Събитие, посветено на предстоящото участие на България на Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ през юни, се проведе днес в Букурещ. То събра на едно място представители на българската общност в Румъния и румънци, дълбоко свързани със страната ни чрез литературата и културата.
„В Деня на Европа културата отново се превърна в най-красивия общ европейски език. Празнуваме корените, които ни свързват, свободата да разказваме историите си и силата на литературата да изгражда мостове между хората. Символично искахме точно днес да отворим прозорец към културния свят на юг от Дунав и да сближим румънските читатели със съвременната българска литература, автори и традици. Да преживеем един ден на Европа чрез книги, приятелство и български вкусове“, каза Оана Станеску, културен мениджър и координатор на българското участие в панаира.
„Изключително съм щастлив, че България ще бъде почетен гост на Международния панаир на книгата в Букурещ тази година. България не е само съседна страна на Румъния. Тя е много приятелски настроена и открита към Румъния“, заяви Огнян Илиев, първи секретар в Посолството на България в Букурещ.
Ководещ на събитието тази вечер беше Бианка Василе от с. Извоареле, която е с български корени, работи като журналист, прави докторат за националните малцинства, а наскоро написа и книга за българите в Извоареле. Тя разказа на публиката за българското малцинство в Румъния и за някои от традициите на българите в Извоареле.
Думата взе и румънската журналистка от български произход Мирела Петреску, която работи в Румънското национално радио и по-специално в “Радор” - агенция, която се занимава с преглед на печата, в частност и на българския печат.
„От години наблюдавам културните връзки между двете държави и мога да кажа, че напоследък динаминака се промени към добро. Все по-често се организират общи събития, изложби в музеи. Искам да дам само два примера – златното съкровище от Свещари бе показано в Националния исторически музей на Румъния в Букурещ. Най-старото обработено злато в света от Варненския некропол беше изложено в Общинския музей в Букурещ“, припомни тя.
На свой ред Дан Кроитору, редактор в „Полиром“ (Polirom) и член на борда на Асоциацията на издателите, изрази мнение, че България е направила много повече за промотирането на румънската литература и за публикуването на румънски автори в България, отколкото Румъния за българските.
„Днес имаме 10 румънски автори, преведени на български език. Българските, преведени на румънски, са неколцина“, уточни той и изрази надежда присъствието на България на Международния панаир на книгата тази година и участието й като почетен гост да засили интереса на румънския читател и на румънския издател, въпреки трудностите на книжния пазар.
„Правим твърде малко за опозванаето на литературата на нашите съседи. Познаваме по-добре френската, британската, американската, дори японската литература, отколкото на нашите съдеди“, констатира той със съжаление.
Думите му подкрепи Чечилия Щефанеску, румънски режисьор и сценарист, която заснема един от филмите си на българското Черноморие.
„Странно е колко малко румънците имаме желание да опознаваме българската култура. Това остава голяма въпросителна. Трябва да се замислим за тази липса на любопитство и игнориране на нашите съседи“, каза тя.
Ана Мария Мачук, музеограф и експерт по история на изкуството, разказа приказки за любов с български следи и сподели за своите български корени.
„Прабаба ми и баба ми са родени в България, в Балчик. Баба ми даже е носела името на града и е била кръстена Балчика. Аз съм била в България само веднъж, но спомените, които пазя, са за баницата и че винаги се сервираше със сладко от смокини и сладко от рози“, сподели с усмивка тя.
Графичният дизайнер и изследовател Каталин Попа, който в момента пише книга за архитектката Хенриета Де Ла Вранча - известна със своите проекти на много сгради в Балчик, изрази мнение, че там трябва да бъде направено специално място за румънските интелектуалци, които посещават морския град. Той даде пример с кафенето на Махмут - най-известното кафене на Балчик в междувоенните години, през което е преминал целият румънски елит.
Мариан Цуцуй, изследовател и преподавател по история на филма, също се обърна към историята и припомни, че има традиция в българо-румънските отношения, когато става дума за книгоиздаване и даде за пример „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон, който е издаден в Брашов.
Думата взе и Луминица Корняну, литературен критик и автор на книги за деца. Тя определи себе си като най-големия фен на Георги Господинов в Румъния.
„Първата ми връзка с България е семейна. Съпругът ми е Добрев. Втората е туристическа, това е ясно. Била съм много пъти в Камен бряг, Несебър, Балчик, Велико Търново, Пловдив и София“, сподели с усмивка румънката.
Тя разкри, че когато през 2013 г. е работела в Министерството на културата на Румъния, е лобирала заедно с колегите си страната да започне да участва на Панаира на книгата в София.
„Знаехме колко много румънска литература се превежда в България. За щастие бяхме чути и през 2015 г. Румъния беше почетен гост на Панаира на книгата в София. Година по-късно попаднах на книга на Георги Господинов на английски език. Прочетох две три страници и си казах, че трябва да изчета всичко от този автор“, каза Луминица Корняну. Тя изброи и имената на някои от преводачите от румънски - Стилиян Деянов, Ванина Божикова, Огнян Стамболиев.
Сред участниците тази вечер бяха Мариус Оанца – католически българин от Чопля и сътрдуник на Българската академия на науките, и Мария Посту от Извоареле, която е член на Съюза на писателите.
В края на събитието Оана Станеску съобщи, че на 3 юни в 18 ч. местно (и българско) време в Букурещ Георги Господинов ще се качи на една сцена с известния румънски писател Мирча Картареску в открит диалог, а ден по-късно, на 4 юни, в книжарница „Хуманитас“ до парка „Чишмиджиу“ от 19 ч. ще представи най-новия си роман в превод на румънски език.
Специалата изненада на вечерта бяха три книги с автографи от самия Георги Господинов.
За топлата атмосфера допринесоха бабите от село Извоареле. Облечени с традиционни носии, те представиха автентични рецепти за домашна питка и баница със сирене, баница с ябълка и баница с тиква и грозде, предавани от поколение на поколение и дадоха възможност на гостите да дегустират. Почерпката включваше и домашно приготвена ракия.
/ВН/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
