За малките общини, каквато е Белоградчик, средствата от еврофондовете често са единствената възможност за инвестиции. Това коментира в интервю за БТА кметът на града инж. Борис Николов. Според него възможностите, които еврофондовете дават, са несравнимо по-големи от средствата, предвидени за капиталови разходи в националния бюджет. Той коментира, че община Белоградчик участва във всички европейски програми с проекти, с които променя качеството на живот на своите граждани.
Като най-успешни, кметът открои проектите, свързани със санирането на жилищни блокове. Инж. Борис Николов е на мнение, че средствата от ЕС могат да бъдат използвани по-ефективно в полза на населението, ако бъде децентрализиран процесът по управлението им. Според него все още не е ясен механизмът, по който в новия програмен период малките общини ще трябва да си партнират, за да могат да кандидатстват за финансиране.
Следва пълният текст на интервюто:
Как се промени животът на хората в Белоградчик с изпълнението на проекти по еврофондовете?
- Животът в Белоградчик коренно се промени в последните десетина години. За съжаление еврофондовете са единствената възможност за инвестиции -не само в социалната сфера, но и във всички области на нашия живот. Въпросът е, че те не се разходват по най-ефективния начин. Където имаме възможност, ние участваме, за да можем да променяме града и да създаваме по-добри условия за живот.
Кои проекти бихте отличили?
- В социалната сфера изградихме пет нови социални домове за хора с увреждания, за деца, център за обществена подкрепа, които пряко подпомагат най-нуждаещите се хора, не само в нашата община. В областта на спорта изградихме нова спортна зала. Тя беше започната още преди 30-40 години, но така и не се направи. Използваме новата ни спортна зала по най- ефективния начин. Волейболният ни отбор е в елитната група и бих отбелязал, че залата се пълни при всяка домакинска среща. Направихме и нов стадион. Инвестирахме в посетителски център на крепостта в Белоградчик, който бе един от първите ни проекти по европрограмите. Променихме вида на доста наши квартали със санирането на сградите. Квартал по квартал, не само санирахме всички сгради, но и с европейски средства подменихме водопроводите, поставихме нови асфалтови настилки, нови тротоари, за да може кварталът да изглежда по един коренно различен начин. Имаме два такива квартала. Предстои и третият. Една от най-големите ни гордости като община е именно санирането на жилищните сгради, тъй като това е инвестиция, която пряко подпомага населението, качеството на живот на хората, особено сега при тези цени на енергоносителите. Със санирането се дава възможност всяко едно домакинство да спести между 500-600 лв. от отопление. Това е една сериозна помощ, която повишава стандарта на живот на нашето население. Изобщо много са проектите, които сме реализирали – детски площадки, фитнес на открито, но тези са най-значимите, които оценяваме и като най-ефективи.
Проекти има, но има ли сближаване или кохезия в стандарта на живота на населението?
- Не само, че няма сближаване, а има и отдалечаване, поне аз такова чувство имам, гледайки статистиката, която се изнася от гледна точка на стандартите на живот в България и за средния стандарт на живот в Европа. Това понятие -кохезия, мисля, че трябва да го забравим. Кохезия все още няма и една от причините е недостатъчно ефективното използване на евросредствата. Хвърлиха се милиарди за пречиствателни съоръжения, спортни зали, стадиони по села, където няма младежи. Оказва се, че ние не филтрираме питейната вода, а филтрираме отпадъчната – това ли вдига стандартът на живот – милиардите, вложени в пречиствателни съоръжения?! Да, европейска политика е, но и ние трябва да имаме позиция. Не можеш да си купуваш скъп костюм, когато не си покрил елементарните си нужди и това е един от дефицитите ни в последните години – липсата на ясна позиция в Европа, заявена с авторитет и със самочувствие, за да бъдат защитени и нашите интереси, все пак. Всичко се договаря и съм убеден, че има начин тези средства да бъдат договаряни по по-ефективен начин за нашето население. Милиони и милиарди се хвърлят за екология, но ние не живеем по-добре, да, екологично по-добре, но едва ли това е смисълът и целта на кохезията. Няма я кохезията.
Ролята на регионалните съвети в новия програмен период предвижда партньорство между малките общини. Как го виждате това партньорство?
- Идеята е добра, но нямаме никаква готовност съвместно да кандидатстваме с проекти. Все още нямаме правила и нямаме политики как да се случва това. Дано с годините да се намери механизъм, по който да могат да се обединяват общините и да могат по-ефективно да използват тези средства. Аз съм поставял постоянно няколко въпроса пред управляващите органи на оперативните програми за по-ефективното използване на евросредствата. Според мен механизмът на класиране не е успешен, не е коректен, не е справедлив. Би трябвало тези пари да бъдат заделяни по региони според потребността и общините, а защо не и в една област общините да участват в конкуренция за определени европроекти, а не това да се случва на централно ниво. Не бива всичко да се централизира в София, трябва да се децентрализира. Ние, събирайки се кметовете на общините от област Видин, най-добре знаем кой, къде, каква потребност има от инвестиции. На този етап не виждам такава възможност за обединение на общините, за да могат по-ефективно да се използват средствата. Възприемам го като едно добро намерение. Ще използвам случая да кажа и още нещо по отношение на самото отваряне на дадена европрограма. Така наречените прозорци. Когато се отваря една програма, има срок примерно от месец или два, в който да се подават проекти. Общините не могат да си позволят предварително да направят проекти, защото не знаят дали ще се отвори този прозорец, освен това не знаят дали ще бъдат класирани, а това са десетки хиляди левове. Защо това да не се случва целогодишно и когато една община стане готова да може да поддаде своя проект? Друг вариант е да се кандидатства без работен проект. Тогава общината ще е сигурна, че е класирана и има осигурен този лимит и тогава вече възлага проектирането, за да реализира даден проект. Всичко е въпрос на политическа воля и коректност. Управляващите органи трябва да разберат проблема на общините. Те са далеч от общините, а да не говорим какви безбожни корекции се налагат, какво ходене по съдилища с месеци и години наред. Всичко това може да бъде много по-простичко, но няма политическа воля за това. София е далеч от населените места по покрайнините. Много далеч.
Как привличате бизнес инвестиции?
- С какво може да привлече бизнес инвеститор една община, ако е обезкървена? Ние обезкървяваме малките общини вече 30 години поради липса на държавна политика. Гледаме в Унгария как политиката на държавата спасява малките общини и намалява миграционния поток, създавайки работни места. Всяка една фирма, която инвестира, инвестира, за да печели. Тя не инвестира, за да създава стандарт на живот на населението, а за да печели. За да печелиш, трябва да имаш подходящата инфраструктура, трябва да има подходящи работници и специалисти, а обезкървената община какво от тези неща да предложи? В моя опит има поне трима сериозни инвеститори, които бяха решили, оценявайки нашите природни дадености, да инвестират, но поради липса на работна ръка и други условия за бизнес, те се изнесоха. Говоря от името на малките общини. Малките общини сме безсилни. Няма какво да предложим на инвеститорите. Тук трябва държавата да инвестира. Такива предложения съм правил преди 10 години. Идеята ми беше да правим малки социални фирми, където да задържаме работниците. Защото парадоксът е огромен в нашата държава. Плащат се милиони обезщетения за безработни, социално слаби, а не им се предлага работа. Предлага се едно обучение за компютърна грамотност, но един безработен от 20-30 години, какво ще промени в стандарта му на живот компютърната грамотност.... Отбива се номерът, без да има никакъв ефект от това. Защо не започнем да разкриваме малки социални предприятия, които да се занимават с производствен процес? Естествено това предприятие ще започне със загуба, но държавата може да покрива тази загуба, докато излезе на печалба. Така може да стане. Така го правят в Унгария. У нас държавата смята, че това не е нейна задача. Прекалено е либерална и тази политика ощетява нашето население.
Кои големи инфраструктурни проекти бяха забавени?
- Най-големият наш инфраструктурен проект е пътят Видин – София. И тук имаме парадокси. Мостът при Видин-Калафат вече девет -десет години работи с четири платна. Излизаш от моста и тръгваш по две платна. Лоши пътища. Липса на последователност в политиката. Това е най-големият проект, който се забави от държавата.
Илон Мъск ще идва или не?
- Това стана като една шега. Лично аз не вярвам да дойде, но е гордост и е приятно, все пак, да се коментира. Очаквах доста сериозен туристически поток от това посещение, но и той не се случи. Може би времето беше такова. Сигурно много избързаха с тази информация. Все пак се заговори за Белоградчик и Белоградчишките скали. Лично аз не допускам и не вярвам Илон Мъск да дойде в Белоградчик и в село Стакевци.
/ВД/
news.modal.text
