site.btaНасимо: Ако се концентрираме върху доброто, то винаги се връща при нас

BOBSTH 06:45:01 07-06-2019
AM1647BO.005 06:45
изобразително изкуство - интервю

Насимо: Ако се концентрираме
върху доброто, то винаги
се връща при нас


София, 7 юни /Йоана Александрова, БТА/
За големи успехи в изкуството е необходим мощен труд. Трябва да се бориш за мечтите си на живот и смърт, само тогава може да се постигне нещо изключително, каза в интервю за БТА художникът Станислав Трифонов - Насимо.
Познат като един от пионерите на източноевропейската графити култура, Станислав Трифонов - Насимо е сред най-популярните съвременни български художници по света. Известен е с това, че платната му често са с размерите на цели сгради и изобразяват картини вдъхващи надежда, любов и светлина. Започва да се занимава с изкуство в началото на 90-те и 25 години по-късно неговите уникални стенописи заемат значимо място в градската култура на България, Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Белгия, Канада, Полша, Румъния, Сърбия, Турция, Индия и Китай.
Насимо е номиниран за "Будител на годината" през 2016 г., а Община Търговище го награждава за цялостен принос към българската култура в категория "Изящни изкуства" в началото на 2018 г. за изложба му "There is Light" /Има светлина/, която представя 18 монументални живописни творби, показващи двете основни състояния по пътя на "духовния войн" - подготовката и възвисението.
На 15 май т. г. беше открита изложбата му "Life is a Study" /Животът е училище/ и се състоя премиерата на новата му книга-албум "25 Years of Nasimo: Sketchbook" /25 години Насимо: Скицник/ в столичната галерия "2.0", преминали при огромен интерес. Кметът на София Йорданка Фандъкова даде начало на събитието като изказа лично благодарността си към Насимо за творбите, които е създал на територията на града и изрази признанието си към цялостното му творчество.
Роден в малкото градче Търговище, израснал в бурните години на прехода, Насимо не вярва в предразсъдъци и ограничения и трудно може да бъде сложен в някакви рамки.
"Аз съм освободен художник и обичам да експериментирам. Правя това, което ми харесва и съм искрен в работата си. Моята цел не е просто да рисувам красиви картини, а винаги да оставя някакво специално послание", заяви Станислав Трифонов - Насимо в интервю за БТА. Според него ако се концентрираме върху доброто, то винаги се връща при нас. И името на изложбата ми означава точно това "Life is a Study" /Животът е училище/, посочи той.
Изложбата "Life is a Study" ще гостува във Варна от 3 до 10 юли и в Бургас в края на месец юли, като Насимо планира да посети с изкуството си и други градове по-късно през годината.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Миналият месец открихте изложбата си "Life is a Study" и представихте новата си книга "25 Years of Nasimo: Sketchbook" при огромен интерес. Защо според Вас хората се интересуват толкова много от това, което правите?
Отговор: Предполагам, че защото изкуството ми е достъпно за тях, с грандиозни размери е и това естествено прави впечатление. Освен това, отдавна съм на сцената и създавам съвременно изкуство, което е различно и по някакъв начин бунтарско. Аз съм освободен художник и обичам да експериментирам. Правя това, което ми харесва и съм искрен в работата си. Моята цел не е просто да рисувам красиви картини, а винаги да оставя някакво специално послание.
Видни куратори, които присъстваха на откриването на "Life is a Study", ми казаха, че не са виждали толкова много хора на изложба у нас, и в този смисъл сме разбили рекордите по посещаемост.

Въпрос: Казахте, че изкуството Ви е бунтарско. Срещу какво се бунтувате?
Отговор: Бунтувам се най-вече срещу собствените си недостатъци. Самонаблюдавам се и виждам много неща, върху които имам да работя. Много е лесно да се бунтуваме срещу външните обстоятелства, винаги може да се намери от какво да се оплачем. Като по-млад се бунтувах срещу родителите си, догмите и ограниченията, срещу какво ли не. Но с времето разбрах, че всичко е вътре и зависи от нас самите. Заобикалящата ни среда всъщност е като едно огледало, в което можем да се огледаме. Това важи с пълна сила и за взаимоотношенията ни с хората. Когато виждаме проблем в някого, той е индикация, че чуждият проблем всъщност е и наш. Никога не трябва да се търси вината само в другия. Просто така функционира вселената - тя ти праща определени хора и ситуации, за да ти покаже върху какво трябва да работиш.
Единствената свобода, с която разполагаме е нашият избор. Винаги имаме такъв и той определя как ще прекараме живота си. Неприятностите и несполуките обикновено са най-големите ни учители. Но, ако се концентрираме върху доброто, то винаги се връща при нас. И името на изложбата ми означава точно това "Life is a Study" /Животът е училище/. Много често се връщам назад към основните техники и похвати в рисуването, и постоянно откривам нови неща. В живота е аналогично - за всеки има какво ново да научи. Само когато човешката душа достигне пълно съвършенство - тя се връща към изначалната си същност и спира да обитава материалния ни свят.

Въпрос: В книгата си споменавате, че сте се върнал 10 години по-късно в университета, за да се задълбочите в техниките на старите майстори. Защо решихте да се обърнете отново към класическото изкуство?
Отговор: Имал съм влечение към класическото изкуство от съвсем малък, много преди да се занимавам с графити и винаги съм се възхищавал на големите майстори като Рембранд, Рубенс, Уилям Бугеро, Густав Климт. Те за мен са богове, които са слезли на земята, за да ни покажат красотата на природата, която е навсякъде около нас. Абстрактното изкуство не е в състояние да предаде това.
В тинейджърските си години бях много свободолюбив и постоянно бях на въпреки на всичко, привличаха ме забранените неща. Едно от основните ми занимания по това време беше скейтборда. Тогава да караш скейт означаваше, че си много различен от останалите и едва ли не опасен. Израствайки в тези среди по естествен начин развих влечение към графитите. Въпреки трансформацията, която преживявах в онзи момент, интересът ми към класическото изкуство остана и може би заради това още от ранните си години като графити артист успях да впечатля много хора от сцената в Канада и САЩ. Те просто не бяха виждали подобно нещо. Навсякъде оценяваха това, което правя. По онова време повечето улични художници от тази култура, рисуваха само букви и надписи.

Въпрос: Важно ли е образованието за хората, които изразяват себе си чрез изкуството?
Отговор: Според мен за всеки, който иска да постигне добри качества и умения в изкуството, е изключително важно да намери подходящ учител, който да е достатъчно авторитетен и ерудиран, за да му помага да се развива. Самият аз съм имал много учители пред, които се прекланям и им благодаря дълбоко, за всичко, което са направили за мен.

Въпрос: Как избирате сюжетите в творбите си?
Отговор: Те се появяват естествено, на момента. Най-голямата ми страст са портретите и човешката фигура. Чрез тях успявам най-лесно да изразя себе си. Например, когато рисувам нечий портрет, взимам състоянието на човека и влагам своята емоция - не винаги изразявам нещо негово. Защото както споменах, според мен хората срещу нас са ни като огледало. Винаги се стремя да видя най-доброто у човека. И така, когато припозная в другия нещо мое, го взимам и по този начин разкривам част от себе си чрез неговия портрет. Създава се особена връзка. Има случаи, в които се влюбвам в нечий образ или в даден човек и просто изразявам чувствата си към него. В изкуството си съм напълно откровен. Ако някой иска да разбере нещо повече за някой артист, трябва да се вгледа в творчеството му.

Въпрос: Малко са хората днес с дълбока душевност като Вашата, особено в нашата действителност, където всичко лошо е позволено и достъпно. Какво Ви помогна да изградите такъв характер?
Отговор: Най-много са ми помогнали неприятностите и несполуките, през които съм минавал. Като млад артист не получавах разбиране и одобрение, което ме подтискаше. Много пъти съм бил на ръба да се предам, когато нямах пари и клиенти. В един труден период не получих подкрепа и от така наречените ми приятели тогава. Или например любовните ми разочарования, които първоначално са ме карали да се чувствам отчаян, но точно тези моменти ми помогнаха и да осъзная, че ако искам да продължа напред трябва да се отскубна от проблема.
От нас зависи дали искаме да се оставим на негативното събитие да ни повлече надолу или ще се опитаме да намерим сили в себе си да се изправим, да станем и да продължим. На мен лично много ми помогна една книга на Петър Дънов, която ми даде изключителна сила и желание да осмисля живота си. След това попаднах и на книга на Пако Рабан, която толкова ме вдъхнови, че посветих изложба на нея. Това е литература за хора, които се интересуват от нещата, които са отвъд онова, което виждаме. Но исках да кажа, че когато започнем да търсим - решения има навсякъде. Важно е, разбира се, и с какви хора се събираш. Огледай се наоколо и направи анализ за себе си, дали искаш да приличаш на тях и дали те ще ти помогнат да постигнеш целите, които си си набелязал.
Друга грешка, която правим е, че не си поставяме високи цели. Проблемът с ниските цели е, че са лесно достижими и бързо се задоволяваме с тях. В зоната на комфорта не може да се постигне нищо особено и оставаш посредствен като всички останали. Изгубили сме и всякаква вяра, а когато човек не вярва в себе си и в това, което стои над нас е най-лошо. Мисля, че тези ценности е необходимо да се възпитават в личността от най-ранна детска възраст, за да може впоследствие човек да има възможност да разпознава стойностното в живота.
Надявам се да не ме разбираш погрешно - аз не се имам за светец. Допускал съм много грешки, но се стремя да се уча на законите на любовта и да ги прилагам. Вярвам, че единственият начин да помагаме на другите е чрез личния си пример.

Въпрос: В книгата си споменавате, че сте разбрал каква огромна сила има уличното изкуство върху хората и сте започнал да залагате повече послания в творбите си. Осъзнаваме ли всъщност колко много ни влияе заобикалящата ни среда?
Отговор: Днес съзнанието ни е ангажирано най-вече с правене на пари и събиране на лайкове в социалните мрежи и много често не отчитаме изобщо какво ни заобикаля. За мен мястото на изкуството е сред хората и за това съм на улицата. Случи ми се по най-естествения начин, изпитах огромно влечение и започнах да го правя без да мисля докъде ще стигна. Много неща се промениха от тогава, но онова диво момче винаги ще живее в мен. Тази енергия вече пренасочвам в изкуството, а не във взаимоотношенията. С времето се научих да търся златното сечение, но хвана ли четката съм абсолютно краен и не правя никакви компромиси. Всичко, което ми се случва в живота се отразява и на творчеството ми. Например, работите ми преди 2009 г. бяха пълна "диващина". Просто такъв бях и аз тогава. След като развих интерес към духовния аспект на живота, и това което правех естествено започна да се променя. Въпреки всичко, бунтарският дух винаги ще живее в мен, но вече впрегнат да ми помага да достигам върховете, към които се стремя.

Въпрос: Може ли да се издържа човек с изкуство в България?
Отговор: Аз го правя, никога не съм работил нещо друго и винаги съм изкарвал парите си само с рисуване и са ми стигали за всичко, от което имам нужда. Успешно продавам работите си и в България, въпреки че у нас изкуството все още не се оценява високо, колкото на Запад.

Въпрос: Случвало ли Ви се е като човек на изкуството да получавате "божествено" вдъхновение?
Отговор: Имал съм такива моменти, когато на сън ми се е явявала някаква идея и просто трябва да стана и да я запиша или набързо да скицирам нещо. Някои от стените, които съм изрисувал, съм "видял" първо по този начин. Не абсолютно буквално, разбира се. При мен работи по-скоро методът на медитацията. Когато се концентрирам върху дадена концепция, в един момент това, което ми трябва просто се появява. Понякога пък, без да очаквам, някоя идея ме връхлита, като моментално вдъхновение. Това бих сравнил с момента на влюбването. В първата секунда, когато видях момичето, с което съм в момента, бях абсолютно поразен - не можех да спя, да ям, нищо. Само тя беше в съзнанието ми и така направих нейния портрет, който е най-скъпата картина в настоящата ми изложба, защото е най-ценна за сърцето ми. Но за големи успехи в изкуството е необходим и мощен труд. Талантът е малка част от качествата, които са нужни за постигане на високите цели. Трябва да се бориш за мечтите си на живот и смърт. Само тогава може да се постигне нещо изключително.

Въпрос: Смятате ли се за основоположник на нова артистична форма, която съчетава уличното с академичното изкуство?
Отговор: Да, нарекъл съм я Fine Graf Art - от Fine Art - изящно изкуство и Graf Art - графити изкуство.

Въпрос: Какво мислите за манията за популярност в днешно време?
Отговор: Човек би могъл да стане известен, ако не бяга от себе си.

Въпрос: Какви са бъдещите Ви творчески планове?
Отговор: Да продължавам да правя това, което обичам. /Йоана Александрова/


/АМ/