Проф. д-р ставр. иконом Иван Иванов и членовете на Катедрата „Практическо богословие“ при Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ се срещнаха с депутати и парламентаристи в Кралския палат на Парламента на Региона Сицилия в Палермо, Италия. В монументалния палат Стери в Палермо се състоя и академична среща с Великия ректор проф. д-р Масимо Мидири и университетската колегия на Университета за изследвания в Палермо, Сицилия. Това съобщи във Фейсбук страницата си Българската православна църковна община „Свети Седмочисленици“ в Рим.
Срещите се осъществиха в изпълнение на научноизследователския проект „Свидетелства на светостта“ с ръководител проф. д-р ставр. иконом Иван Иванов.
Българските богослови посетиха Капела Палатина.
Палатинската капела (на италиански: Cappella Palatina) е кралският параклис на Нормандския дворец в Палермо, Сицилия. Тази сграда е смесица от византийски, нормански и фатимидски архитектурен стил, като показва трикултурната държава Сицилия през 12 век, след като Роджър I и Роберт Гвискар завладяват острова.
Наричана още дворцова църква или дворцов параклис, тя е поръчана от Роджър II Сицилийски през 1132 г., за да бъде построена върху по-стар параклис (сега криптата), построен около 1080 г. Строежът отнема осем години, като получава кралска харта същата година. Мозайките са завършени само частично до 1143 г. Светилището, посветено на Свети Петър, напомня на куполна базилика. Има три апсиди, както е обичайно във византийската архитектура, с шест заострени арки (по три от всяка страна на централния кораб), опиращи се на рециклирани класически колони. Таванът мукарнас на кораба и правоъгълната форма на параклиса показват влиянието на Фатимидите в конструкцията на сградата.
Палатинската капела е част от обекта, включен в списъка на ЮНЕСКО „Арабско-нормански Палермо и катедралните църкви на Чефалу и Монреале“, признат през 2015 г.
Мозайките на Палатинската капела са с несравнима елегантност по отношение на удължените пропорции и струящите се драперии от фигури, отбеляза в информацията си Българската православна църковна община „Свети Седмочисленици“ в Рим. Те се отличават и с фините си модулации на цвета и яркостта. Най-старите вероятно са тези, покриващи тавана, барабана и купола, пише още в текста.
Мозайките на трансепта, вероятно датиращи от 1140-те години и приписвани на византийски художници, илюстрират сцена по северната стена на Свети Йоан в пустинята и пейзаж на Агнус Деи.
Следват петима светци, гръцките отци на църквата, свети Григорий Ниски, свети Григорий Богослов, свети Василий, свети Йоан Златоуст и свети Николай.
Трите централни фигури – свети Григорий, свети Василий и свети Йоан Златоуст, Тримата велики православни църковни отци, наричани Тримата йерарси – са възникнали петдесет години по-рано. Всяка композиция е поставена в орнаментална рамка, не много различна от използваната в съвременните мозаечни икони. Останалите мозайки, датирани от 1160-те или 1170-те години, са изпълнени по по-груб начин и имат латински (а не гръцки) надписи.
Вероятно дело на местни майстори, тези произведения са по-скоро разказвателни и илюстративни, отколкото трансцендентални, отбелязва в съобщението си църковната община „Свети Седмочисленици“. Няколко мозайки имат светски характер и представят ориенталска флора и фауна. Това може би е единственият съществен пасаж от византийска мозайка, запазен до днес, посочиха още от БПЦО.
