site.btaПосланикът на България в Египет посети Синайския манастир „Света Екатерина“ с ръководители на дипломатически мисии от Европейския съюз

Посланикът на България в Египет Деян Катрачев посети Синайския манастир „Света Екатерина“ заедно с група ръководители на дипломатически мисии на държави членки на Европейския съюз. Визитата беше организирана по инициатива на посланика на Кипър в Египет Поли Йоану и по покана на братството на манастира. Това съобщиха от Посолството на България в Египет на страницата си във Фейсбук. 

Делегацията беше приета от архиепископа на Синай, Фаран и Раито и игумен на манастира Негово Високопреосвещенство Симеон. По време на срещата бяха обсъдени статутът на манастира като обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, както и въпроси, свързани със съхраняването на неговия исторически, духовен и културен характер.

В рамките на посещението дипломатите посетиха главния храм на манастира, където се поклониха пред мощите на света великомъченица Екатерина и разгледаха главния храм, музея и библиотеката. Библиотеката на манастира съхранява втората по големина колекция от древни ръкописи в света след Апостолическата библиотека на Ватикана, разказаха от дипломатическата ни мисия. 

Синайският манастир „Света Екатерина“ е изграден между 527 и 565 година по заповед на византийския император Юстиниан I върху мястото на по-ранен храм, свързван с императрица Елена. Манастирът се определя като най-стария непрекъснато действащ християнски манастир в света. Според християнската традиция той се намира на мястото на Неизгарящата къпина, където Бог се явява на пророк Мойсей.

По информация на Посолството манастирът заема важно място и в историята на българската книжовна традиция. В неговата библиотека се съхраняват глаголически и кирилски ръкописи, свързани със старобългарския език и българската средновековна книжовност. Сред тях са Синайският евхологий, Синайският псалтир, Синайският мисал и Синайският палимпсест – глаголически паметници от X и XI век. В колекцията се намират също кирилски ръкописи от XI до XVIII век, включително четвероевангелия, псалтири, требници, часослови, октоиси, минеи и други богослужебни книги.

Български учени участват от десетилетия в проучването на славянската ръкописна колекция на Синайския манастир, която представлява източник за изследване на старобългарския език, средновековната книжовност и развитието на славянската писмена традиция.