site.btaВ Хърватската академия на науките и изкуствата бе представена „Малка българска граматика“

В библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата (ХАЗУ) беше представена „Малка българска граматика“, чиито автори са проф. д-р Ана Васунг, преподавател в Катедрата по български език и литература към Философския факултет на Загребския университет и д-р Евелина Грозданова, лектор по български език в Загребския университет и преподавател в Катедрата по славистика на Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. 

Встъпителни думи произнесоха председателят на ХАЗУ академик Велимир Найдхарт, посланикът на България в Хърватия Ива Крулева и председателят на Българо-хърватския бизнес клуб и председател на Надзорния съвет на фирма Orbico Group Бранко Роглич.

Академик Найдхарт припомни връзките, които основателят на Хърватската академия епископ Йосип Юрай Щросмайер е имал с българите, като през 1861 г. със собствени средства е отпечатал в Загреб „Български народни песни“ на братя Миладинови, а в София има улица и бюст на негово име. „Първият председател на нашата Академия Франьо Рачки през 1863 г. написа „История на България“, а Българската академия на науките му се отблагодари, като постави негов релеф в своята сграда в София, за което сме благодарни“, каза академик Найдхарт. Той подчерта, че дописни членове на Хърватската академия са били някои от основателите на Българската академия на науките: Марин Дринов, Любомир Милетич, Стефан Бобчев, Васил Златарски и Георги Златарски. Академик Найдхарт изрази и благодарност към българското правителство, което през 2020 г. дари на Хърватската академия 50 000 евро като първоначална помощ за възстановяването на сградите на ХАЗУ, пострадали при двете силни земетресения в Хърватия.

Малката българска граматиката представиха рецензентът доц. д-р Ива Назалевич Чучевич и авторката Ана Васунг, която прочете и кратък текст от отсъстващата на промоцията д-р Евелина Грозданова. Както казват авторките във въведението, граматиката е създадена въз основа на лекциите и семинарите по дисциплината „Основна граматика на българския език“, които те са водили за своите студенти в първи курс и в които са се стремили да направят българския език по-достъпен, като посочват приликите и разликите спрямо хърватския език.

Изданието е първият граматически справочник, който предоставя задълбочено описание на съвременния български език на хърватски и същевременно е значим нов принос към славянската лингвистика. При описанието на българските граматически особености е приложен контрастивен подход, т.е. граматическите характеристики се обясняват спрямо хърватския език. Граматиката съдържа множество примери (с превод на хърватски), таблични изображения и полезни сравнения с хърватския език. В първата част се описва българската графична система, правилата за предаването ѝ на хърватски език, звуковата система и описанието и разпределението на звуковете, както и най-важните промени и особености на българското ударение. Втората част представя преглед на частите на речта, принадлежащите им граматически категории и съответните правила за правилната им употреба. 

„Малка българска граматика“ е предназначена за студенти, които изучават български език или записват български език като избираем курс, за студенти от сродни специалности – кроатистика, лингвистика, фонетика и други славянски езици. Тя улеснява практическото изучаване и използване на българския език и задълбочава културните, икономическите и дипломатическите връзки между Хърватия и България.

На представянето на българската граматика присъстваха председателят на Националната общност на българите в Хърватия Йосип Налис, зам.-председателят на Националната общност Рашко Иванов, представителят на българското национално малцинство в Градския общински съвет на Загреб Перо Дианков, хърватски интелектуалци, научни работници, историци, преподаватели от Загребския университет и българи, които работят и живеят в Загреб.