Франция трябва да се позиционира като една голяма полярна сила и да интегрира много повече въпроса за геополитиката и за отбраната в Арктика и в Антарктика пред завръщането на напреженията и заплахите в тези райони, се казва в публикуван днес доклад, цитиран от Франс прес.
В тези стратегически зони, богати на природни ресурси, в които се отварят нови търговски пътища заради климатичните промени, френската полярна стратегия, очертана преди три години, изостава заради геополитическите промени, настъпили от 2022 г. от руската инвазия в Украйна, се казва в документа, подготвен от специалния пратеник на френския президент Еманюел Макрон за полюсите и океаните Оливие Поавр д’Авор.
"Покачването на международните напрежения в Арктика, милитаризирането на някои зони и фрагментирането на международното научно сътрудничество поставят под въпрос подхода, който първоначално беше основан на открития мултилатерализъм и наука“, констатира емисарят в доклада.
По-специално стратегическата конкуренция между Русия, Китай и САЩ води до надпревара за контрола на полярните ресурси, на първо място критичните минерали и енергийните ресурси.
В този контекст новата френска стратегия за периода 2026-2040 г. трябва да интегрира по един много по-централен начин геополитическото управление и отбраната, по-специално в Арктика, където седем от осем страни, които имат излаз в района, са вече членове на НАТО, допълва емисарят.
Франция трябва да си постави за цел да стане голяма полярна сила в служба на мира, на науката и на защитата на екосистемите на криосферата, добавя той.
Във военната област емисарят предлага по-специално укрепване на отбранителните партньорства със страните членки на НАТО, които присъстват в Арктика, по-специално посредством редовното участие в съвместни учения при полярни условия и споделянето на разузнавателни данни, анализи и на опит относно арктическата динамика.
В научен план докладът предлага да се инвестират 100 милиона евро за 10 години за обновяване на научната инфраструктура и по-специално за оборудване на два нови кораба за полярни изследвания.
Ако докладът е до голяма степен посветен на Арктика, то той предупреждава и за новите предизвикателства на другия полюс.
„Антарктика, която със сигурност е опазена от един много амбициозен договор, привилегироващ мира, научното сътрудничество и липсата на дейности по разработване на находища на полезни изкопаеми – тоест която е точно противоположното на случващото се в Арктика – би могла да се превърне в идното десетилетие в следващата стратегическа перспектива за три от големите сили, а именно САЩ, Канада и Русия, посочва документът.
В документа се припомня, че тези три страни притежават, само те, една трета от всички постоянни изследователски бази в Антарктика и изглежда планират ревизия на Протокола от Мадрид, който касае защитата на околната среда в Антарктика. Ревизията може да се направи през 2048 г. Трите страни изглежда планират подход на разработване на значителните ресурси на Белия континент, посочва докладът.
Според Франция нито Договорът за Антарктика, нито протоколът за околната среда няма краен срок.
Първата база на Франция на полюсите е тази на архипелага Свалбард в Норвегия през 1963 г. Страната има също две постоянни изследователски станции в Антарктида.
/ГГ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
