“Лейди Зи” е чудото на Георги Дюлгеров – непременно гледайте този филм

Антония КОВАЧЕВА

Един имейл

Dear Аntonia,
Събуждам се тази сутрин с едно от онези прозрения в полусън – (Хей, чакай малко! *Сега* се сещам!!!!) – Тичам долу, почвам да ровя из папките си и...
Yes!!!!
Lady Zee!!!!!
*Сега* се сетих!
И ти си ми го пратила! Това е страхотно, thanks! (Не, не съм го гледал – но ще го видя на секундата, веднага щом пристигне.)...

Не вярвах, честно казано, че ще доживея. Обикновено колегите в чужбина питат за нови интересни филми от твоята страна. Най-вече питат селекционерите на международни фестивали. Тяхното не е просто любезност, това им е работата. И за кино като нашето, особено от 15 години насам, нямат много спомени и очаквания. Чарли, селекционер за калифорнийския Cinequest, не даде знак, че заглавието “Лейди Зи” нещо му говори. Само се разбрахме къде и как да го пратя. И да ми напише такъв имейл в шест сутринта – мили боже, дай такова писмо за събуждане по веднъж на месец и аз ще съм безсмъртна! Не попитах откъде, какво и колко знае за “Лейди Зи”, за да не губя падналото ми изневиделица тактическо предимство – “Естествено, приятел, “Лейди Зи” е хит. Ти сега ли загря! От Сънданс феста на Робърт Редфорд вече са го взели за предварителна селекция. Много си готин, но иди на опашката.” Това не му го казах, щото наистина е готин. Обаче фактът си е факт. Още преди да излезе по родните екрани, “Лейди Зи” се превърна във фестивално събитие из Европа и зад океана. Привлича като пеперуди на жив огън отличията от двата полюса на фестивалите, където участва. Най-високите призове на големите журита и всевъзможни награди на публиката.  

Един почти забравен филм

Тото е отгледан в сиропиталище. Порастнал, без работа и покрив над главата, но вечен оптимист, Тото повежда другите бездомници и основава с тях клошарско градче край Милано. В бараките цари мизерия, но всички са почти щастливи. Когато полицията, идва за да ги разгони, от небето се спуска бял гълъб. Като в играта стой-млък, лошите се вкаменяват, а бедняците сякаш са спасени. 1951-а, “Чудото в Милано”. Един от нестандартните шедьоври на неореализма, режисиран от Виторио Де Сика. Филм за нищетата, в който от време на време се пее. Филм за чудото на спасението, за добротата и силата да се бориш за достоен живот, когато си на дъното

Като бял гълъб, дошъл от небето, безмилостната нежност на Виторио Де Сика се е вселила сякаш в чудото на българина Георги Дюлгеров. “Лейди Зи”. Безподобно красива и вълнуваща до сълзи приказка за света на хората, които нямат нищо. Ама нищо! Дори и дата на раждане. Филм за нищетата, в който се пее. Филм за спасението, за добротата и силата да се пребориш за достоен живот. Нищо че си на дъното.

Едно момче и едно момиче от дом за сираци, някъде из България. Златина, с прякор Лейди Зи (от Лейди Ди, Даяна), е руса, с кристално сини очи. Но се оказва, че майка є е циганка. Лечко е кривоглед, прилича малко на арабин с къдравата си коса, но най-вероятно и неговата кръв е циганска. Той е влюбен в нея, откакто се помни, и я следва навсякъде като привидение, като куче, като ангел хранител. Тя го има за нещо като паж, като слуга, брат, ординарец, въобще за нещо като нищо на света. Златина е родена с професията си. Предполага се, че ще стане проститутка, и то добра, защото е хубава. Лечко може да краде от бебе. Но Златина е родена и с дарба. На стрелец. Тази дарба ще я свърже с инструктор по стрелба, излязъл от същото сиропиталище. А Лечко носи златно сърце. Ще има влюбване, ще има мутра, Златина ще стане проститутка в Гърция. Ще я спасят. И ще умре. Но едно бебе с кристално сини очи ще остане в топлите ръце на Лечко. И ще има дата на раждане. И ще има песен за майка си.

Едно възкресение 

илмът “Лейди Зи” е напълно, изцяло, съвършено измислена история. Но нейните герои са най-истинското нещо, появявало се на роден екран от 20 години насам. Всяко съвпадение с действителни събития и личности е абсолютно закономерно. И няма да бъде случайно. Само двама са актьорите професионалисти – Иван Бърнев в ролята на инструктора по стрелба. И Руси Чанев (мутрата). Всички останали изпълнители са деца и младежи от сиропиталища. Хватката “действителни герои в измислени ситуации” не е нова за киното. Но начинът, по който Георги Дюлгеров разгъва нейния потенциал, е направо гениален. Анелия Гърбова (Златина) и Павел Паскалев (Лечко) играят себе си, но не съвсем. Играят роли, но не съвсем. Всичко е превърнато в едно – бездънният опит и рефлекси на действителните им житейски биографии се сливат с тялото на филмовия разказ, събрал вероятностите на тяхното бъдеще във фиктивен сюжет. Резултатът е пряко преливане на автентични чувства от екрана към зрителната зала. Директен контакт на емоции. Изключено е да останеш равнодушен. Не е възможно да останеш безразличен. Това са нашите деца. Това сме ние. И чудото на спасението е вътре в тях. Вътре в нас. Безмилостно нежно – като бял гълъб, отгледан в задния двор на живота.

Анелия Гърбова с наградата за женска роля от фестивала “Любовта е лудост” във Варна

Анелия Гърбова
Живот преди и след

Димана ТРЪНКОВА

На живо Анелия Гърбова е по-хубава. “По време на снимките бях напълняла”, смее се 17-годишното момиче, което играе Златина. Вечерта на 22 ноември тя се връща от премиерата на “Лейди Зи” в Солун. Имаме броени минути за разговор на Централната автогара в София преди тръгването на последния автобус за Пловдив. Анелия вече не е в дома, в който майка є я оставила заедно със сестра є след смъртта на баща им. Трите живеят заедно, а Анелия учи и работи в кафене.

“Лейди Зи “ участва по фестивали, има специални прожекции. Какво е да излезеш пред толкова хора, които ти ръкопляскат?– Първия път, когато гледах филма в Сараево, се разплаках. В Бургас, когато с Павката излязохме след прожекцията, възрастни дами започнаха да ръкопляскат. Една от тях ме прегърна и започна да плаче. Не знаех какво да є кажа.

Имаше ли трудности по време на снимките?– Често казвах, че не мога да направя нещо – без значение дали е лесно или трудно. Дюлгеров най-много се дразнеше от това. “Няма “не мога”. Едно е да не искаш, друго е да не можеш.”

Как се нави да играеш секс сцената?– Още от началото знаех, че ще има секс сцена, и бях съгласна. И докато не є дойде редът, всичко беше наред. Но на снимките ми стана неудобно. Дюлгеров изгони всички от студиото, останахме само аз и Иван Бърнев. Пак ме беше срам. Иван ми каза: “Колкото по-бързо и по-добре направим сцената, толкова по-бързо ще се облечем.” 

Какво промени “Лейди Зи” в живота ти?– Животът ми се дели на преди и след филма. Преди бях диваче – не че сега съм много опитомена, но тогава за нищо не ми пукаше. Хората от екипа ме научиха, че мога да постигна това, което искам, да се боря и да виждам ценните неща в живота. Сега искам да уча актьорско майсторство. Искам да се получи нещо от мен. Всички в екипа са много добри. Жалкото е, че филмът ни събра и филмът ни раздели. Винаги става така, но другите са свикнали, а на мен ми беше за пръв път. Първа роля, първи филм, първа любов…

Любов?– Да, влюбих се в човек, който не е от актьорите. Не бях срещала мъж като него. В екипа на филма открих и приятелство, и въобще всичко, което не съм имала преди, което не са ми давали в пансиона.

За какво си харчиш хонорара?– За дрехи, пръстени, синджири, шоколади… Много обичам спомените, те остават след всичко преживяно. Където и да ида, винаги си вземам спомен.

От снимките на филма какво си взе?– Нищо не си прибрах, те ми подариха – роклята, розовата пижамка, каубойските ботуши… Обичам подаръците.

Можеш ли да стреляш?– Справям се добре. Хубаво е, изливаш си ядовете, отпускаш се. Първия път, когато стрелях, се радвах и не гледах да улучвам десетки. После взех да се целя в десятките и ако не улучвах, се ядосвах.

Павел Паскалев като Лечко

Павел Паскалев
Удоволствието да мечтаеш

Димана ТРЪНКОВА

Ако някога изразът “честни черни очи” стане устойчиво словосъчетание, то това ще бъде заради хора като Павел Паскалев. “Много е искрен. И на всички по-големи говори на “вие”, категорична е Анелия. Така е. Павел отговаря честно, макар и немногословно, и упорито ме нарича “госпожо”. Той е на 18, живее в дома за деца, лишени от родителска грижа, “Надежда” в Белоградчик, учи в 10-и клас на професионална гимназия по електротехника и получава стипендия за успех. В “Лейди Зи” изпълнява ролята на Лечко.

Как се чувстваш?– Добре се чувствам. Невъзгордян.

Как те избраха за ролята?– Връщах се от училище и чух, че се провежда кастинг за филм. Реших да се пробвам. След няколко месеца имахме пробни снимки в София и след още 3 месеца ми се обадиха да ми кажат, че са ме одобрили. Искаха да съм с голяма коса, да не се подстригвам.

Май не ти е било много приятно с такава прическа.– Не! Кой ходи с дълга коса лете? Направо ти се подпалва главата.

Как беше на снимачната площадка, хареса ли ти да играеш?– Много е хубаво, но първия път е доста стресиращо. Като застанеш за пръв път пред камера, започват да ти треперят краката. В сцената с броенето във филма може да се забележи как краката ми треперят. Тогава за пръв път бях пред камера. С времето напрежението отмина. Човек свиква.

Мечтаеш ли си да продължиш като актьор?– Първо нека завърша училище, пък може и да се пробвам в НАТФИЗ. Зависи. Удоволствие е да мечтаеш, защото мечтите поддържат човека жив. За какво живее човек, ако не за да мечтае? Един мой съученик казва: “Мечтите са безплатни.”

Как се държат сега децата от дома?– Нормално се държат. Само дето едно момче понякога ми вика: “Какво се правиш на нещо повече от нас? Кво кат` си снимал филм?” Аз му отговарям: “Що си създавате погрешно мнение за мен? Това, че съм снимал филм, не значи, че съм нещо повече от вас. Аз съм същият, само се изкачвам с едно стъпало по-нагоре.”

Как прекарваш свободното си време?

– Понякога чета книги, гледам телевизия. Напоследък се карам на децата, че само “Планета” гледат. Просто писва.

Каква музика харесваш?– Поп музика – Бритни, Мадона, (с английско произношение) “Линкин Парк”. “Грийн дей” изпълняват една страшно готина песен – Wake Me Up When
September Ends.

Говориш английски?– Горе-долу. Скоро в дома имаше уелсци, учиха ни да правим изделия. Стараех се да говоря с тях. Нали трябва да практикувам езика, иначе за какво ходя на уроци?

Искаш ли да отидеш някъде в чужбина?– В Лондон. Невероятен град е. Но бих искал и в Америка, и в Бразилия.