site.bta„AI може да промени начина, по който учим, но не може да ни направи по-добри“ - доц. д-р Кристиян Постаджиян за образованието, доброволчеството и силата на хората да променят

Тази година Нов български университет е академичен партньор на програмата на Български дарителски форум „Научи се да даряваш“, която насърчава учениците да развиват гражданска активност, доброволчество и ангажираност към общественозначими каузи.

В свят, в който технологиите и изкуственият интелект променят начина, по който учим, работим и общуваме, въпросът за ролята на образованието изглежда по-важен от всякога. Ако знанията стават все по-достъпни, поне на пръв поглед, кое е това, което остава незаменимо? Как университетите могат да развиват качества като емпатия, чувство за солидарност и гражданска ангажираност? И каква е ролята на университета в изграждането не само на успешни професионалисти, но и на активни граждани?

По този повод разговаряме с доц. д-р Кристиян Постаджиян, заместник-ректор по учебната дейност на НБУ - за ролята на образованието в изграждането на активни граждани, за мястото на ценностите в съвременния свят и за значението на партньорствата между образователните институции и гражданския сектор.

1. На откриването на обучението на учителите в програмата през юли споделихте, че изкуственият интелект може да промени начина, по който учим и работим, но не може да ни направи по-добри хора. Какво остава незаменимо за образованието в епохата на AI?

Човешкото общуване и това, което то прави за нас, за да ни изгради като същества, носещи определени ценности. AI е фокусиран върху оптимизацията, но човекът винаги е имал онази специфична способност да прецени една ситуация и спрямо собствената си ценностна система. Тук е и основополагащата роля на образованието – да насърчи общуването между хора с различни интереси, да събуди любопитството към нови и непознати територии, да създаде критично мислене и нестандартен поглед към различни области от живота ни.

2. НБУ дава пространство на каузи, доброволчески инициативи и стимулира студентите, които искат да доброволстват. Защо е важно университетите да бъдат такова място - не само за знания и професионално развитие, но и за обществено значими теми, каузи и граждански дебат?

В крайна сметка целта на един университет не може да се свежда само и единствено до придобиването на тесни професионални умения. Да, това е важно, но такива умения вече могат да се придобият и от тюториъли в интернет. Ролята на университетите е да създават мрежи – мрежи между студенти, между преподаватели, разбира се между студенти и преподаватели, както и между университета и обществото. Ролята на университета е да създава личности, лидери, хора с неограниченост в мисленето и мечтаенето си. Това вероятно звучи много клиширано и на практика невъзможно да се реализира, но истината е, че на съвременните млади хора им трябва много малко, за да отприщят енергията си точно в тази посока. Трябва им вдъхновение и подходяща среда. В НБУ винаги сме вярвали, че това е основната ни мисия – да подрепяме студентите си в техните инициативи, идеи и стремежи. Една подобна инициатива е студентския клуб „Добра воля“ – изцяло по идея и с усилия на студенти. Провеждаме ежегодно Панаир на доброволчеството, а вече стана традиция да подкрепяме и различни обществено-значими каузи с „Игрите на НБУ“ и НПО Академия. Всичко това създава общност, възпитава студентите и ни прави по-добри хора.

3. Все по-често се говори за дефицит на доверие, усещане за общност и активна гражданска позиция. На този фон МОН иска да въведе часове по религия и добродетели в училище. За вас те ключ ли са към преодоляване на  тези предизвикателства?

Не смятам. Добрите примери и средата са това, което може да изгради усещане за общност и добродетели.

4. Какво дава доброволчеството на младите хора, което трудно може да бъде научено в класната стая или университетската аудитория?

Емпатията не се преподава. Тя е нещо, което човек сам трябва да изпита. Често дори не го наричаме с тази дума, а по всякакви други начини. Доброволчеството е преживяване. Учене чрез правене. То е разбиране на различните, осъзнаване на трудностите, вникване в живота на другия. Всичко това учи и възпитава.

5. Наблюдавате ли промяна в нагласите на младите хора към доброволчеството, обществените каузи и гражданската ангажираност през последните години?

Категорично да. Смятам, че младите хора днес са особено чувствителни към тази тема. Но е важно те да бъдат подкрепени и насърчени. Това е ролята на семейството, на училището, на университета. А после този кръговрат се завъртва, те на свой ред ще предават на следващите поколения, създавайки семейства, в които това е ценност. Ето как доброто се предава, не само от човек на човек, но и от поколение на поколение.

6. Какво мотивира Нов български университет да се включва в инициативи и партньорства, които насърчават гражданското участие и образованието в ценности?

Често наричаме НБУ граждански университет. Той е създаден с мисията да бъде винаги нов и винаги иновативен в дейностите си. Създаден е от своя основател проф. Богдан Богданов с мисията да създава будни граждани, личности, с които да се гордеем. И до днес общото образование, курсовете по граждански умения, многобройните инициативи, насърчаващи студенти от различни програми да общуват активно помежду си и да създават най-разнообразни проекти са сред активностите, които насърчаваме с особена енергия.

7. Вашето послание към учителите, които се опитват да работят за изграждането на следващото поколение чувствителни хора и отговорни граждани?

Не мога да имам послание, мога само да изразя респект. Ролята на учителя е уникална във всяко едно общество. А когато говорим и за още една щипка пламък в тяхната работа и полагането на допълнителни усилия, за да възпитат не просто умни и отворени деца, а отговорни граждани, тогава наистина няма друго, освен респект.

8. И накрая – какво бихте искали всеки студент да отнесе със себе си от университета освен дипломата?

Чудесен въпрос. На церемониите по дипломиране на студенти обичам да цитирам една мисъл – Образование не се завършва, то е за цял живот. Мисля си, че това да носиш духа на един университет, да си вечно буден за знания и да вярваш, че винаги може да направиш нещо още по-добре е най-ценното, което може да носим в себе си.

(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Българския дарителски форум)