site.btaЦеремония по поднасяне на цветя пред барелефа на Васил Левски в гр. Монца, Италия, ще се състои на 17 юли

Церемония по поднасяне на цветя пред барелефа на Васил Левски на площад „Сан Паоло” в гр. Монца, Италия, ще се състои на 17 юли (петък) от 09:30 ч. местно време. Това съобщи във Фейсбук страницата си Генералното консулство на България в Милано, Италия. 

Събитието ще бъде по случай 189-ата годишнина от рождението на Васил Левски, отбеляза дипломатическото представителство. 

Генералното консулство е организатор на честването, което ще се състои и със съдействието на Община Монца.

„Нека заедно отдадем почит към живота, делото и идеалите на Апостола на свободата“, заявиха от екипа на българското дипломатическото представителство в Милано. 

Васил Левски (ист. име Васил Иванов Кунчев), Дякона, Апостола, български революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение /1837-1873/.

Участник в Първата българска легия (1861-1862), където заради храбростта и ловкостта му е наречен Левски. Учител във Войнягово, Карловско, и в с. Ени кьой, Тулчанско (1864-1867). През 1867 г. се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети. Включва се във формирането на Втората българска легия (1867-1868). Осъществява две обиколки в България - първата от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и втората - от 1 май до 26 август 1869 г., по време на която изгражда първите революционни комитети в Ловеч, Плевен, Карлово и Сопот за подготовка на въоръжена борба срещу поробителите. Участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния (1869).

Изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) в България (27 май 1870). На Общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април-4 май 1872) е утвърден за „главен апостол на цяла България, Тракия и Македония“, след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност в българските земи. На 27 декември (ст. ст.) 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче (намиращо се в село Къкрина, Ловешко). От 5 до 10 януари (ст. ст.) 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари (ст. ст.) изготвя заключителния протокол, с който предлага да бъде осъден на смърт. На 22 януари ст. ст. със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена. На 6 февруари ст. ст. /18 февруари н. ст./ 1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти. По традиция всяка година на 19 февруари се отбелязва годишнината от смъртта му, когато в цялата страна се организират тържествени чествания.