Колекционерът и меценат Симон Шпирер с Дафна (1937) на Хулио Гонсалес

Пaтинираните тръби на британеца Кенет Армитидж първи грабват очите още на входа на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Известяват неочаквано за София събитие – до 7 септември тук е разположена „Гора от скулптури”, колекцията на швейцареца от италиански произход Симон Шпирер (1926-2005). С по една работа са представени имената на ХХ век: „бащите на модерната скулптура” Константин Бранкузи – както се твърди, с най-доброто произведение от серията „Птици в пространството”, Хулио Гонсалес с неговата бронзова метаморфоза, наречена на Дафна, двамата най-любими автори на Шпирер. И Ханс Арп с „Идол”, полуглавата жена на Макс Ернст, малкият бюст на Диего от Джакомети, който изглежда още по-малък до издутите сякаш от вятъра форми на Балтазар Лобо, „Еднорогът” на Даниел Споери с една бронзова ръкавица, хванала рога, бял женско-мъжки стълб от Луиз Буржоа, гладка фигура от Хенри Мур, дървото жена на Андре Масон с две огледала вместо гърди... В сбирката от 39 скулптури (на стойност 12-15 млн. евро) има само едно отклонение – портрет на руските хрътки на Шпирер от... Анди Уорхол.  Но той е поанта на отделна история. 

Сбирките от скулптури по принцип са рядкост, колекционерските страсти най-често се насочват към картините. Без претенции за академизъм, но с много личен вкус Симон Шпирер подбирал обектите и намерил своята ниша – вертикалността. Всички те са устремени към небето.  

Обнадеждаващ е фактът, че София е спирка (след Атина) от европейските маршрути на тази ценна колекция, подарена през 2004 на музея на Дармщад в Германия. По време на тригодишния си ремонт той разпраща своите представителни експозиции по целия свят – от Осло до Ню Йорк. Сбирката е тук и благодарение на Института за културен обмен в Тюбинген, който преди една година показа в СГХГ с голям успех изложбата „Леонардо да Винчи – учен и изобретател”.

Но заедно с европейското изкуство на ХХ век, което наистина рядко стига до България, идва и един непознат нам модел на поведение. Симон Шпирер, роден в Триест, избягал на 16 години в Швейцария от фашисткия режим, спечелил парите си с търговия на тютюн, не можел да си представи живота без изкуство. Бил денди, но никога не си е купувал дрехи, носел подарените от един приятел със същото крехко телосложение, притежавал ферари, но навсякъде ходел пеша. И обичал да се идентифицира с Бекет. Създал колония за художници в Боисано (между Генуа и Сан Ремо), реставрирал стари къщи и ги предоставял на млади автори, прекарвал с артистите свободното време. Обитавал своята гора от скулптури, издигнати с кран до шестия етаж на апартамента му в Женева. Когато усетил, че краят наближава, потърсил музей, на който да ги дари. На въпроса: няма ли да е ужасно да опустее апартаментът му, отвърнал със смях: ще предложи на един приятел, млад скулптор, да го напълни с нови работи.

Ето за какво могат да служат парите.

Людмила ДИМОВА