****************

Независимо че българската оперна школа е млада (едва от началото ХХ век), певците ни отдавна завоюват световните сцени. По всичко личи, че в славната българска сопранова традиция ще се нареди младата певица, която вече има изяви в нюйоркската „Карнеги хол” и наскоро партнира на Пласидо Доминго

ВАСИЛЕНА МИРЧЕВА

Операта отдавна вече не е сопрано, тенор и стари дантели! Големите фестивали представят все по-модерни трактовки на класически произведения, оперните театри канят филмови и театрални режисьори, модерни художници и скулптори да поставят произведения на Вагнер, Верди, Доницети и Пучини. Съвременната звукозаписна техника и медиите приближиха сценичното изкуство до хората.

Звездите на операта също се промениха. Ако за дълго представата за оперно изкуство е била свързана с тази за италианския тенор, а партньорките на големите изпълнители са били познати само на тесен кръг почитатели, днес прожекторът осветява с еднаква сила и жените. Самите те в повечето случаи вече не са тежкотоварни матрони, изпълняващи роли на млади момичета. Могат дори да са красиви (виж сайтовете на Анна Нетребко и Магдалена Кожена) – това също е част от промененото лице на оперното изкуство. Днешните певици не са капризните примадони, с чиито прищевки се съобразяват всички. Те са съвременни, земни жени, без това да им пречи да изпълняват изключително трудни 200-годишни арии с неземна красота. Прави го и Веселина Кацарова, която от години пее по най-престижните сцени. Натам върви и една от надеждите на оперното изкуство – българката Анна Велева, която живее от години в Ню Йорк.

Анна е надарена с класическа, благородна красота и прекрасен сопранов глас. Също така тя все по-убедително доказва, че има данните, нужни на голямата оперна прима, която е нещо като примабалерината – не от всяко танцуващо момиче става такава. Анна притежава нужната чувствителност, трепти на правилната честота, има дух и присъствие. Освен това е добра актриса, което не се среща толкова често при певиците.

Велева е родена за сопрано, за драматични роли, за пресъздаване на силни и контрастни емоции. „Тя изпява високите ноти с поразяваща лекота, сякаш изобщо не са трудни” – гласи един от отзивите за изпълнението є в „Карнеги хол”, където тя участва в концерта Партньори на надеждата в памет на Холокоста. Скорошните є постижения включват Травиата и Риголето на Верди, Бохеми на Пучини, Кармен на Бизе, Севилският бръснар на Росини и Вълшебната флейта на Моцарт.

Анна си извоюва международно признание като гъвкав и многостранен талант. Интересното е, че съчетава певческия си график с преподаване – Велева учи на пеене японски студенти във Фукушима и им преподава школата на своя дядо композитора Георги Златев-Черкин. „Забележителен талант! Благодарна съм, че тъкмо тя ми преподаваше музика. Велева е отдаден изпълнител и преподавател с внимание към детайла и способност да даде на учениците си най-доброто”, казва една от ученичките є.

Анна се чувства добре в космополитния Ню Йорк, където живее от 7 години. Казва, че Голямата ябълка е мястото, където всеки може да се почувства у дома, понеже намира своето парче в огромната палитра от култури, че градът допада на отворените, динамични хора с отношение към света. Споделя, че с радост би се върнала към образа на Лучия ди Ламермур от едноименната опера на Доницети – ролята, която є донесе признание у нас през 2003, когато тя виртуозно съчета пеене с убедителна игра на сцената и брилянтно пресъздаде трудните пасажи. С тази роля тя е ангажирана в „Опера Верди Европа”. Пяла е в Германия, Австрия и Швейцария. Участва в музикални фестивали в Бостън и Гетисбърг, във Вашингтон и Ню Йорк. И мечтае да прибави към репертоара си Тоска на Пучини.

Анна: Аз съм звезда от ново поколение

Има ли нещо типично наше,  отличаващо певците ни, които успешно пробиват по света?

– Oперната школа у нас е много млада, възниква след 1900 година, докато в Италия, Австрия, Франция операта за това време вече е изградила дългогодишни традиции. Въпреки споровете обаче българска оперна школа има! Например тази на Георги Златев Черкин – тя съчетава школите Гарсия-Лихамер-Черкин и е приспособена към специфичното българско звучене. Има чудесни български гласове, които са учили при нашите професори по оперно пеене, доказали са певческите си достойнства и са оставили трайна следа в историята на световното оперно изкуство. Най-добрите школи в България са на Бръмбаров и Черкин. Сред известните представители на школата на Бръмбаров са Гена Димитрова и Борис Христов, а на Черкин – Анна Томова-Синтова и Александрина Милчева.

Кой е най-тежкият ви компромис в името на кариерата?

– Личният живот!

Пели сте пред различна публика – американска, европейска, японска – имате ли отчетлив спомен, свързан с контакта ви с нея?

– Публиката е различна и в зависимост от културните традиции изразява чувствата си по различен начин. Българската например е по-критична, японската е много благодарна, слушателите там настояват за личен контакт с изпълнителя, който ги е разчувствал или трогнал. Случвало ми се е да получавам и-мейли, поздравителни писма.

Имало ли е моменти в кариерата ви, когато красотата ви е създавала проблем?

– Спомням си един случай, когато преди спектакъл ми скриха костюма. Трябваше да пея Фраскита от операта Кармен. Кошмарно изживяване, добре че в последния момент приспособиха нещо, с което да изляза на сцената. И до ден днешен не знам кой и защо го направи...

Чувствате ли се звезда от ново поколение? И нужно ли е оперната певица да бъде едра?

– На първия въпрос – естествено! Колкото до килограмите – гласовите данни не зависят от теглото – в това съм сигурна. Има множество оперни звезди, които го доказват: Хосе Карерас, Анна Мофо, Марио Ланца. Публиката вече е много по-претенциозна, на сцената се иска не само пеене, но и други качества.

Анна Нетребко краси страниците на модните списания и рекламира дизайнерски марки. Вие също станахте лице на българска модна фирма. Шокира ли това все още някого, или всъщност помага за популяризирането на операта?

– Смятам, че помага за популяризирането на операта. Животът е доста по-динамичен и различен от този преди 20 години. Операта, изразните є средства и начинът, по който се поднася на публиката, също се променят в крак с времето.

Големите оперни фестивали от години показват свръхмодерни сценични интерпретации на класически опери. Как гледате вие на подобни експерименти?

– Съгласна съм с подобни спектакли като експеримент, но не като правило. В търсенето на новото не бива да се излиза от рамките на произведението, защото има опасност да се изпуснат основният замисъл, смисълът, съдържанието и посланието на композитора.

Променя ли се светът на операта? От певците вече се иска да бъдат и артисти, понякога дори да изпълняват акробатични танци…

– По-скоро става дума за усъвършенстване. На сцената вече се искат много допълнителни умения. От оперния певец се искат умения на кино и театрален актьор. Аз например се занимавам с балет и това много помага.

Разкажете повече за опита си от актьорската школа на Алек Болдуин?

– Там беше много интереснo и полезно за мен. Опитът ме обогати в професионално отношение. Както в операта, така и в киното и театъра става въпрос за човешки драми, конфликти, характери и теми от живота. Научих много неща за киното, за подхода на работа върху героя, за начините на изразяване чрез актьорското поведение.

Спазвате ли специална програма за поддържане на форма?

– Ходя на фитнес, за мен е много важно да изглеждам добре – това е характерна черта на българката.

Имате ли все още сценична треска? Някакви суеверия, талисмани или ритуали, които изпълнявате зад кулисите, преди да излезете на сцената?

– Сценична треска винаги има в по-малка или по-голяма степен. Колкото до талисмани – нарочила съм си няколко рокли, които ми носят „значителен” успех.

Каква музика харесвате извън операта?

– Смуут джаз.

Как се виждате след 10 години?