание на Комисията по трудово законодателство на 14 ноември 2025 г., като не е постигнат пълен консенсус.

Вицепремиерът Томислав Дончев откри обсъждането, като посочи, че разполага с материалите по точката и предложи да се премине към представяне на становищата. „Всяко едно предложение, дори и да не стигне до резултат, води до промяна, води до вибрации, води до нови сюжети. Усилието на господин Божанов има смисъл, защото повдига важна тема за възнагражденията в държавната администрация“, заяви той.

Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов коментира, че законопроектът е пример за добри намерения, които не намират добра реализация. Той заяви, че няма как да бъде подкрепен в сегашния му вид, тъй като води до правен абсурд. Все пак сме готови да обсъдим законодателна инициатива, която да осигури ограничаване на високите заплащания, посочи той.

Божидар Божанов отбеляза, че целта е да се въведе механизъм за допълнителни възнаграждения, свързани с постигнати резултати в администрацията. „Това е важно за мотивацията на служителите и прозрачността на системата. Трябва да се направят съществени стъпки в тази посока“, заяви той. Предложенията на Божанов за промени в Кодекса на труда предвиждат горната граница на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати на органи, частично или напълно избрани от Народното събрание, както и за членовете на Висшия съдебен съвет, на главния инспектор и за инспекторите в Инспектората на Висшия съдебен съвет, да бъде до една брутна месечна работна заплата. За държавните служители да се създаде процес по одобрение на по-високи допълнителни възнаграждения, вместо да има горна граница, се посочва още в предложенията. Те предвиждат също за публичните предприятия допълнителното възнаграждение за постигнати резултати от членовете на органите за управление и контрол да не надвишава една средна месечна заплата. 

Представителят на Комисията по трудово законодателство Кирил Желязков изрази принципна подкрепа за законопроекта. По думите му той е добро начало за поставяне на нормативна рамка за формиране и изплащане на допълнителни възнаграждения. Желязков посочи, че въпреки че систематичното му място може би не е тук, законопроектът предлага прозрачност и справедливост при определянето на бонусите. 

Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК) подкрепи инициативата, като отбеляза необходимостта от справедливо разпределение на допълнителните възнаграждения в държавната администрация. Тя посочи, че е време да се обърне внимание на дисбалансите в обществения сектор, не само на ръководните кадри, но и на активно работещите служители. 

Наталия Стефанова от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също подкрепи законопроекта. По думите ѝ регламентирането на разумни граници на допълнителните възнаграждения ще осигури прозрачност и отчетност при разходването на публични средства и ще ограничи лошите практики, свързани с необосновано високи бонуси. 

От Конфедерацията на работниците и служителите в публичния сектор (КРИП) не подкрепиха законопроекта, като посочиха, че той е правно необоснован и не съдържа механизми за реална реформа и оптимизация на отношенията в държавната администрация.

Величка Микова от Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) също изрази отрицателно становище. Тя посочи, че намаляването на тавана на допълнителните възнаграждения от 80% на 20% ще засегне най-ниските нива на основните заплати и ще ограничи правото на служителите на мотивация чрез бонуси. 

Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“ посочи, че предложението не е обосновано и неговото систематично място е в други функционални закони. „Не можем да подкрепим параграф 3, който създава процес за одобрение на по-високи възнаграждения, защото това противоречи на колективното договаряне“, каза той.

/НН/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 20:19 на 29.11.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация