site.btaИсторикът проф. д-р Мария Тодорова стана почетен член на Научно-изследователския център на Словенската академия на науките и изкуствата

Историкът проф. д-р Мария Тодорова бе удостоена със званието „Почетен член” на Научно-изследователския център (НИЦ) на Словенската академия на науките и изкуствата (САНИ). Това стана на церемония в рамките на 32-рото издание на събитието „Поколения на науката” на 17 април в Любляна. Изтъкнатият учен с кариера в България и чужбина бе отличена наред с изследователи от Словения в областта на обществените и природните науки, съобщиха от Посолството на България в Словения.

Мария Тодорова бе представена като професор емеритус от Университета „Урбана-Шампейн” в щата Илинойс, САЩ, и като една от най-видните съвременни историци и теоретици в света. За нейната международна репутация е допринесла най-вече монографията ѝ „Балкани – Балканизъм” (преведена в Словения още през 2001 г.), в която анализира западните стереотипи за Балканите през последния един век, имащи дългосрочни политически и обществени последици. Както се изтъква още в мотивировката за признанието, трудът на Мария Тодорова е оказал значително въздействие върху схващането за различията в Европа, в т.ч. по време на войните след разпадането на бивша Югославия. Тя е позната също така така като автор на многобройни изследвания и сборници по въпросите на национализма, социализма, паметта, носталгията и постсоциализма („Балканското семейство”, „Памет и идентичност на Балканите” и др.), посочиха от Българското посолство.

От дипломатическата мисия добавиха, че на тържественото събитие в словенската столица е било откроено, че професионалният път на Мария Тодова е започнал със следване по специалностите „История” и „Английска филология” в Софийския университет, където през 1977 г. е получила докторска степен. През следващите десетилетия е преподавала в редица университети в целия свят, получавайки международни награди, стипендии и титли „Доктор хонорис кауза”. Както може да се прочете на интернет страницата на САНИ, „изследователската ѝ работа почива на разнообразни историографски подходи и предлага оригинални погледи върху Балканите и Югоизточна Европа, които разглежда като равностойно пространство на науката”. Не на последно място Комисията за награди и признания към НИЦ обосновава решението си да обяви проф. Тодорова за почетен член през 2026 г. и с факта, че като носител на изключителни познания и критичен начин на мислене тя е оказвала „себеотвержена подкрепа на млади изследователи”, сред които са такива и от научните кръгове в Словения, пише в съобщението.

Събитието в присъствието на Мария Тодорова бе уважено от ръководствата на Академията, САНИ и институти към тях, високопоставени представители на Министерството на висшето образование и науката на Словения, на университети в страната и от академичните среди, добавиха от Посолството.

„По-рано същия ден пред пълната зала на НИЦ новият почетен член изнесе публична лекция под наслов „История на утопията”, в която тя се спря на литературните измерения на понятието в античността, опитите за приложението му в обществата след Френската революция, кризата на „утопиите” след Първата световна война и др. Пред присъстващите д-р Ото Лутар, директор на Центъра, представи Мария Тодорова като „ментор, отличен историк и изключителен интелектуалец, насърчваща колегите си, сред които сме и ние в Словения”. В лекцията, след която тя отговаря на въпроси от публиката, авторката на „Балканите” разгледа развитието на понятия като утопичен социализъм, марксизъм, еврокомунизъм, вкл. през призмата на възгледите за дистопията и алтернативните общества. В този дух бе направена връзка с нашумялата теза на Франсис Фукуяма за „края на историята” и вижданията на други учени за края на утопиите през 20. век”, посочиха от българското дипломатическо представителство.

От Посолството припомниха, че това е било второто гостуване на Мария Тодорова в Словения от началото на годината. През месец януари тя изнесе лекция на тема „Как да се подходи към изследването на Балканите?” пред студенти и докторанти във Факултета по обществени науки на Люблянския универсиетет. По този повод интервюта с нея излязоха в словенските вестници „Дневник” и „Дело”.