site.btaКнигата „Макове сред асфалта“ на Красимира Димова ще бъде представена във Виена на 8 юни

Книгата „Макове сред асфалта“ на Красимира Димова ще бъде представена във Виена на 8 юни от 19:00 ч. местно време в клубното помещение на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“ (Kühnplatz 7, Виена 1040). Това съобщи блогът на българите в Австрия „Меланж Булгарен“ (Melange Bulgaren). 

„Макове сред асфалта“ е втората книга на Красимира Димова. Тя събира разкази, есета, публицистика, писани от 70-те години до днес, посветени на истински хора с висок морал, които оцеляват в тежките години на тоталитаризма. „Макове сред асфалта“ е своеобразно историческо свидетелство за времето, в което свободната човешка душа оцеляваше трудно, отбелязва изданието.

В текста се посочва, че заглавието на книгата е метафорично: маковете са обикновените хора, борещи се да съхранят достойнството и морала си, а асфалтът – тежката комунистическа система, която премазва личността.

„Преди много години при една разходка видях трева и лайка в напукания асфалт. Имаше още и макове – крехки и все пак силни. Опитах се да откъсна един и се оказа, че той е пуснал здрави коренчета в тези корави пукнатини. Замислих се колко малко му е трябвало, за да оживее – слънце, няколко капки дъжд, няколко зрънца почва, в които да се закрепи. Асфалтът е системата, която за по-сигурно минаваше отгоре и с валяк, за да изравни и потъпка всичко – желание за изява, за творчество, за полет“, коментира авторката в интервю с главния редактор на блога на Българите в Австрия Елица Ценова.

Красимира Димова е на мнение, че през последните години сме вкарани в екзистенциална несигурност – животът поскъпва, има войни: „Това ни прави носталгични към едно време, в което имаше сигурност, нямаше гладни и безработни. Първата ми заплата като преводач беше 70 лева и стигаше да ям хляб и мляко – нищо работа, но не си гладен. Всеки имаше по някакъв начин покрив над главата – казвам по някакъв начин, защото за държавно жилище или кола се чакаше по 20 години. Имаше някаква елементарна сигурност и предвидимост и хората бяха свикнали държавата да се грижи за всичко“.

Според Димова обаче лесно се забравя колко всички са били унифицирани: „Забравя се, че да мислиш различно, да имаш идеи, да твориш беше опасно. Дори нуждата от Бог беше стъпкана и нямахме право да изберем в какво да вярваме.“

Авторката разказа, че през целия си живот е срещала макове. „Тези хора са толкова чисти, жилави и здрави, че „асфалтът“ на системата не успя да ги скъса. А това, което ги прави така витални и устойчиви, е единствено любовта, дори когато е микроскопично семенце, то може да пробие и да пусне здрав корен навсякъде. Техните истории са толкова въздействащи, че излизат на един дъх“.

Красимира Димова е родена в Априлци през 1948 г. Била е преводач, учител, библиотекар, журналист на свободна практика.

От 1990 г. живее и работи в Каринтия, Австрия. През март 2005 г. учредява Фондация „Априлци“, чрез която подпомага и развива социални, хуманитарни и образователни проекти в община Априлци, като специално внимание се обръща на най-уязвимите групи от населението – стари, болни и хора с увреждания.

Първата ѝ книга – „Портети на кокичета“, издадена в Австрия през 2017 г. и претърпява пет тиража.

Цялото интервю с нея може да прочетете тук.