site.btaМрежата на училищни ръководители зад граница представи предложения за кръглата маса на конференцията на Асоциацията на българските училища в чужбина

Мрежата на училищни ръководители зад граница представи в писмо до Министерството на образованието и науката (МОН) предложения по въпросите, които ще бъдат обсъдени на кръглата маса по време на предстоящата 19-а Годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). В писмото се посочва, че голяма част от българските неделни училища в чужбина няма да бъдат представени на тазгодишната конференция на АБУЧ, която за първи път е ограничена само до членове на Асоциацията. Мрежата призовава МОН в бъдеще да организира лятна среща, отворена за всички български неделни училища, за да се гарантира по-широко представителство и възможности за обмен на опит, съобщи за рубриката „БГ Свят“ на БТА Камелия Конакчиева-Трибулен, училищен ръководител на Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж.

„След дискусия в Мрежата на училищни ръководители зад граница и във връзка с обявената традиционна годишна конференция на АБУЧ на 22 и 23 юли се оказва, че голяма част от българските неделни училища не са представени от Асоциацията, а за първи път конференцията им е ограничена единствено до нейни членове. За съжаление редът на прием в АБУЧ не позволява приобщаване на нови членове без сложни процедури. Към момента няма налична надеждна информация за брой представени училища, тъй като членове на АБУЧ са и много физически лица, някои от които не работят в БНУ, както и сдружения, различни от БНУ. Събитието на АБУЧ по традиция, а и по подразбиране от името на организацията, привлича интереса на важните за училищата институционални и медийни партньори, но след като е затворено до непредставителна част от тях, то не позволява да се приеме за легитимно представляващо позициите на БНУ или поне способстващо да се изразят различни техни гласове. По тези причини днес се обръщаме към МОН с молба за следващите години да се организира лятна среща, широко отворена за всички БНУ, за да могат да просъществуват ценните възможности за преки контакти между всички работещи в сферата на БНУ“, посочват от Мрежата, цитирани от Камелия Конакчиева-Трибулен.

От Мрежата добавят, че конкретните предложения за кръглата маса на конференцията са били съгласувани между училищни ръководители от 10 държави, за момента без възражения от други техни колеги от Мрежата.

Предложенията са следните:

„Панел 1:

• Най-важното за училищните ръководители е да се промени видът диалог със субсидиращия орган. Имаме предложения за структуриран диалог в тематични работни групи с годишен график. Само в такива рамки може да се стигне до преформулиране на стратегически цели, промяна на финансиращ механизъм и намиране на показатели за проследяване на ефективността на обществената политика.

• Относно финансовите нормативи, освен предложенията в рамките на текущото обществено обсъждане на Заповедта за определяне на размера на средствата, мислим, че трябва да се намери схема не просто за ежегодна актуализация чрез тази заповед, а и индексация, ако не всяка година, то поне на три години, като същевременно диференциацията се доближи до реалното съотношение между стандартите на живот в отделните държави.

• Относно професионалния опит на учителите бихме искали да приветстваме въведеното изискване от МОН за декларация за законосъобразност на договорите с трудовото право. Това поне донякъде ще защити интересите на учителите.

По Панел 2 няма да вземем отношение, но настояваме на изчистване на терминологията – исторически и нови общности, ученици от български произход.

Панел 3

• Относно новите учебни програми по български като втори/чужд език намираме за неуместно да се говори за адаптация и внедряване в специфична среда. Програмите са специално създадени за спецификата на нашите неделни училища, т.е. адаптирани са за:
- деца
- в чуждоезикова среда
- при неинтензивно обучение.

Считаме за абсолютен приоритет действия по обучение на учителите за запознаване със съдържанието на програмите и методиката, която те изискват за преподаване. Успоредно с това намирането на финансиране от страна на МОН като възложител за създаване на първа учебна система, съдържаща разработено учебно съдържание в прогресия по отделните нива на програмите и за отделните възрасти. Възлагането да стане прозрачно по критерии за избор на изпълнител съвместно с авторите на програмите.

• Относно целевото финансиране на учебници и помагала – категорично се противопоставяме на тази идея. Тя противоречи на всички дългогодишни констатации за неадекватност на издадените учебници и учебни помагала за нашите училища. Няма никаква яснота как може това да стане оперативно без да предизвика големи административни пречки и без да се обвързват поръчките с брой ученици, определено издателство, налагане на комплекти или определени издания, нито пък че средствата, които отново ще излязат от бюджета на МОН, няма просто да се прехвърлят от нашите бюджети към хазната на издателствата, като засилят техен евентуален монопол или най-малкото търговски печалби. 

Дори и при увеличен бюджет за тази цел считаме, че свободата на преподаване в чужбина е ненакърнима ценност за нашите деца и изисква пълна свобода на избор на помагала, учебници, тетрадки, работни листове, комбинации от тях, от множество издателства, които следва да могат да се поръчват пестеливо, реактивно и според конкретни нужди, без условия“.

От Мрежата посочват в забележка, че ако някое перо може да се извади като целево възстановяване на средства, то това би следвало да бъдат средствата за наем на учебни помещения. „За тях често нямаме избор в градовете, в които поддържаме БНУ. За справка: неколкократните ни предложения в този смисъл в рамките на обществените обсъждания“, допълват те.

Камелия Конакчиева-Трибулен представи и повече информация за Мрежата на училищни ръководители зад граница.

По думите ѝ към януари 2026 г. в Мрежата са 157 български неделни училища (БНУ) по Постановление на Министерския съвет № 90 (близо 2/3 от всички) и 10 училища по Националната програма „Роден език и култура зад граница“ (НП РЕКГ).

„B мрежата се включват действащи училищни ръководители на български училища в чужбина, които следва да се разбират като БНУ по смисъла на българските ПМС 90/2018 и НП РЕКГ. Допускат се лица, които изпълняват функциите на училищен ръководител, както и председатели на дружества или административни/финансови директори, зам.- директори, помощник-директори или директори по учебна дейност. Ние сме неформална организация (без лого, устав и изборни органи). Водеща е каузата, която е формулирана чрез предназначението, целите и задачите. Включването и оставането в мрежата означава съгласие с тях“, посочи тя.

Трибулен добави, че предназначението на мрежата е да координира сътрудничеството на българските училища зад граница.

„Ние генерираме добавена стойност за българските училища зад граница и по специално за нашите ученици и родители в местата по света, в които работим. Вътрешна добавена стойност (помежду ни) е чрез обмен на полезна информация, обмен на опит; взаимно опознаване за придобиване на по-ясна картина на общото състояние на обучението по български език по света. Външна добавена стойност (за целевата група) е чрез информиране на училищните общности; предоставяне на съвети и ориентиране; подобряване на учебния процес и управлението му“, посочи още тя.

Сред задачите на мрежата са: да се консолидира наличната информация за БНУ; да се следят нормативните промени и да се информира за тях, в т.ч. учебни програми и одобрени помагала, обучения и т.н.; да се обменя опит по прилагането на нормативната уредба; да се обменя информация за работата на училищата за взаимно опознаване и разглеждане на училищните проблеми с оглед на общата картина; да се обменя информация за съществуващите образователни ресурси; да се определят темите, по които училищата могат да си сътрудничат; да се организират дискусии и инициативи; разпространение на добри практики сред настоящи и бъдещи колеги; съставяне на предложения за промени на нормативната уредба.

„Мрежата не взема общи решения, които да са задължителни за всички нейни членове. Всеки училищен ръководител действа по свое усмотрение. Затова няма механизми за вземане на решения (например чрез гласуване). Движещата сила, която кара хората да действат, е смисълът на инициативата и личното убеждение. Решение за действие взема всеки сам, въз основа на предоставената информация. Мрежата няма представителство навън. Всяко съобщение, което тя излъчи навън (писмо, становище), се подписва от всеки желаещ да го подкрепи поотделно, лично, от негово име или от името на организацията, която представлява (мрежата приема, че той е упълномощен за това). Мрежата действа на принципа на тематичната организация (обсъждане на въпроси по различните цели, обединяване около идеи и становища). По всяка тема и/или инициатива се спазва принципът на доброволното участие и съвещателно управление“, допълни Трибулен.