site.btaРубрика „Лица“ – Николай Трифонов: Журналистиката не се прави със страх

Николай Трифонов е роден на 28 август 1998 г. в Русе. Завършил е СУ „Христо Ботев“ – хуманитарен профил. Придобива бакалавърска степен по журналистика във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 2021 г. От ноември 2021 г. до август 2022 г. работи като репортер в телевизия „Евроком“. От 1 септември 2022 г. е репортер в дирекция „Вътрешна информация“ на Българската телеграфна агенция (БТА) с ресори „външна политика“ и „отбрана“. От август 2025 г. заема поста заместник-ръководител на отдел „Репортери“.

За бюлетин „Школата БТА“ – Александрина Борисова, стажант-репортер във „Вътрешна информация“

Как се развива работата на репортера в съвременната медийна среда

„Работата на репортера в БТА се промени осезаемо през последните години и все по-ясно се насочва към мултимедийно отразяване на събитията. Ако в началото основният акцент е бил върху текста и снимката, днес от журналистите се изисква много по-широк набор от умения“, отбелязва Николай Трифонов.

„Когато започнах в БТА, основното, което се изискваше от репортерите, беше текст и снимка, когато няма фоторепортер. След известно време започна да се изисква и видео“, посочва той и допълва, че динамиката в медийната среда е наложила промяна в начина на работа. По думите му една медия, която иска да бъде конкурентна, вече няма как да разчита само на един формат на отразяване.

Трифонов коментира, че промяната е видима и на терен, където все повече репортери отразяват събитията самостоятелно, включително чрез видео, когато няма оператор. Така работата става по-интензивна, но и по-комплексна, като изисква по-голяма подготовка и гъвкавост. Той дава и конкретни примери от практиката си, свързани с отразяването на различни събития и международни форуми, посещения на държавния глава, като посочва, че благодарение на възможностите в агенцията е имал шанс да работи в над 20 държави.

Сред най-запомнящите се професионални преживявания за него остава посещението му в Украйна през 2024 г. във връзка със Световната медийна среща, организирана от БТА. По време на престоя си в страната той и колегите му преживяват общо шест въздушни тревоги и няколко пъти се укриват в бомбоубежища в Одеса и Болград.

„Най-впечатляващо беше как хората са свикнали с войната. Хем е стряскащо, че свикваш с нея, хем показва силата на човешкия дух“, разказва той.

Съветът му към всички, които искат да се занимават с журналистика и репортерска работа, е да не се страхуват да правят грешки, да бъдат любопитни и да се подготвят постоянно.

„За всеки млад човек, който иска да работи като журналист или да види какво представлява професията, БТА наистина е най-доброто място. Агенцията дава много възможности, които другите медии не могат да предложат, а огромна част от колегите тук имат сериозен опит зад гърба си и са готови да помагат на всеки начинаещ“, смята той.

Попитан кое е най-важното правило, което един журналист в БТА не трябва да нарушава, Трифонов отговаря, че всяка информация задължително трябва да има ясен източник.

Подготовката и проверката като основа на професията

В работата на репортера в БТА подготовката и проверката са в основата на всяко събитие и новина. Трифонов не разделя темите на по-важни и по-малко важни, тъй като според него всяка информация изисква еднаква степен на отговорност и внимание.

По думите му още в университетските си години е научил, че колкото по-сензационна е една новина, толкова по-внимателно трябва да бъде проверена. Причината е, че именно „гръмките“ заглавия често не отразяват реалната същност на събитията и могат да подведат както журналиста, така и аудиторията.

„Едно от най-опасните неща е репортерът да отиде неподготвен на събитие. Това може да повлияе много негативно на начина, по който предава информацията, и да доведе до сериозни грешки. Затова предварителното проучване заема най-голяма част от работата на един журналист“, казва той.

На въпрос как се проверява информация, когато времето е ограничено, отговаря, че бързината зависи изцяло от предварителната подготовка.
„Когато си подготвен за дадено събитие, когато имаш натрупан опит, знания и си чел по темата, много по-лесно можеш да отсееш истината. Ако отидеш неподготвен, за теб всичко ще бъде ново и ще трябва да проверяваш всеки детайл. Но ако си чел, вече разполагаш с контекста на това, което се говори“.
„Журналистът трябва да се старае всячески да избягва фактологични грешки и да представя вярна информация, но не бива да се парализира от страх, че може да сгреши“, допълва той.

Журналистиката в ерата на изкуствения интелект и дезинформацията

Паралелно с промените в начина на отразяване на събитията, все по-осезаемо място в журналистическата работа заемат и новите технологии. Сред най-съществените промени през последната година Трифонов откроява навлизането на изкуствения интелект в редакционната среда.

„В БТА от около година се опитваме да го внедрим в нашата работа. В началото лично аз започнах да използвам само софтуер, който трансформира звук в текст, но впоследствие, с развитието на чатботовете, вече го използваме и за много други задачи“, посочва той.

Александрина Борисова, стажант-репортер във „Вътрешна информация", със своя ментор Николай Трифонов, заместник-ръководител на отдел „Репортери".

Според него изкуственият интелект ще продължи да навлиза все по-дълбоко в професията. По думите му това е процес, към който медиите неизбежно трябва да се адаптират, като го използват като помощен инструмент, а не като заместител на журналистическия труд. Николай Трифонов е категоричен, че технологиите няма да изместят хората, но ще променят изцяло начина на работа.
„Журналистът или медията, които не съумеят да го използват, със сигурност ще изостанат, но БТА се опитва да бъде в крак с времето“, отбелязва той.
В същото време той подчертава, че изкуственият интелект изисква ясни правила и висока отговорност, тъй като крайният контрол върху съдържанието остава в ръцете на човека.

Агенцията вече е разработила вътрешни правила за работа с подобни технологии.
„Създадени бяха правила за работа с изкуствения интелект. Той няма да замени хората – просто те трябва да се научат да го използват в своя полза и да не се страхуват“, казва Трифонов.

Наред с възможностите обаче той откроява и сериозните рискове, свързани с дезинформацията и генерирането на фалшиво съдържание. Според него това ще бъде едно от най-големите предизвикателства пред медиите в близко бъдеще. По думите му агенцията разполага с широка мрежа от репортери и кореспонденти в цялата страна, което ѝ дава възможност да подпомага борбата с дезинформацията и фалшивото съдържание.

„В БТА може да бъде проверена голяма част от информацията, която излиза в публичното пространство, именно защото тя често е първоизточникът“, допълва той.

Николай Трифонов е убеден, че добрият журналист се изгражда с време, опит и постоянство, а най-важното е човек да не се отказва в началото. Той обобщава, че „журналистиката не се прави със страх“ – послание, което според него важи за всеки, който тепърва навлиза в професията.