site.btaБъдещето на Северозападния регион и развитието на област Видин бяха обсъдени на регионална конференция по проект "Европа в България: Общо бъдеще"

Бъдещето на Северозападния регион и развитието на област Видин бяха обсъдени по време на регионална конференция по проект "Европа в България: Общо бъдеще", изпълняван от БТА с подкрепата на ЕК. Конференцията е третата по ред по проекта регионална дискусия, в която се включиха представители на местните власти, експерти и граждани.  

Участниците се фокусираха върху степента на сближаване и постигнатото в предходния период по оперативните програми, бъдещите предизвикателства и промени в настоящия програмен период.

Регионалната конференция откри генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той отбеляза, че отправна точка за дискусията следва да бъде съждението, че българите сме част от ЕС, Видин участва в общите европейски дебати в търсенето на най-доброто общо бъдеще и има естествена връзка с останалата част на Европа чрез река Дунав. 

Община Видин се възползва максимално от програмите на Европейския съюз за сближаване и хората виждат вече това, заяви зам.-кметът на Видин Десислава Тодорова. Тя посочи, че със средства по програмите са били изградени пречиствателна станция за отпадни води, пешеходна част на града в три зони, направен е ремонтът на две училища – Природо-математическата гимназия и училище "Симеон Велики", създадени са устойчиви социални услуги като патронажна грижа, грижа в дома, възможност за социално включване на уязвими групи и т.н. В момента по проект на общината, финансиран от ОП "Околна среда", се подменят печките на дърва и въглища на 4000 домакинства в общината с щадящи околната среда отоплителни уреди. Изграждат се 37 социални жилища.

Област Видин участва в цялостния процес на планиране, изпълняване и отчитане на цели, насочени към подобряване на благосъстоянието на региона. "Не можем да отречем плюсовете на политиката на сближаване и ефектите, които тя има върху регионите", отбеляза Огнян Михайлов. Той обясни, че за периода 2014-2020 година по оперативната програми и програмите за развитие на селските райони в област Видин са реализирани проекти на обща стойност близо 235 милиона лева, като общият брой на сключените договори е почти 500. За сравнение, за периода 2007-2013 година изпълнените проекти са 127 за почти 90 милиона лева.

Най-много средства в област Видин от 2014 година насам са привлечени по Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) – близо 62 милиона лева. Най-големите бенефициенти са "Водоснабдяване и канализация – Видин", както и Община Видин, като общинските проекти са свързани с втората фаза за доизграждане на Пречиствателна станция за отпадъчни води в град Видин и подобряване на качеството на атмосферния въздух в Община Видин. Проекти по ОПОС имат и общините Ружинци, Димово и Кула - за рекултивация на депа за отпадъци, и Чупрене - за информационна кампания по отношение на екологичната мрежа "Натура 2000", обясни Огнян Михайлов.

Областният управител на Видин посочи, че по ОП "Региона в растеж" в областта са реализирани и се реализират общо 22 проекта на обща стойност малко над 56 милиона лева. Проектите са свързани с подобряване на градската среда на общините Видин и Белоградчик; за саниране и подобряване на енергийната ефективност на жилища и обществени сгради; ремонт на улици и площади; реставрация и адаптация на Синагогата в град Видин. 

Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" достигна до 18 000 души в област Видин, което е всеки четвърти човек в региона, заяви ръководителят на Управляващия орган на Програма "Развитие на човешките ресурси" Цветан Спасов. Той съобщи, че 181 милиона лева от кохезионната политика са предвидени за област Видин и посочи, че за новия програмен период 50 на сто от финансирането е предвидено за Северна България, от което могат да се възползват бенефициенти от област Видин. В Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидено обучение на 115 000 младежи, които не са активни на пазара на труда, а също обучение на около 500 000 души за подобряване на дигиталните им умения, обяви Цветан Спасов. 

За програмния период 2021-2027 година България разполага с над 3,5 милиарда лева по Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) на ЕС, с тях ще бъдат финансирани основните приоритети - води, отпадъци, биологично разнообразие, въздух, риск и изменение на климата. Това съобщи Димитринка Маринова, държавен експерт в Главна дирекция Оперативна програма "Околна среда" в МОСВ. 

За програмния период 2021-2027 година по програма "Дунавски регион" е предвиден бюджет от 268 милиона евро, съобщи Ирена Рангелова от отдел "Програми ИНТЕРРЕГ". Тя подчерта, че бюджетът е за 14 страни, като част от тях са членки на ЕС, други са в процес на присъединяване, а трети са гранични страни. Бюджетът не е разпределен между отделните страни, а всичко зависи от активността на местните власти и неправителствените организации в региона, уточни Рангелова.

Управляващият орган на програмата е в Унгария, като тя финансира дейности в областите конкурентоспособност, модерни технологии, възобновяеми източници, иновации, защита на природата, подобряване достъпа до заетост и образование, учене през целия живот и т.н. Във всеки проект трябва да участва поне един партньор от страна от  ЕС, съобщи Рангелова.   

По отношение на регионалната свързаност и мобилността, стана ясно, че новият жп участък Видин-Медковец се очаква да бъде готов през 2027 г. Това увери Албена Трайкова, ръководител на проект "Видин-София", от Национална компания "Железопътна инфраструктура". Новият участък е с обща дължина от 65 км и ще започва след последна стрелка на гара Медковец. В обхвата му ще бъдат изградени пет нови междугария с частична реконструкция, ще бъде изградено изцяло ново железопътно трасе, с по-тежък тип релси, нова контактна мрежа и инженерни съоръжения, които да позволят влаковото движение да се извършва със 160 километра в час за пътнически влакове и 120 километра час за товарните.

Възможностите за кандидатстване по програмата за Евро-Средиземноморски басейн – Евро МЕД 2021-2027 г. представи Цветомир Цанев, държавен експерт, отдел ИНТЕРРЕГ. Цанев каза, че програмата е нова за България, обхваща 69 държави, а общият й бюджет е 294 млн. евро. Сред приоритетите на програмата са по-интелигентен Средиземноморски район, иновативна икономика, защитата на околната среда, зелените жилищни площи и устойчивият туризъм. По тази програма националното съфинансиране е 20 на сто, 80 на сто е европейското. Стана ясно, че от тези 20 процента Министерството на регионалното развитие, като управляващ орган осигурява 15 процента, а пет процента са собствен принос, който се осигурява от участниците. 

Възможностите за кандидатстване по програмата за развитие на регионите представи Боряна Войчева, началник отдел "Северозападен регион" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Програмата има три основни приоритета: "Интегрирано градско развитие" с общ ресурс от 1,052 млрд. лв; "Интегрирано териториално развитие на регионите" с ресурс от 2,508 млрд. лв. и Техническа помощ с общ размер на финансиране 44 млн. лв. 

Мариела Савкова от Областния информационен център във Видин обясни, че Европейският съюз има специална политика за региони с икономически растеж под 1 процент годишно. Това дава основание на нашата област Видин да кандидатства за програма, която касае именно такъв тип територия, на която икономическият растеж е много нисък. 

По думите й за Северозападния регион област Враца има най-добро усвояване на средства от европейските фондове с над 427 млн. лв., следвана от областите Плевен и Монтана. Ние сме областта с най-ниската усвояемост, отбеляза Савкова. Тя посочи, че през втория програмен период брутният вътрешен продукт на човек от 6122 лв. нараства на 8846 лв. Като погледнете този брутен растеж за период от седем години, ще видите, че това е растеж 0,5 процента годишно, посочи Савкова. Икономическата кохезия на областта, макар и минимално, има напредък, но по отношение на социалната кохезия определено има неблагоприятно развитие, каза Савкова. 

Индикативната годишна програма за 2023 година на Програма "Образование" 2021 – 2027 бе представена от Мая Нинова, държавен експерт в Дирекция "Програмиране, наблюдение и оценки" в Изпълнителна агенция "Програма за образование". Общият бюджет на програма "Образование" е 1 887 000 лева. Приоритетите на програмата са "Приобщаващо образование и образователна интеграция"; "Модернизация и качество на образованието" и "Връзка на образованието с пазара на труда". Има заделен финансов ресурс и за интегрирани териториални инвестиции, както и за прилагане на подхода за "Водещо от общността местно развитие", допълни държавният експерт.

Основното съвместно предизвикателство пред трансграничния регион между България и Сърбия е да напусне групата на т.нар. "изостанали региони" и да поеме един по-успешен път на развитие, каза Елисавета Тенева от Съвместния секретариат на програма IPA България – Сърбия.

Тенева отбеляза, че общата цел на програма ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България - Сърбия 2021-2027 е укрепване на териториалното сближаване на трансграничния регион чрез предоставяне подкрепа на местния бизнес, инвестиции за модернизиране на използването на туристическите ресурси на региона и подкрепа на съвместни действия за предотвратяване на риска от природни опасности. "През новия програмен период искаме да стигнем до повече хора, като разширим кръга на бенефициентите и подкрепим тези, които най-много се нуждаят. Затова залагаме на подход за подкрепа на проекти, които ще донесат икономически растеж в трансграничния регион, както и в подкрепа на зеления преход на бизнеса и неговата модернизация", обясни Елисавета Тенева.  

Новата трансгранична програма между България и Сърбия бе одобрена от Европейската комисия през ноември 2022 година. Тя е с общ ресурс около 38,1 милиона евро, каза Елисавета Тенева. Територията на програмата обхваща 44 000 кв. км от двете страни на границата, с общо население около два милиона души. Програмният регион обхваща шест области в България – Видин, Монтана, Враца, София-област, Перник и Кюстендил и седем окръга в Сърбия – Бор, Зайчар, Нишава, Топлица, Пирот, Ябланица и Пчиня. 

За Приоритет 1 "Конкурентоспособен граничен регион" са предвидени 17 на сто от общия бюджет на програмата. Той е насочен изцяло към директна подкрепа на микро, малки и средни предприятия, отбеляза Елисавета Тенева. Ще се финансират проекти за разработване и внедряване на технологични решения; инвестиции, насочени към намаляване на ресурсните разходи; закупуване на специализирано оборудване и технологии; обучения, трансфер на ноу-хау и др. „Това е нов момент в нашата програма, тъй като до момента микро, малките и средни предприятия не бяха допустим бенефициент", отбеляза експертът.

Най-голям дял от бюджета на програмата е предвиден за Приоритет 2 "Интегрирано развитие на граничния регион" – 61 процента, обясни Елисавета Тенева. Тя уточни, че ще се финансират дейности, свързани с качеството на услугите от общ интерес; рамкова подкрепа за местните предприятия за растеж; подобряване на използването на туристически ресурси в трансграничния регион. 

Приоритет 3 "По-устойчив граничен регион", за който са предвидени 22 на сто от бюджета на програмата, ще бъде под формата на проекти от стратегическо значение, свързани с подготовката на населението за реакция при бедствия и повишаване на капацитета на професионалистите за реагиране при извънредни ситуации в трансграничната зона, каза Тенева. 

Тя представи индикативният график на дейностите по програмата, като напомни, че поканата по Приоритет 3 беше обявена на 4 януари тази година. "До първата половина на годината планираме на обявим поканите по приоритет 1. През втората половина се очаква да са обявени покани и по приоритет 2, както и да бъдат сключени всички договори по трите приоритета", посочи Тенева. 

Четири са основните процедури, които изпълнява Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерството на иновациите и растежа по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) от края на миналата година. Информацията представи Калин Маринов, директор дирекция. Той посочи, че най-масовата процедура е за технологична модернизация в предприятията, чрез която ще се подпомага закупуване на ново оборудване. Следващата процедура касае киберсигурността и "Кръговата икономика". 

Калин Маринов обясни, че голям акцент в този програмен период ще се поставя на проекти, които вече са одобрени под някаква форма от Европейската комисия и сега по националните програми ще им бъде предоставено допълнително съфинансиране. 

По този начин ще получат финансиране определените на този етап от Европейската комисия 12 дигитални хъба, разказа Маринов. Процедурата за тях се очаква да бъде обявена до края на март.  

До момента 4 от хъбовете са получили 50 процента от необходимото финансиране от ЕК, останалите 50 процента ще дойдат от Програма за научни изследвания, иновации, дигитализации и интелигентна трансформация (ПНИИДИТ). По същата програма останалите 8 хъба ще бъдат подпомогнати на 100 процента.

За Северозападния район за планиране е одобрен дигитален хъб "Автомобилен клъстър", посочи Калин Маринов и обясни идеята за хъбовете – да се предоставя възможност на предприятията от сектора да се запознаят с най-новите иновации при използването на различни програми и софтуер с цел да станат по-ефективни. 

"През настоящия програмен период ще бъдат финансирани и проекти, получили печат "За високи постижения", посочи още експертът. По думите му тези проекти са останали в резервните списъци по различните програми, изпълнявани досега, но са определени като заслужаващи финансиране. Сега те ще получат такова по две линии - по Плана за възстановяване и устойчивост (като процедурата тук се очаква да бъде отворена до 15 март) и по ПНИИДИТ. 

С днешната регионална конференция във Видин се поставя началото на дискусията за развитието на Северозападния район за планиране. През този месец предстоят местни конференции във Враца (14 март), Монтана (16 март), Плевен (21 март) и Ловеч (23 март). 

Интересна и полезна информация за политиките на сближаване на ЕС може да намерите в специалната страница на БТА "Европа в България: Общо бъдеще".