site.btaФинансирането за българските училища в чужбина е предназначено за възнаграждения на учителите, наеми и учебни помагала, каза Наталия Михалевска от Министерството на образованието и науката

Финансовото подпомагане за българските неделни училища в чужбина е предназначено за три основни направления – възнаграждения на учителите, наеми и учебни помагала, заяви директорът на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в Министерството на образованието и науката (МОН) д-р Наталия Михалевска по време на кръглата маса, проведена днес, 22 юли, в рамките на 19-ата годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Форумът се провежда в периода 21–23 юли в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Размерът на финансовото подпомагане е предназначен за три основни неща – лекторските часове и възнагражденията на учителите, помещенията и учебната среда, както и учебните помагала. Именно тези направления са приоритетни, за да може обучението да се осъществява нормално“, каза Михалевска.

По думите ѝ философията при създаването на българските неделни училища е те да бъдат самоуправляващи се общности, регистрирани като юридически лица в съответните държави и подпомагани от българския бюджет. Тя уточни, че предоставянето на държавни средства на организации, регистрирани в чужбина, е свързано със специфични изисквания, поради което се използва моделът на финансово подпомагане.

Михалевска посочи, че между 80 и 90 на сто от средствата, които училищата получават, се използват за възнаграждения на учителите и училищните ръководители. Тя отбеляза, че размерът на помощта е различен в зависимост от броя на учениците и обхвата на дейността, като някои училища разполагат с около 20 000 евро, а други – със 7000–8000 евро.

Част от училищата събират такси, други получават дарения или участват в проекти по програма „Еразъм+“. Според Михалевска настоящият модел на финансиране има стимулиращ характер, тъй като размерът на помощта нараства с разширяването на обхвата на училището.

„Колкото повече разширявате обхвата си, толкова повече получавате. Това обаче не означава, че средствата са достатъчни. Знаем, че родителите изнемогват с таксите, които плащат за обучението на децата си в чужбина“, заяви тя.

Михалевска съобщи, че се правят разчети за увеличение на норматива за постоянните разходи. Обсъжда се и възможността за допълнителна подкрепа за училищата, които плащат наеми.

Тя припомни, че съответната заповед е публикувана за обществено обсъждане, но към момента не са постъпили коментари. По думите ѝ е важно училищата да изпращат аргументирани предложения по официалния ред.

„Иска ни се от следващата година да мислим за по-диференцирано финансиране според спецификата на държавите – например в страните с исторически български общности, каквато е Република Северна Македония“, каза Михалевска.

Михалевска коментира и начина на провеждане на обучението, като посочи, че противопоставянето между присъственото и онлайн обучението вече трябва да бъде преодоляно.

„Обучението може да бъде хибридно. Възможно е част от учебния процес да се организира дистанционно, когато това е подходящо за училището, учениците и учителите. Училищният ръководител обаче не може да управлява училището от хиляди километри разстояние“, заяви тя.

Според нея ръководителят трябва да живее на място и ежедневно да организира и координира дейността на училището.

Михалевска открои като важна задача и популяризирането на дейността на българските неделни училища. Тя посочи, че наред с Националната програма „Роден език и култура зад граница“ и Националната програма „България – образователни маршрути“ ще продължат да се организират обучения, уебинари и майсторски класове, като се предвижда тези инициативи да бъдат разширявани.

Представителят на МОН приветства предложението на Асоциацията на българските училища в чужбина за създаване на дигитална карта на българските неделни училища.

„Много ни впечатли предложението на Асоциацията за дигитална карта. Тя трябва да бъде публично достъпна и да съдържа информация за всички български училища, техните характеристики и връзки към интернет страниците им“, каза Михалевска.

Тя съобщи, че вече е подготвено задание за изработването на картата и изрази надежда тя да бъде готова до следващата учебна година.

По думите ѝ родителите и заинтересованите лица най-често търсят информация за местоположението, програмите и дейността на училищата. Дигиталната карта ще улесни този достъп и ще подпомогне популяризирането на работата на българските образователни средища зад граница.

Михалевска обобщи, че едната обсъждана мярка е свързана с евентуална промяна на норматива за постоянните разходи, а другата – със създаването на дигиталната карта, която ще съдържа връзки към сайтовете на училищата и ще прави дейността им по-видима.

Тя засегна и въпроса за оценяването на резултатите от обучението. По думите ѝ Министерството от години търси възможност за създаване на единен модел, но различията в учебните програми, нивата на преподаване, методите и образователната среда правят това трудно приложимо.

В рамките на една от програмите на Министерството на образованието и науката са разработени инструменти за създаване на образователни профили на учениците. Те обхващат компетентностите, които децата придобиват и развиват, и могат да бъдат използвани от учителите в практическата им работа.
Инструментите са предназначени да подпомагат планирането на учебния процес, проследяването на напредъка, ранното установяване на затруднения, развитието на българския език, социализацията и други важни аспекти от обучението.

„Надяваме се през следващата учебна година да предоставим тези инструменти на училищата, за да бъдат изпробвани. Ако се окажат успешни, ще можем да мислим за по-широкото им прилагане“, каза Михалевска.

Годишната конференция на АБУЧ е под патронажа на министъра на образованието и науката проф. д-р Георги Вълчев, като съорганизатор е Изпълнителната агенция за българите в чужбина, а домакин – Катедрата по български език като чужд към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

В конференцията участват представители на българските училища от цял свят, представители на държавни институции, университети, културни и образователни организации, както и партньори на Асоциацията.

Сред основните акценти са предизвикателствата и перспективите пред българските училища зад граница, съхраняването на българския език, култура и национална идентичност, както и развитието на партньорствата между институциите и българските общности по света.